Р Е Ш Е Н И Е
№ 2329
гр. Пловдив, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, Второ отделение, 29 – ти
състав, в публично заседание, проведено на 23.11.2023 г., в състав:
Съдия: Адриан
Янев
при участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа административно
дело № 1465 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбa на З.А.П. срещу Решение
№ 2153-15-148/25.05.2023 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на
Националния осигурителен институт (НОИ) – гр. Пловдив.
В жалбата се изразява несъгласие с изводите на
органа, че жалбоподателката не е осъществявала трудова дейност като за
земеделски производител за периода от 01.09.2021 г. до 31.11.2021 г. Твърди да
е обработвала земята, която е ползвала по силата на договор за наем, при което
е реализирала растителни продукти (марули, лук и репички), които впоследствие
са продавани. Счита, че липсата на регистрация по чл. 24, ал. 1 ЗХ не води до
извод за липса на осъществявана трудова дейност като земеделски производител.
Ответната страна – директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх. № 1006-15-226/15.03.2023 г. на
началника на сектор „КП – Втори“ е направено предложение за извършване на
проверка дали З.А.П. е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин
за периода от 01.09.2021 г. до 14.01.2022 г., което е във връзка с изплащано
обезщетение по чл. 53 КСО.
Изискана е информация от Министерство на
земеделието за момента на регистрация на жалбоподателката като земеделски
производител. В тази връзка с писмо вх. № 1006-15-22-3/22.03.2023 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Пловдив е посочено, че на
27.08.2021 г. З.П. е регистрирана като земеделски стопанин, с последващи заверки
на 18.03.2022 г. и 13.12.2022 г. Към писмото са представени анкетна карта и
анкетен формуляр от 23.08.2021 г., в които жалбоподателката е посочила, че по
силата на договор за наем ползва земеделска земя, представляваща „зеленчукова
градина“, с площ 0,400 ха, намираща се в село Чалъкови, община Раковски, област
Пловдив.
Във връзка с изискана информация, е постъпило
писмо от 31.03.2023 г. на директора на ОДБХ – гр. Пловдив, с което се посочва,
че в полза на З.А.П. няма издадени удостоверения по Закона за храните и не
фигурира в Регистъра за бизнес оператори и регистъра на търговци на пресни
плодове и зеленчуци.
По преписката са приложени справка „Данни от
регистъра на осигурените лица“, справка за деклариран вид осигуряване от самоосигуряващо
се лице и справка за направени вноски за фонд Държавно обществено осигуряване
(ДОО), от които се установява, че З.П. е декларирала започване на трудова
дейност като земеделски стопанин, с начало на осигуряване - от 01.09.2021 г. и
обхват на осигуряване – общо заболяване и майчинство (към фонд ОЗМ),
инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. В справките липсват
данни за обявяване прекъсване на дейността.
Видно от справките жалбоподателката е внесла дължимите вноски към ДОО за
2021 г. и за м. януари на 2022г., като самоосигуряващо се лице, упражняващо
дейност като земеделски производител.
По преписката е налична справка от персоналния
регистър на НОИ, от която се установява, че жалбоподателката е подавала
декларации обр. № 1 „Данни за осигурено лице“, с код за вид осигурен - 13, съдържащи
следната информация: м. септември 2021 г. – 20 работни дни отработени,
осигурителен доход 420 лева; м. октомври 2021 г. - 21 работни дни отработени,
осигурителен доход 420 лева; м. ноември 2021 г. – 22 работни дни отработени,
осигурителен доход 420 лева; м. декември 2021 г. - 20 работни дни отработени,
осигурителен доход 420 лева; м. януари 2022 г. - 9 работни дни отработени,
осигурителен доход 420 лева.
От преписката се установява, че жалбоподателката
е представила болнични листове за временна неработоспособност при общ
заболяване и при бременност и раждане, както следва: болничен лист №
Е20220050527 за периода от 15.01.2022 г. до 28.02.2022 г.; болничен лист №
Е20220864739 за периода от 14.02.2022 г. до 27.03.2022 г.; болничен лист №
Е20220497736 за периода от 28.03.2022 г. до 29.05.2022 г.
Жалбоподателката е подала удостоверение вх. №
Р14-15-000-00-**********/26.05.2022 г. по образец съгласно приложение № 11 към
чл. 11, ал. 2 НПОПДОО, отнасящо се за изплащане на парично обезщетение при
бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 КСО за остатъка от 135 до 410
календарни дни с начална дата от 30.05.2022 г. до 28.02.2023 г.
Във връзка с изискана информация, е постъпило
писмо от директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което се представя препис на
годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, подадена от З.П.. Със същата са
декларирани получени през 2021 г. доходи от стопанска дейност.
С писмо изх. № 1006-15-226-2/21.03.2023 г. на
директора на ТД на НОИ – гр. Пловдив е дадена възможност на жалбоподателката да
представи доказателства за осъществена трудова дейност като земеделски
производител.
Постъпили са обяснения от жалбоподателката, с
които се посочва, че е произвеждала следните зеленчуци: лук, зелен чесън,
репички и марули. Пояснява, че продукцията е продадена до края на 2021 г., а
след това мястото, където са отглеждани зеленчуците, е почистено.
Представен е договор за наем от 02.08.2021 г.,
сключен между З.П. и Стою П., по силата на който жалбоподателката ползва дворно
място, с площ 0,400 дка, намиращо се в село Чалъкови. Жалбоподателката е
представила още годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, подадена от З.П., с
която са декларирани получени през 2022 г. доходи от стопанска дейност.
Жалбоподателката е представила още регистрационна
карта за земеделски производител и фактура за закупуване на фискално
устройство. Също така са приложени фискални бонови от края на м. август и през септември 2021 г.,
издадени от агроаптека. Наличен е съкратен отчет от фискално устройство, ползвано
от З.П., от който е видно, че са извършени продажби през месеците октомври,
ноември и декември 2021 г.
Издадена е Заповед № ЗР-5-01336245/10.04.2023 г.
на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с която е възложено извършването на
проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на З.П.. Наредено е
проверката да се извърши за срок от 20 дни от Н. Б. - гл. инспектор по осигуряването.
Съставен е констативен протокол №
КП-5-01338861/13.04.2023 г. от гл. инспектор по осигуряването към ТП – НОИ,
отразяващ извършването на проверка на горепосочените документи, подробно
описани в протокола.
Издадено е задължително предписание №
ЗД-1-15-01338732/13.04.2023 г. от гл.
инспектор по осигуряването към ТП – НОИ, с което на основание чл. 108, ал. 1,
т. 3 КСО е дадено задължително предписание на жалбоподателката в 20- дневен
срок да се заличат данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, отнасящи се за З.П.
за периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2021 г., с вид
осигурен 13, декларация образец № 1. В мотивите е изложено, че лицето не е
осигурено по смисъла на чл. 10, ал. 1 и § 1 от ДР на КСО. Предписанието е
връчено на 13.04.2023 г.
Издадено е второ задължително предписание №
ЗД-1-15-01338825/13.04.2023 г. от гл.
инспектор по осигуряването към ТП – НОИ, с което на основание чл. 108, ал. 1,
т. 3 КСО е дадено задължително предписание на жалбоподателката в 20- дневен
срок да се заличат данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, отнасящи се за З.П.
за периода от 01.01.2023 г. до 28.02.2023 г., с вид осигурен 13, декларация
образец № 1. В мотивите е изложено, че лицето не е осигурено по смисъла на чл.
10, ал. 1 и § 1 от ДР на КСО. Предписанието е връчено на 13.04.2023 г.
З.П. се възползва да обжалва двете предписания
пред по – горестоящия орган, за което е подадена жалба вх. №
1012-15-156/26.04.2023 г. пред директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив.
Последвало е издаване на оспореното Решение №
2153-15-148/25.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив (от началник
отдел „Административен“ при условията на заместване), с което на основание чл.
117, ал. 3 КСО е оставена без уважение жалбата на З.П. срещу задължително
предписание № ЗД-1-15-01338732/13.04.2023 г. и задължително предписание №
ЗД-1-15-01338825/13.04.2023 г., издадени от гл. инспектор по осигуряването към
ТП – НОИ.
Органът е приел, че З.П. е подавала декларации
обр. № 1, с които е са подадени данни за вид осигурен 13 (регистриран
земеделски стопанин) за периода от 01.09.2021 г. до 28.02.2023 г. Органът е
обсъдил събраните материали по преписката, като отхвърлил доказателствената
стойност на представения договор за наем, тъй като е частен документ и е
сключен с лице, намиращо се в роднинска връзка с жалбоподателката. В тази
връзка органът е приел, че договорът установява единствено наличието на
облигационни отношения, но не е и осъществяването на трудова дейност като
земеделски стопанин. Посочил е, че върху земята с площ от 0,4 дка са отглеждани
земеделски култури за задоволяване на лични нужди,
което съответства на размера на производството на обичайната за едно
домакинство продукция, т. е. не се обосновава намерение за производство на земеделска
продукция с цел продажба. По тези съображения е направен извод, че З.П. не е
упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски производител по смисъла
на §, ал. 1, т. 5 ДР на КСО, поради което това е дисквалифицира като
самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО и като осигурено лице. В тази
връзка подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода от 01.09.2021 г.
до 28.02.2023 г. като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са
дадените две задължителни предписания.
Приложена е Заповед № 12339/17.05.2023 г. на
подуправителя на НОИ, с която на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е
разрешено да ползва годишен платен отпуск на 25.05.2023 г., а като негов
заместник е определен началникът на отдел „Административен“ към ТП на НОИ –
Пловдив.
В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно –
агрономическа експертиза, което е изготвено на база документите по делото и
извършен оглед на място. Съдът
кредитора заключението, тъй като е логично, обосновано, и непротиворечиво.
От заключението и разясненията на вещото лице,
дадени в съдебно заседание, се установява, че от обработваното дворно място с
площ 0,400 дка е възможно за периода от септември до декември 2021 г. да се
отгледа една реколта от марули, зелен лук, зелен чесън и репички, което може да
осигури приходи между 2400 лева – 4000 лева за една реколта.
По делото е разпитан свидетелят К. Д., като
неговите показания са преценени при съобразяване на чл. 172 ГПК, вр. чл. 144 АПК (преценена е евентуалната тяхна негова заинтересованост). Съдът не
констатира вътрешни противоречия в показанията и противоречия с писмените
доказателства по делото (, поради което им се дава вяра.
От показанията на свидетеля се установява, че
през есента на 2021 г. жалбоподателката (докато е била бременна) е обработвала
двор с площ около 400 – 500 кв. м., където имало засята растителна култура –
маруля, репички и зелен лук. Свидетелят дава информация за наличието на малка
оранжерия в двора, където е имало репички и лук, а също така и на открито се
отглеждали култури. Установява се още, че З.П. е продавала продукцията си на
местния пазар.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу процесното решение е подадена в
срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно
легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да
провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона
форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от директора
на ТП на НОИ – гр. Пловдив, който се явява компетентният административен орган – чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1,
т. 3 КСО. Налице са доказателства за отсъствието на ръководния орган на
25.05.2021 г. и определянето на лице за негов заместник, т. е. налице е осъществяване
на правомощията от компетентността на ръководния орган.
Оспорваният акт е надлежно
мотивиран от фактическа и правна страна, като отговаря по форма на общите правила по чл. 59, ал. 2 АПК. Налице са ясни мотиви и разпоредителна част, от които може да се изведе
волята на административния орган.
Допуснати са нарушения на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК, тъй като не са
обсъдени всички доказателства, което е довело до неправилно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е
довело до погрешно приложение на материалния закон, свързан с преценката дали е
осъществявана трудова дейност от земеделски производител.
По силата
на § 1, т. 5 от
ДР на КСО „регистрирани
земеделски производители и тютюнопроизводители“ са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
В настоящото производство е безспорно, че жалбоподателката е
регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 ЗПЗП. Спорно е
обстоятелството, осъществявала ли е жалбоподателката трудова дейност като
регистриран земеделски стопанин за процесния период от 01.09.2021 г. до 28.02.2023 г.
Наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на
земеделските стопани не е самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне
осигурителното правоотношение с произтичащите от него осигурителни права, тъй
като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин
по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. В
тази връзка допълнително следва да е осъществява
такава дейност, която включва произвеждането на продукция (в случая растителна) от обработваемия имот и да е предназначена за предлагане на пазара.
За да приеме липсата на осъществена трудова дейност като
земеделски производител, органът е направил извод, че площта на обработваемата
земя съответства само на размера на обичайната за едно домакинство продукция и
е обсъдил единствено договора за наем, като го е игнорирал, приемайки, че е
сключен с близък роднина.
Съгласно чл. 36, ал. 3 АПК всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от
административния орган. Доказателствата следва да бъдат подложени на внимателна проверка за
тяхната надеждност и достоверност, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В случая договорът за наем не е преценен заедно
с другите доказателства по преписката, а именно съкратеният отчет от фискално
устройство, фактура за закупено фискално устройство, фискални бонове за
закупени продукти от агроаптека, данъчните декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021
г. и 2022 г. и регистрационна карта/формуляр.
От приложените фискални бонове, издадени от агроаптеки, се установява
извършването на разходи по закупуване на семена, торове и препарати, което е
свързано с дейност по засяване и отглеждане на растителни култури. Същевременно
от приложения съкратен отчет от фискално устройство се установява извършването
на продажби за месеците октомври, ноември и декември 2021 г., което означава,
че е налице пазарно
реализирани продукти, т. е. получената
растителната продукция е предназначена
за продажба. Посоченото се подкрепя и от
декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ, в която се декларират получени доходи от
стопанска дейност. Всички тези доказателства са единствено изброени от органа,
но същият е пропуснал да ги анализира, което е довело до грешно установяване на
фактите.
Вярно, че представеният договор за наем доказва единствено наличието на
облигационно отношение, но такава преценка е ограничителна, защото договорът се
сключва за задоволяване на дадени потребности, като в настоящият случай е във
връзка с дейността и потребността за обработваема земя на земеделския
производител. Обстоятелството, че договорът е сключен с роднина не изключва
доказателствена стойност на този документ. Следва да се посочи, че наличието на
сключен такъв договор е посочено още в анкетния формуляр при регистрацията на
жалбоподателката като земеделски производител, което означава, че същият не е
съставен за нуждите на административното производство. В тази връзка сключения
договор за наем следва да се разглежда като доказателство за обстоятелства,
свързани с намирането на обработваема земя за нуждите на земеделския
производител. На следващо място наличието на такъв договор кореспондира с
останалите установени обстоятелства, свързани с обработването на земята, отглеждане
на реколта и нейната продажба.
Посочените доказателства се подкрепят и от свидетелските показания,
според които жалбоподателката е обработвала земята и продавала продукцията
(репички, маруля и лук), докато е била бременна.
Горното обстоятелство не се променя от малката площ на земята, върху
която се отглежда растителната продукция. Изискването на закона е свързано с
произвеждане на растителна продукция с
цел продажба и не държи сметка за количеството продукция, която е възможно да
се произведе. Освен това от заключението на експертизата се установи, че е
възможно да получи растителна продукция в количество, което не е свързано само
със задоволяване на лични нужди.
Съвкупната преценка на горепосочените доказателства водят до извод, че за
периода от 01.09.2021 г. до 28.02.2023 г. жалбоподателката е произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба, като през този период е била регистрирана като
земеделски производител по установения
ред. В тази връзка жалбоподателката
е земеделски производител по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което
същата следва да се счита за осигурено лице по смисъла § 1, ал. 1,
т. 3 КСО. Осигуряването е възникнало от деня, в който жалбоподателката е започнала да упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 3,
т. 4 КСО и за който са внесени осигурителните вноски – арг. ч. 10 КСО, т. е. за процесният период е налице осигуряване.
Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите
се лица по чл. 4, ал. 3,
т. 1,2 и 4 от Кодекса за
социално осигуряване - в т.
ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на
започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното
прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване,
възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се
лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на
НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството. В ал. 3 е предвидено, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал.
3, т. 1,2 и 4 от Кодекса за
социално осигуряване определят
вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърдено от изпълнителния
директора на НАП.
Предвид изложеното и с оглед
изискванията на чл. 4, ал. 3,
т. 4 КСО, същата се явява осигурено лице (земеделски стопанин)
по смисъла на КСО, респ. подадените по реда на чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО, в това ѝ качество, данни се явяват коректни.
В този смисъл са незаконосъобразни дадените две задължителни предписания на жалбоподателката, с които ѝ е вменено задължение, подадените
за нея данни в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице - земеделски
стопанин, да бъдат заличени за процесния период. В тази връзка се явява и незаконосъобразно и решението на директора на
ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е отхвърлил жалбата срещу тези две
предписания.
Горното налага
извод за основателност на жалбата, поради което на основание чл. чл.
172, ал. 2, предл. второ АПК
следва да се отмени оспорваното
решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърдените с него
задължителни предписания.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК
жалбоподателката има право на разноски, които са в размер на 250 лева за
заплащане на депозит за вещо лице.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбa на З.А.П. Решение №
2153-15-148/25.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – гр. Пловдив и потвърдените
с него задължителни предписания № ЗД-1-15-01338732/13.04.2023
г. и № ЗД-1-15-01338825/13.04.2023 г., издадени от гл. инспектор по
осигуряването към ТП – НОИ.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да
заплати на З.А.П. сумата в
размер на 250 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: