Определение по дело №1243/2010 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ………………... /24.11. 2010г, град  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в разпоредително заседание на двадесет и четвърти ноември 2010г.,

в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н. ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното търг. дело № 1243 описа за 2010г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на производството са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „МАКСИ ТРАНС” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********, срещу „ЕНЕА” АД – гр. Варна, ЕИК *********, за присъждане на сумата 32 390 лв., претендирана като незаплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по фактури № **********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и № **********/28.07.2009г. и неизплатени стойност за доставка на камък за градеж и възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура № **********/17.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, както и за присъждане обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва общо в размер на 3492.77 лв., както следва: върху сумата 1532.90 лв. по фактура № **********/30.07.2008г. - обезщетение в размер на 1532.90 лв. за периода 31.07.2008г. – 28.06.2010г., върху сумата 4700 лв. по фактура № **********/22.05.2009г. – обезщетение в размер на 574.60 лв. за периода 23.05.2009г.– 28.06.2010г., върху сумата 637.20 лв. по фактура № **********/28.07.2009г. – обезщетение в размер на 63.30 лв. за периода 28.07.2009г. – 28.06.2010г. и върху сумата 20 736 лв. по фактура № **********/17.11.2009г. – обезщетение в размер на 1321.97 лв. за периода 18.11.2009г. – 28.06.2010г. Направено е искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски по приложен към исковата молба списък по чл. 80 от ГПК.

Исковата молба е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са посочени фактите, на които ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени искания: за приемане на писмени доказателства, за назначаване на съдебно -счетоводна експертиза и за допускане до разпит на свидетели. Към исковата молба са приложени справки по чл. 366 от ГПК, които съдържат необходимите изчисления за определяне размера на мораторните лихви.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията, са връчени на ответника.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК.

Извън срока е депозиран отговор, в който се изразява становище, че предявените искове са частично основателни, като не се сочи в каква част е предприето оспорване. Ответникът твърди, че за нуждите на счетоводството на ищеца са издавани фактури за услуги, които не са извършени, но не е оспорена автентичността и истинността на приложените към исковата молба писмени документи. Сочи се също, че страните са уговорили да се извърши прихващане на дължими суми по договорите за транспортни услуги със задължения на ищеца по договор за ползване на площадка, собственост на ответника, за съхранение на едрогабаритна техника и охрана на техниката. Не са посочени суми, с които е следвало да се извърши прихващане. Ответникът е оспорил допустимостта на направеното от ищеца искане за разпит на свидетели за установяване на доставките. Направено е искане за поставяне на задача към ССчЕ и за разпит на свидетели, като не са посочени конкретни обстоятелства, чието установяване се цели със свидетелски показания.

Депозираният отговор извън срока по чл. 367, ал.1 от ГПК следва да бъде зачетен в частта, в която е изразено становище по предявените искове. Настъпването на преклузията по отношение на направените доказателствени искания от ответника ще се прецени след разпределението на доказателствената тежест, в зависимост от това дали на страната са дадени указания по чл. 146, ал.2 от ГПК.

В допълнителна искова молба ищецът не е релевирал нови твърдения за факти, но са репликирани твърденията на ответника за издаване на фиктивни фактури, както и за сключването на договор за наем и охрана, с уговорка за прихващане на насрещни задължения.

На ответника е редовно връчен препис от допълнителната искова молба, като допълнителен отговор не е представен.

По допустимостта на претенциите: Предявените осъдителни искове за парични вземания са допустими. Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на трайни търговски отношения между страните, в рамките на които са извършени транспортни услуги, като едно от конкретните правоотношения по процесните фактури е комплексно – доставка на стоки с уговорено отделно възнаграждение за транспорт. От служебна справка в ТР, воден от АВП се установява, че страните са регистрирани и действащи търговски дружества. Сезиран е компетентен съд.

По предварителните въпроси:

Претенциите следва да се квалифицират като преки искове по търговска сделка и да се разгледат по особения ред за търговски спорове - част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”. Авансово дължимата държавна такса в размер на 4 % върху цената на исковете е внесена.

По доказателствените искания:

В исковата молба са формулирани следните доказателствени искания: за събиране на писмени доказателства, приложени в заверени за вярност копия, на задължаване на ответника да представи оригиналите на приложените към исковата молба незаверени копия от писма от ответника „Енеа” АД с изх. № 28/20.03.2009г. и изх. № 23/11.03.2010г., на основание чл. 190, ал.1 от ГПК, за разпит на свидетели за установяване факта на извършване на процесните доставки, за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задача: след проверка в счетоводствата на страните вещото лице да отговори на въпросите – осчетоводени ли са процесните фактури в счетоводствата на страните; има ли документирани плащания от ответника към ищеца по тези фактури и в какъв размер, какъв е размера на задълженията към момента на изготвяне на експертизата, отразени ли са процесните доставки и услуги в дневниците за покупки и в СД, които ответникът е подавал в ТД на НАП – Варна за съответния период; да се изчисли размерът на мораторната лихва върху претендираните суми.

Съдът счита, че представените от ищеца документи, които са заверени за вярност, а именно фактури № **********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и № **********/28.07.2009г. и № **********/17.11.2009г., представляват относими и допустими доказателства и следва да бъдат приети. На основание чл. 101 от ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания, че следва да завери за вярност приложените към исковата молба писма от ответника „Енеа” АД с изх. № 28/20.03.2009г. и изх. № 23/11.03.2010г., съгласно чл. 183 от ГПК, като в противен случай преписите ще се изключат от доказателствения материал по делото.

Искането за задължаване на ответника да представи оригинали на приложените към исковата молба писма изх. № 28/20.03.2009г. и изх. № 23/11.03.2010г. не следва да се квалифицира като такова по чл. 190, ал.1 от ГПК, тъй като очевидно ищецът разполага с електронния вид на документите. Ответникът не е оспорил съществуването и автентичността на писма изх. № 28/20.03.2009г. и изх. № 23/11.03.2010г., а се възразява по отношение смисъла на удостоверителните изявления на издателя, поради което не се налага прилагането на оригиналите на документите на хартиен носител, преди изпращането им по електронна поща, респ. искането следва да бъде отхвърлено.

Искането за назначаване на съдебно -счетоводна експертиза също се преценява като основателно и следва да бъде уважено, освен в частта, с която се цели установяване размерите на мораторните лихви – в тази част поставянето на задача на вещото лице е ненужно, тъй като изчисляване на законна лихва върху парично задължение за определен период не изисква специални знания и може да бъде извършено от съда с помощта на програмен продукт в „АПИС ФИНАНСИ”, като поначало приложените от ищеца справки за изчисление на законни лихви не са оспорени от ответника.

Като неоснователно се преценява искането на ищеца за разпит на свидетели за установяване факта на извършване на процесните доставки. Наличието на правоотношение по доставка на стоки се установява от съдържанието на една от процесните фактури, а именно фактура № **********/17.11.2009г. на стойност 20 736 лв., при което е недопустимо установяване на изпълнение по тази фактури със свидетелски показания, по аргумент от чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК. Отделно от това посочването на доказателства от страна на ищеца за установяване факта на извършване на доставките е ненужно, тъй като ответникът не е оспорил истинността на нито една от процесните фактури, с подписи на двете страни, и със съответните удостоверителни изявление за тези факти.

Искането на ответника за поставяне на допълнителна задача на ССчЕ е релевирано след срока за отговор и същевременно е неоснователно – със задачата към експерта се цели установяване на факти, които не са въведени в предмета на спора, след проверка в счетоводство на трето лице / кариера/, което не е посочено, и след проверка на товарителници и пътни листи, които не са част от доказателствения материал по делото. Искането за разпит на свидетели, направено в депозирания извън срока писмен отговор, към момента не подлежи на преценка относно неговата допустимост и основателност, тъй като ответникът не е посочил, фактите, чието установяване се цели със свидетелски показания.

За събиране на допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато ще бъде изслушан окончателен устен доклад на съдията.

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „ МАКСИ ТРАНС” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********, срещу „ЕНЕА” АД – гр. Варна, ЕИК *********, за присъждане на сумата 32 390 лв., претендирана като незаплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по фактури № **********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и № **********/28.07.2009г. и неизплатени стойност за доставка на камък за градеж и възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура № **********/17.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, както и за присъждане обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва общо в размер на 3492.77 лв., както следва: върху сумата 1532.90 лв. по фактура № **********/30.07.2008г. - обезщетение в размер на 1532.90 лв. за периода 31.07.2008г. – 28.06.2010г., върху сумата 4700 лв. по фактура № **********/22.05.2009г. – обезщетение в размер на 574.60 лв. за периода 23.05.2009г.– 28.06.2010г., върху сумата 637.20 лв. по фактура № **********/28.07.2009г. – обезщетение в размер на 63.30 лв. за периода 28.07.2009г. – 28.06.2010г. и върху сумата 20 736 лв. по фактура № **********/17.11.2009г. – обезщетение в размер на 1321.97 лв. за периода 18.11.2009г. – 28.06.2010г..

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства: заверени за вярност преписи на фактури № **********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и № **********/28.07.2009г. и № **********/17.11.2009г.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 101 във вр. чл. 183 от ГПК, че в срок до края на първо съдебно заседание по делото, следва да завери за вярност приложените към исковата молба копия на писма, изходящи от ответника „Енеа” АД с изх. № 28/20.03.2009г. и изх. № 23/11.03.2010г. При неизпълнение тези писмени доказателства ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО - СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по искане на ищеца, със следната задача: след проверка в счетоводствата на страните вещото лице да отговори на въпросите – осчетоводени ли са процесните фактури в счетоводствата на страните; има ли документирани плащания от ответника към ищеца по тези фактури и в какъв размер, какъв е размера на задълженията към момента на изготвяне на експертизата, отразени ли са процесните доставки и услуги в дневниците за покупки и в справки - декларации, които ответникът е подавал в ТД на НАП – Варна за съответния период, при депозит от 250 лева, вносим от ищеца, в петдневен срок, считано от връчване на определението.

ОПРЕДЕЛЯ вещо лице ГАЛИНА ПЕТРОВА ГЕОРГИЕВА, която да се впише в списъка за призоваване след представяне на доказателства за внасяне на депозита.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ищеца: за задължаване на ответника, на основание чл. 190 от ГПК, да представи оригиналите на писма с изх. № 28/20.03.2009г. и изх. № 23/11.03.2010г., за допускане до разпит на двама свидетели за установяване факта на извършване на процесните доставки и за назначаване на ССчЕ за изчисляване размери на мораторни лихви, като неоснователни.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за поставяне на допълнителна задача на ССчЕ, формулирана в отговора на исковата молба.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за разпит на свидетели, в първо съдебно заседание, след евентуалното релевиране на конкретните факти, чието установяване се цели със свидетелски показания.

 

 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

 

Предмет на производството са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „МАКСИ ТРАНС” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********, срещу „ЕНЕА” АД – гр. Варна, ЕИК *********, за присъждане на сумата 32 390 лв., претендирана като незаплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по фактури № **********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и № **********/28.07.2009г. и неизплатени стойност за доставка на камък за градеж и възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура № **********/17.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, както и за присъждане обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва общо в размер на 3492.77 лв., както следва: върху сумата 1532.90 лв. по фактура № **********/30.07.2008г. - обезщетение в размер на 1532.90 лв. за периода 31.07.2008г. – 28.06.2010г., върху сумата 4700 лв. по фактура № **********/22.05.2009г. – обезщетение в размер на 574.60 лв. за периода 23.05.2009г.– 28.06.2010г., върху сумата 637.20 лв. по фактура № **********/28.07.2009г. – обезщетение в размер на 63.30 лв. за периода 28.07.2009г. – 28.06.2010г. и върху сумата 20 736 лв. по фактура № **********/17.11.2009г. – обезщетение в размер на 1321.97 лв. за периода 18.11.2009г. – 28.06.2010г. Направено е искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски по приложен към исковата молба списък по чл. 80 от ГПК.

Ищецът сочи в исковата молба, че през 2008г. между страните са възникнали търговски отношения, изразяващи се в продажба на камък за градеж и извършването на транспортни услуги, като са всяка конкретна доставка и транспортна услуга са съставени фактури, подписани от представител на ответника. Въпреки, че с писма изх. № 28/20.03.2009г. и изх. № 23/11.03.2010г. ответникът е потвърдил паричните задължения по процесните фактури, ответникът не е погасил задълженията.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК.

Извън срока е депозиран отговор, в който се изразява становище, че предявените искове са частично основателни, като не се сочи в каква част е предприето оспорване. Ответникът твърди, че за нуждите на счетоводството на ищеца са издавани фактури за услуги, които не са извършени. Не е оспорена автентичността и истинността на приложените към исковата молба писмени документи. Сочи се също, че страните са уговорили да се извърши прихващане на дължими суми по договорите за транспортни услуги със задължения на ищеца по договор за ползване на площадка, собственост на ответника, за съхранение на едрогабаритна техника и охрана на техниката. Не са посочени суми, с които е следвало да се извърши прихващане.

По правилата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си. По този спор в тежест на ищеца е да установи осъществяването на процесните транспортни услуги и доставка на камък за градеж и тяхната стойност.

В тежест на ответника е да установи твърдението си, че направените в част от процесните фактури удостоверителни изявления за приемане на стоки и извършване на услуги са симулативни, / като преди това уточни твърденията си по отношение на това кои от фактурите обективират неизвършени услуги и доставки/, както и да установи, че друга част от задълженията са погасени чрез прихващане, в това число наличието на условия за прихващане, стойността на насрещното задължение и отправено изявление до ищеца за прихващане преди образуване на производството по делото.

Ищецът сочи доказателства за всички обстоятелства, за които носи доказателствена тежест.

Ответникът не е направил допустими доказателствени искания за фактите и обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест.

Съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността и благоприятните последици от доброволното уреждане на спора, като в случай на постигната съдебна спогодба половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца и съответно няма да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника за пълния размер на държавната такса, при евентуално уважаване на исковете.

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т. дело № 1243/2010г. по описа на ВОС за 27.01.2010г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: