РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118386 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на Н. И. Н. , ЕГН **********, от ********* против „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул. „България“ № 49 вх. В
ет . 7, да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума, дадена при начална липса
на основание – недействителен договор за потребителски кредит между страните, или
нищожна или недействителна отделна клауза за пакет „допълнителни услуги„ по същия.
Твърденията в исковата молба са , че между страните имало договор за паричен заем
„Профи кредит Стандарт“ под № *********. По силата на договора, Н. получила назаем
сума от 350 лева, които следвало да върне ведно със възнаградителна лихва, на 7 броя равни
месечни вноски от по 55.50 лева, при годишен процент на разходите от 36.87 % и годишен
лихвен процент от 33 процента. Общият размер на кредита бил 388.51 лева. Имало
договорени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси„, срещу насрещно задължение на
ищеца да плати парична сума от още 290.15 лева, разсрочена като част от месечните вноски
,чийто размер станал общо 96.95 лева, а общия размер на дължимите плащания - 678.66
лева. Твърди се също така, че по договора Н. заплатила възнаграждението за допълнителни
услуги в пълен размер , 290.15 лева.
Изложени са обаче доводи, че договора между страните е недействителен на основание
чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени условията на чл. 9, 10, 11
и 19 от същия закон. Твърди се, че възнаграждението за допълнителните услуги „ Фаст“ и
„Флекси“ не е включено при изчисляването на размера на годишния процент на разходите
1
по кредита, като при включването , същият ще надвиши законоустановената граница и по
този начин се заобикаля нормата на чл. 19 от ЗПК. Клаузите, с която е договорено
възнаграждение за допълнителни услуги също били нищожни, тъй като заобикаляли закона,
в частност – нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит.
Предвид твърдяната недействителност на договора или отделни клаузи от него , иска се от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 290.15 лв.
като недължимо платени по клаузата за допълнителни услуги, ведно със законна лихва от
датата на подаването на исковата молба (23.11.2021г.) до окончателното изплащане на
вземането, и присъждане на разноските по спора.
Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, макар да признава факта на
съществуването на договора, както и извършените от Н. плащания по него, но в по – нисък
размер. Твърди обаче, че няма основание за нищожност, унищожаемост или друга форма на
недействителност, както на договора, така и на неговите клаузи и се моли исковете да бъдат
отхвърлени, като му се присъдят сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че по договора Н. е
платила възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер от 121.59 лева. Ако в
годишния процент на разходите се включат плащанията за допълнителни услуги , то
същият би бил 786.95 %
Иск с правно основание в чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД – за връщане на изначално
дадени без основание суми, допустим като осъдителен.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, следва ищеца да докаже
имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това
разместване.
Сключването на договора между страните не е спорно , представено и е копие от същия на
л. 17 и следващите от делото; не е спорно изпълнението на задължението на кредитодателя
да предостави на Н. сума от 350 лева назаем. Установява се също така , че е договорено
плащане на допълнителни услуги в размер на 290.15 лева, без от специалните условия на
договора да личи , какво точно представляват тези услуги.
Съобразно заключението на вещото лице, съдът приема наличието на имуществено
разместване под формата на плащане на суми за допълнителни услуги в общ размер от
121.59 лева , като същия този размер личи и от направеното от ответника в отговора му
признание на факт ( л. 23 от делото).
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, обн. ДВ., изм., бр. 17 от 26.02.2019
г.; договора е сключен на дата 08.04.2019 година.
2
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.
106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според единствения член на което,
„годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче
основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля
повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона
няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем
език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита и условията за
прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл.33а. Има информация за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено.
Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите
на падеж на всички отделни погасителни вноски, включително компонентите на отделната
вноска – лихва , главница, стойност на допълнителни услуги. Има (чл. 7.3.1 от общите
условия) информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Има информация за наличието на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата ( чл. 7.1.1 от общите условия ).
В специалните условия на договора дата не фигурира , но такава има в приложения
погасителен план , 08.04.2019 година. Доколкото погасителния план е неразделна част на
самия договор , а и законът не е скрепил липсата на дата с цялостната недействителност на
3
договора, то тази липса не е достатъчна сама по себе си да обуслови приложението на чл. 22
от ЗПК . Не се откриха основания за общата недействителност на договора по смисъла на чл.
22 във връзка с чл. 10 и 11 от ЗПК.
Клаузата на чл. VІ от специалните условия на договора , с която между страните е
договорено възнаграждение за допълнителни услуги е обаче неравноправна по смисъла на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Според договореното между страните,
възнаграждението е при всички положения дължимо при сключването на договора, но
допълнителните услуги са нееквивалентни , оказването им не е престация от страна на
кредитора . Затова тази клауза води до значително неравновесие между договорените права
на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива
преговори, следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
На плоскостта на потребителската защита , според чл. 10а ал. 2 от ЗПК , кредитора не
може да изисква от длъжника „ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита“; предвид договореното – промяна на дата на падеж ,
размера и броя на вноските ( „гъвкав погасителен план“), на практика кредитора търси
точно такава такса , заобикаляйки по този начин законовата разпоредба на чл. 10а от ЗПК.
Съдът приема този довод на ищеца за основателен. Заобикаля се по този начин и
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от същия закон касателно размера на ГПР, който при
включването на стойността на допълнителните услуги ще надхвърли посочената там горна
граница; съдът кредитира заключението на вещото лице и в тази му част.
Затова искът да се върне платеното съобразно тази договорка между страните е
основателен независимо от това, дали е действителен самия договор. В резюме , съдът
следва да осъди ответното дружество да върне това, което е получило по двете
неравноправни клаузи, до размера на полученото.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника пропорционално на уважената
част от иска. Общият размер на направените от Н. разноски е 520 лева, тоест, дължат й се
217.91 лева ( 520/290.15*121.59 лева)
Конкретния случай попада в кръга разрешения, дадени с решение от 16.07.2020 г. по
съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, според което , т. 98, не
се допуска национално законодателство, което да поставя разноските по дела на
потребители в зависимост от размера на присъдените суми, тъй като такава уредба би
създала пречка потребителят да упражни правото си на проверка на договорните клаузи за
неравноправност. Решението на СЕС задължително за съдилищата в РБългария , на
основанието по чл. 633 от ГПК. По тази причина, в полза на ответното дружество разноски
няма да бъдат присъдени, макар да са поискани.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. България № 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, да заплати на Н. И. Н., ЕГН
**********, от *********, сумата от 121.59 лева като дадена при изначална липса на
основание (по недействителни клаузи за пакет допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № *********, сключен на дата 08.04.2019г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба - 23.11.2021г до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над този размер до пълния предявен такъв от 290.15
лева, като неоснователен.
Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. България № 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, да заплати на Н. И. Н. , ЕГН
**********, от *********, сумата от 217.91 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5