№ 2757
гр. Варна, 13.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500513 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 459/20.01.2025г. от Р. И. М., ЕГН:
********** срещу Решение № 273/11.12.2024 г., постановено по гр.д. №
20243120100527 по описа за 2024г. на ДРС, 4 с-в, с което съдът ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявен от от Р. И. М., ЕГН:
********** за признаване за установено в отношенията между страните, че В.
И. Т., ЕГН: ********** не е собственик на поземлен имот с идентификатор
№51584.502.84 по КККР на с. Николаева, общ. Суворово, обл. Варна,
одобрени със Заповед РД-18- 1730/18.10.2018 г. на изпълнителен директор на
АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 06.04.2023 г., с
площ съгласно скица на имота и удостоверение за данъчна оценка - 2 456 кв.
м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване 10 м., номер по предходен план - 5010300, кв. 38,
парцел I, XVI-300, ведно с построените в имота: жилищна сграда -
еднофамилна, двуетажна с идентификатор 51584.502.84.1 със застроена площ
съгласно скица на имота от 94 кв. м. и с обща застроена площ съгласно
удостоверение за данъчна оценка от 188 кв. м.; селскостопанска сграда -
едноетажна с идентификатор 51584 502 84.2 и ЗП от 13 кв. м. И
селскостопанска сграда - едноетажна с идентификатор 51584.502.84.3 и ЗП от
15 кв. м., при граници за имота: имоти с идентификатори: 50584.502.83,
1
50584.502,79, 50584.502.78, 50584.502.77, 50584.502.218 и искането за отмяна
на нотариален акт №3, том I, рег. №48, дело №3 от 06.01.2021 г. по описа на
нотариус Велин Майсторов, per. №465 с район на действие PC – Девня на
основание чл. чл. 537 ал. 2 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът
неправилно е приел, че ответникът е доказал при условията на пълно и главно
доказване по отрицателния установителен иск, че е собственик на процесния
имот на наведеното от него правно основание, а именно давностно владение.
От показанията на водените от него свидетели не се установява постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение, продължило за период
от 10 и повече години. Прави се анализ на покзанията на сводетелите. Оспорва
се, че упражняваното владение е явно манифестирано на действителния
собственик. Не се доказва момента, в което е установено владението. Сочи се,
че показанията на свидетелите на ищеца следва да се ценят в светлината на
близката им родствена връзка с ищцата, но и съобразно практиката на ВКС,
съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното
право показания на свидетеля само на това основание, а е задължен да
прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички
доказателства по делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията
на лицата по чл.172 ГПК, а същата не е отчетена от ВРС. Съдът изобщо не е
коментирал представените платежни, с които се установява плащане на данъка
за имота от страна на ищцата Р. М. за периода 1998 - 2023 вкл. (т.е. дори и след
снабдяване на ответницата с КНА). Същите на пълно опровергават гласните
доказателства за своене на имота от ответната страна. Тежестта на доказване
не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от
недоказването. По настоящото дело не е доказано по един несъмнен начин
ответницата да е придобила правото на собственост върху имота поради липса
на доказване на елементите от фактическия състав на придобивната давност,
следователно отрицателния установителен иск срещу същата следва да бъде
уважен.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови ново, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от
2
въззиваемата страна.
С уточнителни молби вх. № 13575/13.05.2025г. и № 14615/22.05.2025г. са
изправени нередовностите на исковата молба и въззивната жалба.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Не са направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 459/20.01.2025г.
от Р. И. М., ЕГН: ********** срещу Решение № 273/11.12.2024 г.,
постановено по гр.д. № 20243120100527 по описа за 2024г. на ДРС, 4 с-в.
НАСРОЧВА производството по делото за 29.09.2025год. от 10.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
На въззиваемата страна да се връчат преписи от уточнителни молби
вх. № 13575/13.05.2025г. и № 14615/22.05.2025г.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „А.
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
3
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4