№ 21446
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110120197 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Б. Т. срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, с която са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от
сключения между тях Договор за кредит № МАХ_300897278, е нищожна.
В исковата молба се твърди, че на 19.11.2024 г. между ищцата И. Б. Т., като
заемополучател и ответника „Б. Е. Д. К.“ ООД, като заемател е сключен потребителски
Договор за кредит № МАХ_300897278, по силата на който ответникът й е предоставил
в заем сумата от 600 лева. В клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора било уговорено, че се
дължи допълнителна такса „динамично плащане“ в размер на 304,70 лева. Ищцата
поддържа, че клаузата на чл. 9, ал. 2 е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, поради това, че задължава потребителя да заплати цена за услуга, която не е
извършена; нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и
противоречие с добрите нрави. Излага съображения, че посредством начисляването на
такава такса се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален
размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора, тъй като сборът на
възнаградителна лихва и такса за динамично плащане, надхвърля 50 % от разходите по
кредита. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б. Е. Д. К.“ ООД е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага съображения, че таксата
за динамично плащане не е включена в ГПР по договора, тъй като това допълнително
действие не е задължително условие за сключването на договора и ищецът сам е
пожелал да се възползва от тази услуга, поради което тя е индивидуално уговорена.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
1
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че
клаузата на чл. 9, ал. 2 от същият e нищожна на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че
клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е действителна, че при сключването на договора са
били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при
сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
Безспорно между страните, а това се установява и от представените по делото
доказателства е, че между страните е сключен на 19.11.2024 г. е сключен
потребителски Договор за кредит № МАХ_300897278, по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата в заем сумата от 600 лева; че в клаузата на чл. 9, ал. 2 от
договора било уговорено, че се дължи допълнителна такса „динамично плащане“ в
размер на 304,70 лева; че при изчисляване на ГПР по договора не е включена таксата
за услугата „динамично плащане“.
В чл. 9, ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си за
кредит кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане
по своя кредит при условията т. 7.4 от раздел Пети от Общите условия, като паричната
сума за динамичното плащане по кредита е в размер на 304,70 лева и е дължима на
равни части през периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.
В чл. 7.4 от Общите условия е посочено, че срещу изрично заявено желание и
заплащане на парична сума да ползва динамично плащане по своя кредит. При
ползване на тази възможност кредиторът осигурява свой представител, който ще
посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено
с него място, при условие, че то се намира в квартала по настоящия адрес на
кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да извърши
кредитополучателят редовно плащане.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира
своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Плащането на погасителните вноски по кредита представлява
основно задължение на потребителя – кредитополучател, което е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит. Следователно договорните клаузи,
касаещи начина на неговото изпълнение /в брой на каса, в брой на представител на
кредитора, чрез банков превод и пр./, както и мястото изпълнение /на адреса на
кредитора, на адреса на длъжника, на друг адрес/, представляват уговорки относно
изпълнението на основния предмет на договора за кредит, а не предоставят на
потребителя допълнително благо извън този предмет. Ето защо в случаите, в които
страните са се уговорили, че местоизпълнението на задължението на потребителя за
плащане ще бъде неговият настоящ адрес, а начинът на плащане ще бъде в брой на
представител на кредитора, чрез изпълнението на тези уговорки кредиторът не
предоставя „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, а извършва
2
действия по управление на кредита и в частност – събиране на дължимите погасителни
вноски по определения от страните начин. В този смисъл таксата за „динамично
плащане“ представлява допълнително възнаграждение на кредитора за изпълнение на
едно негово законово и договорно задължение – да приеме изпълнението на
потребителя по установения в договора начин и на посоченото в него място, за което
кредиторът няма право на самостоятелно възнаграждение извън насрещната престация
за ползването на кредита – уговорената възнаградителна лихва.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е императивна, поради което същата не може да
бъде дерогирана от страните по договора, а клаузите от договора, които са в
противоречие с императивните й предписания, са нищожни поради противоречие със
закона. Следователно в настоящия случай процесната клауза на чл. 9, ал. 2 от договора
се явява в противоречие със законовата норма.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск за установяване
нищожността на клаузата оп чл. 9, ал. 2 от договора поради противоречие със закона с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер общо на 1200 лв. с ДДС, съгласно представен договор за
правна защита и съдействие с посочване на конкретното дело, фактура 30.10.2025г.
също с индивидуализиране на делото, по което се предоставя услугата, както и
фискален бон от същата дата, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ..... срещу
„Б. Е. Д. К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ......., иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 2 от
сключения между страните Договор за кредит № МАХ_300897278/19.11.2024 г.,
предвиждаща заплащането на такса „динамично плащане“ в размер на 304,70 лева,
поради противоречие с императивна правна норма.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Б. Е. Д. К.“ ООД, с ЕИК *********, да
заплати на И. Б. Т., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1250 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3