Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 07 октомври 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 17 септември 2019 г. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 347…… по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Настоящото производство е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 45, ал.8, вр. с ал.4 и сл.
от ЗМСМА(Закон за местното самоуправление и местната администрация).
Делото е образувано
след подадена жалба от Областният управител на област Русе, против решение №514 по протокол №61/28.03.2019г. на
Общински съвет Ветово на ОбС(Общински съвет) Ветово, с което е задължен
кмета на община Ветово „…в 7-дневен срок от влизане в сила на решението да
преведе сумата от 7000 лева по сметката на ФК „Миньор 2012“, гр. Сеново,
съгласно разпоредбата на чл.98 от Закон за публичните финанси“.
В жалбата на Областният
управител на област Русе се релевират основания за незаконосъобразност на оспореният
акт поради допуснати от колективния орган нарушения на материалния закон, с
конкретни доводи и посочени нарушени текстове.
Иска се отмяна
на оспореното решение, претендират се разноски.
Ответникът по жалбата, Общински съвет гр. Ветово, я оспорва като
неоснователна. Твърди, че административния акт не страда от пороци, водещи до
неговата незаконосъобразност.
Заинтересованата страна- ФК „Миньор 2012“, гр. Сеново, че председателя на УС на клуба също поддържа
становище за законосъобразност на административния акт. Твърди, че са парите са
жизненоважни за футболни клуб.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, прие
следното:
Жалбата на Областният управител на област Русе е процесуално допустима.
Тя е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от изтичане на 14-дневния
срок за произнасяне на ОбС Ветово поради връщане на гласуваното на 28.03.2019г.
решение №514 за ново произнасяне, станало със Заповед №4-95-00-324/22.04.2019г.
на Областния управител на област Русе.
С писмо (л.8), ОбС Ветово е изпратил за сведение и проверка до Областния
управител на област Русе приложени решения на общинския съвет, сред които е и
процесното решение №514. Писмото е входирано в Областна администрация на
15.04.2019г. На 22.04.2019г., Областният управител на област Русе е постановил Заповед №4-95-00-324, с която мотивирано е
приел, че решението на ОбС Ветово страда от пороци и го е върнал за ново
обсъждане. Тя е постъпила в ОбС Ветово на 23.04.2019г., видно от известие за
доставяне на л.27 от делото.
До датата на входиране на следващия, изпратен с писмо до Областния
управител на област Русе протокол №63 със взети решения на ОбС Ветово-17.05.2019г.,
в Областна управа няма постъпила информация дали върнатото решение №514 е
прегласувано със съответните последствия и правомощия на ОбС, разписани в
чл.45, ал.9 от ЗМСМА. При липсата на такава информация, на 14.05.2019г.,
Областният управител на област Русе депозира жалба срещу именно решение №514 по протокол №61/28.03.2019г. на
Общински съвет Ветово.
Тази дата е записана в известие за доставяне(л.43 от делото), в клетките под
които има текст „дата на приемане“ и инициали „Г.Цв.“. Това е и датата, която
съдът приема за момента на депозиране на жалбата. Не се споделят възраженията
за недопустимост на оспорването като просрочено, тъй като ответникът се
позовава на датата, записана в полето на изпращач, на известието, където е и
печатът на Областен управител. Ако горе в дясно в реквизитите липсваше записана
дата или отбелязване за момента на получаване на пратката, то ответникът би бил
прав, защото пощенското клеймо с най-ранна дата е от 15.05.2019г. Но дори и тази
дата говори за това, че оспорването не е просрочено, защото това е пощенското
клеймо на пощенския клон във Ветово. Това е и датата на получаване на оспорването
в ОбС Ветово. Дотук за датата на изпращане на оспорването.
За пълнота досежно допустимостта
следва да пресметнем и сроковете-крайната дата, на която жалбата на Областния управител на област Русе срещу решение №514 по протокол
№61/28.03.2019г. на Общински съвет Ветово би била допустима относно срока,
разписан в чл.45, ал.8 от ЗМСМА. Съгласно тази норма „Върнатият за ново
обсъждане акт може да бъде оспорен пред съответния административен съд от кмета
на общината, съответно от областния управител, в 7-дневен срок от изтичане на
срока по ал. 7, ако в този срок общинският съвет не се произнесе по него“.
Срокът по ал.7 е 14 дни, започващ да тече на 24.04.2019г., предвид получаването
в ОбС Ветово на Заповед №4-95-00-324/22.04.2019г. на 23.04.2019г. Съответно, до
07.05.2019г., ОбС Ветово е следвало да изпълни процедурата по чл.45, ал.9 от ЗМСМА- да отмени, да
измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. От 08.05.2019г.
пък тече 7 – дневния срок за Областния управител на област Русе да оспори
първоначалното решение на общинския съвет и изтича на 14.05.2019г.
Вярно е, както се разбра в последствие-едва в съдебното производство, че Общински съвет Ветово е
провел заседание на 24.04.2019г., на което
е обсъждана именно Заповед №4-95-00-324/22.04.2019г. и връщането на
решението от Областния управител на област Русе. Най-фрапиращ обаче от това
заседание е факта, че по проведеното обсъждане процедурата е останала
незавършена(виж л.49-гръб), има воля на Общинския съвет, има обсъждане и
гласуване, но липсва взето решение и диспозитив на такова. Безспорно това
означава,
че в правния мир съществува само едно решение-оспореното
от Областния управител на област Русе решение №514 по протокол №61/28.03.2019г. на
Общински съвет Ветово,
по аргумент и от чл.45, ал.8, предл. последно-„ ако в този срок
общинският съвет не се произнесе по него“.
Всичко изложено дотук прави оспорването процесуално допустимо, инициирано в
законоустановения 7-дневен срок.
Фактите в тяхната хронология:
На 18.03.2019г. в Общински съвет Ветово е входирана докладна записка, вх.
№ОбС-20-16-1 от ФК „Миньор 2012“, гр. Сеново. Тя касае според записаното в нея
доклад за дейността на клуба, програма за двата полусезона и справка за
изразходените средства. Подписана е от председател на УС на клуба. Никъде в
доклада не се споменава, че се иска финансиране или дофинансиране на клуба от
общината.
На 20.03.2019г., председателят на Общински съвет Ветово внася в
деловодството предложение, вх. №ДЗ-29-00-24, записано като такова за
дофинансиране на дейността на спортните клубове на територията на община Ветово
през 2019г. Описал е накратко ситуацията и е предложил Общински съвет Ветово да
вземе следното решение „Задължава кмета на община Ветово в 7-дневен срок от
влизане в сила на решението да преведе сумата от 7000 лева по сметката на ФК
„Миньор 2012“, гр. Сеново, съгласно разпоредбата на чл.98 от Закон за
публичните финанси“. Правното аргументиране на решението освен по ЗПФ е разписано
по следния начин: на основание чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА.
На 19.03.2019г. е проведено заседание на ПК при Общински съвет Ветово,
където е обсъдено и предложението за дофинансиране на ФК „Миньор 2012“, гр.
Сеново. Прието е това предложение да стане част от дневния ред на редовното
заседание на Общински съвет Ветово, видно от съставения протокол от заседанието
на ПК(л.6-10 от адм. преписка).
На 28.03.2019г. е проведено 61-то заседание на Общински съвет Ветово. Без
обсъждане и дебати, след предложението на председателя на ОбС Ветово,
последният е приел решение №514
по протокол №61 от 28.03.2019г.(л.16 гръб на адм. преписка, л.18 и л.19 от
делото).
Това решение на
ОбС, както видяхме по-горе, при мотивиране на допустимостта на съдебното
производство е върнато за ново произнасяне, станало със Заповед №4-95-00-324/22.04.2019г.
на Областния управител на област Русе.
Липсата на
произнасяне/виж отново мотивите на съда за допустимостта/ е станало причина
Областния управител на област Русе да оспори решение №514 по протокол №61/28.03.2019г. на
Общински съвет Ветово пред
Административен съд Русе.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е взето от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА. То обаче страда от изключително много пороци-липса на фактически и
правни основания, нарушава не един материален закон и като такова подлежи на
отмяна.
Решението е
обосновано с правното основание чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА. Прието е с
мнозинство от общия брой на съветниците. Видно от протокола на проведеното
заседание на ОбС – Ветово, общинските съветници са общо 17 на брой, като
процесното решение е прието с гласовете на 15 бр. общински съветници, гласували
"за", следователно същото е валидно.
Разпоредбата на
чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА регламентира правомощието на ОбС да решава и други въпроси от местно
значение, но които не са от
изключителната компетентност на други органи.
Тук е спорен и
въпросът, дали това е правното основание, което е следвало да посочи Общински
съвет Ветово.
Така или иначе,
съобразно изложените по-долу мотиви, това не е толкова важно, защото според
настоящият съдебен състав Общинския съвет не е компетентен да нарежда на кмета
на общината да извърши такова действие - да преведе сумата от 7000 лева по сметката на ФК „Миньор
2012“, гр. Сеново, съгласно разпоредбата на чл.98 от Закон за публичните
финанси.
Съгласно чл.7,
ал.5 от ЗПФ „Кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в
общинския съвет и изпълнението на бюджетите на общините“. В такъв смисъл е
и нормата на чл.11, ал.3 от същия закон, според която първостепенен
разпоредител с бюджета на община е кметът на общината.
Ролята на
Общинския съвет според ЗПФ е друга. Според чл.13, ал.2 „Бюджетите на
общините се приемат от общинските съвети по реда на този закон“.
Съгласно чл,98,
ал.1 от ЗПФ „В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет
не бъде приет от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се
събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери
не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и
при спазване на фискалните правила по този закон.“
Съответно,
чл.98, ал.2 от закона казва „В случай че до началото на бюджетната година
държавният бюджет е приет от Народното събрание, за периода до приемането на
бюджета на общината от общинския съвет месечните разходи за делегираните от
държавата дейности се извършват в размери не по-големи от утвърдените със
закона за държавния бюджет за съответната година бюджетни взаимоотношения на
общината, а разходите за местни дейности се извършват в размери не по-големи от
размера на разходите за същия период на предходната година“.
По делото не е
спорно, а е и служебно известно на съда, че за 2019г. община Ветово няма прие
бюджет.
Не става ясно
как Общински съвет Ветово е преценил, че това е сумата, която ще бъде отпусната
на ФК „Миньор 2012“, гр. Сеново, след като няма никакви данни за разходите,
извършвани предходната година по отношение финансиране на клубовете и спортни
организации, спортни училища и туристически дружества на територията на
общината, няма никакви обсъждания в тази насока. Не става ясно и по какъв начин
се определят като цяло клубовете и спортни организации, спортни училища и
туристически дружества, които имат седалище и дейност на територията на
съответната община, за да бъдат финансирани. Колко са те на територията на
общината и каква сума може да бъде отделена от общината.
Прав е
Областният управител на област Русе, че по този начин се нарушава и чл.133 от
ЗФВС. Още повече, че според този закон, в ал.4 е казано, че „Условията и
редът за финансиране и подпомагане на физическата активност, физическото
възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се определят с наредба на
общинския съвет.“ Такава наредба няма.
Но дори и да
липсват правила, приети с Наредбата по чл.133, ал.4 от ЗФВС, с оглед нуждата на
всеки един клуб, спортна организация, спортно училище или туристическо дружество от
финансиране - на държавно или общинско ниво, е било възможно община Ветово да
създаде възможност това да стане, но не и по начина, по който се взема решение
като оспореното.
Финансирането на
такива организации следва да бъде заложено в общинския бюджет, да е прозрачно и
ясно кой клуб, организация по какви критерии ще получи общинска субсидия.
Не може това да
става по начина, по който е взето решение №514 по протокол №61/28.03.2019г. на
Общински съвет Ветово.
Защото не общинския съвет, а кмета на общината е отговорен за изпълнение на бюджета/чл.7,
ал.5 от ЗПФ и чл.11, ал.3/, а ОбС може да контролира и следи това изпълнение/чл.44,
ал.1, т.6 от ЗМСМА /. Няма как директно
да се вменява задължение към кмета да извърши конкретния бюджетен разход, без
това да бъде мотивирано и конкретизирано от кое перо/ако има приет бюджет/ или
ако няма/настоящия случай/-спрямо какъв минал разход от предходната година това
може да стане.
Дори и в хипотеза като настоящата/липса на приет бюджет/
е възможно да се финансират клубовете и спортни организации, спортни училища и
туристически дружества, но само ако такива средства са били отпускани в
годината, когато общината е имала местен бюджет. Това обстоятелство обаче нито
е изследвано, нито обсъждано във взетото решение на ОбС Ветово.
Извършването на
плащания и спазването на лимитите за месечни разходи съгласно чл.98, ал.2 ЗПФ
за местни разходи са задължения на кмета с оглед на неговата оперативна
самостоятелност. Дори и в хипотезата на чл.98, ал.2 ЗПФ задължението да се
разходват определени суми в размери не по-големи от размера на разходите за
същия период на предходната година, е възложено на кмета на общината, а не на
общинския съвет. Именно кметът може да
извършва плащания при спазването на лимитите за месечните разходи. Общинският съвет не е оправомощен да приема
решения, с които да регулира задълженията на кмета за изпълнение на чл.98, ал.2
ЗПФ чрез разпореждания за конкретни
плащания.
В случая
приложимост намира определения размер на разходите в бюджет 2018г., и то за
същия период. В тази връзка решението не е мотивирано, тъй като не е посочено
какъв е бил предвидения размер на разходите по конкретното перо за
дофинансиране на спортните клубове и дали с решението не се надвишава законово
допустимия праг на разходите за тази цел през 2018 г. при липсата на утвърден
бюджет за текущата година. Още повече, че с оглед диспозитива на решението под
условие „след влизане в сила“, не може да се определи за кой период точно следва
да се съобразят разходите. Липсата на финансова обосновка на решението е в
противоречие с изискването на чл.22,
ал.3 ЗПФ за спазване на фискалните правила на закона.
Затова съдът счита,
че оспореното решение е и финансово немотивирано.
Настоящият
съдебен състав счита за необходимо да посочи и това, че за да бъде законно
финансирането на клубовете и спортни организации, спортни училища и
туристически дружества, е от изключително значение приемането на Наредбата по
чл.133, ал.4 от ЗФВС, какво задължение вменява законодателят със приемането на този
закон - Обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 18.01.2019 г. Бездействието на
общинския съвет е в ущърб само и единствено на клубовете и спортни организации,
спортни училища и туристически дружества, които не биха могли да получат
финансиране, така, както законът позволява.
С оглед на така
изложените съображения, съдът приема, че Общински съвет - Ветово е приел освен
немотивиран, при липсата на фактически и правни основания акт-в нарушение на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, но и материално незаконосъобразен такъв. Решение №514 по протокол №61 от 28.03.2019г., следва да бъде отменено.
По делото е
направено искане от процесуалния представител на Областния управител на област
Русе за присъждане на разноски по делото. При този изход на делото, предвид
нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски има именно оспорващият.
Оспорващата
страна се представлява от изрично упълномощен служител от съответната
администрация с юридическо образование и правоспособност - главен експерт в
отдел „АКРР“ в Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и
държавна собственост“ в Областна администрация – Русе.
Процесуалното
законодателство допуска административните органи пред съда да се представляват
по пълномощие по реда на ГПК – чл. 17, ал. 3 от АПК. Представителят е лицето,
което упражнява процесуалните права и изпълнява процесуалните задължения на
страната. Пълномощникът черпи представителната си власт от волята на
представлявания. Не всяко лице може да бъде пълномощник в процеса, а само лице,
което отговаря на изискванията на чл. 32 от ГПК, като за учрежденията,
предприятията, юридическите лица и на едноличните търговци освен адвокатите,
пълномощници могат да са и юрисконсултите или други техни служители с
юридическо образование.
Разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Прилагайки тази норма, съдът присъжда
възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на страната – юридическо
лице или едноличен търговец. Това е тълкуването, дадено с решение № 10 от
29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г., като от него следва извод, че
независимо от това, дали процесуалният представител на страната е на длъжност
юрисконсулт или на друга длъжност, след като той е осъществил процесуалното
представителство въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия
страната, след като представителят притежава юридическо образование и
правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение.
Стеснителното
тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК би довела до
неравнопоставеност на страните, само въз основа на факта, че длъжността на
процесуалния представител не е посочена като юрисконсулт, при всички останали
изисквания и съответствия за същата длъжност (Виж определение № 510 от
26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017 г., IV г.о., ГК и тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС).
На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК, поради това, че
делото не е с фактическа и правна сложност, следва на Областна управа на Област
Русе да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер,
съгласно чл. 24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от Общински съвет Ветово.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №514 по протокол №61/28.03.2019г. на Общински съвет Ветово.
Осъжда Общински съвет Ветово да заплати на Областна управа на Област Русе
направените по делото разноски в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: