Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 257
Ботевград, 16.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Маринела Йончовска,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 113 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”П. К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт К.К.А.,
моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Г.К.М. ***, с
ЕГН: **********, на съществуване на вземането,
за което е издадена Заповед № 4774 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 30.08.2018г. по ч.гр.д.№ 1663/2018г. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1992.88 лева, представляваща
парично вземане по Договор за револвиращ заем № ********** от 31.07.2013г.,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница считано от 27.08.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 727.68лв.,
представляваща неустойка, както и да му се присъдят разноските по делото.
В съдебно
заседание ищецът ”П. К. Б.”ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не
взема становище по така предявените искове.
Ответникът-Г.К.М. ***, чрез назначения му на основание чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител-адв.В.Х.В. от САК, е направил възражение по
исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 3604 от 23.05.2019г., в
предвидения в закона срок.
В писмения
отговор ответникът, чрез назначения му особен представител адв. В., оспорва
исковете, като заявява, че са недопустими за това, че е налице разминаване на
изложеното в исковата молба и това направено в заявлението по чл.410 от ГПК.
Освен това заявява, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е
съобразил императивни разпоредби при прекратяване на договора. Търсените лихви
и допълнителни разноски са недоказани. Прави възражение за недействителност на
договора за заем поради неспазване на изискванията в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
тъй като в договора липсва ясно разписана методика за формиране годишния
процент разходите по кредита, както недействителност на основание чл.22 във вр.
с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Оспорва размера на исковата претенция. Оспорва
възнаградителната лихва, както и начисляването на договорна лихва след датата,
на която е обявена предсрочна изискуемост, която приема, че е част от търсената
сума-главница. Оспорва претенцията за неустойка по основание и размер, твърди,
че е прекомерна и произволно определена. Исковата молба е неясна, за това, че в
петитума се търси сума, представляваща номинал, което не е ясно като понятие.
В съдебно
заседание ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат В. от САК
оспорва исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните
по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1663/2018г.
по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 30.08.2018г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 4774 от 30.08.2018г. по
ч.гр.д.№1663/2018г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично
задължение, както следва: за сумата-главница от 1992.88 лева, представляваща парично
вземане по Договор за револвиращ заем № ********** от 31.07.2013г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница считано от 27.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 727.68лв.,
представляваща неустойка, както и за
сумата от 2.21лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
15.10.2013г. до 03.01.2014г.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 1663/2018г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника Г.К.М., ответник по настоящето дело при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.45/ или чрез залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 21.12.2018г./л.47/ за възможността на предяви
иск срещу длъжника по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №6811 от 07.12.2018г./л.45/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 113/2019г. по
описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 21.01.2019г.
в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 18.01.2019г., т.е. в едномесечния
срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
Ищецът твърди, че с ответника е сключил договор за револвиращ заем №
********** от 31.07.2013г., по който „П.
К. Б.“ ЕООД е кредитор, от една страна и ответникът Г.К.М. е клиент
/кредитополучател/ от друга страна, при следните параметри: сума по заема в размер на 500лв. за срок
от 48 месеца, при размер на месечната вноска 42лв., ГПР от 149,09 % при годишен
лихвен процент от 97,66 %, лихвен
процент на ден 0,27 % и общо задължение за погасяване в размер на 2084.88лв., дата на погасяване-14 ден от месеца. Посочена е и сума на всеки револвинг от
393лв., договорно възнаграждение при револвинг от 1119лв. и общо дължимо по
револвинга от 1512лв.
Неразделна
част от договора за заем са приложените копия от Общи Условия към него
(наричани още за краткост ОУ). Съгласно описания по-горе договор за заем от 31.07.2013г.
на ответника е отпуснат заем в размер на 500лв. Кредитът е усвоен от ответника
съгласно уговореното в договора и ОУ чрез извършен паричен превод по посочена
от него лична банкова сметка, ***.07.2013г. съгласно приложеното преводно
нареждане за сумата от 500 лева на „А. Б. Б." /л.10/.
Горното не се оспорва от
страните и се установява и от приложените писмени доказателства-копия от Договор
за револвиращ заем №********** от 31.07.2013г. на „П. к.“, от Общи условия на „П.
К. Б.“ към договор за револвиращ заем за физически лица, от карта на клиента, от
преводно нареждане за сумата от 500 лева на „А. Б. Б." от 15.01.2019година
и от оригинал на извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №**********
към дата 16.01.2019г.
Ответникът е направил само една погасителна вноска
от 42лв. на 22.08.2013г. и не е погасявал в срок, а именно от 14.10.2013г. до 14.12.2013г., за което на 03.01.2014г. ищецът прекратява
едностранно горния договор и обявява предсрочната изискуемост на останалата част от дълга по договора.
Приложено е уведомително писмо от ищеца до ответника с дата 06.01.2014г. за
обявяване на предсрочна изискуемост, което няма данни да му е връчено.
От приложеното писмено доказателство-копие
от извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №********** към
дата 16.01.2019г., се установява, че е платена една пълна месечна погасителна
вноска от 42лв. и общата дължима сума е 1992.88лв., включваща главница и лихва
с краен срок на договора на 14.08.2017г.
Ищецът твърди, че съгласно ОУ при
прекратяване на договора за револвиращ заем, ответникът дължи неустойка в
размер на 50 % върху целия размер на заема, за което му е начислена такава неустойка
в размер на 727.68лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415,
ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество главният
иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1992.88лева,
представляваща парично вземане по Договор за револвиращ заем №********** от
31.07.2013г. е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането
на ищеца срещу ответника е на основание сключен между страните договор за заем, твърдейки неизпълнение на
задълженията от ответника, който е кредитополучател по същия и позовавайки се
на настъпила предсрочна изискуемост на вземането
по този договор и автоматичното му прекратяване на 03.01.2014г., т.е. преди
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 27.08.2018г.,
по което е образувано ч.гр.д.№ 1663/2018г. по описа на РС-Ботевград.
По делото е приложено копие от описания по-горе Договор за заем, подписан от
ответника.
С отговора на
исковата молба са направени възражения за недействителност на договора за
револвиращ заем на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, (Обн.
– ДВ, бр.18 от 2010г., в сила от 12.05.2010г.),
според която, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа:
т. 9:
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
т. 11: условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания;
т. 12: погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит;
т. 15: лихвения процент, който се прилага при
просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит,
начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се
дължат при неизпълнение на договора;
т. 16: предупреждение за последиците за потребителя
при просрочие на вноските;
т. 20: наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден;
На тези изисквания сключеният между страните договор
не отговаря. Съдържащата се в раздел
6-ти информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния
лихвен процент, е най-обща, не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на
месечната вноска като части от главницата и лихвата. Липсва погасителен план,
подписан от кредитополучателя; липсва посочване на лихвен процент, дължим при
просрочие; липсва предупреждение за последиците при просрочие на вноските;
липсва отбелязване за наличие или липса на право на отказ на потребителя от
договора.
Следователно договорът за заем е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е
ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 155,67%, а ГЛП в
размер на 97.66 %. При преценка действителността на тези клаузи не могат
да бъдат приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като те са
въведени след сключване на процесния договор. Към датата на
сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД/Закон
за задълженията и договорите/, съгласно която страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави.
Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са
нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно установената
съдебна практика "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти,
обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във
всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите
нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С
оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договорът е
нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да
бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг. Ако уговорените престации са за предоставена
услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на
добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.
В случая по процесния договор за потребителски кредит
на ответника е предоставен в заем сума от 500 лв., при уговорен
ГЛП в размер на 97.66 и ГПР в размер на 155.67 %. Лихвата
по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към
датата на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка
дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен
принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване
на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този
момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се
приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава дори при необезпечени кредити
(в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.,
II г. о. и др). В случая това съотношение не е налице. Договорената между
страните годишна лихва в размер 97.66% надхвърля значително
размерa на законната такава за периода /максимална 10,22%/, поради което
уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези
критерии и към клаузата с уговорения ГПР от
над 150%, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от
процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Ищецът не е съблюдавал
принципите на добросъвестност и справедливост по чл.9 от ЗЗД и чл.143 и сл. от
ЗЗП, при определяне на лихвен процент на възнаградителната лихва и ГПР в
размер, който да налага връщане на повече от пъти по-голяма сума от
отпуснатия кредит – при заем от 500 лв., е
договорено в края на срока на договора от 4 години ответникът да
върне сумата от 2084.88 лв. Налице е явна нееквивалентност между двете
престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които
да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок
размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от
заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на
такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като
се има предвид и характера на този договор, който е възмезден и
включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него
е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславя недействителността на целия договор. В случая
следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима
за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 от ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и на
ГПР. Предвид на това и след като клаузите в процесния догово като нищожни
не пораждат правно действие, договорът на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се
явява недействителен.
Безпредметно
е обследването на останалите възражения, тъй като същите касаят начислените
лихви и неустойка,
които имат акцесорен характер и с прогласяване недействителността на главния
дълг отпада основанието за тяхната дължимост.
До
колкото претенцията е заявена само въз основа на оспорения договор за заем предявения иск
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан поради прогласяването му
за недействителен като противоречащ на закона - арг. От чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Предявени
са установителни искове по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК,
които са продължение на
заповедното производство и следва да са идентични по основание, размер
и период със заявената претенция в заповедното производство. От депозираното от
ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е видно, че се претендират неплатени суми
/главница и неустойка/ на договорно основание. Съгласно чл.23 от Закон за потребителския
кредит/ЗПК/ при нищожност на договора за кредит връщане на
чистата сума на получения кредит се дължи по правилата за неоснователно
обогатяване, а такъв иск не е предявен в заповедното производство.
Поради
гореизложеното и вторият иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
признаване на установено по отношение на съществуване на вземането на ищеца
срещу ответника за
сумата от 727.68лв., представляваща неустойка, е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло като недоказан.
Неоснователността на исковете произтича и
от липсата на установяване с доказателства от ищеца на размера на всяка една от
търсените суми, тъй като същите са оспорени от ответника и от така приложените
пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства не се установява
размера на сумата-главница и тази на неустойката.
С оглед на горното предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни
и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора
и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК при липсата на данни за направени от ответника
разноски по делото, тъй като има назначен особен представител, съдът намира, че
не следва да присъжда разноски по делото на ответника.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от ”П. К. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.Б. №*, бл.*, вх.*, с ЕИК:*********, предявени чрез пълномощник
юрисконсулт К.К.А. срещу Г.К.М. ***,
с ЕГН: **********, за признаване на установено на съществуване на
вземането, за което е издадена Заповед №
4774 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.08.2018г. по
ч.гр.д.№ 1663/2018г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница
от 1992.88 лева/ хиляда деветстотин
деветдесет и два лева и 88 стотинки/, представляваща парично вземане по Договор
за револвиращ заем № ********** от 31.07.2013г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница считано от 27.08.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 727.68лв./седемстотин двадесет и седем
лева и 68 стотинки/, представляваща неустойка, като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/