11.05.2023г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на тридесет и първи март две хиляди двадесет и трета година
в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№214 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от Закон за устройство на
територията и е образувано по жалба от Г.К.Я. *** против отказ на Главен
архитект на Община Хасково за издаване на виза за проектиране по Заявление №94Г-5124-1/05.08.2021г.,
подадено за обект Силажна яма, разположен в ПИ с идентификатор 47055.83.54, с.М..
В жалбата се твърди, че Заявлението било подадено
с Приложение №2 – Ел.мрежа, по чл.140а от ЗУТ за предоставяне на изходни данни,
необходими проектиране за присъединяване на клиенти на електрическа енергия към
разпределителни електрически мрежи на ЕР ЮГ АД за обекта - Силажна яма в ПИ с
идентификатор 47055.83.54, с.М., част от бивш комплекс Овчарник към бивше ТКЗС,
построена през 1969г. Приложен бил документ за собственост, но жалбоподателят
получил отказ. Отказът бил мотивиран с нормата на чл.140, ал.6 от ЗУТ съгласно която
за техническа инфраструктура не се издавала виза за проектиране. Жалбоподателят
счита, че не се касае за техническа инфраструктура, като сочи легалната
дефиниция в пар.5, т.31 от ДР ЗУТ. Съгласно нотариалния акт жалбоподателят бил
собственик на недвижими имоти, представляващи – 1./ сграда с идентификатор
47055.83.54.1 по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-1572/05.09.2018г. на
Из.Директор АГКК със застроена площ от 22 кв.м. с предназначение
селскостопанска сграда, както и на 2./ сграда с идентификатор 47055.83.54.2 със
застроена площ от 21 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда, в ПИ с
идентификатор 47055.83.54 с площ от 985 кв.м. с предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за селскостопански двор. Тези
притежавани сгради не били система от сгради, съоръжения и инженерни мрежи, за
които съгласно чл.140, ал.5 от ЗУТ не се изисква виза за проектиране и не
представлявали техническа инфраструктура. В случая подаденото заявление било от
собственик на имота, визата била необходима, за да послужи за присъединяване на
обекта, а съгласно чл.30, ал.2 от АПК ако направеното искане не удовлетворявало
изискванията на закона, то следвало да се иска заявителят да отстрани
недостатъците. В случая липсвали данни за извършена проверка на представените
документи. Допълнително със Становище от 30.03.2022г. жалбоподателят сочи, че
изградената в имота Силажна яма била със специална конструкция, но била
самостоятелен строеж със самостоятелно предназначение и отговаряла на
разпоредбата на пар.5, т.39 от ДР на ЗУТ. Иска се да бъде отменен Мотивиран
отказ №1/14.03.2022г. на Главен архитект на Община Хасково, като преписката по Заявление
№94Г-5124-1/05.08.2021г. бъде върната на административния орган със задължение
да издаде акта.
Ответната страна счита жалбата за
неоснователна. Предметът на заявлението на жалбоподателя бил неясен и ако се
приеме, че е за електрозахранване на обекта, то именно това ел.захранване
представлява техническа инфраструктура, а за обекти от техническата инфраструктура
не издава виза за проектиране. Ако се приеме, че обектът е сграда, строеж по
смисъла на ЗУТ, то това отново не можело да е предмет на виза, тъй като е
съществуващ обект. Изтъкват, че реализиран строеж не може да бъде предмет на
виза. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление по чл.140а от ЗУТ рег.индекс
94Г-5124-1/05.08.2021г.
жалбоподателят е сезирал Главния архитект на Община Хасково за издаване на виза
за проектиране и предоставяне на изходни данни от съответните експлоатационни
дружества, необходими за проектирането и за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура – л.13 от делото. Подробно е описан обектът, за
който се иска да бъде издадена виза за проектиране за присъединяване - Силажна яма в ПИ с
идентификатор 47055.83.54, с.М., част от бивш комплекс Овчарник към бивше ТКЗС,
построена през 1969г. в УПИ ІІ, пл.№3, кв.2, както и предназначението – за
селскостопански нужди, а също е посочена и информация за съществуващите сгради
в имота и тяхното предназначение. Изрично е направено искане с визата за
проектиране да бъдат предоставени изходни данни по реда на чл.140а от ЗУТ,
необходими за проектирането за присъединяване на обекта към следните мрежи на
техническата инфраструктура – електрическа мрежа, като са приложени документи
за собственост – н.а.№169, д.№902/1995г., л.21, и Приложение №2 към заявлението.
Заявлението е съгласно утвърдения образец
със Заповед №РД-02-15-213 от 04.12.2019г. на Министър на регионалното развитите
и благоустройство.
Върху заявлението има разпореждане от
05.08.2021г. и от 19.08.2021г. – л.116, и видно
от писмо от 27.08.2021г. до ЕР Юг Хасково – л.115, Главният архитект на Община
Хасково е изискал да бъдат предоставени изходни данни в хипотезата на чл.140а
от ЗУТ, като е изпратил Приложение №2 и скица на имота. По електронен път на
27.08.2021г. е постъпил отговор в Община Хасково на изпратен имейл до
Електроразпределение Юг ЕАД – л.96. С имейл от 30.08.2021г. ЕР Юг ЕАД изискват
допълнително заявление към Приложение №2, в което да са вписани данните за
възложителя. Последвала е кореспонденция по ел.път относно приложеното
заявление – писмо от 07.10.2021г. – л.93-94, 11.10.20221г., 04.11.2021г. - л.86,
08.11.2021г. – л.87, 09.12.2021г. – л.73-75, между Община Хасково и ЕР Юг.
С писма от 10.11.2021г. – л.85, и
12.11.2021г. –л.72, Община Хасково е уведомена от ЕР Юг, че са необходими пояснения
относно инвестиционното намерение, а на 08.12.2021г. в писмо рег.инд.№94Г-5124
е изразено становище, че обектът Силажна яма не представлява строеж по смисъла
на пар.5, т.38 от ЗУТ, тъй като при проверка на място било установено, че се
състои от две преградни стени от каменна зидария с височина 100 см.
На 13.12.2021г. ЕР Юг уведомява
Гл.архитект Община Хасково, че не разполага с обективна възможност да посочи
изходни данни по смисъла на чл.140а, ал.1 от ЗУТ, тъй като възложителят желае
присъединяване на на обект, който няма характеристики на строеж по смисъла на
пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и не отговоря на вложеното в смисъла на пар.1, т.8 от
ДР на Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на
ел.мрежа към преносната или към разпределителните ел.мрежи – л.69.
С писмо от 20.12.2021г. – л.68,
жалбоподателят Г.Я. е уведомен, че искането „за проектиране за присъединяване
на обект Силажна яма не може да бъде предмет на допускане с виза за проектиране,
като приложено се изпраща и отговора на ЕР Юг.
С преписката са представени пред съда
кореспонденция по жалби и сигнали от Г.Я. до РДНСК Хасково и Администрация МС –
л.48-55.
С Определение №48/20.01.2022г.,
постановено по а.д.№1064/2021г. на ХАС, съдът е оставил без разглеждане жалба от Г.К.Я. ***
против мълчалив отказ на Главен архитект на Община Хасково да се произнесе по
Заявление №94Г-5124-1/05.08.2021г. за издаване на виза за проектиране,
подадено с Приложение №2 по чл.140а от ЗУТ за предоставяне на изходни данни,
необходими за присъединяване на клиенти на електрическа енергия към
разпределителни електрически мрежи на ЕР ЮГ АД, като е прекратил
производството. Определението е влязло в законна сила на 04.02.2022г.
С Мотивиран отказ №1/14.03.2022г. по
Заявление по чл.140а от ЗУТ рег.индекс 94Г-5124-1/05.08.2021г. Главният
архитект на Община Хасково сочи, че по развилата процедура има отказ от ЕР Юг
за предоставяне на изходни данни, както и че съдебното производство по
а.д.№1064/2021г. на ХАС е приключило, като така са налице основания за
произнасяне по искането. Изтъква се, че искането не давало еднозначно тълкуване
на предмета на визата и че обектът Силажна яма съществувал в имота и не
представлявал строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ. Поради това не
можело да бъде издадена виза за проектиране с предмет наличния на място обект
Силажна яма. Дори да се приемело, че исканата виза е за проектиране на
техническа инфраструктура – ел.захранване, то на основание чл.140, ал.6 от ЗУТ
за обекти на техническата инфраструктура не се издава виза за проектиране.
Изрично се посочва, че искането не попада в приложното поле на чл.140 и чл.140а
от ЗУТ за започване на инвестиционно проектиране въз основа на виза.
За пълното изясняване на спора от
фактическа страна е назначена съдебнотехническа експертиза, по която вещото
лице дава заключение, което е прието от съда изцяло като изготвено мотивирано и
компетентно. Вещото лице изследва процесния обект Силажна яма и установява, че
сградата е изпълнена в ПИ 47055.83.54, което било обективирано и в приложените
скици. Изпълнена била сграда на едно ниво, монолитно строителство върху площ от
408 кв.м., с функция силажна яма, но продължително време обектът не бил
ползван, което довело и до лошото физическо състояние /нивото на пода било
променено и изравнено с терена на двора; запазени в цялост стени от каменна
зидария, завършващ на стоманобетонов пояс; липсващи дървени покривни елементи/.
При така установеновото вещото лице дава отговор и на поставените въпроси
относно характера на обекта – не представлява техническа инфраструктура по
смисъла на пар.5, т.31 от ДР на ЗУТ, но е строеж по смисъла на пар.5, т.38.
Сочи се, че изгадената сграда запазва своето предназначение, изградените мрежи
на техническата инфраструктура – Ел и ВиК, се запазва и съществуват – на 10м
разстояние до обекта има стоманобетонов стълб, обектът притежава ИТН 3032467.
При изслушване в с.з. вещото лице уточнява, че сградата е отразена в скиците
като два отделни обекта /ивица стена/, но това по същност било една сграда.
Съществуващият обект спрял дейност и независимо, че имало точка за
присъединяване, то в един момент поради опасност било прекъснато ел.подаването.
Обектът съществувал в кадастъра и не бил заличен, поради което нямало яснота
относно визата за проектиране и присъединяване, поради което и Гл.архитект
разбира искането като такова за проектиране, тъй като не било посочено какво ще
се присъединява. Това, че обектът нямал покрив не означавало, че не съществува.
Жалбата срещу Мотивиран отказ №1/14.03.2022г. е
подадена преждевременно на 11.03.2022г. – чрез куриер, като след уточняване на
предмета на спора със становище от 30.03.2022г. се сочи, че оспореният акт е Мотивиран отказ №1/14.03.2022г.
Съдът, като прецени доводите в жалбата и
събраните по делото доказателства, намира жалбата за неоснователна.
В случая не са налице предпоставки за
оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството на
основание чл.159, т.5 от АПК. Първоначално
приложеното писмо, за което се счита, че обективира отказа – л.12, е
уведомително, както и ответната страна сочи в последвалия го Мотивиран отказ №1/14.03.2022г. От
друга страна в изпълнение указанията на съда самият жалбоподател сочи в
становището от 30.03.202г., че оспорва Мотивиран отказ №1/14.03.2022г., поради което съдът
приема жалбата като насочена именно срещу изричното становище на органа.
Между страните няма спор, че жалбоподателят
е подал в Община Хасково именно заявление по чл.140а от ЗУТ, с което е поискал с
визата за проектиране да му бъдат предоставени и изходните данни, необходими за
проектирането и за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура от
съответните експлоатационни дружества – ЕР Юг АД. Съгласно чл.140а, ал.2 от ЗУТ
в 7-дневен срок от получаване на заявлението компетентният орган го изпраща на хартиен
носител и по електронен път с приложено копие (извадка) от действащ подробен
устройствен план до посочените в заявлението експлоатационни дружества за
безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване
на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура. При спазване на срока по чл.140а, ал.3 от ЗУТ - 14-дневен срок от
получаване на заявлението, експлоатационните
дружества следва да предоставят служебно и безвъзмездно на хартиен носител и по
електронен път становища на компетентния орган, съдържащи исканите в
заявлението изходни данни, необходими за проектирането и условията за
присъединяване, а в 3-дневен срок от предоставянето на всички изходни данни от експлоатационните
дружества компетентният орган уведомява заявителя, който в тридневен срок от
уведомяването може да направи възражения. Съгласно чл.140а, ал.6 при липса на възражения
компетентният орган издава визата за проектиране. При наличие на възражения се повтаря
процедурата по ал.2 и 3, като заявителят не може да прави повторно възражение.
С оглед съдържанието на искането, но след
изтичане на 7-дневния срок по чл.140а, ал.2 от ЗУТ Главният архитект е изпратил
заявлението в съответното експлоатационно дружество. Няма данни от
експлоатационното дружество да са постъпили в Община Хасково изходните данни и
заявителят да е бил уведомен за посочените изходни данни. По делото няма спор,
че след редица уточнявания между Община Хасково и ЕР Юг, именно ЕР Юг вместо да
изпрати изходни данни, то с писмо от 13.12.2021г. заявява обективна
невъзможност да ги посочи. Така не е налице хипотеза на чл.140а, ал.5 от ЗУТ
задължаваща Гл.архитект в тридневен от представянето на изходните данни да
уведоми заявителя и му даде възможност за възражения, като при липсата на
такива в последващия тридневен срок и след изтичането му, да бъде задължен да
издаде визата за проектиране.
В случая по подаденото заявление има
произнасяне и е формиран изричен отказ поради липсата на изходни данни,
представени от експлоатационното дружество. Същественото в случая е, че
подаденото заявление с правно основание чл.140а от ЗУТ – за издаване на
виза за проектиране и предоставяне на изходни данни от експлоатационно
дружество /ел.доставчик/, необходими за проектирането и за присъединяване към
мрежите на техническата инфраструктура, но се установява безспорно, че има
съществуващ обект. В разглежданата процедура и в рамките на своята компетентност Гл.архитект е
изискал от съответното дружество – ЕР Юг ЕАД, да представят изходни точки.
Действително няма данни Гл.архитект да е процедирал по чл.5в от ЗУТ или по чл.30,
ал.2 от АПК и да е изискал отстраняване на нередовности, но са установени
всички обстоятелства, имащи отношение към заявлението. В настоящото
производство няма спор между страните и относно действителното съществуване на
сградата Силажна яма, нито относно нейното действително състояние към момента след
като не е била експлоатирана дълго време, като това е установено и от вещото
лице. Спорът между страните е относно квалифицирането на обекта като строеж по
смисъла на пар.5, т.38 от ДР ЗУТ, като в тази посока съдът споделя извода на
вещото лице за наличието на строеж и следва да бъде отчетена легалната
дефиниция, включваща освен „надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74,
ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения“, но и „техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението“. Доколкото
обаче производството по заявлението се развива по реда на чл.140а от ЗУТ и за
да бъде издадена виза за проектиране с данните по чл.140, ал.2, то към нея
следва да се приложат и предоставените от експлоатационните дружества изходни
данни и условия за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура.
Доколкото предоставянето на данните не е във функциите и правомощията на
Главния архитект, а и има изрично становище от ЕР Юг, че няма обективна
възможност в процедурата те да се представят, то ответната страна не може да
постанови административен акт с положително съдържание относно заявлението на
Г.Я..
В оспорения акт Гл.архитект е обсъдил и възможността
да се издаде виза при съществуване на строежа, както и ако се приеме, че се
иска виза за техническа инфраструктура, а не за съществуващия обект, като тези
съображения са принципно правилни, но отказът е постановен именно поради отказа
на експлоатационното дружество да предостави изходни данни. Следва да се има
предвид и че в процедурата по чл.140а от ЗУТ издаването на виза за проектиране
и предоставяне на изходни данни от експлоатационно дружество са съществуващи в
заимност, като представянето на изходни данни е само в хипотезата на възможност
за издаване на виза. Доколкото пък е безспорно съществуването на обекта Силажна
яма, то не може да се приеме, че в процедурата по чл.140а от ЗУТ може да се
търси самостоятелно предоставяне на изходни данни без да е налице възможност да
бъде издадена виза.
В този смисъл Гл.архитект на Община
Хасково като съответен компетентен орган по чл.140, ал.7 във вр. с чл.140а,
ал.2 от ЗУТ, е провел и приключил процедурата по чл.140а от ЗУТ без да допусне
съществени процесуални нарушения, приложил е правилно материалноправните норми
и в съответствие с изискуемата форма и цел на закона е постановил
законосъобразен отказ.
Като счита жалбата за неоснователна, съдът
намира, че същата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и
направеното изрично искане от страна на пълномощника на ответника по жалба за
присъждане на направените разноски, ще следва жалбоподателя да бъде осъден да
заплати на ответната страна сума в размер на 100,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.172, ал.2 пр.последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Г.К.Я. ***
против Мотивиран отказ №1/14.03.2022г. на Главен архитект на Община Хасково за издаване на
виза за проектиране
по Заявление №94Г-5124-1/05.08.2021г., подадено за обект Силажна яма,
разположен в ПИ с идентификатор 47055.83.54, с.М..
ОСЪЖДА Г.К.Я., ЕГН **********,***, да заплати
на Община Хасково направените по делото разноски от 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: