№ 16862
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20231110108782 по описа за 2023 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Б. Н. Н., ЕГН:**********, действаща лично и като майка
на Р. М. Б., ЕГН:********** и Н. М. Б., ЕГН:********** срещу М. А. Б., ЕГН:**********.
Посочва, че с ответника са живели във фактическо съжителство, като от връзката им са
родени децата Р. и Н..
Излага доводи, че по време на съжителството им, М. е станал агресивен. Следял я е,
обиждал я е.
Твърди, че на 09.02.2023г. около 22:30 часа пред блока, в който живее, ответникът питал
молителката Б. къде е била, дали е била при колегата си. При влизането в дома им, започнал
да обижда молителката и да я заплашва. Обиждал и децата.
На 10.02.2023г. започнал да удря молителката Б. с юмруци по гърба и глава, като я
принуждавал да напусне работа. Ударил я три пъти, включително и в ухото. Заплашвал я е,
че ще я убие.
Казал ѝ, че ще излезне само мъртва от вкъщи. Към 18:30 часа, ответникът отишъл в
магазина, където работи молителката-влязъл за малко и после си тръгнал. Към 21 часа
влязъл отново в магазина и я накарал да си тръгне. Съобщила на заместник-управителя на
магазина, че има семеен проблем и си тръгнала заедно с ответника.
На 11.02.2023г. ответникът заключил молителката вкъщи и ѝ взел телефона. Б. се свързала с
родителите си от телефона на М. и им казала да дойдат да я приберат.
1
На другия ден се твърди да е дошъл баща ѝ, да я вземе. Б. си е тръгнала без да вземе децата.
На 15.02.2023г. около 10:25 часа М. отишъл до дома на родители на Б., за а предаде децата.
М. е крещял „къде е тя, да идва веднага“, а децата са пищяли. М. блъснал майката на Б. и да
я удря, докато държи едното дете в ръка. Предвид изложеното иска от съда да издаде
ограничителна заповед в полза на нея и двете деца срещу ответника. Претендира разноски
Ответникът оспорва молбата и всички изложени твърдения.
Твърди, че на 10.02.2023г. е бил на работа от 08:00 часа до 16:30 часа. През деня си
комуникирали по социалните мрежи. С Б. винаги е имало телефон, от който да комуникира.
Излага доводи, че Б. има връзка с друг мъж, неин колега на име Андрей
Възразява, че на 12.02.2023г. Б. е напуснала жилището, в което живеят. На 15.02.2023г.
отишъл да заведе децата при Б., като посочва, че нищо не се е случило през този ден.
Майката на Б. не го пуснала да влезне и го блъснала. Уведомила го, че срещу него има
издадена заповед за защита.
Възразява срещу данните в медицинското удостоверение, тъй като е издадено една седмица
след твърдяния инцидент. Иска от съда да отхвърли молбата. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита
пострадалите от домашно насилие. Молителката е живяла във фактическо съжителство с
ответника, от което съжителство има родени две деца Р. Б. и Н. Б.-чл.3, т.2 и т.4 ЗЗДН.
По делото е представена декларация по чл. 9 ЗЗДН.
Видно от представеното съдебномедицинско свидетелство, молителката Б. Н. Н. е получила
увреждания по главата и тялото. Същата е съобщила, че на 10.02.2023г. е била стискана за
шията изблъскана силно в ръба на прозореца, при което си е ударила главата.
Удостоверението е издадено на дата 16.02.2023г.
От изготвения социален доклад от ДСП Слатина се установява, че към момента на
социалното проучване децата живеят заедно със своята майка.
Б. и М. са във влошени отношения.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. Ива Илиева, майка на Б. Н. се установява, че М. и Б. са във влошени
отношения. Б. живее при родителите си. На 11.02.2023г. свидетелката е говорила по
телефона с дъщеря си, която е казала, че иска от родителите си да дойдат и да я вземат от
дома ѝ. На следващия ден бащата на Б. отишъл да я вземе. В останалата част не обсъжда
показанията на свидетелката, тъй като пресъздават чужди впечатления, както и са
неотносими в частта, в която свидетелства за инцидент срещу нея.
2
От показанията на св. Асен Антов, които съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че на 12.02.2023г. Б. се е изнесла от жилището, тъй като е съобщила, че има
връзка с друг мъж. Нейният баща е дошъл да я вземе. Свидетелят живее заедно с ответника.
Видно от тези показания след издаване на заповедта децата са били взети от дома на бащата.
След отмяна на заповедта, децата живеят с бащата, като майката идва в дома им и ги
посещава. След издаване на заповедта Б. е идвала заедно с баща си в дома на М..
Съдът е указал доказателствената тежест на молителя, както и за кои факти не сочи
доказателства. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи губи своята
доказателствена сила.
Настоящият състав намира, че страните се намират в спор относно мерките за лични
контакти с детето. Законът за защита от домашно насилие има за цел да защити жертвите на
посегателства срещу тях в условията на домашно насилие. Не следва да се използва законът
за уреждане на всякакви други спорове между родителите. Последиците при налагане
рестрикции на една от страните могат да се отразят изключително негативно на връзката на
ответника с децата. За основателност на молбата следва да има доказателства в подкрепа на
твърденията. Съдът не може да налага ограничения единствено въз основа на твърдения.
Медицинското удостоверение е издадено на дата 16.02.2023г. Съдът не може да формира
изводите си за основателност на молбата въз основа на документ, който е издаден няколко
дни след твърдяния инцидент. Отделно, това удостоверение не доказва авторство.
Свидетелят Ива Илиева не е очевидец на деянието.
Макар да е представена декларация по чл. 9 ЗЗДН, то настоящият състав намира, че
ответникът проведе успешно насрещно доказване.
Свидетелят Асен Антов на процесната дата е живял със страните. Не е отрича, че Б. си е
тръгнала от дома, но свидетелства, че е по нейно желание.
Не се установява М. да е обиждал Б. с посочените в молбата думи, както и, че я е заплашвал
или удрял.
Налице е тежък родителски конфликт, който не може да бъде разрешен в производството по
ЗЗДН.
Към момента на приключване на съдебното дирене децата живеят заедно със своя баща,
като майката ги взима от неговия дом. След издаване на заповедта тя ги посещава заедно със
своя баща.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителката против ответника.
Относно разноските за делото.
Право на разноски има ответната страна, която доказва сторени такива в размер на 800 лв.-
за адвокатски хонорар.
3
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Н. Н., ЕГН:**********, действа лично и като
майка на Р. М. Б., ЕГН:********** и Н. М. Б., ЕГН:********** срещу М. А. Б.,
ЕГН:********** за издаване на заповед за съдебна защита и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Б. Н. Н., ЕГН:********** да заплати на М. А. Б.,
ЕГН:********** сумата от 800лв., представляваща разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Б. Н. Н., ЕГН:**********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4