П Р О Т О К О Л
гр.
Сливен, 12.11.2018 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Пенка Спасова и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА сложи за
разглеждане ЧНД № 547 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
На именното
повикване в 13:30 часа се явиха:
Молителката В.И.Ц., редовно
призована, се явява лично и с адв. С.С. АК – Сливен, редовно упълномощен от днес.
За началника на Затвора –
гр.Сливен, редовно призован, се явява ст.юриск.П.С.,
редовно упълномощена.
За Окръжна прокуратура –
гр.Сливен, редовно призована, се явява прокурор г-жа Белева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Г-жа С.: Да се даде ход на
делото.
Адв. С.: Да се даде ход на
делото.
ОСЪДЕНАТА Ц.: Да се даде ход на
делото.
Съдът намира, че няма законови
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба
на лишената от свобода В.И.Ц. с искане да бъде условно предсрочно освободена от
изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода.
С молбата на осъденото лице е
представено становище на Началника на Затвора – Сливен, актуална оценка на
нарушител, индивидуална програма за въздействие планиране на присъдата, както и
затворническото досие на осъденото лице.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата
им по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
отводи. Нямам възражения да се приемат приложените доказателства. Няма да соча
други доказателства.
Г-жа С.: Нямам искания за отводи.
Представям актуална справка към днешна дата относно изтърпяната и неизтърпяната
част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено на л.св.Ц.. Няма да соча
други доказателства.
Адв. С.: Нямам искания за отводи.
Няма да соча доказателства. Не се противопоставям да се приемат представените
заедно с молбата и в днешното с.з. документи от администрацията на Затвора.
ОСЪДЕНАТА Ц.: Нямам искания за
отводи. Няма да соча доказателства. Не се противопоставям да се приемат
представените по делото доказателства.
По доказателствата, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите
по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени
материали, както и депозираната в днешното с.з. актуална справка за остатъка от
неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено на осъдената Ц..
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други
доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
Адв.С.: Уважаема г-жо Председател, аз
считам, че имаме основание да искаме условно предсрочно освобождаване на моята
доверителка, тъй като тя е излежала повече от половината от наложеното й наказание, няма налагани някакви административни
наказания. Доколкото аз съм запознат има нужда от лечение, тъй като й предстои
операция. Считам, че едно условно предсрочно освобождаване ще бъде в полза за
нейното здравословно състояние, още повече, че тя е изтърпяла голяма част от
наказанието, взела си е поука от извършеното деяние, съжалява какво е
направила, съжалява и моли да бъде освободена условно предсрочно. В тази насока
моля да постановите вашия съдебен акт.
Г-жа С.: Уважаема г-жо съдия, поддържам
становището на Началника на Затвора Сливен относно молбата за условно предсрочно
освобождаване на л.св. Ц.. Видно от доказателствата, изпълнено е само едно от
формалните изисквания на закона, а именно изтърпяно е 2/3 от наказанието „лишаване от свобода”. Що се
отнася до останалите изисквания на закона, същите не са изпълнени. При
постъпването в затвора - първоначално лишената от свобода се държи враждебно спрямо администрацията и правораздавателните органи,
склонна е към употреба на вербална агресия. Едва през първата половина на 2015 г.
започва да се наблюдава позитивна
промяна в поведението й и относно участие в дейности за осмисляне на свободното
време. Вследствие на това е настъпила промяна в правния статус и впоследствие
настанена в затворническо общежитие от открит тип – през м. юни 2017 г. Положителното
поведение, довело в промените в правния й статус, е неустойчиво и отново
възникват конфликтни ситуации, създава напрежение в групата, проявява неуважително
отношение към други лишени от свобода. Наблюдава се отново негативно отношение
към служителите от затвора. През периода е наказвана три пъти и е награждавана
един път. Не е устройвана на работа поради здравословно състояние. Избирателно
участва като слушател в някои клубове, като в средата на тази година публикува
лично творчество в затворническия вестник, което счита за свой особено голям
принос към осмисляне на свободното време. Лишената от свобода не проявява
инициатива за включване в специализирани програми за въздействие. Рискът от
рецидив се запазва в границите на среден, запазват се и проблемните зони, които
се нуждаят от коригиране. Няма доказателства за положителна промяна в
поведението на осъдената. В живота на свобода рискът от продължаване на престъпната
дейност е среден. Налице е риск по
отношение на обществото. В заключение считам, че спрямо осъдената следва да
продължи поправителното въздействие. С оглед на изложеното и като вземете предвид
представените доказателства, моля да оставите без уважение молбата и да не
допускате УПО на л. св. В.Ц..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия,
моето становище е, че също следва да бъде оставена без уважение молбата на л.св.
Ц., тъй като същата е неоснователна. Видно от доказателствата приобщени по
делото действително е изпълнена първата формална изискуема от разпоредбите на
чл.70 ал. 1 т. 2 от НК предпоставка, а именно за да се постанови условно
предсрочно освобождаване /УПО/ лишената от свобода следва да е изтърпяла не по-малко от 2/3 от
наложеното й наказание, когато е осъдена за деяние осъществено в условията на
опасен рецидив. Безспорно от представената справка лишената от свобода е
изтърпяла повече от 2/3 от наложените й наказания в размер на 7 г и 6 месеца. Що
се отнася, обаче, относно втората изискуема предпоставка от закона, а именно
осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне, аз считам, че такива
доказателства не са приобщени към материалите на делото. Съгласно разпоредбата
на чл.439а ал.2 от НПК доказателствата
за поправянето се установяват от оценката на осъдения, която се изготвя по реда
на чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план с осъденото лице.
Видно от тази оценка на правонарушителя първоначалната обща оценка на риска от
последващи осъждания и профила на
нуждите на лишената от свобода е 66 точки, което е среден риск по скалата на системата
за оценка на правонарушителя. От писмените доказателства е видно, че по време
на престоя в пенитенциарното заведение на лишената от свобода са изготвени шест
последващи оценки на риска от рецидив, от които е
видно, че осъдената регистрира запазване на риска от рецидив в границите на
среден, т.е. 65 точки, като е отчетено цифрово снижаване само с една точка. Също
от тази оценка се установява запазване на проблемните зони, които са
констатирани при работата с осъденото лице, риск от продължаване на престъпната
дейност в живота на свобода. Т.е. редица обстоятелства, които налагат извода,
че лишената от свобода по време на престоя си в затвора не е дала категорични
доказателства за своето поправяне. Ето защо моля да оставите без уважение молбата
на л.св.Ц..
РЕПЛИКА на адв.С.:
Аз считам, че независимо от всичко, тя е с много влошено здравословно състояние
и без това, нито работи, а единствено е само в тежест на местото за лишаване от
свобода. Считам, че има основание да бъде условно предсрочно освободена, тъй
като й предстои сериозна операция, за която тя трябва да пристъпи към лечението
за подобряване на здравословното си състояние с извършване на оперативни
действия от специализирано здравно
заведение.
ДУБЛИКА на ПРОКУРОРА: По повод на
здравословното състояние лишената от свобода многократно е депозирала молби до
ОП и до администрацията в Затвора и има
произнасяне по тези молби. Давана е възможност на лицето да бъде проведено лечение в съответни болници, но лишената от свобода претендира да бъде пусната в прекъсване, за
да може да се лекува, където тя си избере.
Тоест целта на лишената от свобода е да напусне затвора.
ПРАВО на лична ЗАЩИТА на
осъдената В.Ц..
ОСЪДЕНАТА Ц.: Госпожо съдия,
възмутена от съм от дъното на душата си от това, което чувам. Първо: Никога не
съм имала проблеми с надзорния персонал или с началника. Лично аз съм единствената
затворничка, която изпрати благодарствено писмо до Министъра на Правосъдието
г-жа Ц.Ц.и с молба, че имам право да ми бъде сменен
режима от общ на лек, за да мога поне три дни да отида в къщи и че имам право
на УПО. Не съм ползвала такова. Здравословното ми състояние е много лошо, което
е видно от прегледа от 01.06.2018 г. от очната специалистка д-р С. - старческа
катаракта и перде. На 5-ти инцидентът, който стана, не е по моя вина. Не
съм се държала агресивно, изпратиха ме там по предложение на началника и на психиатърката. Аз прекарах
почти 3 г. на легло, шокирана от завишената присъда и поредното влизане в
затвора, раздялата ми със семейството. Едва ме вдигнаха за 3 г. Това, което поправиха
лекари – кардиолози, невролози, психиатър, д-р Д.и целия медицински център, само
за някакви няма и 10 минути С.Ц.го съсипа. Подала съм молба да се образува
срещу нея гражданско дело. За всичките нанесени ми вреди има и медицински
документи. Изпратиха ме в София в Болница „Пентаграм”
- най-специализираната очна клиника с
най-модерната техника. Лекарят който ме прегледа - очният лекар д-р Г., каза: „Ако
не махнете пердето, ще ослепеете и с
дясното око”. Лявото ослепя в 2013 г. по вина на това, че ме върнаха от София.
Стоях един месец, че не см си платила здравните
застраховки. Аз съм задържана на 29.03.2012 г. – м. юни 2011 г. се прие
закон, с който всички лишени от свобода, осъдени, задържани - са здравно
осигурени. Загубих си зрението и получих инвалидна пенсия със закъснение, която
все още не е оправена. Сега как мога да участвам в групова работа, когато кажа
и те казват: „Ти не виждаш, не си добре, едвам вървиш, само ще бъдеш в тежест
на другите”. Участвала съм в една групова работа, участвам активно във всички
клубове. Имам лично творчество, грижа се единствено за цветята, които са
истински оазис и донасят купата на открития тип и не съм си виждала семейството
6 г. и половина. Държа ги настрани, защото те не знаят, че аз съм почти сляпа.
Какво трябва да стане - да ослепея и да осакатея, да изляза на инвалидна
количка. Затова ли съм заслужила. Не мога да приема грешната информация, която
подадоха от Медицинския център. Та ние нямаме апаратура. Единствено могат да ми
премерят кръвното и да ми извадят един зъб. Дадоха информация, че м. юли и м.август
съм преглеждана от очната лекарка, която освен капки траватан,
които слагам в продължение на 7 г. вече, аз изобщо не съм я виждала, камо ли да
съм преглеждана от нея. Дадох си молба за прекъсване да напусна заведението. Аз
съм пускана преди 20 г. Пускана съм след това за лечение, когато вече зрението
ми се влошаваше, още 2007 г. ми даде ТЕЛК-комисията във Варна 47%. Винаги съм
се връщала, никога не съм се укривала, никога не съм извършила друго престъпление.
Имам прекрасно семейство, прекрасни жилищни условия и мисля, че моето стоене
тук, аз съм завела граждански иск към болницата
и към министерството на правосъдието за това, че ослепях по тяхна вина. А сега
какво трябва – да съдя началника, да съдя прокуратурата, да съдя медицинския
център - сляпа ли да изляза? Семейството им не заслужава това. Аз съм жена
образована, 65 годишна съм, бивша държавна служителка съм, веднъж направиш ли
нарушение вече си уязвим. Отчела съм си грешката, никога повече няма да го
повторя. Аз съм почти на 66 г. Защо поне не ми разрешиха прекъсване? Та молби до
омбуцман, та до Апелативна прокуратура - искам да
бъда освободена. Не искам да изляза сляпа и саката. Лично г-жа прокурорката ме прие преди два месеца и ми каза: „Дори с просто око се вижда, че си сляпа. Подай си
молба за прекъсване”. След това ме прие прокурор Г., който ме е пускал четири
пъти и много добре ме познава и казва: „Как така няма да те пуснат дори да си
оперираш окото”. След това отидох на прием при нея, тя се държа много лошо с
мене. Посочи ми вратата, а другите които са за тежки криминални престъпления стояха по половин
час. Възмутена съм от всичко което става. Обжалих
прекъсването до главния прокурор от болницата в София. Отдел „Съдебен” на ВКП
го изпрати на Апелативната прокуратура в Бургас. Останах потресена, че какъв ми
беше първия отказ, почти същото беше и
във втория. Ако аз ослепея семейството ми няма да мълчи повече. И двете фамилии
са доста известни – има и учени, има и лекари, има и директори. Искам да бъда
освободена.
ПРАВО на ПОСЛЕДНА
ДУМА на осъдената В.Ц..
ОСЪДЕНАТА Ц.: Единственото, което
искам от съда е да бъда освободена, аз имам толкова малък остатък. Когато бях здрава
с първата присъда, бях една от най-добрите работнички и бригадирки, с награди и
с похвали. Сега не съм добре със здравето. Не искам да изляза сляпа и на
инвалидна количка. Семейството ми не заслужава това.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
Съдът, след като се запозна с приобщените доказателства и като
взе предвид становището на страните, намира следното:
Производството
е правно основание чл. 70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и
сл. от НПК.
Образувано
е по молба на осъдената В.И.Ц., в която се твърди наличие на предпоставките на
чл. 70, ал.1 от НК. Направено е искане осъдената да бъде условно предсрочно
освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
В
постъпилото писмо от заместник на Началника на Затвора гр. Сливен е взето
становище относно осъждането и наложеното наказание на лишената от свобода.
Изчислено е, че осъдената е изтърпяла към 30.10.2018 г. 6 г. 7 м. и 1 ден от
наложеното й наказание 7 години и 6 месеца “лишаване от свобода”. Изчислен е
остатък в размер на 10 месеца и 28 дни към посочената дата. В становището е
застъпена теза за липса на предпоставките за допускане на условно предсрочно
освобождаване поради необходимостта от продължаване на поправителното въздействие върху
осъдената. Предлага се да бъде оставена без уважение молбата за условно
предсрочно освобождаване на В.И.Ц..
В
с.з. пред настоящия състав осъденото лице лично и чрез упълномощен защитник
поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване.
Представителят
на началника на Затвора – гр. Сливен счита искането за неоснователно.
Представителят на началника на Затвора е надлежно упълномощена и участва в
производството на основание чл. 439 ал.2 от НПК.
Прокурорът
взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа
страна следното.
Осъдената
В.И.Ц. е с българско гражданство, родена в гр. Криводол, с постоянен адрес ***,
със средно образование.
С присъда №
99/17.09.2012 г. на PC Враца по НОХД № 671/2012 г. по описа на същия съд Ц. е
осъдена на 7 години 6 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 211,
пр. 3-то, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК за това, че при
условията на опасен рецидив на неустановена дата през м. 10.2011 г. в гр.
Враца, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение у Ц.А.Ц.от
гр. Враца, представяйки се с името „Зорка“, негова позната, че й трябват пари,
с цел финализиране на сделка /продажба/ на недвижими имоти – къща, парцел и
земеделски земи и до неустановена дата на м.02.2012 г. е поддържала заблуждение
у Ц., с което му е причинила имотна вреда в размер на 3 500 лв. Съдът е
постановил изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим в затвор.
Приспаднато е времето, през което Ц. е била задържана под стража, считано от
30.03.2012 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда Ц. е осъдена
да заплати на постр.Ц.сумата от 3500 лв. причинени
имуществени вреди. Присъдата е потвърдена с решение № 139/14.12.2012 г. по
ВНОХД № 502/2012 г. по описа на ОС Враца и влязла в сила на 14.12.2012 г.
Осъдената Ц. търпи наказанието в Затвора – Сливен. Към
12.11.2018 г. е изтърпяла фактически: 6 години 7 месеца и 15 дни. В
представената в с.з. справка за изтърпяно наказание, издадена от зам. началника
на Затвора – Сливен, е отразен остатък от наказанието към 12.11.2018 г. в
размер на 10 месеца и 15 дни.
От наличните в
затворническото досие документи, приобщени към доказателствения
материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден
правонарушител е видно, че осъдената е за четвърти път в затвора, с утежнена
минала съдимост, с богата и разностранна престъпна кариера. Първоначално търпи
наказание в затворническо общежитие от закрит тип. Констатирано е негативно
отношение към лишени от свобода, враждебна настроеност
към затворническата администрация и правораздавателните органи. Преценена е
като лице с нереално завишена самооценка, омаловажаваща престъпните си деяния, не
проявяваща необходимата критичност. Склонна била към употреба на вербална
агресия при засягане на личните и интереси. Поведението й в условията на закрит
тип е преценено като проблемно, с нагласа да оказва натиск за постигането на
целите си.
Поради системни оплаквания за прогресивно намаляване на зрението и
невъзможността за лечение в условията на затвора е хоспитализирана в СБАЛЛС -
Заповед № Л-6705/16.07.2013г. на ГД „ИН“ – София за освидетелстване.
Със Заповед № Л-7561/21.08.2013г. на ГД „ИН“ – София е преведена за лечение
в СБАЛЛС при Затвора – Ловеч. Видно от епикриза на психиатрично отделение
СБАЛЛС при Затвора – Ловеч по време на престоя не е включвана в каквато и да е
терапия, поради отказ от нейна страна. Поради липса на клинични данни към него
момент, и съобразявайки се с нежеланието на л.св.Ц. да остане в стационар, е
изписана от отделението без промяна в състоянието.
През периода м.02-м.07.2015г. е наблюдавано начало на позитивна промяна,
относно участието в дейностите за осмисляне на свободното време, както и в
поведението на л.св. Ц.. На база показана устойчивост за дистанциране от
конфликтни ситуации и с оглед съхраняване на психическото и физическото здраве,
в съответствие с прогресивната система за управление на присъдата, поетапно е последвала
промяна в правен статус - през м.02.2017г. замяна на режима от „строг“ в „общ“,
и през м.06.2017г. – прекатегоризиране в открит тип. От
28.06.2017г. осъдената търпи наказанието в ЗООТ „Рамануша“.
Първоначално ограничавала контактите по местоживеене, проявявала пасивност по
отношение на провеждани дейности в общността. В последствие били регистрирани
конфликтни ситуации с други осъдени.
В началото на м.06.2018г. започнала да създава напрежение в стаята по
местоживеене и в групата като отправя обвинения към други осъдени, че искат да й
навредят и застрашават семейството й. В опити да се изясни ситуацията проявила
неуважително отношение към други лишени от свобода. Отказала да изпълни конкретни
разпореждания. Поради неадекватно поведение е приведена в болнична стая към
медицинския център към затвора и в последствие е настанена в ЗООТ „Сливен“.
Поведението й след това преместване не се отличавало от предходното – на
моменти поддържала неконфликтни отношения с останалите лишени от свобода, но в
други създавала напрежение. Отправяла обвинения и не отчитала своя принос за
влошаване на взаимоотношенията. Не успявала да прецени правилно ситуации и
влизала в словесни пререкания по незначителни поводи, за което са прилагани
педагогически мерки на въздействие и е предприето разместване по стаи.
През м.09.2018г. е изпратена за лечение в болницата към затвора София. След
завръщането й в Затвора – Сливен е наблюдавано продължение на негативната
поведенческа линия. Възникнал конфликт по местоживеене, който наложил
преместване на друга лишена от свобода от стаята, в която съжителствала до този
момент с Ц.. Продължили нападките към други лишени от свобода. Наблюдавало се и
негативно отношение от нейна страна към служителите на затвора.
Според становището на зам.началника на Затвора –
Сливен, предвид личностовите й особености, л.св. Ц. е
труднодостъпна за корекционно въздействие. Отказвала
да се замисли за своя принос към проблемите си. Често си служила с
преекспониране и изкривяване на истината, за да докаже своята правота или да
обвини други лица в лошо отношение към нея. Продължавала да е докачлива и агресивно
настроена.
Наказвана е три пъти, като към настоящия момент
наказанията са заличени на основание чл.109 от ЗИНЗС. Награждавана е на основание
чл.98, ал.1, т.1, от ЗИНЗС - м.10.2015г. за участие в проведени
културно-информационни мероприятия.
В живота на свобода осъдената
полагала труд на различни позиции. При предишни престои в затвора е полагала
труд и в пенитенциарното заведение. При настоящия престой не била трудово
ангажирана по причини от здравословен характер.
Лишената от свобода В.Ц. не подлежала
на обучение в училището към затвора, тъй като към момента на постъпване в
затвора тя е завършила средно образование. Участието й в съпътстващите дейности
било избирателно и с известна периодичност на активността. Участвала като
слушател в някои от клубовете на ниво група. От м.май 2018 г. насочила интереса
си към публикуване на лично творчество в затворническия вестник „Сливенски
щрихи“. Според становището на зам.началника на затвора,
осъдената не показвала нагласи, свързани с потребност от позитивна
личностна промяна и желание за промяна в личностните компетенции, поради което
не проявявала инициатива за включване в специализирани програми за въздействие.
Рискът от рецидив според първоначално изготвената
оценка на правонарушителя е в границите на среден – 66 точки. Изготвени
са шест последващи оценки на риска от рецидив.
Периодичния преглед на криминогенните фактори в профила на осъдената регистрира
запазване на риска от рецидив в границите на среден – 65т., като е отчетено
цифрово снижаване с 1т. Наблюдава се запазване на проблемните зони - управление на финанси и доходи, начин на
живот и обкръжение, мисловни умения и поведение и нагласи -динамични
фактори, които изискват допълнителна професионална намеса, с цел корекция.
Съгласно становището на оценителя в живота на свобода има риск от продължаване на престъпната дейност,
предвид нискосъдържателен начин на живот,
наличие на стремеж за лесно материално облагодетелстване, утвърдения модел на
престъпно поведение, престъпната упоритост на извършване на деянията, както и
задържане в профила на нуждите. Преценено е, че съществува вероятност осъдената
да провокира и участва в конфликтни ситуации, а предвид характера на
извършената престъпна дейност, при подновяване на същата е констатиран риск по
отношение на обществото.
В
индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, като
необходимостта от продължаване на корекционното
въздействие е с цел понижаване на напрежението. Преценена е нужда от
продължаващо поправително въздействие в посока полагане на старание за
разбиране и приемане вижданията на другите, техните интереси и желания, както и
спазване на реда и дисциплината, поддържане на коректни отношения с останалите.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Искането
на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице
е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.2 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Ц. от изтърпяване на
останалата част от наложеното наказание „лишаване от свобода”, а именно към
настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от две трети от
наложеното й наказание 7 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.
Не
е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи
извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора,
осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това
настоящият състав не може да формира извод за наличие и на втората
предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват
категорични доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова промяна. От наличната в приобщените
доказателства информация не може да се формира извод за трайно положително
отношение и демонстрирано желание от страна на осъдената да спазва закона в
бъдещия й живот на свобода. Прави впечатление конфликтността и агресивността на
осъдената, въпреки значителния период на престой в затворната
институция и положените грижи за нея. Сходните негативни прояви за целия период
на престой, липсата на критичност към деянието и поведението, периодична социална
пасивност, нежеланието за участие в специализирани програми за въздействие, не
дават основание да се приеме, че са налице достатъчно и убедителни
доказателства за поправянето на лишената от свобода. Съдът отчита, че е налице
известен напредък в поправителния процес, който е бил стимулиран чрез промяна
на режима и типа затворническо общежитие. Факт е също така награждаването на
осъдената за определени прояви и актуалната активност с публикациите на лично
творчество. Макар тези обстоятелства да са показател за започнала промяна, на
този етап са недостатъчни, за да се обоснове наличие на предпоставките на чл.70
от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Обременената съдимост и липсата на убедителни
доказателства за трайна личностона промяна не дава възможност
на съда да заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Цялостното
поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на
правонарушителя, рискът от рецидив – със стойност задържаща се в категорията
среден и почти без промяна на цифровото му изражение – 65 точки, и поведението
на осъдената, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата
на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на поправително
въздействие. Не са налице предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдената В.И.Ц. от неизтърпяната част на
наложеното й наказание „лишаване от свобода“.
Неоснователно е искането за условно предсрочно
освобождаване поради здравословни проблеми на осъденото лице. Приложените
затворническото досие доказателства сочат, че осъдената е наблюдавана и
консултирана с различни по специалност лекари, спрямо нея се предвиждат,
планират и извършват преценените като необходими медицински процедури и
изследвания. Видно е също така, че лечение за конкретни оплаквания и състояние
не е проведено, тъй като лицето отказва такова лечение или пък настоява да се
извършат определени интервенции непременно в условия на прекъсване изпълнението
на наказанието или при условно предсрочно освобождаване. Само обстоятелството,
че осъдената има здравословни проблеми, които биха могли да бъдат третирани и
докато изтърпява наложеното й наказание, не може да обоснове на собствено
основание възможността за условно предсрочно освобождаване. Изискванията на
материалния закон не са спазени, поради което искането следва да бъде оставено
без уважение. Съдът не би могъл да коментира аргументите на осъдената, свързани
с произнасянето на ОП – Сливен и горни прокуратури по реда на инстанционния
контрол, относно нейни по-ранни искания за прекъсване изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“. Съдът няма правомощия да ревизира актовете
на прокуратурата, произнесени по реда на чл. 448 от НПК.
С оглед на изложените съображения, съдът намери,
че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”.
Така мотивиран
и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 70 от НК, Сливенският окръжен
съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице В.И.Ц.
ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наказанието седем години и шест месеца „лишаване от свобода“,
наложено с присъда № 99/17.09.2012 г. по НОХД № 671/2012 г. на PC Враца,
влязла в сила на 14.12.2012 г., с размер на остатъка ДЕСЕТ МЕСЕЦА И ПЕТНАДЕСЕТ
ДНИ „лишаване от свобода”.
Определението подлежи на обжалване от осъденото лице и
началника на затвора и на протест на прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – Бургас.
Протоколът
се състави в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 14:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: