Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 17.8.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4766
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането
(КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцовата страна Р.Г.А.
твърди на 19.02.2020 г. да е пострадал при пътен инцидент в гр. София, причинен
от К. Б.Д. като водач на товарен автомобил „Тойота“ с рег. № *****. Твърди се
при движение по бул. „Цар Асен І“ с посока от ул. „Узунджовска“ към ул.
„Кърниградска“ в района на кръстовището с ул. „Солунска“ водачът на т.а.
„Тойота“ да е нарушил правилата за движение като не е пропуснал движещия се по
път с предимство л.а. „Опел“ с рег. *****, управляван от ищеца Р.А.. В резултат
на инцидента ищецът е претърпял травматични увреждания: разкъсване на мускулите
и сухожилията на двуглавия мускул, закрито счупване на горния край на тибията.
На ищеца е била извършена операция на сухожилие и лява мишница. Фрактурата на
тибията е лекувана с поставяне на шина. Ищецът е заплатил лечение на обща стойност
989,06 лв. В резултат на процесния инцидент първите два месеца ищецът не могъл
да се придвижва самостоятелно, имал проблеми със съня. Започнал да изпитва
продължаващо чувство на страх от нова катастрофа, не е в състояние да работи.
Инцидентът довел до психологическа травма у ищеца. Физическото му здраве
продължава да не е възстановено и причинените увреждания са необратими.
Гражданската отговорност на водача на товарния автомобил „Тойота“ към датата на
процесния инцидент е била застрахована от ответното дружество. По изложените
съображения се претендира на основание чл. 432 КЗ ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75000 лв.,
ведно със законната лихва от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на
претендирата сума, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 989,06
лв., ведно със законната лихва от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на
претендирата сума.
Ответникът ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД оспорва предявените искове. Излага съображения за
недопустимост на същите. Оспорва механизма, получените увреждания и наличието
на пряка причинно-следствена връзка. Твърди ударът да е настъпил в опасната
зона на товарен автомобил „Тойота“, като водачът не е имал техническа
възможност за предотвратяването му. Твърди описаните дискомфорт, болки и
страдания да се резултат от предходни заболявания на ищеца. Прави възражение за
съпричиняване поради непоставен педпазен колан и поради непровеждане на
предписано медикаментозно лечение, контролни прегледи и
рехабилитация/физиотерапия. Намира за
завишен размера на предявения иск. Не оспорва наличието на застраховка
Гражданска отговорност с водача на автомобила.
В съдебно заседание ищецът,
чрез адв. С., поддържа предявените искове. Ответникът, чрез адв. Е., оспорва
исковете. Събраните доказателства страните анализират в писмени защити. Третото
лице-помагач на ответника К. Б.Д. не се явява в съдебно заседание и не заявява
становище по спора.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
В Протокол за оглед
на местопроизшествие, съставен на 19.02.2020 г. по ДП № ЗМ 11063/2020 г. по
описа на СРТП е отразено настъпване на пътно-транспортно произшествие на
19.02.2020 г., около 2:30 часа в гр. София, междутоварен автомобил „Тойота“ с
рег. № ***** с водач К.Д. и л.а. „Опел“ с рег. ***** с водач Р.А.. Отразено е
пътният инцидент да е настъпил на кръстовището на ул. „Солунска“ и ул. „Цар
Асен І“. Приложен е фотоалбум. При взета проба на К.Д. в рамките на досъдебното
производство е констатирано наличие на 0,54 g/L в кръвта и 0,85 g/L в урината, както и съдържание на наркотично
вещество тетрахидроканабинол.
По делото е приета и
неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.П.А..
Анализирайки събраните писмени и веществени доказателства (фотоалбум) експертът
посочва следния най-вероятен механизъм на ПТП: на 19.02.2020 г. около 02.40 ч.
в гр. София по ул. ”Солунска“ в посока от бул. „Христо Ботев“ към бул.
„Витоша“, която е еднопосочна, се е движил лек автомобил „Опел“ с peг. № *****,
управляван от Р.Г.А., с неустановена скорост, която при приближаване на
кръстовището с ул. „Цар Асен I“ е намалена до 14 км/ч. В същото време по
напречната улица „Цар Асен I“ към същото кръстовище отдясно се е приближавал
товарен автомобил пикап „Тойота“, с рег.№ *****, управляван от К.Б.Д., със
скорост около 70 км/ч, при допустима 50 км/ч, с посока от ул. ’’Узунджовска”
към ул. „Кърниградска“. И двете процесни улици са еднопосочни в посоките на
движение на двата автомобила, с платна за движение по 6,00 м и по 2 пътни
ленти. Дясната им пътна лента с широчина 2,5 м е обозначена с маркировка М13,
като синя зона за паркиране, а лявата им лента с широчина 3,50 м е активна за
извършване на движението по тези улици. С всичките необходими пътни знаци на
кръстовището между двете ул. „Солунска“ и ул. „Цар Асен I“ е обозначено, че
предимство за преминаване през кръстовището имат автомобилите по ул.
„Солунска“, по която се е движил и л.а. „Опел“. Тъй като водачът на т.а. „Тойота“
при наличие на знак Б-1, „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ за него
не е намалил скоростта си на движение, нито е спрял преди кръстовището, е
настъпил силен удар на предната лява част на пикап „Тойота“ в предната част на
дясната страна на л.а. „Опел“. От силния удар л.а. „Опел“ е отблъснат по
посоката на движение на т.а. „Тойота“ и е завъртян на около 93° в посока
обратна на часовника, гледан отгоре и след около 11 метра се е ударил в стълб с
лампа, като се забил между този стълб и стената на сградата до стълба, където
се е спрял. След удара т.а. „Тойота“ с остатъчната си кинетична енергия и
скорост около 44 - 45 км/ч, отклонен надясно е ударил 3 броя контейнери за смет
и ги е отблъснал силно напред. При движението си по тротоара л.а. „Опел“ е
прегазил 4 броя антипаркинг колчета и наклонил стълба с уличната лампа, а т.а.
Тойота прегазил 3 броя колчета. От техническа гледна точка причина за
настъпване на произшествието е в действията на водача на т.а. „Тойота“, който
се е движил с висока скорост 70 км/ч и при наличие за него пътен знак Б1 не е
намалил, нито е спрял пред кръстовището с ул. „Солунска“, за да пропусне
приближаващия го отляво и движещ се по пътя с предимство л.а. „Опел“. Водачът
на л.а. „Опел“ не е имал възможност да предотврати удара чрез спиране.
В Епикриза на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД е отразено проведено болнично лечение на Р.А. в периода
19.02.2020 г. – 27.02.202 г. с диагнози: травма на мускули и сухожилия и
счупване на горен край на тибия. В частта препоръки за ХДР и домашно лечение е
отбелязано: да ходи с патерици и да натоварва частично десен долен крайник,
който е с ортеза. Посочена е препоръка за наблюдение от общопрактикуващ лекар.
Вещото лице по
приетата и неоспорена Съдебномедицинска експертиза – д-р Б.К., сочи, че в
резултат на процесния инцидент ищецът е получил фрактура в проксималния край на
дясната тибия (голям пищял) и руптура (скъсване) на дисталното сухожилие на
двуглавия мишничен мускул (бицепс брахии). Фрактурата е довела до реализиране на
медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник“ за период по-голям от 30 дни, а руптура на дисталното
сухожилие на двуглавия мишничен мускул в ляво е довела до реализирането на
медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на
левия горен краиник“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на
травмата. След инцидента ищецът е откаран от екип на „Спешна помощ“ за лечение
в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където са извършени множество медицински
изследвания. Извършена е операция на сухожилие на м. бицепс брахии и
туберозитас радии на лъчевата кост, операция на лявата мишница. Фрактурата на
дясната тибия е лекувана с поставяне на шина. Периодът на болничен престой
19.02.2020 г. – 27.02.2020 г. Според д-р К. срокът на имобилизацията при
консервативно лекуваните фрактури на проксималната тибия е средно месец и
половина - максимум два месеца. След този период се започва активна
рехабилитация, тъй като обездвижването на крайниците води до скованост на
ставите и атрофия на мускулатурата. Тези процеси са обратими, но за целта се
изисква активна и продължителна рехабилитация. Експертът подчертава приложената
по делото медицинска документация не се откриват данни за това каква
рехабилитация е провеждал ищецът, за какъв период и дали изобщо е бил
рехабилитиран или не. Пълно прирастване на сухожилието към лъчевата кост може
да се очаква към края на третия месец след операцията, което означава, че
ищецът е трябвало да не натоварва и да щади увредения ляв горен крайник за този
времеви период.
При проведен от
вещото за целите на изготвяне на експертизата личен преглед на ищеца лице
ищецът съобщава за леки до умерени болки в дясна колянна става при промяна в
климатичните условия (ниска температура и висока влажност), които са търпими и
не налагат прием на аналгетици. Споделил е, че има лек дискомфорт при
проно-супинация на лявата предмишница (въртеливите движения) и промяна в
чувствителността по воларната (предна) повърхност на същата. Експертът
констатира, че ищецът реализира самостоятелна походка, без накуцване и без
помощни средства. Налице е изправен стоеж само на увредения десен долен крайник
без необходимост от опора. Налице е пълно клякане до земята без оплаквания от
болки и ограничени движения. Експертът описва и открит при прегледа на ищеца
белег от стар оперативен цикатрикс с дължина около З см, зараснал първично, с
лека хипертрофия над нивото на околната кожа, без хипер- или хипопигментация и
без данни за възпалителни промени, както и на проксималната трета на лявата предмишница
се – белег от стар оперативен цикатрикс
с дължина около 8-9 см. Белезите се определят от експерта като видим козметичен
кожен дефект, загрозяващ външния вид. Обективно е налице пълен и безболезнен
функционален обем на движенията в лявата лакътна става и предмишницата.
Експертът констатира наличието на хетеротопична осификация (нетипично
образуване на нова кост в областта на меките тъкани) по хода на имплантиране на
костната котва. Посочва се, че този рентгенов феномен може да обясни дискомфорта,
изпитван от ищеца по време на пронация и супинация на предмищницата. Промяната
в чувствителността по воларната повърхност на лявата предмишница, за която
съобщава ищецът по време на клиничния преглед, може да бъде обяснена с
ятрогенната контузия на страничния кожен нерв на предмишницата, което
представлява най-честото усложнение при този тип операции. Този тип
неврологични увреди обикновено са преходни и отшумяват след 6-9 месеца при
подходяща невротропна терапия, но при определени случаи този период на
възстановяване може да продължи и по-дълго, както е в разглеждания казус. Освен
тези две усложнения д-р К. посочва, че липсват клинични данни за оток, сетивни
и циркулаторни смущения в дисталните отдели на левия горен крайник на ищеца. В
областта на дясното коляно е налице лек оток в латералния парапателарен
рецесус, без видими патологични белези по кожната повърхност. Обективно е
налице пълен и безболезнен функционален обем на движенията в дясната колянна
става. Налице са рентгенологични данни за пълна консолидация на фрактурата на
латералния кондил на дясната тибия с възстановяване на всички анатомични
параметри на костта. Липсват клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни
смущения в дисталните отдели на десния долен крайник на ищеца. В заключението
се посочва, че имайки предвид наличието на две независими една от друга
инцидентни травми, засягащи два крайника - горен и долен, както и споменатия
по-горе период от три месеца, необходим както за зарастване на сухожилието на
двуглавия мишничен мускул, така и за отбременяване на десния долен крайник,
може да се каже със сигурност, че ищецът е имал нужда от чужда помощ, и грижи.
Същият е имал най-вероятно необходимост от чужда помощ при извършване на
следните ежедневни дейности: обличане и събличане на долната половина на
тялото, къпане (след дванадесет дни, когато са били отстранени конците от
оперативната рана), приготвяне на храна, както и на дейности, свързани с
напускане на дома: пазаруване, транспортиране и други. Към края на тримесечния
период необходимостта от чужда помощ е намаляла значително, тъй като пострадалият
е можел да извършва все по-голям обем от дейности в ежедневието си. Болките и
страданията на ищеца са били най-силни в периода между настъпването на
фрактурата на латералния кондил на дясната тибия и руптурата на дисталното
сухожилие на бицепса и прилагането на съответното лечение на двете травматични
увреди, както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал ден те са
намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в
организма.
Двете придружаващи
заболявания на ищеца: артериалната хипертония и захарния диабет, не са
допринесли по никакъв негативен начин както за възникване на процесното ПТП от
19.02.2020г., така и не са оказали никакво негативно влияние върху
възстановителния период на двете травматични увреди. Никъде в медицинската
документация по делото няма данни за настъпили усложнения, свързани с двете
инцидентни травми, които могат да бъдат асоциирани с описаните придружаващи заболявания.
Според д-р К.
представените документи са за сторени разходи, необходими за лечението на
ищеца.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че по делото няма данни за постоперативен проблем с
раните на ищеца поради диабет, определянето на пациента като рисков е в чисто
теоретичен план. Постоперативният период е протекъл гладко. Физиотерапията и
рехабилитацията са препоръчителни, не задължителни. Те могат да се проведат и
на следващ етап, предвид пандемичната обстановка, но колкото повече се
отдалечават във времето, толкова по-малък ефект биха имали. Вещото лице
пояснява, че не е препоръчително ищецът да извършва тежък физически труд. От медицинска гледна точка няма
причина обаче да не работи като шофьор или при вървене няма медицинска причина,
поради която да се налага да спира на всеки 500 метра (коментар по повод
събраните гласни доказателства).
В приета по делото
Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза инж. А. и д-р К.
сочат, че тъй като никъде в предоставената медицинска документация по делото
няма данни за допълнителни травматични увреди, освен фрактурата на латералния
кондил на дясната голямопищялна кост и руптурата на дисталното сухожилие на
двуглавия мишничен мускул в ляво, чиито механизми на получаване нямат пряка
връзка с наличието или не на поставен предпазен колан, може да бъде отхвърлена
хипотезата, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. Според вещите
лица двете биха се получили независимо от наличието или липсата на поставен обезопасителен
колан. И двете наранявания са реализирани по индиректен механизъм, а не в
резултат на директен удар в някоя от частите на интериора на лекия автомобил.
Двете увреждания биха могли да се получат с еднаква степен на вероятност както
ако ищецът е бил без поставен предпазен колан, така и при правилно поставен
такъв. Хипотетично би могло да се приеме, че при липса на поставен
обезопасителен колан, най-вероятно щяха да са налице и допълнителни наранявания
по тялото на ищеца.
Според
Съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена от д-р А.П., в резултат на
процесния инцидент Р.А. е развил аиагноза по МКБ10 - F 43.0 Остра стресова
реакция, преминала в F 43.2 Разстройство в адаптацията. Към настоящия момент
психическата травма е преживяна и е в процес на приемане и вписване в
житейската история като негативно събитие от живота. Събитието от 19.02.2020 г.
е предизвикало негативни емоционални преживявания. Острата фаза, пряко
предизвикана от процесния инцидент, е отзвучала. По-продължителен по време и с
лек до умерен от психиатрична гледна точка интензитет е продължила реакцията на
дезадатптация. Оглед установеното по делото състояние на ищеца след ПТП по
делото има данни за медикаментозно лечение чрез „Лирика“, която има отношение
към тревогата. Лечението е спазвано около месец, но не е дало резултат. В този
смисъл не е оказало влияние върху възстановяването на емоционалното и
психическо състояние на ищеца.
За установяване на
претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпи на Н.А.– съпруга. Свидетелката сочи, че живее в едно
домакинство с ищеца. След инцидента той бил опериран на 9-10 ден поради
стойности на кръвна захар и високо кръвно. До сваляне на гипса на 40-тия ден от
изписването ищецът бил 100% зависим от чужда помощ. Не ставал, с помощта на
придружител отивал до тоалетна. Провеждането на рехабилитация и на физиотерапия
били затруднени, тъй като съвпадали с пандемията, а за физиотерапия се изисквал
престой в болнично заведение. Раздвижване ищецът правел самостоятелно в дома
си. Първоначалоно се придвижвал с патерици. Ищцата посочва, че до ден днешен
ищецът не може да изпъне докрай ръката си, кракът му също не е възстановен. Не
може да шофира, когато го прави е с придружител, рядко сам. Преди инцидента
ищецът работел като таксиметров шофьор. Осем месеца по-късно започнал работа
като обект на охрана, но през юли 2021 г. напуснал, защото не можел да стои и
да прави обиколки. При разходка сядал след 500 м. Според свидетелката ищецът е
ходил на психиатър, който констатирал, че състоянието му не налага прием на
медикаменти. До ден днешен, поради стреса при болничното лечение, ищецът не
желае следващ болничен престой и се явява в лечебно заведение само за
профилактичен преглед. По тази причина и към настоящия момент не провежда
рехабилитация/физиотерапия. Свидетелката сочи, че преди инцидента ищецът бил
деен, заедно ходили по планини и пътували непрекъсното. Оставането без работа
се отразило тежко на ищеца, тъй като на 55 години тепърва било трудно да се
преквалифицира и да намери нова работа.
Съдът обсъжда така
събраните гласни доказателства при съпоставянето им със заключенията на вещите
лица, вкл. изводите в съдебно заседание след изслушване показанията на
свидетелката. Експертите не приемат тези показания основание за промяна (вкл.
частична) на депозираните заключения.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на товарен автомобил „Тойота“ с рег. № ***** към 19.02.2020 г. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и
отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото
доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на пътно-транспортно
произшествие, се доказва от съвкупната преценка на доказателствения материал.
Установява се, че в нарушение на правилото на чл. 47 ЗДвП водачът на товарен
автомобил „Тойота“ е навлязъл в крстовището на ул. „Цар Асен І“ с ул.
„Солунска“ при скорост от около 70 км/ч, при максимално допустима скорост от 50
км/ч за града, която не му е позволила да може да спре и да пропусне участниците
в движението, които имат предимство. Установява се, че ул. „Цар Асен І“, по
която се е движел товарния автомобил, е била сигнализирана със знак Б-1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и е задължавала водача на автомобила да
осигури предимство на движещия се по ул. „Солунска“ л.а. „Опел“, управляван от
ищеца. С тези действия е допуснато и нарушение на правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, изискващо от К.Д. пропусне пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство. Нарушено е и правилото на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
забраняващо управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Установява се, че концентрацията на алкохол в кръвта на деликвента е
била 0,54 g/L в кръвта, констатирано е и съдържание на наркотично вещество
тетрахидроканабинол. Констатациите, макар и в рамките на досъдебното
производство, не се оспорват от третото лице-помагач на ответника.
Съдът не споделя възражението на ответника вина за настъпилото ПТП
да има водачът на л.а. „Опел“. Приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза установява, че скоростта на този автомобил преди удара е била 14
км/ч. Вещото лице А. заключава, че опасната му зона за спиране от момента, в който
ищецът е имал обективна възможност да види идващия му отдясно товарен автомобил
„Тойота“, е била не повече от 3,30 метра, т.е. той не е имал възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати произшествието.
Вината на деликвента се предполага и при липсата на обстоятелства,
които да оборват законоустановената презумпция, съдът приема, че К.Д. виновно е
причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищецът е
претърпял травматични увреждания: фрактура в проксималния край на дясната тибия
и руптура на дисталното сухожилие на двуглавия мишничен мускул. Същите
са в пряка-причинно следствена връзка с процесния пътен инцидент.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и
страдания от претърпяното
травматично увреждане, както и по отношение необходимостта от направата на
разходи за лечение на стойност 989,06 лева.
По
възражението за съпричиняване.
Съдът
приема за недоказано твърдението на ответното дружество ищецът да е управлявал
л.а. „Опел“ без поставен предпазен колан. Допълнително следва да се отчетат и
изводите на вещите лица по комплексната съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, съобразно които е по-вероятно ищецът да е пътувал с правилно
поставен предпазен колан, както и че травматичните увреждания биха се получили
и при правилно поставен предпазен колан.
Съдът
намира, че наведените от ответника възражения за неспазени препоръки на лечение
и провеждане на физиотерапия и рехабилитация са от значение за
продължителността на възстановителния процес и за какъв период от време,
необходим за лечение, отговорността на ответното дружество следва да бъде
ангажирана. Ето защо съдът ще ги съобрази при обсъждане размера на дължимото
обезщетение.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени
медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения (Постановление N
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити
на отговорност на застрахователя.
Получените от ищеца фрактура на дясна тибия е лекувана
консервативно чрез поставяне на шина, като стандартният период на зарастването
й е 45-60 дни. Ищецът е следвало да не натоварва крайника за 3 месеца от датата
на счупването. Установява се, че фрактурата е зараснала без усложнения и
движенията на крайника са напълно възстановени. Налице са два загрозяващи
белега. Съдът не кредитира събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Н.А.в частта, в която сочи, че ищецът не може да изминава повече
от 500 м. При съпоставянето им с изводите на вещото лице, вкл. заявеното в
съдебно заседание от експерта, се установява, че няма медицински причини,
поради които тази трудност в придвижването да е налице. Подобни оплаквания
ищецът не е споделил при прегледа от д-р К., не се излагат и в исковата молба.
По отношение скъсването на сухожилие събраните доказателства
установяват, че на ищеца е проведено оперативно лечение на 26.02.2020 г., като съдът
кредитира заключението на д-р К. подобно забавяне за извършване на операцията
да не може еднозначно да се свърже с придружаващото заболяване на ищеца –
диабет. Ищецът е следвало да не натоварва и да щади горния ляв крайник за
период от 3 месеца след операцията. Констатиран е загрозяващ белег.
Съобщаваните болки при въртене се свързват с наличие на нетипично образуване на
нова кост в областта на меките тъкани, а промяната в чувствителността по
предната повърхност на крайника – с ятрогенната контузия на страничния кожен
нерв на предмишницата. Извън тези усложнения е установено, че е налице пълен и
безболезнен функционален обем в движенията на ляв горен крайник.
Съдът отчита изводите на вещото лице д-р К. след инцидента за
ищеца да е противопоказен тежък физически труд, но да няма противопоказания за
извършване на упражняваната преди ПТП професия – таксиметров шофьор.
Съдът отчита възражението на ищеца, че в приетата по делото
епикриза да е отразена препоръка за провеждане на физиотерапия или на
рехабилитация. Подобно задължение е вменено на лечебното заведение съобразно
чл. 293 от Национален рамков договор № рд-нс-01-4 от 23 декември 2019 г. за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2020 – 2022 г. Същевременно обаче ищецът е насочен за
консултация към общопрактикуващ лекар. Наред с това събраните по делото гласни доказателства
установяват, че ищецът е бил наясно с необходимостта от провеждане на
рехабилитационни процедури, както и на физиотерапия. Бездействието на ищеца от
провеждане на тези процедури съдът свързва с дадените показания за наличен у
ищеца страх за пребиваване в болнични заведения, а не непременно със
невъзможност поради Ковид пандемичната обстановка. Налаганите по повод
последната ограничения са периоди от време, извън което за ищеца е било възможно
да проведе нужните за здравето му процедури.
Допълнително съдът отчита необходимостта от ползване на чужда
помощ през първите три месеца от инцидента, интензивност на претърпени болки и
страдания, както и остатъчни ревматоидни болки, неналагащи прием на аналгетици.
Съдът съобразява, че процесният инцидент е провокирал у ищеца
остра стресова реакция, последвана от реакция в дезадаптацията, както и че
преживяната психическа травма е в процес на приемане. От значение е, че към
момента ищецът продължава да изпитва психологичен дискомфорт и има средно
изразени тревожни и хиподепресивни симптоми. Същевременно обаче следва да се
вземе предвид, че ищецът сам е преценил да спре приема на медикамента, изписан
му за намаляване на тревожността.
Съдът
съобразява и икономическата обстановка в страната към датата на процесния
инцидент.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
претендираното от ищцата обезщетение от 40000 лв. е
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Ответникът дължи заплащане и на сторените от ищеца необходими разходи за
лечение в общ размер 989,06 лв. Върху така посочените суми на основание чл. 497 КЗ дължима е лихва считано от 06.06.2020 г. (денят, следващ изтичането на
тримесечния срок за произнасяне по претенцията по чл. 380 КЗ);
По отговорността за разноски:
С определение от 22.06.2020 г. ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски.
Ответникът
следва да заплати на адв. Я.В.С. от САК възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
– в размер на 1820,67 лв. с ДДС (3371,61х0,54).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва
да заплати в полза на ответника разноски, при съобразяване на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в общ размер 2013,24 лв. (4376,60х0,46),
в това число адвокатско възнаграждение с ДДС и депозит за експертизи..
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
на държавна такса в размер на 1639,56 лв., както и разноски за вещи
лица в размер на 729 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ******да заплати на Р.Г.А.,
ЕГН **********, IBAN ***, на основание чл. 432 КЗ обезщетение за
претърпени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 19.02.2020 г. в гр. София по
вина на К. Б.Д. като водач на товарен автомобил „Тойота“ с рег. № *****, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована от ответното дружество
:
-
сумата от 40 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 06.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 75000 лв., както и претенцията за законна лихва за
05.06.2020 г.,
- сумата от 989,06 лв.
– имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2020
г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна
лихва за периода 19.02.20202 г. - 05.06.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ******да заплати на адв. Я.В.С. от САК на
основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1820,67 лв.
с ДДС - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА Р.Г.А., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ******на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2013,24
лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ******да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2368,56 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника К. Б.Д..
Съдия: