№ 21269
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110121292 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Е. В. Р – С. срещу „Б –
И“ООД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1) иск с правна
квалификация чл. 128, т. 2 от КТр за сумата 40000 лв. - неизплатено трудово
възнаграждение, дължимо за периода от 01.12.2009г. до 31.0501.08.2022г. -31.03.2023г..; 2)
иск с правна квалификация чл. 245, ал. 2 от КТр за сумата 1408.33 лв. – лихви за забава,
изтекли в периода 01.09.20222г. до 21.04.2023г. върху вземанията на ищцата за трудово
възнаграждение, дължимо за работа в периода от 01.08.2022г. до 31.03.2023г. Ищцата
заявява, че считано от 06.04.2011г. се намира в трудово правоотношение с ответното
дружество, като то е било прекратено през 2017г. с оглед придобито право на пенсия,но
впоследствие на 03.07.2017г. е сключен нов трудов договор, по силата на който тя е
изпълнявала длъжността АСКФ. Заявява, че размерът на месечното и БТВ е 5000лв. Заявява,
че от м. март 2022г. работодателят и не и е изплащал трудово възнаграждение, като за
периода от месец март 2022г- до месец Юли 2022г. е налице висящ спор между тях. Иска от
съда да уважи претенцията й, както и да и присъди лихва за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответното дружество „Б –И“ООД дава становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Заявява, че не дължи трудово
възнаграждение за процесния период, доколкото от 01.07.2022г. ищцата не се е явявала на
работа и е налице самоотлъчка. Отделно от горното сочи, че от месец юли 2022г.
дружеството не осъществява дейност. При горните твърдения моли съда да отхвърли
предявените искове и да присъди на дружеството направените поделото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Съдебно предявеното от ищцата право произтича от обстоятелството, че страните са
били в трудово правоотношение, част от чието съдържание е задължението на ответното
дружество да плаща на ищеца уговорено трудово възнаграждение срещу задължението на
последния да престира работна сила. За основателността на предявения иск е необходимо да
1
се установи, че за посочения период между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнил задължението си да престира
работна сила в полза на работодателя, поради което за последния е възникнало задължение
за заплащане на трудово възнаграждение в претендирания размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже горните
обстоятелства, а в тежест на ответника е да установи плащане на дълга.
Между страните няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 03.07.2017 г. същите са сключили Трудов договор № 7 на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 от КТ, като с него ответникът е възложил, а ищцата приела да изпълнява
длъжността „АСКФ", на 8 - часов работен ден, при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 5000 лв. и месторабота: гр. С.
Видно от представената по делото Справка за актуално състояние на трудовите
договори на ищцата, видно от която трудовото правоотношение с ответното дружество е
възникнало на 03.07.2017 г. и същото не е прекратено.
По делото е спорен въпросът дали ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение за процесния период.
Установява се от разпита на свидетеля Р. С., офисът на ответното дружество винаги
се е намирал в гр. С, на ул. „Ц“. Сочи, че ищцата е работила през цялото време в
дружеството на посочения вече адрес за целия процесен период.
По делото са представени съобщения и призовки изпращани до ответното дружество
по седалището и адресът на управление, като видно от отразяванията на връчителите – на
различни дати през м. август 2022г., септември 2022г., януари 2023г., февруари 2023г. на
адреса е била откривана ищцата.
В приетата и неоспорена от страните ССЕ е отразено, че между ищеца и ответника
има сключен Трудов договор от година по силата, на който ответницата е заемала
длъжността „АСКФ“ с ОМЗ /основно месечно трудово възнаграждение/ в размер на 5000,00
лева , считано от 01.01.2021 година.Съгласно допълнително споразумение , считано от
31.12.2021 г.. с което се променя основното трудово възнаграждение на 4690,43 лв., ДВ за
професионален опит е 309,57 лв. общо 5000.00 лв. Вещото лице посочва, че БТВ или чиста
сума за получаване след облагане и приспадане с данъци 4127,94лв. Последно платено
трудово възнаграждение е за м. февруари 2022 г. Съгласно предоставените счетовадни
данни, форма 76 и Ведомости за РЗ няма начислени суми за работни заплати за целия
процесен период. Отразено е в експертизата, че са изготвяни ведомости за работни заплати
на Б -И ООД за периода от м. август 2022 г. до м. март 2023 г. вкл., които са на база
присъствени форми, в които е отразено, че ищцата е била в самоотлъчка за този период без
прекъсване и не е полагала труд. Във ведомостите за работни не са отбелязани отработени
дни и поради тази причина не са начислени суми за заплата, респективно не са удържани
осигурителни вноски и данъци. За процесния период не са начислявани данъци, осигуровки
и други касаещи трудовото правоотношение с Е. В. Р - С. и съответно не са заплатени.
Считано от м, 7.2022 г. до 31.03.2023 г. по счетоводни данни ищцата се е водила в
самоотлъчка, не имало доход и поради тази причина не е подавана Декл. Обр. 1 т. 16 и
Декларация обр.6 за данък върху дохода. Съгласно предписание на Инспекция на труда
НАП и НОИ, за да могат въз основа на това да подадат ежемесечно предписание данни за
самоотлъчките. Вещото лице посочва, че тъй като осигурителният стаж при „самоотлъчка“
се прекъсва задължително се правят записвания в т.14 «Ден. от който осигуряването е
възникнало» и в т. 15 «Ден. в който осигуряването е прекратено».
При разпита си в съдебно заседание вещото лице посочва, че брутното трудово
възнаграждение брутното трудово възнаграждение е 5000 лв., а нетното е 4127,94 лв.
Вещото лице заявява, че ако се изчисли лихва върху нетното трудово възнаграждение за
претендираните осем месеца, от месец 8.2022г. до месец 3.2023г., лихвата би била за месец
8.2022г., изчислена с лихвен период от 01.09.2022г. до 21.04.2023г. - 285,24 лв. За месец
9.2022г. върху същата главница 4127,94 лв. с лихвен период от 01.10.2022г. до 21.04.2023г.,
2
лихвата би била 250,84 лв. За месец 10.2022г. върху същата главницата с лихвен период
01.11.2022г. до 21.04.2023г. лихвата ще е 215,30 лв. За месец 11.2022г., лихвата ще бъде
180,90 лв. За месец 12.2022г., лихвата ще бъде 145,35 лв. За месец 1.2023г., лихвата ще бъде
104,76 лв. За месец 2.2023г., лихвата ще бъде 68,09 лв. За месец 03.2023г., лихвата ще бъде
27,50 лв. Общия размер на лихвата за забава за процесния период възлиза на бъде 1277,98
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Следователно трудовото възнаграждение се дължи срещу насрещната престация на
работника да изпълнява работата, за която се е уговорил с трудовия договор, което е негово
основно задължение. Същевременно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ установява оборима
презумпция за добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения,
включително за задължението на работника да се явява на работа и да престира работната си
сила, поради което в тежест на работодателя е да обори тази презумпция като осъществи
обратно доказване, че работникът/служителят не се е явявал на работа и не е полагал труд,
което следва да бъде пълно и главно.
Възприето е в практиката, че наличието само на сключен трудов договор не е
достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение,
а е необходимо работникът и служителят да е полагал труд и фактически да е осъществявал
трудовата си функция. Основният спор по делото е концентриран именно върху
обстоятелството дали ищцата е полагала труд по трудовото правоотношение през процесния
период и осъществявала ли е фактически трудовата си функция, доколкото не е спорно
наличието на сключен между страните трудов договор, с уговорено в него трудово
възнаграждение. С оглед презумпцията на чл.8,ал.2 КТ се предполага, че през посочения
период ищцата се е явявала на работа и е престирала работната си сила. При носена от него
доказателствена тежест ответникът обаче не е провел надлежно оборване на посочената
презумпция чрез доказване при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период ищцата не е извършвала работата, за която е сключен трудовият договор.
Не е спорно по делото, а и от приетата ССЕ се установия, че ответникът не е
начислявал трудово възнаграждение на ищцата, мотивирайки това обстоятелство със
самоотлъчка, която доказва с представени присъствени форми, оспорени от ищцовата
страна. От друга страна обаче се установява, че за процесния период, при посещаване на
седалището и адреса на управление на дружеството, връчители от различни съдилища са
установявали, че ищцата се намира там. В подкрепа на това са и показанията на разпитания
по делото свидетел Р. С., който потвърждава, че през процесния период ищцата Р. е
работила в дружеството. Показанията на свидетеля биха могли да бъдат преценявани с по-
висока степен на критичност, предвид обстоятелството, че същият води дело срещу
ответното дружество за незаплатени трудови възнаграждения, но същевременно именно
другите работници и служители в дружеството биха могли единствено да свидетелстват за
обстоятелствата свързани с полагането на труд от страна на ищцата. В този контекст, и
предвид цялостното процесуално поведение на ответното дружество, съдът приема, че
следва да цени показанията на свидетеля като такива, подкрепящи твърденията на ищцата и
кореспондиращи на останалите събрани доказателства по делото.
При това положение и с оглед презумпцията, уредена по чл. 8 ал. 2 КТ, съдът приема,
че през процесния период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да
престира на работодателя своята трудова сила, съобразно уговореното, поради което искът
по чл. 128 КТ е доказан по своето основание. След като ответникът не доказва факт на
плащане на дължимите на ищеца трудови възнаграждения за целия процесен период, то що
се отнася до размера на иска, следва да се отбележи, че според заключението на ССЕ в
кредитираната му част, то се установява дължимото такова за всеки исков месец.
Нарежданията за заплащане по банков път обаче не са удостоверяващи получаване на
3
дължимите суми от страна на ищеца. Задължението на работодателя по т. 2 на чл. 128 КТ е
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като положителният
факт подлежи на доказване - чрез допустими от закона средства, от каквито ответникът не се
възползва по това дело.
С оглед на изложеното, съдът достигна до извод, че на ищцата се дължат трудови
възнаграждения за иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТр за сумата 40000 лв. -
неизплатено брутно трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.08.2022г. -
31.03.2023г.. Ответникът не установи плащане на така дължимото трудово възнаграждение.
Законна последица от уважаването на главния иск е и уважаването на претенцията за
присъждане на законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда –
24.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид констатацията за наличие на главен дълг, основателен се явява и
акцесорният иск за заплащане на лихва за забава.Ответникът изпада в забава по отношение
на задължението си за плащане на трудово възнаграждение с изтичане на месеца, за който е
дължимо - чл. 245, ал. 2 от КТр. С оглед изявлението на вещото лице в съдебно заседание и
след извършени пресмятания по реда на чл.162 ГПК съдът приема, че искът по чл.86,ал.1
ЗЗД се явява основателен за сумата от 1277,88лв., като до пълния предявен размер следва да
се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на разноски
имат и двете страни, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира сторени от
него разноски в размер на 5000 лева . адвокатски хонорар, като с оглед отхвърлената част от
исковете ответникът дължи сумата от 4894,25лв.
Ответникът не представя доказателства за заплатени разноски, с оглед на което такива
не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски районен съд сумата от 1651,11лв., представляваща държавна такса върху
уважените искови претенции, както и сумата от 299,05 лв., представляваща изплатеното
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ „Б – И“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ц“ № ***, офис ** да заплати на Е. В. Р - С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „К“, БЛ.**, ВХ.***,ЕТ.***,АП.***, сумата в общ
размер на 40000 лева, представляваща дължими блутни трудови възнаграждения по
сключен на 07.03.2017 г. трудов договор за периода м.08.2022г. до. 03.2023г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.04.2023 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в общ
размер на 1277,88 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за за периода от
01.09.2022 г. до 21.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
за сумата над 1277,88лв. до пълния предявен размер от 1408,03лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Б – И“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ц“ № ***, офис ** да заплати на Е. В. Р - С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „К“, БЛ.**, ВХ.***,ЕТ.***,АП.***, сумата от 4894,25
лева - разноски в настоящото производство.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ГПК „Б – И“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ц“ № ***, офис ** да заплати в полза на
Софийски районен съд, сумата от 1651,11 лв., представляваща държавна такса върху
уважените искови претенции, както и сумата от 299,05 лв., представляваща изплатеното от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 22.12.2022г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5