Решение по дело №607/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 №  448/  29.11.2019год. гр. Перник 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов 

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 607 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 986/03.06.2019г., постановено по гр.д. № 1022/2019г. по описа на Пернишкия районен съд са отхвърлени исковете, предявени от В.В.В. срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1054,42лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен кредит PLUS- ***, сключен между В.В.В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ведно със законната лихва върху същата, считано от 11.02.2016г. до окончателното й изплащане, и сумата от 132,68лв. - съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.10.2010г. по ч.г.д.№5765/2010г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№2470/2017г. на ЧСИ В., на основание изтекла погасителна давност.

Със същото решение е признато за установено по искове, предявени от В.В.В., срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 250,41лв.- договорна лихва за периода 29.02.2008г.- 30.12.2008г., сумата от 329,38лв.- законна лихва за забава от 28.03.2008г. до 21.06.2010г., както и законната лихва върху главницата за периода 25.06.2010г.- 10.02.2016г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.10.2010г. по ч.г.д.№5765/2010г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№2470/2017г. на ЧСИ В., поради изтекла погасителна давност.

В срок решението в частта му, с която е отхвърлен искът, е обжалвано от В.В.В. с искане същото да бъде отменено и искът да бъде уважен. Изложени са доводи за неправилност на  изводите на съда, че давността не е изтекла.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, гр. София против решението в частта му, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск като се твърди, че изводите на съда са формирани в противоречие със закона.

Отговори на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба, не са депозирани в срок.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.124 от ГПК.

В.В.В. е поискал да бъде признато за установено по отношение на “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, гр. София, че не дължи сумата от 1054,42лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен кредит PLUS- ***, сключен между ищеца  и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ведно със законната лихва върху същата считано от 25.06.2010г. до окончателното й изплащане, сумата от 250,41лв., представляваща договорна лихва за периода 29.02.2008г.- 30.12.2008г., сумата от 329,38лв., представляваща законна лихва за забава от 28.03.2008г. до 21.06.2010г., и сумата от 132,68лв. - съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.10.2010г. по ч.г.д.№5765/2010г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№2470/2017г. на ЧСИ А. В.. Твърди, че вземането е погасено по давност.

Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че е приложима петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, като давността е прекъсната с молба на ответника за извършване на изпълнителни действия от 14.02.2011г. Впоследствие давността е била прекъсвана с предприемане и на други изпълнителни действия спрямо ищеца.

Установено по делото е следното :

На 08.10.2010г. по ч. гр.д. № 5765/2010г. по описа на ПРС против ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за сумите, за които е предявен настоящият иск.

Въз основа на изпълнителния лист на 19.11.2010г. е образувано изп. д. №758/2010 по описа на ЧСИ В..

С молбата за образуване на изпълнителното производство е възложено на ЧСИ да извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

На 14.02.2011г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

По същото изпълнително дело на 21.07.2015г. е подадена молба от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД за конституирането му като нов взискател.

Видно от печата на гърба на изпълнителния лист, същото е прекратено по право на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради бездействие на взискателя, с дата на последно изпълнително действие 14.02.2011г., на която дата е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Въз основа на същия изпълнителен лист по молба от 08.12.2017г е образувано изп.д.№2470/2017г. по описа на ЧСИ В.. В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил частично предявения иск. Съдът е приел, че последното изпълнително действие по изп. дело № 758/2010г. е извършено на 14.02.2011г. и на 14.02.2013г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Съгласно действащото през този период ППВС № 3/18.11.1980г., с образуването на изпълнителното производство на 24.01.2011г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД, като давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство, което спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство на 14.02.2013г. и от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията за главница и съдебни разноски, респ. тригодишна давност за вземанията за лихва. Изп.д.№2470/2017г. по описа на ЧСИ В. е образувано въз основа на молба от 08.12.2017г. преди погасяване по давност на вземанията за главница и съдебни разноски, предвид на което и съдът е приел, че искът относно същите е неоснователен, както и неоснователна е и претенцията относно законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2016г. до окончателното й изплащане, тъй като не е изтекла погасителната давност. Искът е уважен за вземанията за мораторна лихва и за законна лихва върху главницата за периода до 10.02.2016г.

Съдът е приел, че молбата на ответника от 21.07.2015г., с която е направено искане за конституирането му като взискател по изп. дело № 758/2010г. и за предприемане на изпълнителни действия е правно ирелевантна, тъй като е подадена по вече прекратено изпълнително производство.

Съдът е приел също, че правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност за вземанията за мораторна и законна лихва по чл.117, ал.1 ЗЗД остава тригодишен, като разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД не намира приложение

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбите.

Фактическата обстановка, установена в хода на първоинстанционното производство, се възприема изцяло от въззивната инстанция.

Въззивният съд изцяло споделя приетото от ПРС относно началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност. С образуване на изпълнителното дело давността е прекъсната съгласно  чл.116, б. „в” ЗЗД. Към датата на образуване и съответно на прекратяване на изпълнителното производство по първото изпълнително дело е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. Следователно с прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията, дадени с ТР 1/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай, тъй като изпълнителното дело вече е било прекратено на 14.02.2013г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС.

Предвид горното изцяло неоснователна се явява жалбата на В.В.В., основана на твърдения, че цялото вземане, за което исковата претенция е отхвърлена, е погасено по давност.

По насрещната въззивна жалба :

Неоснователна са доводите в насрещната въззивна жалба, че при наличието на влязла в сила заповед за изпълнение е приложим чл.117, ал.2 ЗЗД и новата давност на вземането, вкл. и това за лихви, е 5 години. Разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД намира приложение в случаите, когато вземането е установено със съдебно решение, каквато не е настоящата хипотеза. Влязлата в сила заповед не е постановена в спорно исково производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо, като няма разпоредба, приравняваща стабилизираната заповед за изпълнение на влязло в сила решение. Ето защо и съдът счита, че новата давност на основание чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение или в случая за вземането за лихви давността е 3- годишна, включително и относно уговорената възнаградителна лихва, което следва от разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. От обхвата на посочената разпоредба не е изключена уговорената между страните възнаградителна лихва по чл. 240, ал.2 ЗЗД. Видно от изпълнителния лист, длъжникът е осъден да заплати 250,41лв., представляваща договорна лихва  за периода 29.02.2008г.- 30.12.2008г. и от момента на прекратяване на изпълнителното дело – 14.02.2013г. до датата на образуване на  изпълнително дело 2470/2017г. – 08.12.2017г. са изтекли повече от три години и това вземане е погасено по давност. В тази връзка неоснователни са доводите в жалбата, че с молбата на ответника от 21.07.2015г., с която е направено искане за конституирането му като взискател по изп. дело № 758/2010г. и за предприемане на изпълнителни действия е прекъсната давността. Според приетото в т. 10 от ТР 2/2013Г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Т.е. наличието на валидно предприето изпълнително действие е предпоставено от съществуването на висящо изпълнително производство. След като изпълнителното производство е прекратено поради бездействие на взискателя на 14.02. 2013г., то и направеното през 2015г. искане за предприемане на изпълнителни действия не е произвело целения правен ефект а именно прекъсване на давността. Такъв ефект е породило направеното в последствие искане за предприемане на изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително дело 2470/2017г. Молбата за образуване на посоченото дело е постъпила на 08.12.2017г. и с нея на ЧСИ са възложени всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което и с депозирането й е прекъсната погасителната давност, както относно вземането за главница и за разноски, така и за непогасената законна лихва за забава върху главницата. Погасено по давност е вземането за законна лихва за забава за периода до 08.12.2014г., а не както е приел районният съд – до 10.02.2016г. и съответно обжалваното решение в частта му, с която е уважена исковата претенция да законна лихва за забава за периода от 08.12.2014г. до 10.02.2016г. следва да се отмени и да се постанови друго такова за отхвърляне на иска.

В останалата му част решението следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото разноски се дължат само по насрещната въззивна жалба. Същите включват заплатена държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение. Имайки предвид, че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на 100 лв. и на база на последното да се присъдят разноски за пред въззивната инстанция, чиито размер е 18,40 лв.

С оглед изхода на делото следва да се отмени обжалваното решение в частта му, с която на ищеца са присъдени разноски над 123,52 лв., т.е за сумата от 12,79 лв., като в полза на ответника следва да се присъдят още 9,22 лв. разноски за първоинстанционното производство.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 986/03.06.2019г., постановено по гр.д. № 1022/2019г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е признато за установено по искове, предявени от В.В.В. срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, гр. София, че ищецът не дължи на ответника законната лихва върху главницата за периода от 08.12.2014г. до 10.02.2016г., както и в частта му, с която “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, гр. София е осъдено да заплати на В.В.В. сумата от 12,79 лв., представляващи направени по делото разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.В.В. с ЕГН ********** с адрес *** срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, гр. София, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника законната лихва върху главницата от 1054,42 лв. за периода от 08.12.2014г. до 10.02.2016г., за която лихва е издаден изпълнителен лист от 08.10.2010г. по ч.г.д.№5765/2010г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№2470/2017г. на ЧСИ В., като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА В.В.В. да заплати на „“Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, гр. София сумата от 18,40 лв. разноски за въззивното производство и още 9,22 лв. разноски за първоинстанционното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                    Членове: