Решение по дело №814/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260051
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20204110200814
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр.Велико  Търново, 15.07.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Великотърновският Районен Съд, единадесети състав, в публично заседание на 07.07.2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 814 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Съдът е сезиран с жалба и допълнителна такава от С.Ц.М., ЕГН **********,*** и съд. адрес *** против Наказателно постановление № -19-1275-002523 от 11.12.19г., издадено от началник сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Излагат се съображения, според които въззивникът не е извършил процесното нарушение. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

            В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез упълномощения си защитник (адв. К. Я) поддържа подадената жалба и направените в нея искания.

            Въззиваемата страна, редовно призована - не се представлява и не заема становище.

            Съдът, след събраните по делото доказателства приема за установено следното:

            Наказателно постановление № -19-1275-002523 от 11.12.19г., на началник сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново, е било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, предвид влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.12.2019г., по пр. пр. вх. № 2707/2019г. по описа на ВТРП. 

            Прокурорската преписка е образувана, за това, че на 08.07.2019г., в гр. В. Търново, че на 04.10.2019 г., в 10.56 ч., в гр.В.Търново, било регистрирано управление на МПС л.а „Фолксваген", модел "Туран" с ДКН ****, което не е било регистрирано по надлежния ред, поради прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДВП. Видно от съдържанието на постановлението на ВТРП за прекратяване на наказателно производство (послужило като основа за издаване на обжалваното наказателно постановление) в хода на разследването е била установено от фактическа страна, че към момента на извършване на нарушението, л.а е бил управляван от жалбоподателя, който е и собственик на същото.

            В съдържанието на посоченото постановление са описани осъществените дейности по събиране на доказателства и установяване на обстоятелствата по делото. Въз основа на възприетата фактическа обстановка с обективирани изводи за наличие на  основанията на чл.9, ал.2 от НК, тъй като осъщественото от С.М. деяние не се явявало престъпно, тъй като разкривало изключително занижена степен на обществена опасност, която била явно незначителна. Въз основа на това са с описаното постановление, на основание чл. 199, вр. с чл. 213, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, от НПК, вр. с чл. 9, ал. 2 от НК, е било отказано образуване на наказателно производство, като материалите по него са били изпратени за реализиране на административна отговорност.

            Наказателно постановление № -19-1275-002523 от 11.12.19г., на началник сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на описаното постановление за отказа за образуване на наказателно производство, от 05.12.2019г., по пр. пр. вх. № 2707/2019г. по описа на ВТРП/2019г. по описа на РУ- В. Търново, срещу С.Ц.М., ЕГН **********,***.

            При описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението било прието, че жалбоподателят, на че на 08.07.2019г., в гр. В. Търново, че на 04.10.2019 г., в 10.56 ч., в гр.В.Търново, на ул. "В Л", в района на дом № ** в посока на ул. "****", било регистрирано управление на МПС л.а „Фолксваген", модел "Туран" с ДКН *****, като МПС не било регистрирано по надлежния ред, тъй като автомобилът бил с прекратена регистрация на основание чл.143, ал. 10 от ЗДВП. Наказващият орган е отразил, че нарушението е установено с техническо средство АТСС "САИРН m "SPEEDET 2 D", монтирано в служебен автомобил КИА "СИЙД" с рег. № ****, както и че НП се издава във връзка с чл.36, ал.2 от ЗАНН, във връзка с постановление на ВТРП за отказ да се образува досъдебно производство  2707/05.12.2019г. Осъщественото деяние било квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДВП.

            За извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Същото е било връчено на нарушителя на 19.05.2020г. и е обжалвано в законоустановения срок пред ВТРС.

            По делото са приобщени като доказателстваматериалите съдържащи се в пр. пр. вх. № 2707/2019г. по описа на ВТРП, както и заверен препис от описаното постановление за отказа за образуване на наказателно производство, от 05.12.2019г.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема, че депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а разгледана по същество – основателна.

            Преценката на административнонаказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

            Настоящият състав приема, че в материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със съпроводително писмо № 127500-10436 от 05.06.20г., въззиваемата страна не сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление.

            Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение.

            Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

            Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя  автомобил е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият, на 04.10.2019г., е управляван от жалбоподателя, в посочения пътен участък, който път е отворен за обществено ползване.

            Не се доказва от събраните по делото доказателства, твърдяния основен факт, релевантен за съставомерността на процесното административно нарушение, и в частност, факта на служебно прекратена регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, към момента на извършване на деянието 04.10.19г. Писмени доказателства в материалите по делото, по отношение  на този факт, не се съдържат.

            Констатираната от съда непълнота относно факта на служебно прекратена регистрация на процесното МПС с отразяване на датата на това събитие, което да е отразено в съдържанието на обжалваните АУАН и НП, от своя страна обективират извод за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 52, ал. 2, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва в изискуемата от закона пълнота - на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Деецът е поставен в невъзможност да организира защитата си, тъй като няма яснота и пълнота относно твърдяните от административните органи факти, изпълващи съставомерните признаци на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП.Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и неотстранимо и предпоставя отмяна на обжалваното НП

            На следващо място въззивният съд приема, че по делото не се събраха доказателства, нарушителят да е знаел за това обстоятелство (прекратена регистрация на основание чл.143, ал. 10 от ЗДВП от 24.09.2019г.). Действително прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но при това, по отношение на процесната хипотеза (чл. 143, ал. 15 от ЗДВП, вр. с чл. 18,ал. 2 и чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от Наредба I- 45 от 24.03.00г.  е предвидено уведомяване на собственика. Задължението за уведомяване се следва и имплицитно от вмененото в чл. 19 от Наредбата задължение за изискване от собственика и връщане на регистрационните табели като част от процедурата по спиране от движение на превозното средство. Това от своя страна обективира изградено знание от страна на собственика за наложенатата, по служебен ред, мярка.

            По делото се установи по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства (докладни записки, Постановление от 05.12.19г.), че наказващият орган е изпратил уведомление до въззивника за прекратяване на регистрацията на л.а, но по делото не са събрани доказателства, че към момента на извършване на нарушението М. е получил описаното уведомление. Такива твърдения не се съдържат както в обжалваното НП, така и в материалите по приложената пр. преписка. В обратна насока са направените от въззивника твърдения, които не са оборени.

            Въз основа на това се мотивира извод у съда, извод, че жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил без знанието, че управлява МПС, което е с прекратена регистрация, т.е не е регистрирано по надлежния ред и в този смисъл не се установява и субективната страна на нарушението. В тази връзка съдът приема за основателни наведените от защитника на въззивника доводи за наличие на обстоятелства изключващи отговорността на дееца, по см. на чл. 14, ал. 1 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН.

            С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно постановление, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя, направените по делото разноски, във вид на адвокатско възнаграждение, в размер на 500,00лв.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № -19-1275-002523 от 11.12.19г., на началник сектор ПП, при ОД на МВР- В. Търново, с което на С.Ц.М., ЕГН **********,*** и съд. адрес ***, за извършено на 04.10.2019г., в гр. В. Търново, нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания: на основание чл. 175,ал.3, предл. първо от ЗДвП – "Глоба" в размер на 200 лв. и " Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново, да заплати С.Ц.М., ЕГН **********,*** и съд. адрес ***, направени разноски по делото в размер на 500,00 (петстотин) лв.

            Решението на съда, подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. В.Търново, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

 

                                                                       Районен съдия: