№ 631
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20241100900569 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на
„АЕРОВИСТА“ ЕООД срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 04.05.2023 г. ищецът сключил с
ответника Застрахователна полица № Е23600004582, по силата на която
притежаваният от него автомобил „Toyota C-HR , с peг. № СВ **** ХВ и рама
№ NMTK33BX00R271681, бил застрахован с имуществена застраховка
„Автокаско ХИТ“, по клауза „Пълно каско“. Сред покритите рискове по
сключената застраховка бил и рискът „Пътнотранспортно произшествие“. В
полицата бил уговорен срок на валидност на същата от 04.05.2023 г. до
03.05.2024 г., а уговорената застрахователна сума била в размер на 54 030,00
лв. Определената с полицата застрахователна премия от 1 432,88 лв. за
предоставяне на застрахователно покритие била заплатена на 04.05.2023 г.
Твърди се, че на 19.11.2023 г., сутринта между 07.00 ч. и 08.00 ч.
горепосоченият автомобил, докато бил управляван от латвийския гражданин
А.И. в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул.
„Доктор Г. М. Димитров“ към бул. „Александър Малинов“,
самокатастрофирал. Поддържа, че вследствие от настъпилото ПТП били
причинени значителни повреди върху автомобила, като ответникът и
1
компетентните полицейски органи били своевременно уведомени за
настъпилото застрахователно събитие и по случая била образувана
застрахователна щета № **********, като на ответника били предоставени
всички изискани от него документи, имащи отношение към претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение. Също така представители на
ответника извършили огледи на нанесените по автомобила повреди и по този
повод съставили снимков материал и описи на констатираните увреждания.
Впоследствие с писмо с изх. № 920969/18.12.2023 г. ответникът отказал на
ищеца изплащането на обезщетение с аргумента, че процесната
застрахователна полица не била влязла в сила, тъй като след сключването й не
бил извършен оглед на застрахованото МПС.
Ищецът счита, че мотивите, с които ответника е отказал заплащането на
застрахователното обезщетение са неоснователни, тъй като неизпълнението на
предвидено в застрахователния договор изискване за предоставяне на
автомобила за оглед и заснемане, само по себе си не се отразява на влизането в
сила на застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско“, щом
като цялата дължима премия или първата вноска от нея, при разсрочено
плащане, са надлежно престирани и приети от застрахователя. Поддържа, че
липсва основание за освобождаване на ответника от отговорност да заплати
обезщетение за причинените вреди по застрахования автомобил, тъй като в чл.
408, ал.1 КЗ били уредени изчерпателно хипотезите, в които застраховател
може да се освободи от отговорност за плащане на обезщетение по сключена
имуществена застраховка, като в конкретния случай не била налице нито една
от визираните в посочената разпоредба хипотези. По изложените съображения
и след допуснато с определение на 22.04.2025 г. на основание чл. 214, ал. 1
ГПК изменение /увеличение/ на предявения иск ищеца иска да бъде осъден
ответника да заплати сумата от 53 258,45 лв., представляваща дължимо от
ответника застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско ХИТ“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 22.03.2024 г. до окончателното й заплащане. Претендира
сторените в производството разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от
ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Ответникът не оспорва сключването на процесната
2
застрахователна полица по отношение на процесното МПС. Твърди обаче, че
процесната застрахователна полица не е влязла в сила, тъй като увреденото
МПС не е представено от ищеца за оглед, идентификация, проверка на
системите за сигурност и заснемане от оторизиран представител на
застрахователя, каквото изискване страните изрично са договорили по
взаимно съгласие в разпоредбата на т. 1.2. от Раздел V от Общите условия
(ОУ) на ответника. Евентуално, в случай че съдът приеме, че процесния
застрахователен договор е влязъл в сила, се твърди, че не е установено
настъпването на събитие, което представлява покрит от полицата и общите
условия риск, тъй като не е представен от ищеца протокол за ПТП. При
условията на евентуалност ответникът твърди, че водачът на процесния лек
автомобил не е уведомил нито органите на реда, нито ответника за
настъпилия пътен инцидент с процесното ПТП, а своеволно и без да дочака
органите на реда е напуснал мястото на инцидента, като по този начин е
осуетил задължителната проверка за алкохол. В този смисъл е налице
изключен от покритието риск по раздел III, т.1.2 от ОУ, тъй като водачът на
автомобила А.И. напуснал своеволно мястото на ПТП, без да изпълни
основното си задължение по т.2.9.1 от Раздел VI от ОУ да уведоми незабавно
съответните органи на МВР за настъпилото събитие. На следващо място
ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП с
твърдението, че процесното МПС било намерено от органите на реда на входа
на тунела, който минавал под бул. „Цариградско шосе“, като го е запречило,
заради което се наложило принудителното му премахване от там, чрез
„извличането“ му с помощта на товарен пожарен автомобил на МВР в
близката тревна площ, като при това „извличане“ настъпили и част от
уврежданията по процесното МПС. Ответникът оспорва размерът на
претърпените от ищеца вреди. Релевира евентуално възражение за
прихващане със сумата от 771,55 лева, формирана от вземане за авансов бонус
в размер на 756,42 лв. и 15,13 лв.- данък върху авансовия бонус.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, в
която се оспорват твърденията на ответника, че водачът на автомобила- А.И.
не е уведомил своевременно органите на реда и ответника за настъпилото
застрахователно събитие. Твърди се, че с писмо с изх. № ОК-
920969/18.12.2023 г., ответникът заявил, че извънсъдебната претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение била заведена в деня на
3
настъпване на пътнотранспортното произшествие - 19.11.2023 г, т.е.
ответникът бил уведомен за застрахователното събитие още в деня на
настъпването му. По отношение на липсата на уведомяване на органите на
реда поддържа, че в чл. 408, ал.1, т. 1-3 КЗ били предвидени основанията за
отпадане на отговорността на застрахователя, като те винаги касаели
поведение, което предшествало застрахователното събитие и се намирало в
пряка- причинно следствена връзка с него, а задължението за уведомяване на
органите на полицията за настъпило застрахователно събитие не попадало в
нито една от тези хипотези, защото това задължение възниквало едва след и
по повод на вече настъпило застрахователно събитие.
В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор на искова
молба, с който са оспорени твърденията на ищеца, изложени в допълнителната
искова молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Във връзка с твърдението, че ищецът е собственик на процесното МПС е
представено свидетелство за регистрация, издадено на 09.05.2023 г. от МВР на
РБ, за превозно средство „Toyota C HR“ , с рег. № СВ****ХВ рама №
NMTK33BX00R271681, със собственик „АЕРОВИСТА“ ЕООД, ЕИК
*********.
Не е спорно по делото и от представената застрахователна полица №
Е23600004582 от 04.05.2023 г. се установява, че между страните е сключен
договор за имуществена застраховка „Автокаско Хит“, за собствено на
ищцовото дружество МПС - лек автомобил „Toyota C-HR“ , с рама №
NMTK33BX00R271681, за периода от 18.00 ч. на 04.05.2023 г. до 24,00 ч. на
03.05.2024 г., и застрахователна сума от 54030,00 лв. Видно от представената
полица е уговорена обща застрахователна премия от 2204,42 лв., от които
1432,88 лв. застрахователна премия и 771,55 лв. авансов бонус, като в
полицата е уговорено, че при предявяване на претенция за настъпило в срока
на застраховката застрахователно събитие, авансовия бонус става дължим и се
заплаща от застрахования.
Не се спори и се установява от представената по делото сметка, издадена
4
от ответника на 04.05.2023 г., че застрахователната премия по процесната
застрахователна полица в общ размер на 1432,88 лв. е изплатена от
застрахованото лице.
Съгласно Добавък № 1 от 04.05.2023 г. към застрахователната полица,
застрахователното покритие на застрахованото МПС се разширява с Покрит
риск по клауза „Пълно каско“ на територията на страните от ЕС и ЕИП, като
същият влиза в сила от 00,00 ч. на 04.05.2023 г. до 24,00 ч. на 03.05.2024 г.
Съгласно клаузите на Общите условия за застраховка на сухопътни
превозни средства /СПС/ без релсови превозни средства „Автокаско“,
застрахователят изплаща застрахователно обезщетение за преки физически
загуби или повреди на застрахованото сухопътно превозно средство /СПС/,
причинени от рискове, посочени в ОУ, сред които в Клаузата „Хит Каско“, в
която е включено пътнотранспортно произшествие при сблъскване или удар
на СПС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети,
животни или хора /включително в паркирано състояние/, отваряне на капак
или врата на СПС по време на движение. В раздел V „Сключване, форма и
действие на застрахователния договор“ в т. 1.2. е посочено, че
застрахователната полица влиза в сила след представяне на СПС за оглед,
идентификация, проверка на системите за сигурност и заснемане от
оторизиран представител на застрахователя. Съгласно раздел III „Изключени
рискове“, не са покрити рискове, загуби или повреди на СПС при управление
на СПС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества от водача или когато е отказал, или с действията си или
бездействията си е осуетил извършването на алкохолна проба при ПТП, или
напуснал самоволно ПТП. Съгласно глава VIII „Основни задължения на
страните“, т. 2.9.1 при настъпило застрахователно събитие застрахованият е
длъжен да уведоми незабавно съответните оторизирани органи според вида на
настъпилото застрахователно събитие.
По делото е представено писмо Изх. № 920969 от 18.12.2023 г., с което
ответникът сочи, че на 19.11.2023 г. била заведена при него щета №
********** за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната
застрахователна полица с обект лек автомобил „Тойота“ с рег. № СВ****ХВ.
С горецитираното писмо ответникът е отказал да изплати застрахователното
обезщетение, с мотиви, че застрахователната полица „Автокаско“ не е влязла в
5
сила поради неизпълнението на указаното в т. 1, подточка 1.2 от Раздел V на
Общите условия по застраховка „Автокаско“ на ЗД „Бул Инс“ АД –
„представяне на ППС за оглед, идентификация, проверка на системите за
сигурност и заснемане от оторизиран представител на застрахователя“.
По делото е представен опис на щета № ********** /20.11.2023 г.,
видно от който застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД е извършил оглед на
застрахования автомобил, който не е съгласуван от собственика/ водача, с
посочен коментар, че предстои следващ оглед /няма данни да е бил извършен
такъв/. От застрахователя е приложен снимков материал, от който се
установяват видимите щети при извършения оглед на автомобила.
Представена е по делото проформа фактура на автосервиз „Виа Интеркар
2007“ ООД от 19.01.2024 г., в която са описани уврежданията по автомобила
по видове и степен на сложност, респ. видове сервизни услуги.
От показанията на св. А.И. който е управлявал процесния лек автомобил
„Тойота“, се установява, че процесното произшествие настъпило между 07:00
ч. и 08:00 ч. сутринта през м. ноември 2023 г. в гр. София. Свидетелят
шофирал автомобила си по бул. „Цариградско шосе“, когато възнамерявал да
завие надясно, за да влезе в тунела, но нямал време да завие, и се ударил в
пътен знак, който се намирал върху островче, разделящо пътя. Пътният знак, в
който се блъснала колата, се намирал от лявата страна при влизане в тунела.
Ударил се със скорост от около 85 км/ч, при допустима такава– 80 км/ч.
Свидетелят се движил от центъра на излизане от града от страната на Молла и
от страната на Бриколаж, а тунелът, към който се отправил, водил до неговото
жилище. Ударът бил внезапен, всички въздушни възглавници излезли след
удара и св. И. изпаднал в безсъзнание. Преди самия вход на тунела от дясната
страна спрял автомобила. Свидетелят не си спомня точно и ясно всичко, но
заявява, че излязъл от колата, нямал заряд на телефона, не видял хора наоколо
и автоматично намерил пътя към неговия апартамент, към който тръгнал
пеша. Когато се прибрал вкъщи включил телефона да се зарежда и след
известно време, включил телефона и се обадил на колегата си, за да го
посъветва как да постъпи в тази ситуация. Колегата му казал да се върне на
произшествието, и тъй като няма пострадали лица следвало да се обади само
на застрахователите. Св. се върнал на мястото на самокатастрофата и отново
се обадил на колегата си, който му дал номера на застрахователите. Св. И. се
свързал по телефона с компанията след 11,00 ч., но говорил на английски език
6
и никой не успял да го разбере какво обяснява, на руски език също се опитал
да обясни, поради което св. помолил колегата си да се обади и да координира с
тях как да процедира. След час и половина представител на компанията
дошъл на мястото, но той също не говорил добре английски език и отново
свидетелят се свързал с колегата си, който му обяснил за ситуацията. Когато
свидетелят И. се върнал на мястото и представителя на застрахователя дошъл,
автомобилът бил вече преместен обратно до това зелено островче назад.
Свидетелят не знае кой го е върнал назад. Докато свидетелят попълвал
протоколи със представителя на застрахователя, на мястото преминала
полицейска кола, която спряла. Полицаите си комуникирали основно с
колегата на свидетеля и представителя на застрахователното дружество.
Свидетелят описва вредите по автомобила, които били предимно отпред по
средата – в предната част на автомобила, с която ударил пътния знак. Колата
била силно повредена поради падането на знака върху покрива, антената на
автомобила се повредила.
Свидетеля Л.С., който работи като инспектор в направление „Мобилни
групи“ при застрахователя, сочи, че на 19.11.2023 г. около 14,30 ч. посетил
процесното местопроизшествие на бул. „Цариградско шосе“. Когато
пристигнал св. установил, че лекия автомобил „Тойота“ се намирал в
тревните площи между двете платна. Заявява, че бил получен сигнал по
националния телефон на ЗД „Бул Инс“ АД около 13,10 ч. от лице, което не
говори български език. Било му обяснено да намери преводач или лице, което
говори български език и да се обади повторно. След това около 14,10 ч. бил
получен втория сигнал. Св. С. заявява, че когато пристигнал на мястото,
заварил водача, който не говорил български език и нямало как да му обясни
какво е станало. Св. установил от огледа, че произшествието не е станало на
мястото, където заварил автомобила. Спомня си, че случайно преминаващ
автомобил на полицията с униформени служители с надпис „Жандармерия“
спрял за съдействие. Служителите се обадили на станцията на Пътна полиция
КАТ, от където било потвърдено, че сигналът бил обработен сутринта и със
съдействието на Пожарната автомобила бил изместен на тревната площ, за да
не пречи на движението. Свидетелят направил снимки на автомобила, и били
описани видимите щети в протокол.
Съгласно приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, която
7
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
на 19.11.2023 г около 07,00 ч. и 08,00 ч. по бул. „Цариградско шосе“ в посока
гр. Пловдив, се е движил лек автомобил „Тойота Ц-ХР“ /„TOYOTA C-HR“/ с
рег. № СВ **** ХВ, управляван от А.И. - гражданин на Република Латвия със
скорост от порядъка на 80 - 85 км/ч, в условия на прав осветен пътен участък
и суха асфалтова настилка. След преминаване на кръговото движение на 4-ти
километър и приближаване на отбивката вдясно към тунела под булеварда за
кв. „Полигона“, водачът е реагирал със закъснение за маневрата за завиване
надясно към тунела под пътното платно на булеварда. Автомобилът е насочен
от водача към находящия се на разделителния затревен остров между пътното
платно на булеварда и тунела пътен знак със задължително предписание - Г6
„Движение само надясно или направо след знака“ и се удря в него с предната
си челна част, преимуществено в ляво. При този сблъсък, осъществен при
скорост от порядъка на 85 км/ч, са нанесени щети по части, разположени в
предната част на автомобила: външно и в дълбочина в предната част на
двигателното отделение. От високата скорост и интензитет на удара по
металната тръба на пътния знак и настъпилите пластични деформации по
автомобила, са задействани всички средства за пасивна защита: въздушни
възглавници и части по предпазните колани. От удара по пътния знак, същият
е паднал върху тавана и нанесъл допълнителни щети по него. Процесният лек
автомобил марка “ТОЙОТА”, модел “1,8 Ц-ХР” /“TOYOTA“ 1,8 C-HR/, с
регистрационен № СВ **** ХВ и рама № NMTK33BX00R271681 има първа
регистрация от 09.05.2023 г. Към датата на застрахователното събитие
автомобилът е на 6 месеца и 10 дни от първата регистрация, поради което
същият е в гаранционен срок. Застрахователното събитие е регистрирано с две
докладни записки на длъжностни лица при СДВР, отдел Пътна Полиция,
съгласно които събитието е настъпило на 19.11.2023 г. - автомобилът е
самокатастрофирал при движение в гр. София. Вещото лице сочи, че
стойността на ремонта на лек автомобил „Тойота Ц-ХР“ /„TOYOTA C-HR“/, с
рег. № СВ **** ХВ, изчислена към датата на ПТП при условия на сервиз,
оторизиран от официалния представител на марката автомобили възлиза на 65
058,48 лева. Вещото лице заключава, че предвид представената Проформа
фактурата от 19.01.2024 г, за стойност на ремонта при условията на отстъпка в
цените на новите части с 20% до 30%, то стойността на ремонта на процесния
автомобил, изчислена към датата на ПТП - 19.11.2023 г. при условия на
8
сервиз, работещ по условията на официалния представител на марката
автомобили, възлиза на 61 300,78 лева.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ
възникването на спорното право се обуславя от следните материални
предпоставки: 1/. накърняване на имуществено право, което е застраховано
при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие
/риск/; 2/. съществуване на действително застрахователно правоотношение
към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от
договор за имуществено застраховане на увредената вещ и 3/. за ищеца да е
възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение
съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са
налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които
застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното
застрахователно обезщетение.
Настоящият състав на СГС приема, че са налице всички предпоставки на
горецитираната правна норма поради следните правни съображения:
Установено е по делото въз основа на събраните доказателства, че
страните по делото са били обвързани от застрахователен договор за
имуществено застраховане по Застраховка „Автокаско Хит“, за собствено на
ищеца МПС – лек автомобил „Тойота Ц-ХР“ /„TOYOTA C-HR“ /, с рег. № СВ
**** ХВ. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди
по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати
застрахователна премия в размер на 1432,88 лв. Установено е
правнорелевантното обстоятелство, че уговорената по този застрахователен
договор застрахователна премия е заплатена и че застрахователят е завел
преписка по щета въз основа на заявление на ищеца, не е оспорил
действителността на това заявление, сочено като принадлежащо на
застрахования, поради което е приложима правната норма, уредена в чл. 293,
ал. 3 ТЗ, предписваща, че страната не може да се позовава на нищожността,
ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението. Следователно страните по делото са били обвързани от
валиден застрахователен договор за имуществено застраховане по Застраховка
9
„Автокаско“, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума настъпилите за
застрахования – ищец имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно
произшествие. Неизпълнението на предвидено в застрахователния договор
изискване за представяне на автомобила за оглед, идентификация, проверка на
системите за сигурност и заснемане съгласно раздел V, т. 1.2 от Общите
условия за застраховка на съхопътни превозни средства /СПС/, без релсови
превозни средства „Автокаско“, само по себе си не се отразява на влизането в
сила на застрахователния договор, щом като цялата дължима премия или
първата вноска от нея, при разсрочено плащане, са надлежно престирани и
приети от застрахователя. С оглед дефиницията за застрахователен договор по
чл. 343, ал. 1 КЗ и посочения от законодателя момент на влизането му в сила
съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ - след плащане на цялата дължима премия или
първата вноска от нея при разсрочено плащане, договореното между страните
отлагане на действието на същия до изпълнение на конкретните задължения
на застрахования, свързани с установяването на техническото състояние на
автомобила към момента на сключване на договора, няма правната
характеристика на отлагателно условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД – едно
бъдещо несигурно събитие, от сбъдването на което да зависи дали този
договор ще породи действието си между страните. Поради това, независимо
че неизпълнението на тези задължения на застрахования евентуално би могло
да е относимо към обема на застрахователната отговорност, то е правно
ирелевантно за момента на влизане в сила на застрахователния договор и
неговото действие. Съдържанието и вида на сочените задължения на
застрахования, изключват те да са от категорията, считащи се за съществени с
оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, освен
ако се докаже наличие на причинна връзка между неизпълнението на тези
конкретни задължения и настъпване на застрахователното събитие, по повод
на което се претендира обезщетението, респ. обема на вредите или
възможността за тяхното установяване /каквато връзка в частност не
установена/ – в този смисъл Решение № 147 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. №
2481/2015 г., II т. о., Решение № 30 от 28.04.2017 г., на ВКС по т. д. №
2334/2015 г. на II т. о., и Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. №
3394/2015 г., II т. о., относими и към настоящия случай предвид аналогичните
разпоредби на чл. 183, ал. 1 и чл. 187 по отменения КЗ със сега действащите
10
разпоредби на чл. 343, ал. 1 КЗ и чл. 351, ал. 3 КЗ. Същевременно функцията
на извършване на оглед и заснемане от представител на застрахователя е да
установи състоянието на автомобила с оглед наличието на липси или
увреждания, а в настоящия случай е установено по делото, че процесния лек
автомобил е чисто нов и неупотребяван, с извършена първа регистрация на
09.05.2023 г. Поради това и доколкото в разглеждания случай, както вече бе
посочено, е установено обстоятелството, че застрахователната премия е била
заплатена от застрахования в деня на сключването на процесния договор –
04.05.2023 г., то последният е влязъл в сила на посочената дата, откогато е
възникнало и задължението на застрахователя да осигури застрахователно
покритие на уговорения риск – пълна загуба или частична щета на
застрахованото имущество, причинено от ПТП. След като договорът за
имуществено застраховане е влязъл в сила и по него е платена дължимата
застрахователната премия, то няма правна възможност и предвидена в закона
хипотеза, при която застрахователят да има право на застрахователна премия,
а да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен
риск. Следователно възражението на ответника, че застрахователния договор
не е влязъл в сила, се явява неоснователно.
В постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен
непосредствено да събере доказателства за механизма на ПТП, което е от
значение за степента на съпричиняване и за размера на имуществената
отговорност, включително и чрез назначаване на автотехническа експертиза.
В този смисъл с Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС,
Търговска колегия, II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието
също, че спорът относно настъпването на ПТП не може да се реши само въз
основа на съставения от органите на МВР протокол за ПТП и отбелязванията
в него за нарушаването на правилата за движение. Следователно след като е
въведено изискване, при спор между страните, доказването на фактите с
правно значение да се осъществи и с други доказателствени средства извън
ползващия се с формална доказателствена сила протокол за ПТП, то всички
доказателствени средства за механизма на настъпване на ПТП са допустими,
ако протокол за ПТП не е бил съставен, какъвто е настоящия случай. При това
положение и кредитирайки събраните по делото доказателства, в т. ч. гласните
доказателства, кореспондиращи с изслушаната авто-техническа експертиза
/АТЕ/, съдът приема за установено настъпването в срока на застрахователното
11
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в
причинна връзка с което са настъпили вреди на процесния лек автомобил. От
неопроверганите показания на свидетелите А.И. и Л.С., базирани на
непосредствени лични възприятия, се установява поведението на водача,
управлявал застрахования автомобил, в т. ч. поведението след настъпване на
произшествието. Съвкупният анализ на събраните гласни доказателства и
заключението по депозираната АТЕ, които настоящата съдебна инстанция
кредитира напълно, установяват по категоричен начин механизмът на
увреждащото произшествие и причинната връзка между произшествието и
вредите. Показанията на свидетелите са последователни, житейски логични,
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Ето защо съдът приема за установен по безспорен начин механизма на
процесното ПТП, настъпило на 19.11.2023 г., около 07.00 ч. и 08.00 ч. в гр.
София, по бул. „Цариградско шосе“, което попада сред предвидените в
застрахователния договор между страните застрахователни събития, при
настъпването на които застрахователят се е задължил да изплати
застрахователно обезщетение за причинените на застрахования автомобил
вреди. Ответникът - застраховател не е ангажирал доказателства за друг
възможен механизъм на произшествието, нито че обема на произлезлите от
него вреди да са последица от него. Не е установено по делото някои от
процесните вреди да са произлезли от поведение на трети лица при
преместване на застрахования автомобил след настъпване на произшествието
/каквото възражение се поддържа в отговора на исковата молба/. Напротив, от
приетата като компетентно изготвена САТЕ, извършила анализ на всички
събрани по делото доказателства, вкл. писмените, приложения снимков
материал и свидетелските показания, се установява категорично причинно-
следствената връзка между твърдяното ПТП и настъпилите вреди на
застрахования автомобил.
Съгласно клаузата, уговорена в чл. 1.2. от Раздел III „Изключени
рискове” от ОУ, която е част от предметното съдържание на сключения между
страните договор за имуществено застраховане „Автокаско”, за застрахователя
се поражда уреденото в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ потестативно право с
едностранно волеизявление да откаже заплащане на уговореното
застрахователно обезщетение, в случай че се установи, че водачът на
увредения застрахован автомобил е напуснал самоволно ПТП. Клаузата на т.
12
1.2 е свързана логически с друга клауза в общите условия - т. 2.9.1, раздел VI
„Права и задължения на застрахования“, в която е изведено задължение на
застрахования при настъпило застрахователно събитие да уведоми незабавно
съответните оторизирани органи според вида на настъпилото застрахователно
събитие. Но за да бъде този отказ обоснован, трябва да се установи, че
неизпълнението на уговореното в договора правно задължение трябва да е
съществено съобразно интереса на застрахователя, като то да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие /„е
довело до възникване на застрахователното събитие” - изрично в този смисъл
разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ/, т. е. в случай че бе изпълнено
породеното договорно задължение, не би настъпил вредоносният резултат. В
този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290
ГПК - напр. Решение № 144/21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2365/2019 г., II т.
о., в което се приема, че „за да е основателен отказът на застрахователя да
изплати застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно
събитие, не е достатъчно застрахованият да не е изпълнил свое задължение по
застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е
значително от гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е
необходимо настъпването на застрахователното събитие и/или обема на
произлезлите от него вреди да са последица от неизпълнението на това
задължение, т.е. да съществува причинно-следствена връзка между
неизпълнението и застрахователното събитие“, както и Решение № 50 от
29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2023 г., IV г. о., „в разпоредбата на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ е въведено и че неизпълнението е довело до настъпване на
застрахователното събитие, т. е. неизпълнението е в пряка причинна връзка с
реализирания застрахователен риск и че при изпълнението на това задължение
не би се стигнало до реализиране на събитието. Ако такава причинна връзка
не съществува, то застрахователят не може да откаже плащане на
застрахователното обезщетение, позовавайки се на неизпълнението. При
липсата на такава връзка застрахователят не може да откаже плащане на
застрахователното обезщетение дори и да е налице съществено с оглед на
неговия интерес неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования“.
В контекста на изложеното в процесния случай неизпълнението от
страна на водача на застрахования автомобил на задължението за уведомяване
13
на органите на МВР, съпътствано с неизпълнение на задължението за оставане
на местопроизшествието, е извършено след настъпване на
пътно-транспортното произшествие, при което са причинени вредите, поради
което не се установява причинна връзка между него и настъпилото
застрахователно събитие. Само по себе си обстоятелството, че по този начин
водачът се бил отклонил от проверката дали е управлявал автомобила след
употребата на алкохол, не може да обоснове причинна връзка. Още повече, че
от гласните доказателства чрез разпита на водача св. А.И. се установяват
причините, поради които водачът не е останал на мястото на инцидента и не е
сигнализирал за произшествието. Свидетелят обяснява, че ударът бил
внезапен, всички въздушни възглавници излезли след удара, изпаднал в
безсъзнание, заявява, че не си спомня точно и ясно всичко. След като излязъл
от колата, нямал заряд на телефона, не видял хора наоколо и автоматично
намерил пътя към неговия апартамент. След като заредил телефона си, се
свързал с колега, който го посъветвал как да постъпи в ситуацията, върнал се е
на местопроизшествието и се е обадил на застрахователя. Свидетелят С. –
служител на ответника, също потвърждава, че когато пристигнал на
местопроизшествието, заварил водача, който не говорил български език и
нямало как да му обясни какво се е случило. Следователно, установява се една
адекватна за конкретната напрегната ситуация реакция на водача на увредения
автомобил, а след като вече е имал техническа възможност да се обади по
телефон, водачът се е свързал с негов колега и го е помолил да разговаря със
застрахователя и с полицаите предвид обстоятелството, че водачът е чужд
гражданин и не говори български език. В този смисъл, не е установено нито
че водачът е управлявал увредения автомобил със съдържание на алкохол в
кръвта /неговото поведение се явява адекватно на възникналия транспортен
инцидент/, нито че настъпването на процесното застрахователно събитие е
естествена, присъща, закономерна последица от алкохолното опиянение на
водача /в необходимата причинно-следствена връзка/. Предвид
гореизложеното настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че
всички юридически факти за пораждане на предявеното спорно материално
право са възникнали в обективната действителност, като е останало
недоказано възникването на материалните предпоставки, обуславящи
правната възможност на застрахователя обосновано да откаже заплащане на
дължимото застрахователно събитие на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
14
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
настоящата инстанция приема, че застрахователното обезщетение е сумата,
която застрахователят се задължава за заплати в случай, че застрахователното
събитие настъпи. То има приложно поле при имущественото застраховане и
само при него застрахователното плащане има обезщетителен характер –
предназначението му е да компенсира вредите, настъпили в резултат на
застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Тази стойност, съгласно експертно
заключение по назначената АТЕ, което съдът кредитира при условията на чл.
202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, възлиза на 61 300,78 лв.
/действителна пазарна цена към датата на настъпването на застрахователното
събитие/. В проведеното на 22 април 2025 г. съдебно заседание съдът е
допуснал увеличение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК от 35000,00 лв.
на 53258,45 лв. Ищецът е заявил, че размера на исковата претенция възлиза на
53 258,45 лв., която е формирал по следния начин–признал е задължението
към застрахователя за авансов бонус в размер на 771,55 лв. /което вземане е
предмет на релевираното от ответника възражение за съдебно прихващане/,
поради което тази сума е приспаднал от общото задължение на застрахователя
от 54 030,00 лв. /застрахователната сума/, и е посочил, че разликата от 53
258,45 лв. съставлява цената на иска. Ответникът не се противопоставил на
така направеното от ищеца изявление, поради което съдът приема, че следва
да присъди именно претендираната сума от 53 258,45 лв., представляваща
дължимото на ищеца застрахователно обезщетение за настъпилото на
19.11.2023 г. събитие. Върху горепосочената сума до окончателното й
плащане, съобразно искането на ищеца, се дължи законната лихва, считано
15
от 22.03.2024 г. – датата на исковата молба до окончателното й плащане.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за исковото
производство в общ размер на 8 380,34лв. за държавна такса, възнаграждение
за вещо лице, както и за адвокатско възнаграждение, за заплащането на което
са представени доказателства по делото, които разноски са претендирани от
ищеца съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на
„АЕРОВИСТА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 64, бл. А02, на основание чл. 405, ал.
1 КЗ сума в размер на 53 258,45 лв. /петдесет и три хиляди двеста петдесет и
осем лева и четиридесет и пет ст./, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Автокаско Хит“, обективиран в
застрахователна полица № Е23600004582 от 04.05.2023 г., за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил „Toyota C-HR“, с рег. № СВ **** ХВ и с
рама № NMTK33BX00R271681, в резултат на настъпило на 19.11.2023 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 8 380,34лв. /осем
хиляди триста и осемдесет лева и тридесет и четири ст./, представляваща
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16