Р Е Ш Е Н И Е
404/2.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На трети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №940 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124
от ГПК – по отношение на главницата и във вр. с чл.86 от ЗЗД – по отношение на
мораторната лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна
Тауърс-Г, бул. ***, представлявано от П.С., Я.Д., Г.К.- членове а Управителния
съвет, чрез процесуалния представител М.Й.М.срещу И.М.Й., с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество ***твърди, че ответникът И.М.Й.
е техен клиент във връзка с продажбата на електрическа енергия за обект с
абонатен номер ***, с клиентски
номер ***и адрес на потребление:
гр.Шумен, ул.“***. Излага, че облигационните отношения между страните били
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ***, които били приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката
от Управителния съвет на *** и били одобрени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да заплати
в срок консумираната ел.енергия, на основание чл.410 от ГПК, във вр. с чл.107
от Закона за енергетиката на 17.10.2018 год. ищецът подал в Районен съд –
гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И.М.Й., в
резултат на което било образувано ЧГД №2956/2018 год. по описа на ШРС.
Претендираната по заповедното производство сума била в размер на 1097.87 лева.
Посочената сума включвала 1076.05 лева – главница за неплатени суми по фактури
за изразходвана ел.енергия за периода от 26.04.2018 год. до 21.05.2018 год. и
21.82 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на
всяка една от фактурите до 30.08.2018 год. Излага, че доколкото издадената
заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6
от ГПК, за тях е възникнала необходимост от завеждане на настоящия иск.
С настоящата искова молба предявяват два
положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че
ответникът дължи на *** сумата от 1097.87 лева, от която 1076.05 лева –
главница за неплатени суми по фактура от 29.05.2018 год. за изразходвана
ел.енергия за периода от 26.04.2018 год. до 21.05.2018 год. и 21.82 лева - мораторна лихва върху
главницата, считано от датата на падежа на фактурата – 18.06.2018 год. до
30.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2018 год.
до окончателното изплащане на сумата.
В последното съдебно заседание за ищцовото дружество
не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 02.06.2020
год., в която излагат, че поддържат изцяло предявените искове и молят делото да
бъде разгледано в тяхно отсъствие.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника. Тъй като последният не е бил открит
на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка
от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора особеният представител излага, че счита предявените искове за
допустими, но неоснователни и недоказани. Счита, че по делото липсват
доказателства относно обстоятелството, че между страните е било налице валидно
облигационно отношение. В същото време
възразява и срещу валидността на клаузата, предвиждаща такса за включване на прекъснато
електрозахранване, като счита, че същата е неравноправна и нищожна. Моли иска в
тази част да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения му особен представител – адв.К.Ш. от ШАК, който
поддържа отговора на исковата молба и моли иска да бъде отхвърлен изцяло, като
излага конкретни съображения в тази насока.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцовото дружество ***и ответникът И.М.Й. били в
облигационни отношения по повод
продажбата на електрическа енергия за обект с абонатен номер ***, с
клиентски номер ***и адрес на потребление: гр.Шумен, ул.“***,
като същите били регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ***, които били приети на основание чл.98а от Закона за
енергетиката от Управителния съвет на *** и били одобрени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране. Тъй като ответникът не изпълнил задължението
си да заплати в срок консумираната ел.енергия, на основание чл.410 от ГПК, във
вр. с чл.107 от Закона за енергетиката на 17.10.2018 год. ищецът подал в
Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И.М.Й.,
в резултат на което било образувано ЧГД №2956/2018 год. по описа на ШРС.
Претендираната по заповедното производство сума била в размер на 1097.87 лева.
Посочената сума включвала 1076.05 лева – главница за неплатени суми по фактура
**********/29.05.2018 год. за изразходвана ел.енергия за периода от 26.04.2018
год. до 21.05.2018 год. и 21.82 лева - мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 30.08.2018 год. Тъй
като издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.6 от ГПК, за ищцовото дружество е
възникнала необходимост от завеждане на настоящия иск за установяване на
вземането.
От представената по делото Справка за потребление
през последните 12/24/36 месеца се установява, че за периода преди процесния и
по-конкретно за периода от 15.06.2016 год. – 25.04.2018 год. по отношение на
посочения по-горе имот не е имало
потребена ел.енергия. От представените от страна на ищцовото дружество писмени
доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба ***., заявление
№4840601/17.05.2018 год. за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД при Общи
условия и Справка по лице от Службата по вписванията – Шумен за периода от
01.01.1992 год. до 05.09.2019 год. се установява, че собственик на имота,
считано от 30.08.2011 год. е лицето А.Д.А., с ЕГН**********.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и по-специално от: Пълномощно,
Извлечение от сметка към 30.08.2018 год., Фактура №**********/29.05.2018 год.,
Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 05.03.2019 год.,
Извлечение за фактури и плащания, ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на ***, Решение №ОУ-061 от 07.11.2007 год., Товарителница, Вносна
бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №2956/2018
год. по описа на ШРС, извлечение по сметка на ответника към 30.08.2018 год.;
справка за потребление през последните 12/24/36 месеца; извлечение за фактури и
плащания; обратна разписка от изпратено до потребителя писмено предизвестие,
съгласно чл.20, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на *** Нотариален акт за покупко-продажба ***., заявление
№4840601/17.05.2018 год. за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД при Общи
условия и Справка по лице от Службата по вписванията – Шумен за периода от
01.01.1992 год. до 05.09.2019 год.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
назначената от съда и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че в регистрите за вземания
от клиенти на ищцовото дружество към 21.08.2019 год. съществуват незаплатени
суми по фактура №**********/29.05.2018 год. по партида на клиент с клиентски
№**********, абонатен №*** за имот, намиращ се в гр.Шумен, ул***на обща
стойност 1076.05 лева, както и че размера на законната лихва върху посочената
сума за периода от падежа на посочената фактура до 30.08.2018 год. е 21.82
лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и по-конкретно от
представените от страна на ищцовото дружество писмени доказателства -
Нотариален акт за покупко-продажба ***., заявление №4840601/17.05.2018 год. за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
Електроразпределение Север АД при Общи условия и Справка по лице от Службата по
вписванията – Шумен за периода от 01.01.1992 год. до 05.09.2019 год. се
установява по безспорен начин, че през претендирания от страна на ищцовото
дружество период по фактура **********/29.05.2018 год. от 26.04.2018 год. до
21.05.2018 год. ответникът не е бил собственик на имота, за който се води
посочения клиентски и абонатен номер, респективно, не е ползвал посочената във
фактурата електроенергия. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от
събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по
безспорен начин, че на 30.08.2011 год. ответникът е продал на лицето А.Д.А., с
ЕГН********** посочения по-горе имот. В
подкрепа на изложеното са посочените по-горе писмени доказателства /Нотариален
акт за покупко-продажба ***., заявление №4840601/17.05.2018 год. за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
Електроразпределение Север АД при Общи условия и Справка по лице от Службата по
вписванията – Шумен за периода от 01.01.1992 год. до 05.09.2019 год./, както и представените
като писмени доказателства по делото Справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца към 05.03.2019 год., Извлечение за фактури и плащания, от които
се установява, че за периода преди процесния и по-конкретно за периода от
15.06.2016 год. – 25.04.2018 год. по отношение на посочения по-горе имот
не е имало потребена ел.енергия.
В същото време, въпреки указаната на ищцовото
дружество доказателствена тежест, от тяхна страна не са представени
доказателства, от които да се направи извод, че между сраните е съществувало
валидно облигационно отношение през процесния период и че в периода, за който
се претендира изразходваното количество електроенергия, именно ответникът е бил
собственик или ползвател на въпросното жилище, с клиентски №**********,
абонатен №***. Липсват доказателства и относно причините, поради които
партидата в посочения имот се е водила на името на ответника до 17.05.2018
год., когато е било подадено заявлението за промяна на партидата от новия
собственик.
За правния спор е от значение факта, че не по-късно от 30.08.2011 г. ответникът по иска е изгубил правото на собственост
върху жилищната сграда, а с това – и качеството си на страна по договора за продажба на
електрическа енергия. Това правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката,
а законът го обвързва с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно
право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между
крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на
електроенергия в същия имот. Тази аналогия е обвързана с разпоредбата на чл.97,
ал.1, т.4 от ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция
на понятието "потребител на енергия или природен газ за битови нужди", дадена първоначално в §1,
т.42 от ДР на ЗЕ (отм.),
а след отмяната на допълнителната разпоредба – във връзка легалната дефиниция
на понятието "битов клиент" в §1,
т.2а от ДР на ЗЕ. Разпоредбата на чл.17, т.3 от ОУ на договорите за продажба
на електрическа енергия на *** предвижда задължение за потребитея - бивш собственик на имота в
30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността, но неизпъленнието на
това задължение може да породи вземане за обезщетение за
евентуални вреди, но неизпълненото задължение по чл.17,
т.3 от ОУ не квалифицира ответникът-бивш собственик на имота като длъжник на
вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на
собствеността, тази доставка обективно не обслужва "собствените битови
нужди" на бившия собственик, а тези на новия. Без значение е
обстоятелството, дали новият собственик на електроснабдения имот е "битов
клиент" или "небитов клиент" по смисъла на чл.1,
т.2а, респ. на т.33а
от ДР на ЗЕ, които са били действащи и за исковия период. Искът е за цената на доставена електроенергия от ищеца в
жилищна сграда и за период, който следва с години датата на изгубеното от
ответника право на собственост. В подкрепа на изложеното е и константната практика на ВКС
и по-конкретно Решение
№205 от 28.02.2019 год. на ВКС по
гр.д. №439/2018 год., III г.о.,
ГК и др.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че и двата предявени от ищцовото
дружество положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.124 от ГПК, се явяват неоснователни и недоказани и като такива
следва да бъдат отхвърлени изцяло, като бъде признато в отношенията между
страните, че ответникът не дължи на ищцовото дружество сумата от 1097.87 лева,
от която 1076.05 лева – главница за неплатени суми по фактура от 29.05.2018
год. за изразходвана ел.енергия за периода от 26.04.2018 год. до 21.05.2018
год. и 21.82 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
падежа на фактурата – 18.06.2018 год. до 30.08.2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата за издаване на
заповед за изпълнение – 17.10.2018 год. до окончателното изплащане на сумата,
за които е била издадена Заповед за изпълнение №1431/18.10.2018 год. по ЧГД
№2956/2018 год. по описа на ШРС.
С оглед изхода на делото ответникът не дължи и
направените от ищцовото дружество
разноски в хода на заповедното и настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. ***, представлявано от П.С., Я.Д.,
Г.К.- членове на Управителния съвет, чрез процесуалния представител М.Й.М.срещу И.М.Й., с ЕГН**********,*** положителни
установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че И.М.Й., с ЕГН********** дължи на ***сумата от 1097.87 лева /хиляда
деветдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/, от която 1076.05 лева –
главница за неплатени суми по фактура от 29.05.2018 год. за изразходвана
ел.енергия за периода от 26.04.2018 год. до 21.05.2018 год. за обект с абонатен
номер ***, с клиентски номер ***и адрес на потребление: гр.Шумен, ул.“***
и 21.82 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на
фактурата – 18.06.2018 год. до 30.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 17.10.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение №1431/18.10.2018 год. по ЧГД №2956/2018 год. по описа на ШРС, като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: