№ 19
гр. Варна, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. М.
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502567 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №77417/10.11.2022г. на В. М. А., ЕГН
**********, против Определение № 11462/18.10.2022г. по гр.д. № 5813/2022г.
по описа на ВРС, 25 състав, с което е спряно производството по делото до
приключване на наказателното производство по ДП №475/2021г. по описа на
V РПУ, на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че в случая обстоятелството дали
конкретното деяние представлява престъпление не е от решаващо за изхода
на делото значение. Сочи се, че в предмета на делото се включва
установяване на противоправно виновно поведение, вследствие на което са
причинени вреди. Вината при деликтната отговорност се предполага, поради
което за изхода на гражданското дело не е нужно установяването й от
наказателен съд. Счита се, че вредите не са съставомерни, поради което
евентуалната присъда за деянието няма да е задължителна за гражданския
съд. Предвид изложеното, се настоява, че не е налице основание за спиране на
гражданското дело. Счита се и че в хода на гражданското дело чрез САТЕ и
писмени доказателства може да се установи конкретният механизъм на ПТП.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна Гаранционен фонд, с който се изразява становище за
неоснователност на частната жалба. Сочи се, че наличието на процесните
престъпни обстоятелства следва да бъде установено по надлежния ред и от
компетентните органи.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
1
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от В. М. А.
срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2 КЗ за
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 132.48
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
следствие ПТП от 13.11.2021г., причинени виновно от В. Ст. като водач на
л.а. Ситроен С5 с рег.№******, управляван без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съобразно получено по делото писмо от РП – Варна, се установява, че
по пр.пр. №15792/2021г. се води ДП №475/2021г. по описа на Пето РУ-Варна,
образувано на 13.11.2021г., за това че на същата дата, при управление на
МПС, били нарушени правилата за движение по пътищата по ЗДвП и
ППЗДвП и по непредпазливост била причинена телесна повреда на В. М. А.-
престъпление по чл.343, ал.114, б.“б“ , предл. 2 вр. чл. 342, ал.1 НК, като с
Постановление от 05.10.2021г. Влодомир Ставро е бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършеното престъпление.
Съобразно чл.229, ал.1, т.5 ГПК, когато при разглеждането на едно
гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на
които зависи изходът на гражданския спор, съдът спира производството по
делото.
В процесния случай са налице твърдения и данни по делото, че
вредоносното деяние покрива елементите на състав на престъпление, за което
се провежда разследване.
Компетентност на гражданския съд да установява престъпни
обстоятелства е предоставена само по изключение, в предвидените в чл.124,
ал.5 ГПК хипотези, а именно, когато не може да бъде установено
престъплението по наказателнопроцесуален ред. Извършеното престъпление
поначало се установява с присъда на наказателния съд по реда на НПК, като
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд при
произнасянето му по гражданските последици от деянието съгласно чл.300
ГПК относно това дали е извършено деянието и неговата противоправност. В
случая няма данни за наличие на пречките, визирани от чл.124, ал.5 ГПК.
Едва след приключване на наказателното производство, въведеният с
исковата молба спор ще може да бъде разрешен. Установяването на
твърдяните престъпни обстоятелства от компетентния орган обуславя изхода
на спора, по който е образувано настоящото производство, доколкото са
елемент от отговорността на гаранционния фонд – ответник по делото.
Горните мотиви налагат извода, че е налице пречка за извършване на
процесуални действия по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК / в този смисъл
Определение № 476/12.07.2019 г., ч.т.д. № 1443/2019 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Производството следва да бъде спряно до приключване с влязла в сила
присъда, или постановление за прекратяване на разследването на престъпни
обстоятелства, предмет на ДП №475/2021г. по описа на Пето РУ-Варна.
Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна
жалба, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11462/18.10.2022г. по гр.д. №
5813/2022г. по описа на РС - Варна, 25 състав.
Определението подлежи на обжалване при наличие на условията по
чл.280, ал.1 и 2 ГПК с частна жалба пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3