Решение по дело №502/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. С. от [населено място] чрез адв. Т., срещу РЕШЕНИЕ 101 от 22.01.2025 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 4498/2024г.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба- Началник група с-р. „ПП“ при ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебн заседание.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 05.06.2024г. около 11:50ч., в [населено място], на [улица]срещу № 166 в посока юг, касаторът управлявал лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег.№ [рег. номер] собственост на „ОТП Лизинг“ ООД, с ЕИК: *********. Касаторът навлязъл с управлявания от него автомобил и се движел по посочения булевард след забраняващ пътен знак „Б2“, поставен на преносима стойка при въведена временна организация на движението. Това било установено от полицейски служители, сред които бил и св.Й. К. който приел, че е извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и съставил на жалбоподателя АУАН № [рег. номер]/05.06.2024г. Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление № 24-1030-005108/11.07.2024г., с което на касатора на осн. чл.183, ал.7 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 300 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Въззивният съд изискал информация от „ОКТ“ при Община Пловдив за въведена временна организация на движение по [улица]на дата 05.06.2024г. От постъпилото писмо изх.№ 2365/11.11.2024г., вх.№ 115784/12.11.2024г. на РС – Пловдив се установява, че е била въведена временна организация по безопасност на движението по „Голямоконарско шосе“ за периода 20.12.2023г. до 20.06.2024г. със Заповед № 23ОА-3231/14.12.2023г. От цитираната заповед било установено, че е въведена временна организация по безопасност на движението със спиране на движението по „Голямоконарско шосе“ от кръстовище с [улица]до км.1+440 за времето от 20.12.2023г. до 20.06.2024г., като движението следвало да се извършва двупосочно в източното платно.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. Направен е обстоен анализ на гласните и писмени доказателства, като от правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение.

Решението е валидно допустимо и правилно.

Неоснователен е доводът, че не става ясно къде е извършено нарушението- мястото е точно посочено в АУАН и НП- [улица] посока юг. Необосновано е твърдението, че следва да се посочи платното за движение поради въведената временна организация на движението, тъй като липсва подобно нормативно изискване.

Правилна е квалификацията на нарушението- чл. 6 т.1 от ЗДвП, като по същество водачът не е съобразил поведението си със забраняващ пътен знак В2, поставен на преносима стойка. Несподелим е доводът, че чл. 6 т.1 от ЗДвП се допълва с друга норма- тази на чл. 47 ал.3 от ППЗДвП, което следвало да бъде посочено в утежняващия административен акт, тъй като последната разпоредба указва със съответното графично съдържание значението на определени пътни знаци, в това число значението на знак В2. В словесната част на нарушението е посочено, че знак В2 забранява влизането на ППС, което е визирано и в разпоредбата на чл. 47 ал.3 от ППЗДвП и препратката към тази разпоредба е ненужно.

Противно на твърденията в жалбата, налице е въведена временна организация на движението в процесния участък, видно от Заповед № 23ОА-3231/14.12.2023 г. на Кмета на Община Пловдив. Че участъка на нарушението попада в обхвата на временната организация на движението е очевидно, тъй като съгласно заповедта такава е въведена от кръстовището на [улица]с [улица]и продължава до „Голямоконарско шосе“.

След като организацията на движението е временна, логично е знакът да се постави на преносима стойка, за да може да бъде лесно демонтиран, след преустановяване на ремонтните дейности. В АУАН и НП е описано, че знакът е поставен на преносима стойка и правото на защита на касатора не е нарушено.

При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Същото е доказано и по същество.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,

СЪДЪТ,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ 101 от 22.01.2025 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 4498/2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.