Мотиви към
присъда № 264/26.04.2017 г. по наказателно частен характер дело № 01690 по описа за 2016 година на Районен съд – *****:
С частна
тъжба *****. е повдигнала на Е.Д.В. обвинение както следва:
1. за престъпление по чл.148
ал.1т.1, вр. с чл. 146 ал. 1 от НК, тъй като на 20.08.2016 г. в *****, общ. *****, е казал
нещо унизително за честта и достойнството й, в нейно присъствие, чрез думата “****”,
като обидата е нанесена публично;
2.за престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК, тъй като на 20.08.2016 г., в *****, общ. *****
й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузно
нараняване в областта на главата, причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
За
съвместно разглеждане в съдебното производство са приети предявените от
частният тъжител Е.С. граждански искове срещу подсъдимия Е.В. както следва: за
сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.
148 ал.1 т.1, вр. с чл.146 ал.1 от НК, както и за сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди /болки и страдания/ от непозволеното
увреждане в резултат на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК. Е.С. е
конституирана като граждански ищец по делото.
В хода
на съдебните прения частният тъжител поддържа обвиненията. Неговият повереник-адв. Кр.М.,
пледира на подсъдимия да бъдат наложени
съответните наказания, като предлага алтернативно да намери приложение
института на реторсията по чл. 130 ал.3 от НК. Моли
съда да бъдат уважени предявените
граждански искове.
Подсъдимият Е.Д.В. в хода на съдебното
следствие дава подробни обяснения. Не отрича, че на инкриминираната дата е възникнал конфликт с тъжителката,
твърдейки, че е бил провокиран от С., която му е нанесла удар с дърво в
областта на лявото око.
Пернишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Е.Д.В. е роден на *** ***. Има
средно специално образование. Работи като таксиметров шофьор. Не е осъждан. С
решение по анд № 979/2007 г. на Районен съд – *****,
влязло в законна сила на 26.10.2007 г. е бил освободен от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV-ти на
глава VІІІ-ма от НК за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което на основание
чл. 78а от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева, която той не заплатил.
Подсъдимият Е.В. и частната тъжителка Е.С. ***.
Домовете им се намират в граничещи
съседни имоти, находящи се на ул. Миньор, като същите са разделени помежду си с
телена оградна мрежа. Отношенията между С. и В. били трайно
влошени.
На 20.08.2016 г., преди обяд, частната тъжителка пренасяла дърва в двора на
къщата си. Подсъдимият поръсвал с вода от бутилка своя имот, откъм граничещата
страна с този на С.. Забелязал пострадалата. Обърнал се към нея и й казал, че е
"****", което било слухово възприето и от сина на С. – свидетеля Р.С.
В., както и от нейния съпруг – свидетеля С.В. В..
Последните се намирали в двора на дома си. Подсъдимият не преустановил
вербалната атака към пострадалата, която прераснала в словесна разпра между
тях. В един момент Е.С. се приближила до мрежата, разделяща двата имота, и с
дърво, предназначено за кол на домати, нанесла удар по лявото око на
подсъдимия, който бил зрително възприет
и от свидетеля Р.С.. Окото на В. се напълнило с кръв, която той опипал с ръка.
Прибрал се у дома си. Почистил кръвта от лицето си. Раздразнен от причиненото му увреждане и
предвид трайно влошените му отношения със С., подсъдимият излязъл отново на
двора. Видял, че частната тъжителка се
намира в двора си. Емоционално повлиян от причиненото му от С. телесно
увреждане, В. взел намиращ се на земята камък. Целенасочено го хвърлил към частната тъжителка. Камъкът ударил по
главата С.. Това било възприето както от св. Р. В., така и от майката на
подсъдимия – св. В.В., която слязла от втория етаж,
по вътрешното стълбище на къщата. Двамата подали сигнали на тел.112.
Местопроизшествието било посетено от свидетелите Ц.А. и В.С. – полицейски
служители в Първо РУ при ОД на МВР-*****, както и от медицински екип на Спешна
помощ. Подсъдимият и частната тъжителка били транспортирани в болнично
заведение, където били констатирани следните увреждания:
- на Е.С. – разкъсно
контузна рана с дължина 5 см в областта на главата,
която била описана в лист за преглед на пациент № 110607/20.08.2016 г.
Увреждането е било обработено хирургически чрез налагане на шевове. От
изготвената по отношение на частната тъжителка съдебно-медицинска експертиза и
от разпита на вещото лице, изготвило същата, се установява, че причиненото при
инцидента на 20.08.2016 г. увреждане е причинило на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота;
- на подсъдимия В. – хематом в лява околоочна орбита, която била описана в лист за преглед на
пациент № 110606/20.08.2016 г., като лицето е било прегледано и от офталмолог,
който установил наличие на травматичен оток на клепачите, подконюнктивен
кръвоизлив и травматично увреждане на роговицата на ляво око. От изготвената по
отношение на подсъдимия съдебно-медицинска експертиза и от разпита на вещото
лице, изготвило същата, се установява, че причинената при инцидента на
20.08.2016 г. травма на окото е довела
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Е.В..
По доказателствата:
Съдът прие за безспорно установено, че
подсъдимият е обидил тъжителката с думата “****”, с оглед показанията на
свидетелите Р. В. и С.В.. Същите са преки
очевидци на инцидента, поради което и последователно
и вътрешнонепротиворечиво са обяснили са възприетата
непосредствено от тях отправена дума от Е.В. към Е.С.. Показанията на Р. В. и С.В.
пряко възпроизвеждат релевантния факт, поради което съдът им дава вяра. При безкритичното им кредитиране, в тази им
част, съдебният състав отчете, че тези лица са в близка родствена връзка с
частната тъжителка, то това не ги прави по презумпция пристрастни, а оттам и да
се изключи тяхната достоверност, тъй като последователността и убедителността
на депозираните им показания, тяхната логичност и непосредственост налагат
извод за правдивостта им. Същите кореспондират и с показанията на полицейските
служители Ц.А. и В.С., които във връзка със подадения от Р. В. и от В.В. сигнал на тел. 112, непосредствено след инцидента са
посетили мястото на конфликта, при който са възприели, че сина и съпруга на С. са
се намирали в двора на частната тъжителка, поради което съдебният състав не
може да постави под съмнение, че последните са непосредствени очевидци на
инцидента и възпроизвеждат вярно както поведението, така и обективираната
в безспорно обидната по съдържание дума, отправена от подсъдимия към частната
тъжителка.
Що се отнася до показанията на св. В.В. – майка на подсъдимия, че не е възприела отправени обиди
от сина й към С., съдът намира, че същите не могат да поставят под съмнение
направения по-горе извод, че Е.В. е нарекъл “****” частната тъжителка, тъй като
самата В. е свидетелствала, че се е намирала на втория етаж в къщата, поради
което и житейски напълно правдиво е тя да не възприеме слухово този факт, още повече, че не е и
очевидец на развитието на целия конфликт. Същата дава показания за по-късен
етап от него, а именно след като сина й е бил ударен от С., тъй като е обяснила
следното: “…чух, че нещо става, някакви крясъци или писъци, които бяха от сина
ми, той изпищя. Беше отворена вратата на терасата, аз погледнах и видях, че той
беше накървавен, а тя държеше колеца”.
В хода
на съдебното следствие не се установи по време на инцидента подсъдимият да е
отправял каквато и да е друга обидна дума към частната тъжителка, като
същевременно не са налице доказателства по време на вербалния конфликт С. да е
обиждала Е.В. с конкретна дума или израз.
Съдът
прие, че частната тъжителка е предизвикала физическия конфликт с подсъдимия. В
тази насока са обяснения на В. в частта в която е възпроизвел поведението на С.,
която с дърво, предназначено за кол на
домати, е нанесла удар по лявото му око, като не третира същите като средство
за реализация на правото му на защита, а като доказателствено средство, на
което, в тази им част, дава вяра. Този извод се налага, тъй като същите не са
изолирани, а кореспондират и с показанията на св. Р. В., които съдът
кредитира като почиващи на лични и непосредствени впечатления за осъществилата
се фактическа обстановка. Последният категорично е заявил в с.з. на 11.01.2017
г. следното: “Тя /частната тъжителка/ го удари по окото…След това той
/подсъдимия/ се прибра. След около няма и десет минути излиза…и я удари”.
Приетия като писмено доказателство лист за преглед на подсъдимия №
110606/20.08.2016 г., както и отразената констатация от прегледалия го
офталмолог установяват по категоричен начин причиненото на В. увреждане -
травматичен оток на клепачите, подконюнктивен
кръвоизлив и травматично увреждане на роговицата на ляво око, за което вещото
лице по приетата съдебно-медицинска експертиза е дало заключение, че е
причинило на подсъдимия временно разстройство на здравето, неопасно за живота
му.
Обясненията на В., които кореспондират в тези
на непосредствения свидетел Р. В. безспорно установяват, че след нанесения от
частната тъжителка удар по окото на Е.В., конфликта помежду им е бил
преустановен, тъй като пострадалият не само, че се е отдалечил от оградната мрежа, разделяща двата съседски имоти, но е и
влязъл в къщата си, където е почистил
нараненото си око.
Именно влошените трайно взаимоотношения между
подсъдимия и частната тъжителка, между които многократно са възниквали
инциденти, за които са били сигнализирани и полицейските органи /с оглед
показанията на Ц.А. и В.С./, както и самия характер на насилието насочено към Е.В. от страна на С., в резултат
на което му е било причинено горепосоченото телесно увреждане съдът приема, че
са предизвикали силно раздразнение у пострадалия, при което неговите чувства са
превзели връх над волята и способността му за правилна оценка на ситуацията. За
да приеме, че подсъдимия е изпаднал в
състояние на силно раздразнение съдът кредитира както неговите
обяснения, така и показанията на св. В.В.. Именно в
това състояние съдебният състав приема, че подсъдимия, виждайки повторно
частната тъжителка, която продължавала
да пренася дърва в двора си, е взел намиращият се на земята камък, който
целенасочено е хвърлил към главата на Е.С.. В тази насока са и показанията на
сина на частната тъжителка, на които съдът даде вяра като последователни,
логични и непосредствени.
Не е
спорен характера на причиненото на Е.С. увреждане в резултат на хвърления камък
по нейната глава, а именно: разкъсно
контузна рана с дължина 5 см, която е описана в приетия като писмено
доказателство лист за преглед на пациент № 110607/20.08.2016 г. От заключението
на приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдебният състав кредитира
като пълно, обективно и компетентно дадено безспорно се доказа, че причиненото
при инцидента на 20.08.2016 г. увреждане е причинило на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. касае за увреждане с
характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.
Що се
отнася до показанията на Р. В. в частта в която твърди, че подсъдимият преди да
получи удара по окото си, е нанесъл такъв по частната тъжителка ”в гръб с гювече- това е купичка, с която се готви,… глинена”, съдът
намира, че същите са изолирани, поради което ги прие като неистински. Твърдение
за осъществяване на такъв факт не е и въведено в тъжбата, с която е очертана фактическата
картина на деянието, за което Е.С. е повдигнала обвинение на В. за причинената
й лека телесна повреда.
От правна страна:
Гореизложената фактическа
обстановка налага извода, че подсъдимият Е.Д.В. е осъществил от обективна и
субективна страна фактически състав на:
1. чл.
148 ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 от НК, тъй като
на 20.08.2016 г. в *****, общ. *****, е
казал нещо унизително за честта и достойнството на *****., с ЕГН ********** в
нейно присъствие, чрез думата “****”, като обидата е нанесена публично;
2. 132 ал.1 т.3, вр.
с чл. 130 ал.1 от НК, тъй като на 20.08.2016 г. в *****, общ. ***** в условията
на реална съвкупност с деянието по пункт
първи е причинил на *****., с ЕГН
********** лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузно нараняване в
областта на главата, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение
предизвикано от пострадалата с насилие, изразяващо се в нанесен удар в областта
на лявото око на подсъдимия, от което са настъпили тежки последици за него, като на основание чл. 304 от НПК същият следва
да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 130 ал.1 от НК.
От обективна
страна деянията, посочено в пункт 1 е извършено чрез действие – подсъдимият в
присъствието на частната тъжителка я е нарекъл "****". Тази
квалификация е унизителна за честта и достойнството на Е.С., с оглед моралните характеристика в обществото,
тъй като означава развратна жена. Самата
пострадала се е почувствала унизена и обидена, като устно отправената обидна дума е била възприета както от нея
така и от свидетелите Р. В. и С.В., т.е. налице е публичност на същата. Още
повече, че подсъдимия се е намирал до оградата към двора на тъжителката, при
което изречената от него на висок глас обида обективно би могла да бъде възприета
от неограничен брой хора, тъй като мястото се явява публично.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, а именно -
накърняване на личната чест и достойнство на частната тъжителка и е искал
настъпването на тези последици. Той е съзнавал, че думата “****” е обидна, и че
нейното изричане става в присъствието на Е.С., която е в състояние да я
възприеме, и целенасочено я е употребил.
От обективна страна деянието, посочено в
пункт 2 е извършено през действие, а именно подсъдимият целенасочено е хвърлил твърд предмет – камък, по главата на
частната тъжителка, в резултат на което тя е била ударена в тази област,
причинявайки й разкъсно-контузно нараняване, което по
своя характер представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК - временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същата
е била причинена след като
пострадалата първа е нанесла удар с дървен кол по окото на подсъдимия, след
което В. е извършил инкриминираното действие и е нанесъл посочената телесна
повреда на С. при защита на своите права и законни интереси в хипотезата на състояние
на силно раздразнение. Съдът приема, че при констатиране от страна на В., че лявото му око кърви, волята му се е
подчинила на внезапно възникналото силно душевно вълнение при което съзнанието му
е било силно стеснено и макар и да е имал възможност да оценява адекватно
заобикалящата го обективна действителност и да взема правилни решения, тази възможност
е била значително занижена, поради което и за да защити телесната си
неприкосновеност той е противодействал по горепосочения начин на действията на частната
тъжителка.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на нападението на тъжителката
С. и на своето деяние - съзнавал е, че пострадалата е проявила агресия против
него, изразяваща се в нанасяне на удар с дървен кол, както е съзнавал, че е
използвал камъка за защита срещу това нападение, предвиждал е и общественоопасните
последици от деянието - причиняване на телесна повреда на пострадалата, като
пряко е целял този резултат. Умисълът на подсъдимия е бил именно към
причиняване на телесна повреда на частната тъжителка с цел защита от
противоправното й поведение, което се е изразило в нанасянето на горепосочения
удар по подсъдимия.
Съдът прие за неоснователно алтернативно
направеното искане от повереника на частната тъжителка, че по делото са налице
основания за прилагане института на реторсията по
чл.130 ал.3 от НК досежно обвинението по чл. 130 ал.1
т НК, тъй като не намери реализирана такава. Безспорно двете страни са си
причинили еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди и съдебната
практика е категорична, че е без значение
коя от тях първа е осъществила престъпното посегателство против
личността и коя първа е сезирала съда, но в конкретния случай първоначалният
инцидент между В. и С., при който последната е нанесла удар по подсъдимия, е
бил преустановен, предвид отдалечаването на В. от конфликтното място с цел
почистване на окървавеното си лице, след което възниква инцидента при който на
частната тъжителка е причинено в състояние на афект леката телесна
повреда.
Причина на извършване на деянията е
заниженото правно съзнание на подсъдимия.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи, съдът
призна подсъдимия Е.Д.В. за виновен в това, че е извършил посоченото по горе в
пункт 1 и пункт 2 престъпление съответно по чл. 148 ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 НК и по чл. 132 ал.1 т.3, вр. с чл. 130 ал.1 от НК. След като съобрази обществената
опасност на всяко едно от двете деяния и лична такава на подсъдимия, взе
предвид безспорно установените трайно влошени взаимоотношения между страните
/това обстоятелство в никакъв случай не отнема общественоопасния характер на
извършените от Е.В. престъпления/, прецени, че на Е.В. следва да определи
наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК, поради което и му наложи
съответно такова, като го осъди както следва:
1. за престъплението по чл. 148 ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 НК на наказание глоба в размер на 3000 лева
/три хиляди лв/ и обществено порицание, което да се
изпълни чрез прочитане на диспозитива на присъдата по радиовъзел *****;
2. за престъплението по чл. 132 ал.1 т.3, вр. с чл. 130 ал.1 от НК, отчитайки и като най-подходящо
като вид наказание, съобразно чл. 57 от НК, на наказание пробация със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ
адрес” с продължителност от шест месеца, с периодичност на изпълнение два пъти
седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен
служител” с продължителност от шест месеца.
Определяйки горните наказания, настоящият
състав прие, че същите са достатъчни за постигане целите, визирани в чл. 36
ал.1 от НК и биха мотивирали В. за в бъдеще да цени честта, достойнството,
телесната неприкосновеност и здравето на гражданите.
При индивидуализация на наказанията съдът
констатира, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и изключителни, които да обусловят
възможността да се наложи наказание при условията на чл.55 от НК за което и да
е от двете престъпления.
Съдебният състав отбелязва, че за визираните в пункт 1 и пункт 2 наказания не е налице хипотезата на чл.78а от НК, тъй като наложеното на В. /с решение по анд №
979/2007 г. на Районен съд – *****, влязло в законна сила на 26.10.2007 г./
административно наказание по чл. 78а от НК не е било платено, поради което и
едногодишния срок не е започнал да тече, за да се преценява дали лицето може да
бъде освободено от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК с налагане на административно наказание.
Съдът констатира, че горепосочените две
престъпление са извършени в реална съвкупност, поради което и на основание чл.
23 ал.1 от НК определя и налага на подсъдимия Е.Д.В. едно общо най-тежко
наказание измежду горепосочените две наказания, а именно: наказание “пробация”
със следните пробационни мерки: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” с продължителност от шест месеца, с периодичност
на изпълнение два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от шест месеца.
На основание чл.23 ал.2 от НК присъединява
към определеното най-тежко наказание
“пробация” и наказанието “обществено порицание”, наложено на подсъдимия за
извършеното престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. с
чл. 146 ал.1 от НК, което да се изпълни чрез прочитане на диспозитива на
присъдата по радиовъзел *****.
На основание чл. 23 ал.3 от НК съдът присъединява към
определеното най-тежко наказание “пробация” отчасти и наказанието “глоба”, наложено на подсъдимия за извършеното
престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1
от НК, като определя нейния размер на 2000 лева /две хиляди лв/,
тъй като прие, че присъединяването на наказанието “глоба” в пълен размер ще е
несправедливо, предвид материалното положение на подсъдимия, който работи като
таксиметров шофьор, както и с оглед наложените му и с тази присъда наказания и
от друг вид.
По основателността и размера на предявените
граждански искове:
От страна на гражданския ищец *****. на
основание чл. 45 от ЗЗД се претендира обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на извършените две престъпления в размер на по 2500 лева.
В съответствие с правните изводи по- горе,
съдът приема, че претенцията й за обезщетение се явява частично основателна, а
именно:
Наличието на вредни последици в резултат на
престъплението публично нанесена обида е една необорима законова презумция, тъй като самото престъпно деяние е от такова
естество, че неминуемо засяга честта, достойнството и доброто име, при което
безспорно настъпват и морални вреди.
Размерът, в който следва да бъде уважен предявеният граждански иск, съдът
прецени по справедливост, като намира, че сумата от 800 /осемстотин/ лева е
напълно реална за покриване на претърпените морални вреди. Обидата
е била възприета от сина и съпруга на тъжителката, като същата е поставила и
началото на последващия конфликт между страните, развил се при взаимно нанесени
удари, довели до причиняване на увреждания с характер на лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Ето защо подсъдимия Е.Д.В., с ЕГН **********
следва да заплати на тъжителката *****., с ЕГН ********** сумата от 800 лева
/осемстотин лв/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на деянието
по чл. 148 ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 от НК,
извършено на 20.08.2016 г., като за разликата до пълния размер на гражданския
иск от 2500 лева отхвърля същия като неоснователен и недоказан.
Деянието нанесена лека телесна повреда в
състояние на афект е осъществено чрез действие - нанесен удар по главата на
пострадалата, като начина на извършването му съдът обсъди при изследване на
обективните признаци на престъплението. Противоправността е установена от
закона, тъй като деянието е престъпление по смисъла на НК. Вината се презумира от нормата на чл.45 ал.2 от ЗЗД и не е оборена в
настоящото производство. Причинените вреди - болки и страдания безспорно са установени, както и причинната
връзка с деянието, а именно:
Болките на С. са проявени в следствие на
преживяното. Болката е субективно и строго лично усещане, индивидуална за всеки
човек и за да определи размера на обезщетението на неимуществените вреди, съдът
отчита претърпените от ищцата болки и страдания в момента на деянието, както и
че се касае за такова, свързано с нарушаване
целостта на кожата, което е довело до хирургическа обработка чрез
налагане на шевове, което е причинило и по-големи болки и страдания. Ето защо съдът
счита, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че за причинените на Е.С.
вреди, е справедливо да се присъди обезщетение в размер на 1200 лева /хиляда и
двеста лв/. При определянето му съдът съобрази
посочената по-горе фактология относно възникването на конфликта, конкретните
действия на участниците в него и обстоятелствата, при които на пострадалата е
причинено описаното телесно увреждане, поради което и размера на обезщетението
определи при условието, визирано в чл. 51 ал.2 от ЗЗД, тъй като увредената е допринесла за
настъпването на вредите със своето агресивно поведение спрямо подсъдимия.
По изложените мотиви съдът осъди подсъдимия Е.В.
да заплати на *****. сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лв/,
представляваща обезщетение за причинените й с деянието по чл. 132 ал.1 т.3, вр. с чл. 130 ал.1 от НК
неимуществени вреди, изразравящи се в претърпени болки и страдания, в
следствие на причинената й в състояние на афект лека телесна повреда, като за разликата до пълния предявен размер
от 2500 лева отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът констатира, че частната тъжителка не
претендира за законната лихва върху горепосочените две обезщетения, считано от
датата на увреждането, поради което и не следва да се произнася за такава.
По
разноските:
С оглед изхода на делото – осъдителна
присъда, съдът осъди подсъдимият Е.Д.В. да заплати на тъжителката Е.С., с ЕГН **********
сумата
от 12.00/дванадесет/ лева, представляваща направени разноски за образуване на
съдебното производство, адвокатски хонорар от 200 лева, предвид представеното
пълномощно и сумата от 80 лева, представляваща депозит по назначената на
тъжителката съдебно-медицинска експертиза, а по сметка на Районен съд-***** сумата
от 100 лева /сто/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на двата
граждански искове и сумата от 80 лева /осемдесет лв/,
представляваща възнаграждение на вещото лице по назначената на подсъдимия
съдебно-медицинска експертиза.
Водим
от горното и в същия смисъл съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ