Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 395
гр.Русе, 06.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд IV
граждански
състав
на 10
февруари 2020 г.
в
публично заседание в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора П. Петров
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6766 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Молбата е с правно основание чл.19
ал.1 от ЗГР.
Молителката С.Г.А. твърди, че е родена на *** г.
в Кубрат.Към него момент тя е била с неустановен произход по отношение на
бащата.Била записана с имената С. Й.М..На
20.06.2002 г. със заявление № 9400371 мъжът, с когото майка й живяла тогава на
семейни начала-Г.Г.Н., я припознал.Имената на молителката били променени на С.Г.Г..
След две години Г.Г.Н. напуснал семейната си съжителка Й.М.С..Молителката
твърди, че от тогава не го е виждала и не контактува с него.На 05.05.2017 г. тя
сключила граждански брак с лицето И.Д.А., като приела фамилното име на
мъжа.Твърди, че три месеца след това съпругът й я напуснал и се върнал да живее
при родителите си.Молителката твърди, че
независимо от припознаването и сключването на брака, всички нейни близки и
познати продължили да я наричат с имената на майка.Тя е известна в обществото
като С.Й.М..Иска съдът да допусне промяна на бащиното и на фамилното й име в
този смисъл.
Община–Русе не вземат становище по молбата.
Община-Кубрат не вземат становище по молбата.
Г.Г.Н. счита молбата за основателна.
РРП считат молбата за неоснователна.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
От
представен Акт за раждане № 305 от 23.09.1993 г. на Община-Кубрат, се
установява, че молителката е родена на *** г. в гр.Кубрат, от родители: майка-Й.М.С.
и е с неустановен произход по отношение на бащата.Със заявление от 20.06.2002
г. лицето Г.Г.Н. я е припознал за свое дете.Молителката, тогава 8-годишна, била
записана с имената С.Г.Г..На 05.05.2017 г. същата сключва граждански брак с
лицето И.Д.А..Видно от приложеното У-ние за сключен граждански брак-дубликат от
02.07.2019 г., издаден от Община-Русе, молителката е приела фамилното име на
съпруга си.Към него момент тя е на 23 години.
По делото са
разпитани лицата А.Д., познат, и Д.К., свекър на молителката, и двамата с
присъди за лъжесвидетелстване.Те установяват, че познават С. от малка.Първият я
срещнал около седмата й година, а вторият сочи, че с майка й имат родствена
връзка.На свидетелите е известно, че първоначално молителката е била записана с
имената на родителя, по отношение на който произходът й е установен.
Впоследствие лицето Г.Г.Н. припознал С.,
брат й и сестра й за свои деца и те приели неговите имена.След 2004 г. той
напуснал майка им.Д.К. сочи, че молителката се събрала да живее със сина му,
преди да сключат граждански брак.Периодично С. ходи да работи в
чужбина.Семейството живее в дома на Д.К. и на него не му е известно снаха му да
не желае да носи повече фамилията на сина му.Свидетелите уточняват, че в ромската
общност в гр.Кубрат всички са запознати, че преди това молителката е била
записана с имената на майка си. А.Д., макар и връстник с последната, не знае
как са презимето и фамилията й.
При така
установеното, съдът намира, че молбата се явява неоснователна.Съгласно чл.19
ал.1 от ЗГР, промяната на собственото, бащиното или фамилното име се допуска от
съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в
случаите, когато важни обстоятелства налагат това.На последното молителката
основава искането си.В молбата са изложени твърдения, че от 2002 г. лицето е с
установен произход по отношение на бащата.Независимо от факта, че Г.Г.Н. е
напуснал семейството им около 2004 г., съдът намира, че няма как близо
осемнадесет години молителката да носи бащиното име ”Г.” и да е известна сред
близки и познати с презимето ”Й.”.Обстоятелството, че свидетелите са запознати
с тези факти от семейната история на жената, не означава, че молителката е
известна в обществото с името ”Й.”.През всички тези години лицето се е
легитимирало с документи, издадени с бащино име ”Г.”, с тях е пътувало в
чужбина и е пребивавало на територията на държави-членки на ЕС.Не се установява
след 2002 г. молителка да е използвала презимето, с което е била записана при
раждането си. Ирелевантен е фактът, че впоследствие майка й и мъжът, припознал
я за свое дете, са се разделили.В чл.13 от ЗГР е казано, че бащиното име на
всяко лице се образува от собственото име на бащата.След като молителката е с
установен произход от Г.Г.Н., то и ще продължи да носи неговото име и по
отношение на нея е неприложим чл.15 от същия закон.Съдът намира, че
субективното желание на жената да промени презимето си, не е ”важно
обстоятелство” по смисъла на чл.19 от ЗГР.Молбата в тази част следва да се
отхвърли.
По делото
се установява, че при сключване на граждански брак, молителката се е
възползвала от предвидената в закона възможност да приеме фамилията на своя
съпруг.Противно на твърденията по молбата, двамата свидетели установяват, че
семейството не е разделено.Свекърът на жената изобщо не е в известност снаха му
да желае да си промени фамилията, респективно да приеме отново името ”М.”,
което не е използвала през последните 18 години.В този смисъл съдът счита, че
по делото не се доказа жената да е известна в обществото с това име.Без
значение е обстоятелството, че срещу молителката няма образувани наказателни
производства.Този факт не попада в категорията ”важни обстоятелства” по смисъла
на чл.19 ал.1 от ЗГР, поради което и не е основание да се допуснат исканите промени.Имената,
които носи молителката, не са осмиващи, нито опозоряващи или обществено
неприемливи.За да се уважи потестативното й право да ги промени, то следва да
са налице такива обстоятелства, които да са направили лично и обществено
неудобно и неподходящо тя да продължи да ги носи.По делото не се доказа по
никакъв начин жената, понастоящем на 26 години, да е известна в обществото с
презимето и фамилията, които е носила до осмата си година.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.Г.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.П.П. ***, с правно основание чл. 19 ал.1 от ЗГР
за допускане промяна на бащиното и на фамилното имена, с които е записана в Акт
за раждане № 305/23.09.1993 г. на Община-Кубрат и Акт за сключен граждански
брак № 1 от 05.05.2017 г. на Община-Русе, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /П/