Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013, 21.01.2022 г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 11.01.2022 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3095 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищците А.П.Д. с ЕГН **********,
и Л.Г.Д. с ЕГН **********,***, твърдят, че с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот вписан под № ***дарили на сина си Г.А.Д. следния недвижим имот –
апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.530.1872.1.4, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж
: няма; над обекта : № 56784.530.1872.1.10 и № 56784.530.1872.1.11; под обекта
: № 56784.530.1872.1.3, а съгласно нотариален акт : жилище със застроена площ
от 124,48 кв. м., състоящо се от хол, три стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор
и две тераси, находящо се на четвърти жилищен етаж от четириетажна с приземен и
мансарден етаж жилищна сграда ведно с югозападната изба с площ от 15.51 кв. м.,
находяща се на избения етаж, при граници : северозападна изба и коридор, ведно
със североизточния гараж с площ от 13.20 кв. м. с идентификатор №
56784.530.1872.1.6, ведно с 1/3 ид. ч. от жилище с площ от 82.74 кв. м.,
находящо се на мансардния етаж, състоящо се от три стаи, баня-тоалетна, коридор
и две тераси с идентификатор № 56784.530.1872.1.10, като всички обекти се
намират в поземлен имот с идентификатор № 56784.530.1872.1, находяща се в
поземлен имот с идентификатор № 56784.530.187.2 с административен адрес – ***,
както и че почти от година преди датата на подаване на исковата молба в съда –
14.12.2020 г., те разчитат на една пенсия от триста лева, която е крайно
недостатъчна за посрещане на ежедневните им нужди и са търсили многократно
съдействие от сина си и от дъщеря си, но получават такова само от последната,
за разлика от която синът им не само не им помага с нищо, но поддържа създавани
от жена си откровено лоши отношения с тях, поради което с настоящата искова
молба те молят съда да постанови решение, с което да отмени направеното
дарение. Претендират присъждане на разноски.
Иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Продължение на решение по гр. д. № 3095/20 г. на ОСПд
– стр. 2/5
Ответникът Г.А.Д. с ЕГН **********,***, оспорва
предявения иск, като сочи, че : единственото вярно е посоченото в исковата
молба обстоятелство, че отношенията между семейството му и родителите му са
влошени; до момента винаги, когато родителите му са искали парични суми, е
давал, за което не са съставяни разписки, нито е викал свидетели; ще продължи
да дава средства за издръжка според възможностите си и нуждите на родителите
си; след заведено от родителите му дело за домашно насилие със съпругата му
били принудени да напуснат жилището, в което живеели и наели квартира, за която
плащат наем в размер на 400 лв.; общият им 6-месечен доход е в размер на
6940.33 лв., с който плащат наем и издържат семейството си, членове на което са
и две деца, на които той е дарил на 01.12.2020 г. процесния недвижим имот. По
изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема следното :
По действащото право – чл. 225, ал.
1 ЗЗД, договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден, поради което не
поражда каквито и да било правни задължения в тежест на дарения, а само морално
задължение за благодарност, законовата санкция за неизпълнение на което се
изразява в пораждане на право за дарителя материалното право на собственост да
бъде върнато обратно в правната му сфера чрез отмяна на дарението при
изчерпателно посочени в закона хипотези на обективирано поведение на дарения,
каквото съобразно чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД представлява и отказът на
последния да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае,.
Предпоставките за уважаване на
иска за отмяна на дарение в хипотезата на
чл.
227, ал. 1, б. „в” ЗЗД са – трайна нужда от издръжка на дарителя; искане,
отправено от него до дарения; отказ на последния /изричен или мълчалив/ да дава
издръжка.
Според константната съдебна практика нуждата от
издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към
датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото и се установява посредством
съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за
съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретната сума, която му
е необходима за покриване на нуждите му, като за целта е необходимо да се
установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за
процесния период според статистиката, отчитайки перата от които тя е формирана
съобразно специфичните нужди на дарителя /решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 263 от 2011 г., ІV г. о., ГК/.
Не се спори, че на 02.05.2006 г. ищците са дарили на
сина си Г.Д. следния свой собствен недвижим имот : жилище със застроена площ от
124,48 кв. м., състоящо се от хол, три стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и
две тераси, находящо се на четвърти жилищен етаж от четириетажна с приземен
Продължение на решение по гр. д. № 3095/20 г. на ОСПд
– стр. 3/5
и
мансарден етаж жилищна сграда, при граници : отдолу – жилище на етаж трети,
отгоре – мансарда, ведно с югозападна изба с площ от 15,51 кв. м., находяща се
на избения етаж на сградата, при граници: северозападната изба и коридор, отгоре
– партерен етаж, ведно със североизточния гараж с площ от 13,20 кв. м., находящ
се на приземния етаж на сградата, при граници : източен гараж, северозападен
гараж и улица, отдолу – избен етаж, отгоре – жилище на етаж първи, ведно с 1/3
ид. ч. от жилище с площ от 82,74 кв. м., състоящо се от три стаи,
баня-тоалетна, коридор и две тераси, находящо се на мансардния етаж на
сградата, при граници : отдолу – жилище на етаж четвърти, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда е
построена в дворно място, находящо се в ***, съставляващо поземлен имот пл. №
1872, застроен и незастроен с площ от 277 кв. м., включен УПИ ІХ-1872, 1548,
кв. 156 по плана на ***, при граници : от изток – улица, от юг – УПИ ХІІ-1549,
от запад – УПИ Х-1547, от север – УПИ VІІ-1543 и УПИ VІІІ-1541, като договорът
е сключен във формата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот *** на
Нотариус рег. № *** по Регистъра на Нотариалната камара – Т.Д., с район на
действие – Районен съд – Пловдив, вписан във входящия регистър на Служба по
вписванията – Пловдив с № ***.
До датата на
приключване на съдебното дирене по делото ищците не ангажираха доказателства за
установяване на размера на месечните си доходи и разходи за задоволяване на
екзистенциалните им потребности въпреки, че им бе дадено изрично указание за
това с доклада по делото. Съдът не би могъл да направи категоричен извод за
размера на месечните им доходи само въз основа на представените от тях
декларации за материално и гражданско състояние, доколкото потвърдените в тях
данни под страх от наказателна отговорност не се подкрепят от показанията на
разпитания техен свидетел в лицето на дъщеря им Д.П., според които освен
доходите от пенсия баща й реализира и доходи от извършвани от него услуги в
сферата на строителството, а междувременно, в хода на производството пенсиите
на всички пенсионери в Република България бяха актуализирани от началото на
2022 г., поради което декларираният в представената от ищеца А.Д. размер на
пенсията му от 212 лева не е актуален към датата на приключване на съдебното
дирене по делото.
Установява се още от показанията на св. Д.П. в
дисонанс с твърденията в исковата молба, че тя не помага на родителите си
финансово и те не са търсили от нея такава помощ, както и че не й е известно да
са искали и от брат й финансова подкрепа. Пак според показанията й : майка й не
е пенсионер, но не работи; трудно им е на родителите й финансово, но се
справят, не са и се оплаквали, че не се справят.
Като свидетел по делото бе разпитана и С. Д. – съпруга
на ответника и снаха на ищците, според чиито показания : в края на месец
декември
Продължение на решение по гр. д. № 3095/20 г. на ОСПд
– стр. 4/5
2020
г. тя и съпругът й напуснали съвместно обитаваната с ищците кооперация и през
лятото на 2021 г., преди да разберат за настоящото дело, една вечер се обадила
свекърва й и поискала от съпруга й 200 лв., като те веднага се отзовали и
отишли да занесат парите; във времето, през което живеели заедно, въпреки че не
били в общо домакинство, те помагали много, винаги били на разположение за
каквото и да било, заедно правели зимнина, цената на продуктите за която те
плащали; в периода от месец декември 2019 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда ищците не са отправяли каквито и да било молби към съпруга й да им
плаща издръжка; тя и съпругът й разбрали, че ищците искат издръжка като
получили документите по настоящото дело, след което той неколкократно се опитал
да разговаря с тях и да им даде пари, но те отказали, като дори свекър й бил
заявил, че не иска нищо друго освен да развали дарението.
Въз основа на анализа на събраните по делото и
коментирани в предходното изложение доказателства съдът приема, че нито в
периода от една година преди датата на завеждане на исковата молба в съда,
както се твърди в същата, нито към датата на приключване на съдебното дирене по
делото ищците се нуждаят от издръжка. Макар и ищцата да не работи и да няма
никакви доходи, въпреки че е в работоспособна възраст, то доходите на съпруга й
от получаваните от него пенсия и възнаграждения от извършвани услуги в сферата
на строителството са достатъчни за задоволяване на жизнените им потребности,
поради което и не се нуждаят от допълнителни средства за издръжката си. Това е
и причината те да не са търсили такава нито от дъщеря си, нито от сина си – ответника
по делото, като искането за плащането й е направено едва в хода на
производството само с оглед нуждите на процеса.
А доколкото не се установи у ищците да е възникнала
нужда от издръжка, която да е трайна, то липсва един от елементите на
фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, само при кумулативното
наличие на които претенцията за отмяна на дарение ще е основателна. Ето защо
предявеният иск като недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени солидарно да заплатят на ответника сумата от 600 лв. разноски по
производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Д. с ЕГН **********, и Л.Г.Д.
с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за
отмяна на извършеното от тях в полза на сина им Г.А.Д. с ЕГН **********,***, с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № *** на Нотариус рег. № *** по Регистъра на
Нотариалната камара – Т.Д., с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан
във входящия регистър на
Продължение на решение по гр. д. № 3095/20 г. на ОСПд
– стр. 5/5
Служба
по вписванията – Пловдив с № *** дарение на следния недвижим имот : жилище със
застроена площ от 124,48 кв. м., състоящо се от хол, три стаи, кухня, баня,
тоалетна, коридор и две тераси, находящо се на четвърти жилищен етаж от
четириетажна с приземен и мансарден етаж жилищна сграда, при граници : отдолу –
жилище на етаж трети, отгоре – мансарда, ведно с югозападна изба с площ от
15,51 кв. м., находяща се на избения етаж на сградата, при граници:
северозападната изба и коридор, отгоре – партерен етаж, ведно със
североизточния гараж с площ от 13,20 кв. м., находящ се на приземния етаж на
сградата, при граници : източен гараж, северозападен гараж и улица, отдолу –
избен етаж, отгоре – жилище на етаж първи, ведно с 1/3 ид. ч. от жилище с площ
от 82,74 кв. м., състоящо се от три стаи, баня-тоалетна, коридор и две тераси,
находящо се на мансардния етаж на сградата, при граници : отдолу – жилище на
етаж четвърти, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж, която сграда е построена в дворно място, находящо се в ***,
съставляващо поземлен имот пл. № 1872, застроен и незастроен с площ от 277 кв.
м., включен УПИ ІХ-1872, 1548, кв. 156 по плана на ***, при граници : от изток
– улица, от юг – УПИ ХІІ-1549, от запад – УПИ Х-1547, от север – УПИ VІІ-1543 и
УПИ VІІІ-1541, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.П.Д. с ЕГН **********, и Л.Г.Д. с ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на Г.А.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страната.
СЪДИЯ :