№ 20481
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110168947 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Д. П. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Д. М., срещу „фирма“ АД, ЕИК ***, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в
сключен между страните договор за паричен заем №461187, предвиждаща
заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на задължение на
кредитополучателя да представи обезпечение, поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и като
неравноправна, съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, за сумата от 138,85 лв. - заплатена
от ищцата неустойка. Претендират се и разноските по производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се
заема становище за неоснователност на предявените искови претенции, като
се излагат подробни аргументи. Претендират се разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че помежду им бил
сключен договор за потребителски кредит №461187, със съдържанието,
посочено в исковата молба. Ответникът не оспорва, че ищцата е заплатила
сумата от 138,85 лв. - неустойка за непредставено обезпечение по договора за
потребителски кредит.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищцата основание за нищожност
1
на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за предоставяне
на обезпечение. Съдът намира, че уговореното по сключения между страните
договор за потребителски кредит, предоставяне на обезпечение, представлява
разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по
договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход
по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Следователно неустоечната клауза се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочена в договора за кредит и включена в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така
уговореното клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение, по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по
договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Макар по делото да не е представено Приложение №5 към сключения между
страните договор за потребителски кредит, в което е посочено, че при
непредставяне на обезпечението в срока и при условията, посочени в
договора, длъжникът заплаща неустойка, в размер посочен в погасителния
план, и с оглед изричното признание от страна на ответника, че ищцата му е
заплатила сумата по неустойката в посочения с исковата молба - размер, съдът
приема за доказани твърденията на ищеца относно недействителността на
клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на
обезпечение.
С оглед на приетото по -горе, се формира фактическия и правен извод за
основателност на претенцията по чл.26, ал.1 ЗЗД, на посочените в исковата
молба, основания.
По исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата
от 138,85 лв., предявена при условията на евентуалност, съдът намира, че
същата се явява основателна. Ответникът не оспорва заплащането на
процесната сума от страна на ищцата, респ. постъпването й в неговия
патримониум. Ответникът не доказа наличието на валидно правно основание
за задържане на процесната сума, като с оглед основателността на иска по
чл.26, ал.1 ЗЗД, се установи от фактическа и правна страна, изначалната липса
2
на правно основание за заплащането на сумата, поради нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащането й.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за внесена
държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Д. М.,
следва да се присъди сумата от 480 лв. -адвокатско възнаграждение, като
възражението с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, следва да бъде оставено
без уважение, тъй като претендираното възнаграждение е около минимума за
съответното такова, предвиден по Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАдвС.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, клаузата за заплащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение, обективирана в Договор за паричен заем
№461187/16.02.2022г., сключен между Д. Д. П. с ЕГН ********** и “фирма”
АД с ЕИК ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, “фирма” АД с ЕИК ***, да
заплати на Д. Д. П. с ЕГН **********, сумата от 138,85 лв. - заплатена
неустойка за непредставено обезпечение по Договор за паричен заем
№461187/16.02.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, “фирма” АД с ЕИК ***, да заплати
на Д. Д. П. с ЕГН **********, сумата от 100 лв., разноски за държавна такса
по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., “фирма” АД
с ЕИК ***, да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.” с
БУЛСТАТ: ***, сумата от 480 лв., адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3