Решение по дело №77/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба против решение № 66/19.07.2013 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г. д. № 434/2013 г. по описа на съда. Решението се обжалва в отхвърлителната му част от ищцата А. И. В. с твърдения, че същото е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Въззивницата сочи, че по иска, основан на заемно правоотношение, безспорно била доказана дължимостта на претендираната сума предвид установената истинност в откритото производство по чл. 193 от ГПК на изходящата от наследодателя на ответницата разписка. Твърди, че неправилно били интерпретирани от съда ±видетелските показания, част от които, независимо че били допуснати и събрани от съда, били приети за недопустими в решението на основание чл. 164 от ГПК. По отношение на иска, основан на договор за поръчка, въззивницата счита, че не ставало ясно от съдебното решение в какво се изразява неоснователността на предявената претенция в частта, в която е отхвърлена, както и че бил неправилен изводът на съда за неоснователност на разходите за погребение като извършени след смъртта на доверителя, поради прекратяване на договора с факта на смъртта. Счита, че направените разноски по погребението й се следват, тъй като били направени в полза на наследниците на починалия Ю. М.. Иска от въззивния съд да отмени решението на районния съд в обжалваната му част, вместо което да постанови ново, с което да уважи исковете в частта, с която са отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответницата по въззивната жалба Д. Ю. Ю. е подала отговор, в който чрез упълномощен процесуален представител оспорва същата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК ответницата по въззивната жалба чрез процесуалния си представител е подала и насрещна въззивна жалба против обжалваното съдебно решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 280 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН за сумата от 992,49 лв. В тази му част решението се обжалва като недопустимо и неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответницата счита, че поради неправилна правна квалификация от страна на съда недопустимо е бил разгледан иск, основан на договор за поръчка, тъй като при поръчката се касаело за правни, не за фактически действия, а не било установено от доказателствата да е бил сключен такъв договор. Освен това счита, че пълномощното не доказвало ищцата да е платила с нейни средства посочените суми по приходна квитанция № 157/14.02.2012 г. и по преводно нареждане № Р01276/14.02.2012 г. Иска от въззивния съд да отмени решението на районния съд в обжалваната му част, вместо което да постанови ново, с което да отхвърли исковете в частта, с която са уважени. Претендира разноски.

Ответницата по насрещната въззивна жалба чрез процесуалния си представител оспорва същата в срока по чл. 263, ал. 3, изр. 2 от ГПК, като излага съображения, че липсвали твърдения в жалбата, обосноваващи недопустимостта и неправилността на решението. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата А. И. В., редовно призована, не се явява и не се представлява, депозира писмена молба-становище, в която заявява, че поддържа въззивната жалба и оспорва насрещната такава. Въззиваемата Д. Ю. Ю., чрез упълномощения си представител, в съдебно заседание поддържа насрещната въззивна жалба и оспорва жалбата, подадена от насрещната страна.

Кърджалийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната и в насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. И. В. с предявени против Д. Ю. Ю., в качеството й на законен наследник на Ю. Ю. Муса, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН за заплащане на сума в размер на 8 000,00 лв. като общо дължима въз основа на многократно сключвани договори за заем в устна форма, съединен с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 280 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН за заплащане на сума в размер на 4 000,00 лв. като общ размер на разходи, направени от ищцата от името и за сметка на наследодателя на ответницата в периода 16.02.2011 – 17.02.2012 г., в които се включвали: разходи за транспорт (100,00 лв.); заплащане на придружител в болница (420,00 лв.); заплащане на лице за полагане на грижи в Г. З. (200,00 лв.); закупуване на шест броя банки (системи) – 750,00 лв.; 30,55 лв. за закупуване на кислород в бутилка – голяма – един брой, както и разходи за болкоуспокояващи – аулин и морфин, които са правени всекидневно; разходи по погребението му (655,60 лв., включващи 10,00 лв. – такса за погребение на Мюсюлманското настоятелство, 45,60 лв. – общинска такса за превоз на покойник, и 600,00 лв. – допълнителни разходи за храна и други); разходи по апартамента на Муса (включващи 299,94лв. – местни данъци и такси, 32,00 лв. – такса за издаване на кадастрална схема, и 80,00 лв. – такса за изготвяне на оценка на имот от лицензиран оценител).

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН, а иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 280 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН е уважил частично за сумата от 992,49 лв. и за периода 16.02.2011 – 17.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване. Съдът е отхвърлил иска за разликата над сумата от 992,49 лв. до пълния предявен размер от 4 000,00 лв. С решението страните са осъдени да заплатят и разноски по делото съразмерно с уважените и отхвърлените части от исковете.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, като подадени в срок и от лица, имащи правен интерес от обжалване, се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното Кърджалийският окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид наведения в насрещната въззивна жалба довод за недопустимост на иска за заплащане на парична сума, претендирана като дължима по договор за поръчка, следва да се отбележи, че правното основание на иска се определя от твърденията на ищеца, а не от събраните по делото доказателства и въпросът дали е налице или не договор за поръчка е такъв по основателността на иска, а не по неговата допустимост.

По същество съдът констатира следното:

По делото не се спори, а и се установява от представените по делото акт за смърт № 0010/17.02.2012 г. и удостоверение за наследници с изх. № 641/23.10.2012 г., че ответницата Д. Ю. Ю. е единствен наследник по закон на своя баща Ю. Ю. М., починал на 17.02.2012 г. Не е спорно и обстоятелството, че ответницата е приела наследството.

По делото е представен документ, наименован „разписка” и подписан от Ю. Ю. М. Автентичността на същия е оспорена по делото, като по откритото с протоколно определение от 31.01.2013 г. производство по чл. 193 от ГПК е установено, че подписите под „ЕГН”, срещу името на Ю. М и срещу текста „вярно от” са положени от Ю. М, а ръкописният текст е изпълнен от едно и също лице. Документът съдържа изявление на неговия автор, че дължи на А. И. В. парична сума в размер нÓ 8 000,00 лв. Т.нар. „разписка” е подписана и от лицето В. И. като свидетел.

Представено е и пълномощно с нотариално удостоверен подпис с рег. № 29/05.01.2012 г. на помощник-нотариус при нотариус с рег. № 184 в регистъра на НК, съдържащо изявление на Ю. Ю. М. за упълномощаване на А. И. В. да го представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната като извършва следните примерно посочени действия: да съставя и подписва всякакви декларации от негово име; да го представлява и подписва на всякакви документи; да го представлява пред всички физически и юридически лица, общински и данъчни органи в Г. З., пред нотариус и/или съдия по вписванията, Поземлена комисия - Г. З., проектанти, архитекти, както и навсякъде, където е необходимо, като подава молби и получава всички необходими документи във връзка с издаването на нотариален акт; да го представлява пред всички съдилища, съдебни органи, служби по вписвания и нотариуси и се подписва, където е необходимо.

От представения от ищцата приходен касов ордер № 19/24.02.2012 г., издаден от Мюсюлманско настоятелство – Г. З., е видно, че за погребението на Ю. М. е заплатена такса в размер на 10,00 лв.

От платежно нареждане № Р01267/14.02.2012г. е видно, че ищцата е наредила сума в размер на 32,00 лв. по сметка на АГК и Кадастър с основание за плащане „Тарифа 14 – чл. 38, ал. 1, чл. 35, ал. 3”.

От приходна квитанция № 157/14.02.2012 г., издадена от Община З., е видно, че от името на Ю. М. по сметка на общината е заплатена сума в размер на 299,94 лв., представляваща местни данъци и такси за сграда, находяща се в Г. З., У. „. С. № *, В. „Б”, . *, ап. *.

От фактура № */14.02.2012 г., с доставчик на услугата - М. „П.. д. А. Ш.” и получател – Ю. М., е видно, че е закупен един брой кислород в бутилка за цена от 30,55 лв., заплатена в брой, за което е издаден фискален бон, приложен към фактурата.

От представената операционна бележка № 40/02.04.2012 г., издадена от Б. Д.” Е., Филиал З., е видно, че ответницата Д. Ю. е внесла по кредит сметка № 14992270 по персонален заем на Ю. М. в „Б. ДСК” ЕАД сума в размер на 8 016,42 лв., с основание за плащане - „окончателно погасяване на КТП на Ю. Ю. М.”.

От удостоверение с изх. № 665/19.11.2012 г., издадено от Б.Д.” ЕАД, Филиал З., е видно, че Ю. М. е имал в банката кредит в размер на 13 000 лв., разрешен на 04.01.2008 г., който към 19.11.2012 г. е изцяло погасен.

От приходна квитанция № 2927/02.04.2012 г. е видно, че по сметка на Община З. Д. Ю. е заплатила сума в размер на 29,89 лв., представляваща местни данъци и такси за сграда, находяща се в Г. З., У. „. С. № *.

По делото са събрани и свидетелски показания чрез разпит на лицата З. М., В. И., Г. К., В. Т., С. Я. и М. Ю..

От показанията на сестрата на Ю. М. – свидетелката З. М. се установява, че той е отишъл да живее в апартамента на ищцата А. В. след смъртта на баща им, като тя се грижела за него. Свидетелката сочи, че на 17.02.2011 г. Ю. М. „бил опериран от черния дроб”, тъй като имал рак. Той лично й бил съобщил за операцията в телефонен разговор. Свидетелката сочи, че няколко месеца по-късно М. бил и „в болницата в Г. П., където също лежал болен”. От показанията се установява, че ищцата го хранела и му купувала лекарства, както и че е поела разходите по погребението му след като починал в апартамента й в Г. З..

От показанията на свидетелката В. И. се установява, че Ю. М. и А. В. имали приятелски отношения, като през голяма част от времето М. живеел при ищцата и нейния съпруг „Х.” в апартамента им в Г. З., бУ. „Б.”, бл. *, независимо че разполагал със собствен апартамент в града. Твърди, че Ю. М. е помагал и при стоежа, „винаги е бил там”. Установява, че през 2011 г. М. се разболял, като състоянието му изисквало оперативно лечение. Свидетелката сочи и че „до преди да влезе на операция, до 17.02.2011 год., до месец януари, е работил в София”. Твърди, че ищцата се грижела за Ю. М. като поемала всички разходи по неговото лечение. В болницата в Г. Пловдив и след изписването му в Г. З. за него се грижел свидетелят Г. К., на който свидетелката И. сочи, че било плащано от ищцата. След смъртта на Ю. М. разходите по погребението също били поети от ищцата. Във връзка с процесната „разписка”, предявена й в съдебно заседание, свидетелката сочи, че на 15-и или 16-и февруари 2011 г. Ю. М. й представил посочения документ в присъствието на И. Т., който собственоръчно бил съставил („на един лист собственоръчно беше написал, надраскал, почерка му малко нечетлив”), и я помолил да го подпише като свидетел. Свидетелката заявява, че не е била свидетел и не е знаела „дали А. е давала пари на Ю.” докато Ю. не я извикал във връзка с процесната разписка.

В показанията си свидетелят Г. К. сочи, че ищцата го ангажирала да придружава Ю. М. в болницата в Г. Пловдив, където престоял седем дни, за което ищцата му заплатила по 50 лв. на ден. Всеки ден на М. се преливали системи, които били закупувани от дъщерята на ищцата – М., по разпореждане на ищцата по телефона и с изпратени от нея пари. След изписването му от болницата в продължение на седем дни се грижел за М. в Г. З., за което ищцата му заплатила по 40 лв. на ден. Освен това в З. два пъти били вземали кислород, защото Ю. М. имал затруднено дишане, като свидетелят сочи, че отишъл в болницата заедно с ищцата, за да „подсигурят” кислород, който ищцата заплатила.

Свидетелят В. Т. сочи, че Ю. М. почти постоянно живеел при ищцата, която го издържала изцяло. М. помагал в заведението й, сервирал от време на време. Сочи, че тя постоянно му давала пари, като плащала и всички разходи по неговото лечение, но заявява, че не е бил свидетел „на даване на пари от А. на Ю.”. Свидетелят Т. твърди, че „преди да тръгне на операция в Г. София” в кафенето на ищцата Ю. М. го извикал като свидетел заедно с ищцата и свидетелката И. и им казал, „че има един документ”, че „дължи на А. 8 000 лв.”, който сам подписал в тяхно присъствие. В показанията си свидетелят Тасев твърди, че в болницата за М. се грижел Г. К., на когото ищцата плащала по 50 лв. на ден „на ръка”. К. се грижел за него и в З. след като го изписали от болницата до момента на смъртта му. Свидетелят сочи, че разходите по погребението на М., на което присъствали много хора, изцяло били поети от ищцата.

В показанията си свидетелят С. Я. сочи, че Ю. Муса му е споделял, че дължи на ищцата 8 000 лв. Свидетелят твърди, че многократно го питал за какво ги дължи, а М. му отговарял, че „и той не можел да си даде обяснения” за това. Казвал, че ищцата му помагала, за всичко се грижила, била му като майка, а мъжа й – като баща. Свидетелят твърди, че Ю. имал апартамент в Г. З., като от време на време се прибирал там, но „много пъти е спал в апартамента на А.”. Винаги, когато се събирали, е бил в заведението на А.. Свидетелят често ходел да го вижда „при А., в гарсониерата”. Сочи, че при погребението му лично „дал дъски”, за които ищцата му платила 50 лв. Твърди, че тя поела и всички други разходи по погребението.

Свидетелят М. Ю., който живее на съпружески начала с ответницата, сочи в показанията си, че през 2004 г. М. им бил казал, че получил 20 000,00 лв. като обезщетение от претърпяна от него злополука. Твърди, че вземал кредити от банки – един в размер на 7 000,00 лв., за който само бил чувал, както и един в размер на 13 000,00 лв. от „Б. Д.” ЕАД, който ответницата погасила след смъртта на М.. Свидетелят заявява, че една седмица след погребението ищцата А. В. извикала Д. Ю. в заведението си в Г. З., като на срещата отишъл и свидетелят М. Ю.. Там ищцата им показала „един лист, че Ю. й дължал някакви 8 000 лв.”. Д. заявила, че желае да поеме разходите по погребението на баща си, но А. казала, че тя щяла да ги поеме. Около шест месеца след смъртта на М. ответницата и свидетелят били сменили бравата на апартамента в Г. З., като ответницата заплатила и дължимите за него данъци.

При така установените обстоятелства съдът намира иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН за заплащане на сума в размер на 8 000,00 лв. като общо дължима въз основа на многократно сключвани договори за заем в устна форма, за неоснователен. Предвид реалния характер на договора за заем същият се счита за сключен с предаването на заетата парична сума на заемателя. За установяване на този факт по делото е представено изявление, съдържащо се в т. нар. „разписка“, изхождаща от Ю. Муса, че дължи сума в размер на 8 000,00 лв. на ищцата А. В.. В тази разписка обаче не се сочи основанието за дължимостта на посочената в нея сума, т.е. не е ясно и от съдържанието на разписката не може да бъде направен какъвто и да било извод във връзка с това по какво конкретно каузално правоотношение авторът на документа заявява, че дължи. Твърдението на ищцата, че се касае за договор за заем, не се подкрепя по никакъв начин от съдържанието на тази разписка.

Освен това, с оглед предвидената в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК забрана за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000,00 лв., както и предвид липсата на изрично съгласие от страна на ответницата по смисъла на ал. 2 от същата разпоредба, за доказване сключването, изпълнението или прекратяването на заемното правоотношение по процесния договор за заем са недопустими свидетелски показания. Действително, в исковата молба се твърди, че въпросната сума представлява общ сбор от предоставяни в заем от ищцата на Ю. М. парични суми. Но също така, ищцата твърди, че с него винаги са били в добри отношения и са имали доверие помежду си, поради което и не са съставяли писмен договор. Оттук следва, че по твърденията, изложени в исковата молба, се касае до едно-единствено правоотношение, за съществуване на едно заемно облигационно правоотношение, в изпълнение на което многократно са предоставяни парични суми, а не до няколко отделни договори за заем. Предвид изложеното, се налага и изводът, че поради размера на претендираната сума, произтичаща от твърдяното от ищцата заемно правоотношение, последното не може да бъде установявано посредством свидетелски показания, тъй като е налице спомената вече законова забрана. В тази връзка, събраните по делото свидетелски показания не следва да бъдат обсъждани.

С оглед изложеното следва да се приеме, че този факт от състава на предявеното право, а именно - да е налице валидно облигационно правоотношение, не се установява, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен е наведеният във въззивната жалба довод за неправилност на обжалвания съдебен акт поради това, че в производството са допуснати и събрани свидетелски показания за установяване на твърдяното облигационно отношение, но впоследствие не са обсъдени от районния съд в решението. Събирането на недопустими доказателства в процеса не съставлява процесуално нарушение, което да обоснове неправилност на съдебното решение, а и по никакъв начин не го опорочава, тъй като съдът е събрал, но не е изградил своите правни изводи въз основа на недопустими доказателства.

По отношение на другия обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 280 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН съдът намира, че същият е частично основателен. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че за претендирания период 16.02.2011 - 17.02.2012 г. е имало валидно сключено мандатно правоотношение между ищцата и наследодателя на ответницата. От представеното пълномощно се установява, че Ю. Муса е волеизявил и оправомощил ищцата да извършва конкретно изброени в документа действия, като изрично е посочено в пълномощното, че изброяването им „не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия”. Сред правата по пълномощното се включва представителство пред физически и юридически лица, проектанти, архитекти, общински и данъчни органи и др. „във връзка с издаването на нотариален акт”. Полагането на подписа на упълномощителя е нотариално удостоверено на 05.01.2012 г. На следващо място, от събраните по делото свидетелски показания се установява, че и преди съставянето на визираното пълномощно между страните е съществувало доверително правоотношение, свързано с извършване на правни действия за сметка на доверителя Муса от ищцата по лечението му - ангажиране на болничен престой, придружител, болногледач, медикаментозна терапия. От свидетелските показания се установява, че действията са осъществявани по повод и след операцията на Ю. М. в Г. С. на 17.02.2011 г. Ищцата твърди, че във връзка с влошеното здравословно състояние на М. от негово име и за негова сметка е направила разходи в общ размер на 4 000 лв., представляваща заплатени средства за транспорт, лечение, лекарства, престой в болница, заплащане на придружител в болницата и за домашни грижи, разходи по погребението на Муса, както и разходи по апартамента.

По делото безспорно се установи от показанията на свидетелите Веселина Иванова, Георги Кимов и Вълко Тасев, които съдът кредитира в тази им част като логични и непротиворечащи помежду си, че ищцата е заплатила сума в размер на 630,00 лв. на свидетеля Георги Кимов като възнаграждение за полаганите от него грижи за Ю. Муса (350 лв. – по 50 лв. дневно за седемдневен престой в болницата в Г. Пловдив като придружител, както и 280 лв. за полагане на грижи в домашни условия след изписване от болницата за седем дни - по 40 лв. на ден). Доказа се също съгласно фактура № *8/14.02.2012 г. и показанията на свидетеля Г. К. заплащането на сума в размер на 30,55 лв., представляваща стойността на един брой кислород в бутилка, закупена от ищца от М. „П.. д. А. Ш.”. Безспорно е установено и заплащането на сума в размер на 299,94 лв. по приходна квитанция № 157/14.02.2012 г., издадена от Община З., представляваща местни данъци и такси за сграда, находяща се в Г. З., У. „. С. № *, *. „Б”, . *, ап. *. Доказва се и заплащането на сума в размер на 32,00 лв. по сметка на АГК и Кадастър с основание за плащане „Тарифа 14 – чл. 38, ал. 1, чл. 35, ал. 3” съгласно платежно нареждане № Р01267/14.02.2012г. Така общият размер на безспорно установените разходи, направени от ищцата, възлиза на 992,49 лв.

Предвид обстоятелството, че по делото не се установява посочените суми да са били предплатени от страна на Ю. М., съдът приема, че ищцата е направила посочените разходи със собствени средства. Съгласно чл. 285 от ЗЗД в този случай направените от нея разходи като довереник й се дължат от страна на доверителя. В този смисъл е неоснователен доводът, направен в насрещната въззивна жалба, че ищцата не установява, че със собствени средства е извършила плащанията по приходна квитанция № 157/14.02.2012 г., издадена от Община З. и по платежно нареждане № Р01267/14.02.2012г. Въпросните разходи са извършени въз онова на съществуващото облигационно отношение и то в изпълнение на предоставените с пълномощното правомощия.

По отношение на останалите претендирани от ищцата разходи – от 992,49 лв. до пълния предявен размер от 4 000,00 лв., искът е недоказан, тъй като по делото не се установява действително тези разходи да са били извършени. Не се установява заплащането нито на претендираните суми за изготвяне на оценка от лицензиран оценител, нито за заплащане на системи, нито останалите претендирани разходи по лечението на Муса. Що се отнася до разходите, направени по неговото погребение, съдът намира същите за неоснователни като извършени след смъртта му, тъй като нито са направени от негово име, нито за негова сметка. Тези разходи не са извършени в изпълнение на съществуващото между ищцата и доверителя правоотношение, което по съществото си е с оглед на личността на страните по него и следователно се прекратява със смъртта на някоя от тях. В този смисъл е неоснователен направеният във въззивната жалба довод, че разходите по погребението неправилно били отхвърлени като сторени в полза на наследниците на починалия, т.е. в полза на ответницата. Ищцата твърди да е направила претендираните разходи от името и за сметка на наследодателя на ответницата, който в момента на смъртта си е загубил своята правосубектност и е неоснователно да се търси от него, респ. от неговите наследници, отговорност за тези разходи. Те не са поети нито от негово име, нито за негова сметка, а именно това предполага основанието на предявената претенция. Само за пълнота следва да се отбележи, че разходите за погребение са извършени извън претендирания времеви период и дори само на това основание следва да бъдат отхвърлени с оглед диспозитивното начало на гражданския процес.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 280 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН следва да бъде уважен за целия претендиран период 16.02.2011 - 17.02.2012 г. до размера от 992,49 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване, като за разликата до пълния предявен размер от 4 000 лв. - следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение на районния съд се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на ответницата Д. Ю. Ю. следва да бъдат присъдени поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., направата на които се установява безспорно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/19.07.2013 г., постановено по Г. д. № 434/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА А. И. В., ЕГН *, да заплати на Д. Ю. Ю., ЕГН *, сумата от 500,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението в частта относно иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му. В останалата си част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.