Мотиви към
Решение № 1091/13.07.2016 г. по НАХД № 3243 по описа на БРС за 2016 г., НО, ХХ
– ти състав.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е
образувано по повод постановление от 10.06.2016 г. на прокурор при БРП, с което
е направено предложение обвиняемата А.И.Ж., ЕГН: ********** да бъде призната за
виновна и да бъде освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл.
316, вр.с чл.308, ал. 1 от НК, осъществено на
18.09.2014 г. в гр.Бургас, като й бъде наложено административно наказание по
реда на чл. 78а от НК.
В провелото се пред настоящата съдебна
инстанция заседание представителят на държавното обвинение поддържа внесеното
предложение и предлага на обвиняемата да бъде наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия моли при определяне
на наказанието на обвиняемата да бъде наложена глоба в минималния размер, като
посочва, че следва да бъдат взети предвид изразеното съжаление от нея,
признанието на всички факти от нейна страна, както и обстоятелството, че същата
е семейно и трудово ангажирана.
Обвиняемата Ж. е редовно призована за съдебно
заседание, но не се явява.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства - материалите по
ДП № 26/2015 г. по описа на ОД на МВР Бургас, пор.№406/2015 г., вх.№14328/2014
г. приложени и приети по делото, се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемата А.И.Ж. е родена на *** г. в
гр.Стара Загора, като живее в ***, българка, българска гражданка, неосъждана,
женена, със средно образование, работеща и с ЕГН: **********.
По неустановен в хода на разследването начин, обв. Ж.
се сдобила с един брой неистинско удостоверение за трудов стаж и eдин брой неистинско удостоверение образец УП 2 за
осигурителен доход, както следва:
- Удостоверение за трудов стаж с изх. № 88 от
22.05.2000 г., удостоверяващо, че А.И.Ж. ***АД, съответно в периода от 16.03.1971
г. до 27.11.1971 г. на длъжност "работник в кухня" и в периода от 27.11.1971
г. до 23.07.1994 г. на длъжност „кранистка”, на което удостоверение бил
придаден вид, че е издадено от „Т.” АД;
- Удостоверение образец УП 2 /за осигурителен
доход/, изх. № 87 от 22.05.2000 г, удостоверяващо, че в периода от 01.01.1985 г.
до 31.12.1987 г. А.И.Ж. е работила в „Т.” АД на длъжност "кранистка"
и е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 12 591
/неденоминирани/ лева, на което удостоверение бил придаден вид, че е издадено
от „Т.” АД.
На 18.09.2014 г. обвиняемата се явила в офиса
на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ в
гр.Бургас и подала от свое име заявление, адресирано до директора на ТП на НОИ,гр.Бургас,
с Вх.№МП 34975/18.09.2014 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към посоченото заявление обвиняемата приложила посочените две
неистински удостоверения: удостоверение образец УП 2 за осигурителен доход и
удостоверение за трудов стаж.
Документите били приети от свид. Пепа Георгиева Паспалева
-специалист пенсионно обслужване при ТП на НОИ-Бургас, която след като ги
проверила, им поставила входящ номер и ги предала на прекия си началник за
определяне на служител, който да ги обработи. Поради съмнение за достоверност
на приложените от обв. Ж. към заявлението за отпускане
на пенсия удостоверения, от ТП на НОИ, гр.Бургас била извършена проверка, при
която било констатирано, че при осигурителя „Т.” АД няма досие на служител с
име А.И.Ж. и с ЕГН: **********, както и че лице с такова име не фигурира в нито
една от ведомостите за заплати в посочените в удостоверенията периоди. Също
така било констатирано, че положения печат на дружеството върху двете
инкриминирани удостоверения е невалиден от 15.09.1997 г., когато дружеството от
ЕАД е преобразувано в АД и са били подменени инициалите на всички печати.
След като в ТП на НОИ, гр.Бургас били
установени посочените обстоятелства, материалите били изпратени по
компетентност на Районна прокуратура-Бургас.
В хода на разследването, от „Т.” АД била
предоставена справка, от която се установява, че за А.И.Ж., ЕГН: **********
няма данни на налично трудово досие, както и изплащателен
картон, създаван за лица, работещи на обекти в дружеството. От посочената
справка също така се установило, че липсват каквито и да е данни посоченото
лице да е записано във ведомостите за заплати за посочените в инкриминираните
удостоверения периоди, както и каквито и да е други записи за посоченото лице.
В представената справка било посочено, че „Т.”АД не е издавало удостоверения с
изх. № 88/22.05.2000 г и изх. № 87/22.05.2000 г.
В хода на разследването било установено, че
към 22.05.2000 г. при съставяне на
удостоверения за трудов стаж и удостоверения образец УП 2 за осигурителен
доход, лицата, които следвало да полагат подписи на издадените образци, са били
свидетелите Михаил Николов Хараламбов - изп.директор /ръководител/, Киро Мавров Костов - гл.
счетоводител и Радка Тенева Янева – завеждащ личен състав /изготвил/. Разпитани
в качеството на свидетели, и тримата отрекли да са изготвяли или подписвали
инкриминираните две удостоверения, представени от обвиняемата пред ТП на НОИ,
гр.Бургас, като посочили, че подписите дори не приличат на техните. Тримата
свидетели категорично заявили, че са били дългогодишни служители на „Т.”АД и не
са имали служител с името А.И.Ж., както и че жени на длъжност „кранист" в
дружеството никога не е имало.
В хода на досъдебното производство били
изготвени два броя графични експертизи, от заключението на които било установено,
че подписите за „изготвил", „гл.счетоводител" и „ръководител" и
съответно за „счетоводител" и „ръководител" в инкриминираните две
удостоверения се различават по транскрипция от подписите на лицата, които е
следвало да са ги подписали.
Описаната фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните в хода на наказателното производство доказателства - показанията на св.Киро Мавров Костов /стр.39
от ДП/, Радка Тенева Янева /стр.41 от ДП/, Радка Баева Турлакова
/стр.43 от ДП/, Михаил Николов Хараламбов /стр.44 от
ДП/, Севдалина Григорова Гигова /стр.50 от ДП/, Душка Димитрова Маджарова
/стр.51 от ДП/, Пепа Георгиева Паспалева /стр.53 от
ДП/, както и от писмените доказателства:
констативен протокол /стр.12-14 от ДП/, удостоверение №88 от 22.05.2000 г., привидно
издадено от „Т.” АД /стр.15 от ДП/, удостоверение обр.
УП-2, изх.№87 от 22.05.2000 г., привидно издадено от „Т.” АД /стр.74-75 от ДП/,
отговори от „Т.” АД /стр.20, стр.59, стр.61, стр.77 от ДП/, преписка от ТД на
НОИ, гр.Бургас /стр.22-32 от ДП/, документи от ТД на НОИ. гр.Бургас /стр.64-68
от ДП/, свидетелство за съдимост /стр.15 от СП/ и удостоверение за граждански
брак /стр.17 от ДП/, както и графическа експертиза, обективирана в протокол №
164/21.05.15 г. /стр.56-57 от ДП/ и графическа експертиза, обективирана в
протокол № 231/21.05.15 г. /стр.85-86 от ДП/.
Не се представиха по делото нови
доказателства, оборващи фактическите положения, посочени в постановлението на
Районна прокуратура- гр.Бургас. Фактическата обстановка безпротиворечиво
се установява. Съдът дава вяра на обясненията на обвиняемата, които се
подкрепиха от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на назначените графически експертизи. Съдът кредитира писмените
доказателства, които не бяха оспорени. Съдът възприема заключението по
експертизите, като компетентно изготвени.
От
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Обвинението против А.Ж. за престъпление по
чл. 316, вр. с чл.308, ал.1 от НК, се явява доказано
по безспорен начин, тъй като обвиняемата на 18.09.2014 г. в гр. Бургас, пред
длъжностно лице от ТП на НОИ – Бургас - специалист пенсионно обслужване Пепа
Георгиева Паспалева, съзнателно се ползвала от
неистински официални документи Удостоверение за трудов стаж, изх. № 88 от
22.05.2000 г., привидно издадено от „Т.” АД и Удостоверение обр.
УП-2, изх. № 87 от 22.05.2000 г., привидно издадено от „Т.” АД, като ги представила
към Заявление до директора на ТП на НОИ - Бургас, вх. № МП-34975 от 18.09.2014
г. за отпускане на пенсия, като от нея за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Удостоверение за трудов стаж, изх. № 88 от
22.05.2000 г., привидно издадено от „Т.” АД и Удостоверение обр.
УП-2, изх. № 87 от 22.05.2000 г., привидно издадено от „Т.” АД, представляват
неистински официални документи по смисъла на чл. 308, ал. 1 НК и чл. 93, т.5 от НК. На двата документа е придаден вид, че представляват конкретно писмено
изявление на друго лице – служители към „Т.” АД, а не на това лице, което в
действителност я е съставило. По делото не са събрани доказателства, че автор
на инкриминираните документи е обвиняемата, поради което за самото съставяне от
нея не може да се търси наказателна отговорност по самостоятелния състав на чл.
308, ал.1 НК.
Като изходи от действията на обвиняемата,
настоящият съдебен състав намира, че от субективна страна деянието е извършено
от нея при вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като последната е
съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване. Същата е знаела, че документите не са съставени от
лицата, посочени като техни издатели, въпреки това се е ползвала от тях, за да
й бъде отпусната пенсия.
За извършеното от обвиняемата престъпление по
чл.316, вр. с чл.308, ал.1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до 3 години. Същевременно тя не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV НК и
от престъплението няма причинени имуществени вреди. Ето защо съдът намира, че в
случая са налице всички предпоставки за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл.78а, ал.1 от НК, предвиждаща административно наказание глоба в размер от 1 000
до 5 000 лв.
При определяне конкретния размер на
наказанието по чл.78а, ал.1 от НК съдът съобрази, че не са налице доказателства за имущественото състояния на обвиняемата.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчита. За сметка на това, като
смекчаващи съдът намира, че следва да бъдат отчетени признанието на фактите от
страна обвиняемата, изразеното съжаление, както и нейната трудова ангажираност.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че на обвиняемата
следва да бъде наложено административно наказание в предвидения от закона
минимум, а именно глоба в размер на 1000 лева, с което наказание биха се
постигнали целите на чл.36 от НК.
С оглед изхода на делото, обвиняемата беше
осъдена на основание чл.189, ал.3 от НПК
да заплати направените по делото разноски
на досъдебното производство, в размер на 169.90 лева, в полза на бюджета на ОД на МВР–град Бургас
по сметка на ОД на МВР-град Бургас, както и 10 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-град Бургас.
Мотивиран от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.