Р Е Ш
Е Н И Е
№ 362
гр.Горна Оряховица, 21.06.2011г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на двадесети юни през две
хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на
прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№661/2011г.
по описа на Горнооряховския районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата Й. П.Д., представлявана от адв.Р.И. от ВТАК,
твърди в исковата си молба, че с
ответника са съпрузи от 10.04.1983г., като от брака си имат родени две деца: С.Н.
Д. с ЕГН********** и М.Н.Д. с ЕГН********** - пълнолетни. Твърди, че в началото
отношенията им са били нормални и почивали на взаимно разбирателство и любов.
По време на брака придобили недвижим
имот-апартамент в гр.Г. ул.П...№ ..., както и лек автомобил „Фиат-Марея” с ДК №..... Промяната в обществено-икономическите условия в
България принудила съпрузите да потърсят
работа в РГърция. Впоследствие децата им също дошли при тях, като и двете им
дъщери се установили и живеят в РГърция.
Ищцата твърди, че съпругът и избягвал да си търси постоянна работа, а искал и често да пътува до България.
По-късно разбрала, че съпругът и установил връзка с друга жена - Цонка Крумова
Григорова с ЕГН**********, с която към настоящия момент живеели заедно.
Съпругът и се дистанцирал от нея и не я зачитал като съпруга и жена. Не отделял
пари за семейството и оставил всички разходи в Гърция да бъдат плащани от
ищцата. Въпреки опитите си ищцата разбрала, че обрат във взаимоотношенията им
не може да настъпи. Счита, че бракът им бил лишен от съдържание – липсвало взаимно
уважение, вярност, общите грижи за семейството и разбирателството. Ищцата моли
съда да прекрати брака и с ответника на основание чл.49 ал.1 от СК, без
произнасяне относно вината. Моли да и бъде предоставено ползването на семейното
жилище в гр.Г. ул.П...№ .... Претендира и направените разноски.
Ответникът Н. ***Д., редовно призоваван
съгласно чл.41 ал.2 от ГПК, не се явява, не взема становище по направения
брачен иск.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са законни съпрузи, сключили граждански брак на
10.04.1983г. граждански брак с акт за граждански брак №…. на
Общ.НС гр.Г., видно от удостоверение за граждански брак. Не се спори, че от
брака си страните имат родени две деца, които са навършили пълнолетие - С.Н. Д.
с ЕГН********** и М.Н.Д. с ЕГН**********. Установи се също, че през време на
брака си съпрузите са придобили недвижим имот-апартамент в гр.Г. ул.П...№ ...(семейно
жилище според нот.акт за покупко-продажба на имот срещу гледане и издръжа №88 томVII нот.дело №2602/1990г.
на Горнооряховски районен съдия), както и лек автомобил „Фиат-Марея” с ДК №.....
Според приложената служебна бележка(в легализиран превод от гръцки
език), издадена от Гръцкия статистически институт Й. П.Д.,
Н. ***Д. и С.Н. Д. *** РГърция и са
регистрирани при преброяване на населението.
По делото
са ангажирани гласни доказателства. Св.Г.И.А.(съседка на страните – живуща ***)
твърди, че втора година живеят в
РГърция. С тях били и двете им деца. Понастоящем Н. ***Д. прекарвал повече
време в България. В семейното жилище на страните живеели Н. ***Д. с Ц.К.Г.,
като било анархия. Във входа имало много
кражби – влизали и излизали различни хора. Свидетелката твърди, че Й. П.Д. e правила опити да закрепи брака, като
е намирала работа на съпруга си в РГърция, но Н.Д. „се връщал и събирал
бандата си в тях”. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на
свидетелката, като добросъвестно депозирани, вътрешно логични и обективни, като
възпроизвежда лични възприятия досежно взаимоотношенията между съпрузите и
допринасят за изясняване на релевантните по делото обстоятелства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, предявеният брачен иск,
за основателен и доказан и същият, следва да бъде уважен, ведно с произтичащите
от това правни последици. Анализът на събраните по делото доказателства налага
извода, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен. Между съпрузите липсва
доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от
онова съдържание, което влага в него закона и морала. Съпрузите през
по-голямата част от времето са разделени, като явно опитите да се заздрави
връзката между тях са се оказали безуспешни. Съпругът афиширал и извънбрачна
връзка с друга жена. Това довело до разкъсване на семейната общност, като
брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между
съпрузите обективно не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения. Всичко това, съдът приема като индиция за
безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира,
че следва да прекрати брака на страните
с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка. Съгласно чл.49 ал.3 от СК с решението за
допускане на развода съдът не дължи
произнасяне относно вината за разстройството на брака, тъй като никой от
съпрузите не е поискал това.
Според §1 от ДР на СК семейно е жилището,
обитаваното от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т. е.
ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на правото на
собственост. При преценката на кого от съпрузите да бъде предоставено
ползването на семейното жилище, когато съпрузите са съсобственици или имат общо
право на ползване върху семейното жилище, съдът изследва жилищната нужда на
съпрузите(чл.56 ал.1 от СК), интересите на ненавършилите пълнолетие деца,
вината, здравословното състояние и други обстоятелства(чл.56 ал.5 от СК). В
случая следва да се приложи общото правило на чл.56 ал.1 от СК. Събраните
гласни доказателства(св.Г.И.А., както и представеният нот.акт от 1990г.), водят
до извода, че семейното жилище е
неделимо(апартамент). Освен жилищната нужда, здравословното състояние и т.н.
„други” обстоятелства, интересът от
запазване цялостта на жилището от посегателство налага същото да бъде
предоставено за ползване на Й. П.Д..
Съгласно чл.56 от СК след развода съпругът
може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. съдът дължи
произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, като такова
искане не е направено.
Предвид
хипотезата на чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина разноските остават в тежест на всеки така, както са направени. За да определи размера на окончателната държавна такса по
допускането на развода, съдът следва да
се съобрази и с доходите на страните. Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв.(по
15.00лв. за всеки от двамата).
Водим от гореизложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на
10.04.1983г. граждански брак с акт за граждански брак №….. на Общ.НС гр.Г., граждански брак между Н.
С. Д. с ЕГН********** *** и Й. П.
Д. с ЕГН********** ***, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.
Предоставя
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г. ул.П...№ ... на Й. П. Д. с ЕГН**********.
ОСЪЖДА Н.
С. Д. с ЕГН********** ***, да
заплати по сметката на ГорноорЯховския
районен съд сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна
държавна такса по чл.6.3 от Тарифа към ДТССГПК
по допускане на развода за развода, както и
5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Й.
П. Д. с ЕГН********** ***(със съдебен адрес: гр.Г. ул.”В….”№….да заплати по сметката на ГорноорЯховския районен съд сумата
15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3
от Тарифа към ДТССГПК по допускане на
развода за развода, както и 5.00лв./пет
лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: