Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 22.02.2019год.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………….. Вергиния
Петкова ...…….. и в присъствието на
прокурора …….…………………..………..
като разгледа докладваното от
……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 863 по описа
за 2018год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 198/31.08.2018г. по гр.д. № 351/2018г.
на РС гр.Ч. бряг /ЧРС/ съдът е
постановил местоживеенето на детето Д.Х. М., с ЕГН **********, роден на ***г. да е при баща му Х.А.М., с ЕГН ********** ***.
Постановил родителските права спрямо детето Д.Х. М., с ЕГН **********, роден на ***г. да
се упражняват от бащата Х.А.М., с ЕГН ********** ***.
Постановил режим на лични контакти на детето
– Д.Х. М., с ЕГН ********** с
майката А.Р.К., с ЕГН ********** ***
всяка първа и трета събота и неделя в месеца за времето от 10:00 часа
до 18:00 часа по местоживеенето на майката, както и един месец през лятото,
който да не съвпада с редовния годишен отпуск на бащата.
Осъдил на основание чл.144 от СК А.Р.К.,
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Х.А.М., с ЕГН ********** ***, като баща и
законен представител на малолетното дете Д.Х. М., с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 130.00
(сто и тридесет) лв., считано от 02.05.2018 г. до настъпване на причини за
изменение или прекратяване на издръжката, заедно с лихвата за забава върху
всяка просрочена вноска.
Осъдил А.Р.К., с ЕГН ********** *** да заплати на
държавата по сметка на ЧРС върху уважения размер на издръжката д.т. в размер на
187,20 лв.
Осъдил А.Р.К., с ЕГН ********** *** да заплати на Х.А.М.,
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 206лв.
Недоволна от решението е останала майката А.Р.К. ***.Ч. бряг – ответник по делото пред ЧРС, която чрез
пълномощника си А.Б.В. от с.с., ЕГН **********
– нейна майка, го обжалва в законния срок. Навежда доводи, че не е съгласна с
това че е заминала за чужбина и е оставила детето на баба му да го гледа, както
и с това че в момента детето Д. живее в с.С. при бащата – ищец. Желае детето й
да се отглежда от майка й А.Б.В. до
нейното завръщане от чужбина. Ищецът Х.А.М. на 25.12. 2017г. ги изгонил с
детето от къщата му в с.С. , Община гр.Ч. бряг, ул.Д.С. № **, защото се събрал да живее със съседката
им П. . На 17.01.2018г. направил катастрофа и тя ходила два дни поред в
болницата с детето Д., но той не я познал. Решила да замине за да осигури
бъдещето на детето и дала пълномощно на майка си, но тя преживяла инсулт и
когато била посетена от социалните работници била с бастун. Това била причината
да не е подредено в дома й, а те писали че е нехигиенично, но сега тя е без
бастун и се грижела и гледала добре детето Д.. Иска докато се прибере от
чужбина майка й, която е упълномощена, да продължи да се грижи за детето.
В съдебно заседание чрез
адв.И. В. от ПлАК моли ПлОС да постанови съдебен акт, с който да отмените
изцяло решението на Районен съд – гр.Червен бряг. Решението на Районен съд –
гр. Червен бряг е необосновано и немотивирано, като в него се съдържат вътрешни
противоречия. Безспорно по делото било установено от представените
доказателства, че на 04.04.2018г. е бил сключен Договор за предоставяне на
социална услуга, като детето Д. М. е бил установен за отглеждане в дома на
неговата баба, която е майка на А.. Тогава Социалния доклад и отдел „Закрила на
детето” е преценил, че условията в дома на бабата са добри и подходящи за
отглеждане на детето. Неясно по какви причини след това в своите мотиви Районен
съд – гр. Червен бряг е приел, че дома, в който живее майката на детето не
отговаря на изискванията за нормално оглеждане на детето. Действително, към
настоящия момент А. е извън територията на Република България, напуснала е на
04.01.2019г., като единствената причина за това е, че тя не може да си намери
подходяща работа в Република България. Единствената й цел, за да замине там е
да осигурява средства за издържането на нейното дете. До 23.12.2018г. детето се
е отглеждало само и единствено в дома на майката, подпомагана до голяма степен
от бабата на детето. В този период тя също е напускала Република България, с
цел да осигури финансово бъдеще за детето си. Твърди, че тя притежава всички
качества и може да отглежда и да възпитава адекватно и правилно детето си.
Емоционалната връзка, макар и на тази крехка възраст, е изградена, една година
е било детето при тях.
Ответникът по въззивната
жалба и ищец по делото пред ЧРС Х.А.М. ***, ЕГН ********** в съдебно заседание чрез адв.Ц.
А. от ПлАК изразява становище, че
решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото
доказателства и най-вече с изготвения Социален доклад. От същия е видно, че
условията, при които живее детето не са подходящи за отглеждането му. Той има
всички условия и затова Районният съд е предоставил упражняването на
родителските права спрямо детето на него. Не става дума само за хигиенните
условия, в Социалния доклад са отразени обстоятелства, в които детето е
„боледувало”, водено от бабата на лекари и дори с така преувеличавани диагнози,
че детето постоянно да остава в болница.
За
заинтересованата страна - Дирекция”С.П.”, отдел „Закрила на детето” гр.Ч. бряг,
редовно призовани – л.81 от делото, не се представляват в съдебно заседание
пред Окръжния съд. Представен е Социален доклад – л.86 – л.88 от настоящото
дело.
Въззивният съд като обсъди оплакванията
на жалбоподателката, прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е неоснователна.
В осъдителната Част за
определената издръжка считано от датата на ИМ – 02.05.2018г. – жалба не е
постъпила, но доколкото от основния въпрос кой от родителите ще упражнява
родителските права следват всички останали отговори, то в зависимост от това на
този етап решението не е предмет на въззивна проверка,
но би могло да се преразгледа.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Безспорно по делото е, че страните по делото не са сключили граждански брак
и не живеят заедно.
Няма спор и се установява от представеното У-ние за раждане – л.3 от делото
на ЧРС, че на 17.04.2017г. е родено детето Д.Х. М. от родители – страните по делото.
Въпросите за упражняване на родителските права спрямо детето и за
местоживеенето на детето Д.Х. М. не са
уредени
помежду им, т.е. е налице спор при
кого от тях то да живее и кой да упражнява родителските права.
Съгласно чл.127 ал.2 СК, озаглавен Спор относно родителските права, когато
родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила
на изпълнително основание по чл. 404, т. 1
от Гражданския процесуален кодекс.
Ако
родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия
ред.
С т.2 от ТРОСГК № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС на РБ по
т. д. № 1/2016г. е изяснено, че разпоредбата на чл.59
ал.2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за
упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне
споразумение по упражняването им.
За да постанови обжалваното решение ЧРС е приел,
че след сравнителен анализ
и преценка на родителския
капацитет към настоящия момент, финансовите, материалните и хигиенно-битови
условия и възможностите на всеки един от двамата родители за отглеждане и възпитание на малолетното
дете, в интерес на малолетното дете Д.Х. М., роден
на ***г. да живее
при баща си Х.А.М., с ЕГН **********
***, както и на бащата да се предостави
упражняването на родителските права и задължения.
Детето е живяло заедно с родителите си
до фактическата раздяла на същите и към настоящия момент бащата и неговото семейство полагат грижи за него. Решаващо
значение при определяне при
кой от двамата родители да живее Д.Х. М.
приел, че са битовите условия на бащата, съотносими към неговата възраст. В
момента Д. е на двегодишна възраст, което предполага по-добри битови условия,
специално отношение и грижи. Упражняването на родителските права и задължения
изисква не само задоволяване на основните човешки потребности от подслон, храна, облекло и обувки, но и
осигуряване на образование, възпитаване на детето към адаптиране и развитие в обществото,
формиране на възгледите му, за да израсне и живее като пълноценна,
самостоятелна и отговорна личност.
Приел също така, че във възрастта, в която се
намира детето особено важно е присъствието на двамата родители относно
емоционалното и психично състояние на детето. След като упражняването на родителските права и задължения се предоставят само на единия родител приел,
че следва да се определи установения в
съдебната практика режим на свиждане на
детето с майката, т.е всяка първа и трета събота и неделя в месеца за
времето от 10:00 часа до 18:00 часа по местоживеенето на майката, както и
един месец през лятото, който да не съвпада с редовния годишен отпуск на
бащата.
Тези изводи се споделят от настоящата инстанция.
Съобразно задължителното предписание
на чл.59 ал.6 СК съдът изслушва родителите, както и детето при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема
становище от Дирекция "С.П." и ако е уместно, изслушва и други лица.
При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице -
психолог.
Предвид местоживеенето на майката в чужбина същата не се яви, а бащата Х.А.М.
заяви по въпросите какви са личните му
отношения с майката, къде трябва според него да е местоживеенето на детето,
какъв трябва да е режима на личните отношения на детето с майката, понеже майката
не е в България, той е другият родител на детето и иска детето да живее при него,
защото доскоро то живеело при бабата. Сигурен е, че може да гледа детето си
съвсем нормално, в нормални обстоятелства.
Към правилата и задължителните
предписания, по които следва да се уредят отношенията между страните по повод
на детето Д., настоящия състав на решаващия съд приема, че е необходимо да се
добави и най-добрия интерес на детето, защото самите те са основани изцяло,
винаги и само за съблюдаване и осигуряване именно на ИНТЕРЕСА на детето,
легално определение на който най-добър интерес се съдържа в пар.1 т.5 от ДР на
ЗЗдет, а именно: "Най-добър интерес на детето" е
преценка на:
а) желанията и
чувствата на детето;
б) физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена
на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на
родителите да се грижат за детето;
е) последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
От приложения по делото Социален
доклад, изготвен от Отдел “Закрила на детето” гр.Ч. бряг – л.25 – л.26 от
делото на ЧРС се установява към 05.06.2018г. А.Р.К. не се намира на територията
на страната, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето Д. се
осъществяват от бабата по майчина линия А.Б.В. , а бащата Х.А.М. разполага с
жилищно – битови условия, подкрепяща среда, доходи и родителски капацитет за
отглеждане на малолетното дете Д..
Видно
от представения пред ПлОС Социален доклад – л.86 – л.89 от делото на ПлОС, в
случая с детето Д. не са налице предпоставки за настаняване на детето извън
биологичното семейство по реда на чл.26 вр. чл.25 от ЗЗдет. От 14.12.2018г.
детето се отглежда от бащата. ОЗД ДПС гр.Ч бряг счита, че не е в интерес на
детето Д. да бъде отглеждан от бабата А.Б.В. – бащата има желание, притежава родителски
капацитет, възможности и подкрепяща
среда за отглеждане на детето, както и не е прекъсвал връзката с малолетното
дете Д.. До датата на Доклада – 08.01.2019г. – майката А.Р.К. не е изявявала
желание и не е доказала условия за гарантиране на нормалното физическо,
психическо и емоционално развитие на детето Д..
При
тези данни оплакванията, че изводите на ЧРС
са неправилни и желанието на майката детето да се отглежда от бабата, са
неоснователни.
ЧРС е решил спорните по делото въпроси в съответствие с критериите по съдебната
практика, защото при преценката за най-добрия интерес на детето е намерил, че бащата
в по-голяма степен отговаря на тези критерии и поради това решението следва да се потвърди.
Съгласно чл.81 ГПК, озаглавен Присъждане на разноски, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Такова при внимателния прочит на жалбите и протокола от съдебното заседание не се прави от никоя от страните. Поради това не се дължи и произнасяне от съда.
Поради това и на основание чл.272 вр. чл.271 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198/31.08.2018г., постановено по гр.д. № 351/2018г.
на РС гр.Ч. бряг като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.