Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 16.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на осми декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
секретаря Р. Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска адм. д. № 271 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на М.Р.Ш. с ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-27-143/28.06.2022
г. на Директор на ТП на НОИ-Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-128
от 31.05.2022 г. срещу Разпореждане № 2113-27-16#4/05.05.2022 г.
В жалбата
се изразява несъгласие с така постановения административен акт. Оспорващият
счита, че административният орган не е обсъдил в пълнота представените писмени
доказателства, установяващи действителния му трудов стаж, поради което е
достигнал до неправилни изводи, като е отказал отпускане на пенсия за изслужено
време и старост. Счита, че към датата на подаване на документите отговаря на
специалните изисквания на закона, наличие на възраст и трудов стаж, който
удостоверява изцяло и удовлетворява императивните изисквания на закона, а
именно превръщането на труда, който е от първа и втора категория към трета такава,
както и времето през което е отбил редовна военна служба.
С оглед
изложените съображения е отправено искане за отмяна на процесното решение,
както и преписката да бъде върната за ново произнасяне на административния
орган.
Ответникът по жалбата -
Директор на ТП на НОИ - Шумен, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, се
представлява от юриск. И., която оспорва жалбата и моли решението и
потвърденото с него разпореждане да бъдат оставени в сила.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със
Заявление с вх. №2113-27-16 постъпило в ТП на НОИ гр. Шумен на 06.01.2022 г.
чрез упълномощено лице Д.Х.К., с адрес: гр. Шумен, ул. „Любен Каравелов“ №8,
оспорващият е отправил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, като посочил, че има осигурителен стаж в РТурция и получава друга
пенсия от РТурция.
От представаните към
заявлението документи е установено, че М.Ш. е роден на *** г. и към датата на заявлението има навършена
възраст 65 г. 04 мес. 19 дни.
Към 06.01.2022 г. (датата на заявлението),
лицето има осигурителен стаж, както следва: 1/ от 03.07.1974 г. до 12.01.1975 г. - по удостоверение обр. УП-3 № 115/ 14.05.2020 г., 0 г. 05 м. 12 дни на длъжност „стругар“ в „Мадара” АД гр.
Шумен - трета категория труд; 2/ от 06.10.1975 г.
до 30.10.1977 г. - по Военна книжка №238662, 02 г. 00 м. 25 дни
наборна военна служба - трета категория труд; 3/ от 02.12.1977 г. до 01.09.1979 г. - по удостоверение обр. УП-3 № 087/24.08.2010 г. -01 г. 07 м. 29 дни в ТД Държавен резерв гр. Варна, на
длъжност „дробилчик“ - трета категория труд; 4/ от 24.09.1979 г. до 03.10.1979 г. - по Трудова книжка № 72/ 02.12.1977 г., 00 г. 00 м. 09 дни в ПП „Шуменска комуна“ гр. Шумен,
на длъжност „шлосер“ - трета категория труд; 5/ от 01.11.1979 г.
до 11.01.1980 г. - по Трудова книжка № 72/ 02.12.1977 г., 00 г. 02 м. 10 дни в ПП „Шуменска комуна“ гр. Шумен -
трета категория; 6/ от 24.03.1980 г.
до 11.05.1980 г. - по удостоверение УП3
№85/28.04.2022 г. 00 г. 01 м. 17 дни
в „Рока България“ АД гр. Каспичан, на длъжност „отливар на санитарни изделия“ -
втора категория труд по т. 48 от
отм. ПКТП; 7/ от 15.05.1980
г.
до 29.09.1980 г. - по удостоверение обр.
УП-3 № 897/16.11.2010 г., 00 г. 04 м. 14 дни
в ,Локомотивно депо” гр. Горна Оряховица на длъжност „шлосер“ - втора категория
труд по т. 53 от отм. ПКТП; 8/ от 30.09.1980 г. до 07.06.1982 г. - по удостоверение обр.
УП-3 № 897/16.11.2010 г., 01 г. 08 м. 07 дни
в ,Локомотивно депо” гр. Горна Оряховица на длъжност „пом. машинист“ - първа
категория труд по т. 6 от
отм. ПКТП; 9/ от 02.07.1982
г.
до 04.07.1989 г. - по удостоверение обр.
УП-3 № 897/16.11.2010 г„ 07 г. 00 м. 02 дни в ,Локомотивно депо”
гр. Горна Оряховица на длъжност „пом. машинист“ - първа категория труд по т. 6 от отм. ПКТП; 10/ от 20.07.1990 г. до 07.04.1992 г. - по удостоверение обр.
УП-3 № 897/16.11.2010 г., 01 г. 08 м. 17 дни
в ,Локомотивно депо” гр. Горна Оряховица на длъжност „пом. машинист“ - първа
категория труд по т. 6 от
отм. ПКТП; 11/ от 07.05.1992
г.
до 20.08.1992 г. - по Трудова книжка № 72/ 02.12.1977 г., 00 г. 03 м. 13 дни
обезщетение за безработица - трета категория труд.
С Разпореждане № 2113-27-16#4 от 05.05.2022 г.
на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Шумен, на М.Р.Ш. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е
приел, че за лицето не е възникнало нито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст с мотиви, че Ш. няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст
/не по-малък от 100 за мъжете/, нито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО и на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, поради
обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението Ш. не е навършил
изискуемата се от закона възраст. Разпореждането е обжалвано по административен
ред пред Директора на ТП на НОИ - гр. Шумен. В жалбата е направено искане да
бъде преразгледано издаденото разпореждане за отказ, като се зачете стажа на
база представени трудова книжка и военна книжка.
С оспореното
Решение № 2153-27-143/28.06.2022 г. на Директор на ТП на НОИ-Шумен е отхвърлена
жалба вх. № 1012-27-128 от 31.05.2022 г. срещу Разпореждане №
2113-27-16-4/05.05.2022 г.
От
фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че на М.Ш. не
се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето няма
необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, доколкото към датата на
подаване на заявлението /06.01.2022 г./ Ш. има навършена възраст 65 г. 04 м. и
19 дни и зачетен осигурителен стаж 22 г. 07 м. и 28 дни и съотв. сбор от
осигурителен стаж и възраст по-малко от 100 /88 г. 00 м. и 17 дни/.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното, както и пенсионната
преписка във връзка с заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
По делото е допусната ССчЕ, заключението по която, неоспорено от
страните е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Същото
потвърждава констатациите на пенсионните органи в хода на административното
производство, достигайки до извод за сбор от възраст и стаж 88.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за
установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес,
в законово установения срок по чл. 118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Решение № 2153-27-143/28.06.2022 г. е постановено от материално и териториално
компетентния по см. на чл. 117, ал.1, т.2, б. "а" от КСО
административен орган - Директора на ТП на НОИ - Шумен, в предвидената в чл.59,
ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото
издаване.
Законодателят е разписал
предпоставките на възникване правото на пенсия за ОСВ, в зависимост от пола и
условията, при които е полаган труд.
Общите условия за
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани
в чл. 68 от КСО.
През
2022 г., когато е депозирано
заявлението от Ш., за придобиване право на пенсия на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО се изискват навършена
възраст 64 години и 5 месеца от мъжете и
осигурителен стаж 39 години и 2 месеца.
За
да възникне правото на пенсия е необходимо комулативното наличие на двете
предпоставки относно възрастта и осигурителния стаж.
В
случай, че осигуреното лице не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст при общите условия на чл. 68, ал.
1 и 2 от КСО, законодателят е предвидил възможност
за пенсиониране при по-малка продължителност на осигурителния стаж, но затова
пък при по-висока пенсионна възраст. Отпускането на т. нар. пенсия за
осигурителен стаж и възраст при непълен осигурителен стаж, е регламентирано в
нормата на чл. 68,
ал.
3 от КСО, за прилагането на
която се изисква навършването на възраст
66 години и 10 месеца за 2022 г. и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж.
В §1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби на КСО се съдържа определение на понятието "Действителен стаж"- действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.“
В чл.69б от КСО е рагламентирано придобиване право на пенсия от лицата, работещи при
условията на първа и втора категория труд, характеризиращи се с по-ниски изисквания спрямо общите
условия на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, относно продължителността
на осигурителния стаж и възрастта на лицата, необходими за придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно разпоредбата на
чл. 69б, ал. 1 от КСО мъжете, които са
работили 10 години при условията на
първа категория труд, придобиват право на пенсия през 2022 г. при навършена възраст 53 години и 10 месеца и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 100. Такава
пенсия се отпуска, когато лицата не са придобили право по чл. 168 от КСО или са променили
осигуряването си по реда на чл. 4в от КСО.
В оспореното решение, с
оглед възрастта на заявителя и вида и категорията на полагания от него труд са
разгледани и обсъдени всички възможности, нормативно разписани за придобиване
право на пенсия за ОСВ, доколкото в самото заявление не е посочено конкретно
правно основание.
В настоящият случай М.Ш.
има положен осигурителен стаж при условията на първа и трета категория труд,
правото му на пенсия е преценено в светлината на чл.68 от КСО, като са разгледани
хипотезите на ал. 1-2
и 3, както и приложимостта на чл. 69б, ал.
1 от КСО.
М.Ш. е роден на *** г. и към датата на
заявлението има навършена възраст 65 г. 04 мес. 19 дни, която отговаря на
условията за пенсиониране по чл. 68, ал.
1-2 от КСО, но при наличие на 39 години и 02 месеца осигурителен стаж.
Навършената от лицето възраст отговаря и на условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, но при наличие на 10 години осигурителен стаж
положен при условията на първа категория труд и сбор от възраст и осигурителен
стаж 100. По отношение на възрастта
за оспорващия са спазени необходимите предпоставки на ал. 1-2, на чл. 68 и ал. 1 на чл. 69б от КСО, но същият не е
навършил изискуемата възраст по чл. 68, ал.
3 от КСО, която през 2022 г. е 66 години и 10 месеца, респ. общият
осигурителен стаж е определен в размер на 22 г. 07 м. и 28 дни и за да възникне
право на пенсия за ОСВ по чл.68 ал.1-2 от КСО недостига стаж от 16 г. 6 м. и
два дни, като ал.3 от същата разпоредба е неприложима, поради ненавършване на
изискуемата възраст – 66 г. и 10 месеца към 06.01.2022 г.
Спорен между страните е единствено въпросът относно сборът от
осигурителен стаж и възраст, който по отношение на оспорващия е установен в
размер на 88 г. 00 м. и 17 дни, при изискуем общ сбор от 100.
В хода на съдебното производство не бяха представени доказателства
за положен стаж извън доказателствата, представени пред пенсионните органи,
поради което и заключението по ССчЕ е изготвено въз основа на доказателствата,
налични по пенсионната преписка, като следва да се отбележи, че не се твърди, а
и липсват ангажирани доказателства за полагането на стаж извън вече
представените.
Заключението на вещото лице потвърждава констатациите на
пенсионите органи. Същото е неоспорено от страните, съответства на доказателствения
материал по делото, поради което съдът го кредитира с доверие.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице всички
кумулативно изискуеми се материалноправни предпоставки за възникване на
претендираното от М.Ш. лично субективно право на пенсия по чл.68 ал.1-2 и 3,
чл.69б ал.1 от КСО, поради което и отказът за отпускането й се явява постановен
при правилно приложение на материалния закон и с оглед на съдържащите се в него
мотиви.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена, а оспореното Решение №
2153-27-143/28.06.2022 г. на Директор на ТП на НОИ-Шумен, с което е отхвърлена
жалба вх. № 1012-27-128 от 31.05.2022 г. срещу Разпореждане № 2113-27-16#4/05.05.2022
г. на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Шумен са законосъобразни и
следва да бъдат потвърдени.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение
първо от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.Р.Ш. с ЕГН **********,***,
срещу Решение № 2153-27-143/28.06.2022 г. на Директор на ТП на НОИ-Шумен, с
което е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-128 от 31.05.2022 г. срещу Разпореждане
№ 2113-27-16#4/05.05.2022
г. на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Шумен.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: