Р Е
Ш Е Н
И Е №603/8.10.2018 г.
гр. ЯМБОЛ 08.10.2018..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ................. гражданска колегия в публично
заседание на ........13.09.2018г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….....................................и
в присъствието на
прокурора......................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……………...гр.дело N .1018... по описа
за 2018
год. и за да се произнесе взе предвид
следното.........................................................
Производството
по делото е образувано по искова молба
на„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България с която се претендира
да се приеме за установено по отношение на ответника М.Й.М., че е налице вземане в размер на:
4428.50 лв., представляваща главница по кредита, сумата от 2907.34 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора, сумата от 477.97 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2016 г. до
11.11.2017, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Претендират направените по делото разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ищецът
твърди, че с Договор за потребителски заем с номер ***от 17.02.2015г., дружество
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България е отпуснало паричен кредит в
размер на 500.00 0лв. и закупуването на
застраховка от 1680.00 лв.
Сумата,
предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.", клон България
е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума М.Й.М. е
удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението". Въз основа на чл.З от същия, за ответника възниква задължението
да погаси заемана 60 месечни вноски- всяка по 198.78 лв., които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно
годишния процент на разходите 40.87% и годишния лихвен процент 32.90% ,
посочени в параметрите по договора.
Длъжникът
М.Й.М. е преустановил плащането на вноските по кредит номер ***на 20.09.2016,
като към тази дата са погасени 18 месечни вноски. На основание чл.5 от договора
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България станал
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни /а
вноска. По този начин ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в
размер на 7335.84 лв., представляващ оставащите 42.00 броя погасителни вноски
към 20.10.2016, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. Това принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил
да го погаси.
Ищецът твърди, че ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 477.97 лв. за
периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.10.2016 до 11.11.2017г.
В
хода на съдебното дирете исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения от съда на ответника особен представител – адв. М. Й. - Г., с който счита, че исковите претенции са допустими, но ги
оспорва по основание и по размер. Същият
оспорва началната дата от която длъжникът
е изпаднал в забава, като твърди, че е
налице вътрешно противоречие в твърденията на ищцовата страна за тази начална
дата на забава, тъй като ищецът твърди, че на 20.09.2016 г. кредитополучателя е
изпаднал в забава, като не е заплатил
дължимата месечна вноска, а кредитът станал предсрочно изискуем след
неплащане на две и повече вноски. В тази връзка счита, че не е установено по
безспорен начин периодът на изпадане в забава. Освен това твърди, че по делото
не е представена справка с отразени плащания, извършени от ответника до
20.09.2016 г. вкл. и в тази връзка не е
контретизирано просрочието за главницата като размер, нито е установен размерът на дължимата договорна лихва. На
същото основание поради липса на справка
за плащанията не е установен по безспорен начин и размерът на възнаградителната
лихва по договора, като счита, че тя е дължима само до датата на изпадане в
забава, след което ако кредитът е обявен за предсрочно изискуем не се дължи,
тъй като по силата на договора е предвидено обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На следващо
място твърди, че по делото липсват
доказателства ищецът да е изпълнявал задължението си по чл.17 от Договора, да
изготвя и изпраща на кредитополучателя извлечение, отразяващо състоянието на
задължението му всеки месец, но не
по-малко от веднъж годишно, поради което неизпълнението от страна на
ищеца препятства конкретизирането на неплатения остатък. Оспорва и датата на
изпадането в забава за предсрочната изискуемост, като счита, че волеизявлението
на банката е достигнало до кредитополучателя
с приложеното писмо – „последна покана” едва на 18.05.2017 г., според
представената обратна разписка. Според
него в конкретния случай ищецът не
е установил настъпването на субективния елемент на предсрочната
изискуемост уведомяване на длъжника преди 18.05.2017 г. Счита, че към настоящият
момент не са настъпили фактите относими към предсрочната изискуемост на
кредита, като тези факти не са били осъществени преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това счита, че вземането не е
безспорно установено в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание в настоящото
производство, поради което предявените като главен и акцесорен искове се явяват
неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени с
произтичащите от това законни последици. В хода на производството възраженията
се поддържат
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
В
подкрепа на исковата си претенция ищецът е представил договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** от 17.02.2015г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
представило на М.Й.М. потребителски паричен кредит в размер на 5000лв., при 60
месечни вноски по 198.78 лв.всяка., като крайният срок за погасяване, съгл.
посочения в договора погасителен план е 20.12.2019г. Ищецът е представил
извлечение от погасителния план по договора, в който са посочени размера на
дължимите суми, датата на изискуемост и началото на забавата.
Видно от
представения от ищеца заверено копие на Сертификат № *** по Групова
застрахователна полица за договора на ищеца е склячена застраховка „Защита на
плащанията” с премия в размер на общо 1680.00лв. Представена е последна покана
отправена от ищеца до ответника да погаси задължението си в срок от седем дни,
т.к. последният е преустановил плащането на вноските по договора на
20.09.2016г., като по тази причина банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Видно от приложеният документ на куриерска фирма, писмото е получено
лично от ответника на 17.05.2017г.
По искане
на ищеца по делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от
в.л. С.Д. вх.№ ***г. Според заключението на експертизата въз основа на
материалите по делото, направените при ищеца справки и изчисления вещото лице е установило, че в периода
19.03.2015г. – 30.03.2017г. по договор ***г. са постъпили плащания в размер на
общо 3 687,92 лв., с които са погасени главница от 717.56 лв.,
възнаградителна
лихва за периода от 17.02.2015 г. – 19.09.2016 г. от 2 339.76 лв.,
застрахователна премия от 581.94 лв. и разноски по събиране на задължението от
48.66 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
24.11.2017 г. размерът на неплатената главница и възнаградителна лихва по
посочения договор е общо 7 335.84
лв., формирани като главница от 4 428.50 лв., в т.ч. главница –
4 282.44 лв., застрахователна премия от 146.06 лв. и възнаградителна лихва
за периода 20.09.2016 г. – 20.02.2020 г. от 2 907.34 лв. Според заключението
размерът на законната лихва за забава върху непогасената главница в размер на
4 428.50 лв. изчислена за посоченият в И.М. период – от настъпване на
изискуемостта на кредита – 20.10.2016 г. до 11.11.2017 г. е 478.25 лв. Съдът
изцяло възприема заключението на експертизата, като обективно и компетентно
дадено.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК , във вр. с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД ,
във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД и по чл.86
ал.1 ЗЗД вр. с чл.33 от ЗПК.
От
представените по делото доказателства безспороно се установи наличието на
облигационна връзка между страните породено от сключен договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *** от 17.02.2015г., по силата на
който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
е представило на М.Й.М. потребителски паричен кредит в размер на 5000лв., при
60 месечни вноски по 198.78 лв.всяка. Не се спори, че ответникът е получил
предоставената сума с подписване на договора, както и че същият е преустановил
плащането на вноските по него съгл. погасителния план. Според експертното
заключение – Таблица № 1 последната вноска от кредитополучателя е била
направена на 19.08.2016г., която не е пълна и не е покрила главницата по
договора. Следващата вноска е на
19.09.2016г. и няма постъпили наличности. Според чл.5 от договора
вземането по него става изискуемо в пълен размер , ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска. Следователно съдът приема, че ответникът е престанал да изпълнява
задълженията си по договора за паричен кредит от 19.08.2016г. и с неплащането
на вноската на 19.09.2016г. кредитът е
станал предсрочно изискуем съгл. договореното в него, това е обективният
елемент на предсрочаната изискуемост на договора.
Възражението
на особения представител на ответника, че кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем т.к. кредитора не е уведомил длъжника за обявената
предсрочна изискуемост, поради което и вземането на банката не е станало
изискуемо въз основа на настъпилата автоматично предсрочна изискуемост съдът
намира за неоснователно. В случая Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.д.№4/2013г. не намира приложение, т.к. ищецът не е банкова институция.
Съгласно
от чл.5, изр.1 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска.
Съгласно
от чл.5, изр.2 от договора, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени от
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпването на предсрочната изискуемост. Тук е мястото да се каже, че
обсъждането на приложимостта на чл.60, ал.2 от ЗКИ е безпредметно, не само
защото „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД-гр. София не е банка, а и с оглед
предмета на настоящото исково производство. Важно е също да се отбележи, че съгласно
съдебната практика, обективирана в решение №99 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д.
№610/2011 г., I т.о., „при уговорена в договор за заем за потребление
предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума,
настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни
вноски, вкл. в частта им за възнаградителни лихви и такси“.
Ответникът
не е твърдял, нито е доказал, че е платил в срок месечните погасителни вноски с
падежи 19.08.2016 г. и 19.09.2016 г., което означава, че считано от 19.09.2016
г. е изпаднал в забава и че са налице предпоставките за предсрочна изискуемост
на цялото вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД-гр. София, произтичащо
от договора.
Въпреки клаузата на чл.5, ал.2 от договора, „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
ЕАД-гр. София е изпратило на ответника съобщение за настъпилата предсрочна
изискуемост и покана за доброволно издължаване на общо дължимата сума от 7586,56
лв., която е получена лично от ответника, поради което се приема, че кредитополучателят е узнал за настъпването на
предсрочната изискуемост.
Длъжникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е изпълнил задълженията си по договора.
Размерът на дължимия остатък по кредита, а
именно 4428,50 лв. се установява от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза. За тази сума искът е основателен. Събразно уважената главницата
следва да се уважи и акцесорният иск за възнаградителна лихва за периода
20.09.2016г. – 20.02.2020 г., а именно за сумата от 2907,34лв. Искът за мораторна лихва като основателен и
доказан също следва да се уважи в предявеният размер от 477,97лв. с оглед
диспозитивното начало в процеса.
Съдът дължи
произнасяне и по направените в заповедното производство разноски, и с оглед
дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят
на ищеца, при основателност на претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски,
които са в размер на 156,28 лв. – платена държавна такса и 50.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение. На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца и направените в настоящото производство разноски, които съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1710,66лв., към който са
прибавени и разноските за ССчЕ от 150лв., заявени с молба от 04.09.2018г. Воден от горното, ЯРС
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БНП
„ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК: ***, с адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, Сгр.14, представлявано от Д.Д.
– законен представител, че М.Й.М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, дължи по заповед за изпълнение на парично задължение № *** г.
издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за
ОСЪЖДА М.Й.М.,
заплати на БНП „ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ направените
в заповедното производство разноски в размер на 156,28 лв. – платена държавна
такса и 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Й.М., заплати на БНП „ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски по настоящото производство в размер
на 1710,66лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: