Р Е Ш Е Н И Е
13.12.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
14.11. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2170 2019
дело № по описа за година.
Производството е образувано след като с решение № 191/15.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 288/2019г., ОС-Кюстендил е обезсилил решение № 161/07.03.2019г., постановено по гр.д.№ 614/2018г. на РС-Дупница и е върнал делото на РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда.
Г.Б.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу А.Б.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху втория етаж и една стая разположена в югоизточната част на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 65365.601.225.1, с площ от 136 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 65365.601.225, с площ от 2587 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори: 65365.601.221, 65365.601.223, 65365.601.836, 65365.601.224 и 65365.601.869, с административен адрес на имота: гр. Сапарева баня, ул. „Гейзера“ № 2, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, като премахне изградените в поземления имот навес и ограда откъм източната стена на сградата, с които е отнел на ищеца достъпа до общите части на сградата-външните източни стени и му пречи да извършва текущи ремонтни дейности: саниране и топлоизолация на източните стени на стаята му в първия етаж и жилището му на втория етаж.
Ищецът твърди, че с
ответника са съсобственици на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
65365.601.225.1, с площ от 136 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор
65365.601.225, с площ от 2587 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори:
65365.601.221, 65365.601.223, 65365.601.836, 65365.601.224 и 65365.601.869, с
административен адрес на имота: гр. Сапарева баня, ул. „Гейзера“ № 2, общ.
Сапарева баня, обл. Кюстендил. По силата на съдебно-спогодителен протокол от
21.11.1997г. по гр.д.№ 1122/1997г. по описа на РС-Дупница и Нотариален акт №
46, том І, дело № 51/1998г. , в дял на ответника бил даден парцел ХХІІ-439 в
кв. 63 по плана на гр. Сапарева баня, а в дял на ищеца бил даден парцел ХХІ-439
в кв. 63 по плана на гр. Сапарева баня. Жилищната сграда попада и в двата
парцела, като собственост на ответника е целият първи жилищен етаж, без стаята,
разположена в югоизточната му част, ведно с мазето, намиращо се в посока ул.
„Германея“ и помещението, намиращо се под терасата на първия етаж, а
собственост на ищеца е целият втори жилищен етаж, ведно със стаята, разположена
в югоизточната част на първия етаж. Двата парцела са разделени с ограда, като
ответникът е изградил и навес, долепен до източната външна стена на сградата.
След одобрението със заповед № РД-18-15/19.02.2008г.
на ИД на АГКК на КККР на гр. Сапарева баня, парцел ХХІІ-439 в кв. 63 и парцел
ХХІ-439 в кв. 63 са загубили самостоятелния си статут и са заснети като един
общ поземлен имот с идентификатор 65365.601.225 с площ от 2587 кв.м.
От
няколко години ищецът желае да извърши ремонт: да санира собствените си втори
етаж от сградата и стая от първия етаж, но изградените от ответника в
поземления имот ограда и навес възпрепятстват достъпа му и му пречат да стори
това.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск.
Ответникът
не оспорва, че с ищеца са съсобственици на описаната в исковата молба двуетажна
масивна жилищна сграда, но оспорва да е възпрепятствал достъпа на ищеца да
извършва саниране, а за намеренията му да извършва такова, разбрал едва от
исковата молба. Освен това счита, че изградените в имота ограда и навес по
никакъв начин не пречат на ищеца да санира собствените си части от сградата,
понеже това може да стане чрез достъп от покрива на сградата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От събраните
по делото писмени доказателства: съдебно-спогодителен
протокол от 21.11.1997г. по гр.д.№ 1122/1997г. по описа на РС-Дупница и
Нотариален акт № 46, том І, дело № 51/1998г. на нотариус Стефан Сотиров, се
установява, че Г.Б.Ц. и А.Б.Ц. са съсобственици на двуетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор 65365.601.225.1, с площ от 136 кв.м., построена в
поземлен имот с идентификатор 65365.601.225, с площ от 2587 кв.м., при съседи:
ПИ с идентификатори: 65365.601.221, 65365.601.223, 65365.601.836, 65365.601.224
и 65365.601.869, с административен адрес на имота: гр. Сапарева баня, ул.
„Гейзера“ № 2, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил. Съсобствеността между тях е
възникнала по силата на постигнатата съдебна спогодба, като в дял на ответника А.Ц. бил даден парцел
ХХІІ-439 в кв. 63 по плана на гр. Сапарева баня, а в дял на ищеца бил даден
парцел ХХІ-439 в кв. 63 по плана на гр. Сапарева баня. Жилищната сграда попада
и в двата парцела, като собственост на ответника е целият първи жилищен етаж,
без стаята, разположена в югоизточната му част, ведно с мазето, намиращо се в
посока ул. „Германея“ и помещението, намиращо се под терасата на първия етаж, а
собственост на ищеца Г.Ц. е целият втори жилищен етаж, ведно със стаята,
разположена в югоизточната част на първия етаж, както и северното мазе на
сградата, откъм ул. „Синчец“. Не е спорно между страните, че двата парцела са
разделени с ограда, като ответникът е изградил и навес, долепен до източната
външна стена на сградата.
Видно от приетата като доказателство по
делото скица № 15-167665/07.04.2016г., след одобрението със заповед №
РД-18-15/19.02.2008г. на ИД на АГКК на КККР на гр. Сапарева баня, парцел
ХХІІ-439 в кв. 63 и парцел ХХІ-439 в кв. 63 са загубили самостоятелния си
статут и са заснети като един общ поземлен имот с идентификатор 65365.601.225 с
площ от 2587 кв.м., в който като собственик на 1240 кв.м. е отбелязан ищецът, а
ответникът-на 1280 кв.м.
Видно от приетата като доказателство по
делото Нотариална покана рег.№ 5252, том I, акт № 42 по описа на нотариус Деница
Гърнева, с район на д-вие ДРС, Г.Ц. е поканил А.Ц., в седмодневен срок от
получаване на поканата, да се яви в кантората на нотариуса, за да предостави
писмено съгласие за осигуряване достъп до фасадата на сградата във връзка с
извършване на СМР. Поканата е връчена лично на ответника на 07.09.2016г. Видно
от съставения от нотариуса Констативен протокол № 6888, том I, акт № 64/14.09.2016г., А.Ц. не е явил и не
е изпратил представител.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената и изслушана по гр.д.№ 614/2018г. съдебно-техническа експертиза, в
кадастралната карта на гр. Сапарева баня, одобрена със Заповед №
РД-18-15/19.02.2008г. на ИД на АГКК, поземлен имот с идентификатор №
65365.601.225 е с площ от 2587 кв.м. и включва двата имота: УПИ ХХI-439 и УПИ ХХII-439,
кв. 63, поради което няма нанесена граница между тях.
На място има материализирани два
самостоятелни входа, осигуряващи достъпа до двата УПИ. Между тях има граница, материализирана
с ограда, състояща се от бетонова основа и оградна телена мрежа с колове.
На място в имота, в УПИ ХХII-439, има изграден навес с площ от около 12
кв.м., с дървена конструкция, покрит с битумни керемиди, долепен до жилищната
сграда и оградата, разделяща имота. Видно от начертаната от вещото лице схема,
навесът е долепен до жилищната сграда, като част от собствената на ищеца стая
граничи с него, поради което навесът пречи за поставяне на топлоизолация по
тази фасада. В заключение вещото лице сочи, че навесът е долепен до стената на
жилищната сграда, а за да се постави топлоизолация на фасадните стени на втори
жилищен етаж и собствената на ищеца стая, следва да има достъп до тези стени.
По дело са разпитани свидетелите Валентин
Вергилов Крумов и Бойко Георгиев Тасев. Свидетелят Крумов дава показания, че
през лятото на 2010г. ищецът го наел да свърже електрическата част от
изграждащата се ограда на къщата. Когато свидетелят отишъл в имота, била вече
изградена бетонната част на оградата-коловете и бетоновата основа, но не била
монтирана мрежата. Свидетелят споделя, че когато той е работил по оградата, не
е имало изграден навес в имота.
Свидетелят Тасев, който споделя, че е
дългогодишен приятел на ответника, дава показания, че на мястото на сегашните
навес и ограда в имота, преди е имало
изградени навес и ограда, но от други материали, а сега просто са направени
по-добре. Свидетелят казва, че има два навеса от двете страни на оградата,
която между тях е иззидана, а не е с мрежа. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Тасев в тази им част, тъй като влизат в противоречие със заключението
на вещото лице, което сочи, че навесът се намира от страната на ответника, а
оградата е мрежа с бетонова основа и бетонови колове. Освен това свидетелят е в
приятелски отношения с ответника и е заинтересован от изхода на делото в негова
полза.
Не подлежат на
обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят
до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на собственика срещу всяко пряко/косвено неоснователно въздействие/създадено състояние, посегателство/вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика й според нейното предназначение. Уважаването на негаторния иск е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: ищецът да е носител на право на собственост или ограничено вещно право върху процесната вещ; неоснователно въздействие върху вещта от страна на ответника, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му. От друга страна, защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля ( в този смисъл Решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 457/2009 г., г. к., І г.о. на ВКС; Решение № 152 от 13.09.2011 г. по т.д. № 950/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Следователно такъв иск може да се води успешно само ако е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца.
В настоящия случай, от събраните в производството доказателства се установява по безспорен начин, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 65365.601.225, с площ от 2587 кв.м. по КК на гр. Сапарева баня и собственици на самостоятелни обекти в построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 65365.601.225.1, с площ от 136 кв.м., по силата на постигнатата между тях съдебна спогодба. Както е посочено в решение № 191/15.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 288/2019г., ОС-Кюстендил, с придобиването от двете страни на собствеността върху самостоятелни обекти в жилищната сграда, съгласно правилото на чл. 37 от ЗС, върху нея е учредена етажна собственост. От разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗС и задължителната практика на ВКС, отразена в Тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. на ВС, ОСГК следва, че при възникнала етажна собственост общи на всички собственици са: дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
В настоящия
случай ищецът и ответникът като собственици на отделните обекти в етажната
собственост са едновременно и съсобственици на външните стени на жилищната
сграда. Нормалното използване на собствеността върху
дадена постройка не може да се осъществи без използване и на мястото около нея
в поземления имот. Разпоредбата на чл.64 от ЗС изрично установява правото на
собственика на постройката да ползва земята доколкото това е необходимо за
използване постройката според нейното предназначение. С Решение № 33 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6221/2014 г., II г. о., е прието, че в случаите на
суперфициарна собственост, собственикът на обект
в сградата има право на достъп до външните стени на сградата като обща част и
до съоръженията по тези външни стени.
В настоящия случай, изградените в поземления имот навес и
част от ограда откъм източната стена на сградата пречат на ищеца да упражнява в
пълен обем правото си на собственост, тъй като наличието на оградата откъм
източната външна стена препятства достъпа му до всички външни стени на сградата
като обща част и до съоръженията по тези външни стени, а изграденият навес,
непосредствено долепен до стената на сградата, точно където се намира
собствената му стая на първия етаж, освен че препятства достъпа му до външната
стена, го лишава от възможността да извършва ремонтни работи по фасадата, в
случая-топлоизолация. В този смисъл е и заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. С оглед изложеното, предявеният негаторен иск
се явява основателен, поради което ответникът следва да бъде осъден да премахне
изградените в поземления имот навес и част от ограда откъм източната стена на
сградата, пречещи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост
върху самостоятелни обекти в сградата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски по делото в размер на общо 1600.00 лв., от които: разноски в първоинстанционното производство по гр.д.№ 614/2018г. по описа на ДРС-900.00 лв. (700.00 лв.-адв. възн., 50.00 лв.-държ. такса и 150.00 лв.-депозит за вещо лице) и разноски във възивното производство по в.гр.д.№ 288/2019г. по описа на ОС-Кюстендил-700.00 лв., за които са представени списъци по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства за извършването им.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Б.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Г.Б.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху втория етаж, една стая, разположена в югоизточната част на първия етаж и северното мазе на сградата, откъм ул. „Синчец“, от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 65365.601.225.1, с площ от 136 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 65365.601.225, с площ от 2587 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори: 65365.601.221, 65365.601.223, 65365.601.836, 65365.601.224 и 65365.601.869, с административен адрес на имота: гр. Сапарева баня, ул. „Гейзера“ № 2, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, КАТО ПРЕМАХНЕ изградените в поземления имот навес и ограда откъм източната стена на сградата, с които е отнел на ищеца достъпа до общите части на сградата-външните стени и му пречи да извършва текущи ремонтни дейности: саниране и топлоизолация на източните стени на стаята му на първия етаж и жилището му на втория етаж.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Б.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Б.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на общо 1600.00 лв. (хиляда и шестстотин лева), представляваща сторените разноски по делото, от които: разноски в първоинстанционното производство по гр.д.№ 614/2018г. по описа на ДРС-900.00 лв. и разноски във възивното производство по в.гр.д.№ 288/2019г. по описа на ОС-Кюстендил-700.00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: