№ 115
гр. Перник, 23.06.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 124 по описа на Административен съд – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М.Р.З. ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. Б.Б. – ***,
съдебен адрес: ***, ***срещу Заповед № ***. на Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Перник. Със обжалваната
заповед на М.Р.З. на длъжност *** в група „***“ (ОДПКПД) на сектор „Пътна
полиция“ (ПП), към отдел „Охранителна полиция“ (ОП) при ОД на МВР – Перник, на основание чл. 204, т. 3, чл.
197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11, пред. първо от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
"ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, издадена
при съществени нарушения на административно-производствените правила,
неправилно приложение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска отмяна на акта и присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание проведено на дата
15.06.2023г., жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.
Б.Б. от ***. Процесуалният
представител поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед
на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Перник. Подробни доводи в тази насока развива в хода по
съществото на спора. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски, за което прилага списък по смисъла на чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР–Перник, редовно призован, не се явява, представлява се
от гл. юрисконсулт С.. Процесуалният представител моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна, респективно да постанови съдебен акт, с който да потвърди
като правилна и законосъобразна оспорената заповед. Представя писмени бележки с
подробни изложени мотиви по същество, прави в условията на евентуалност,
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след както
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.Р.З. заема длъжността "***" в група "***“ (ОДПКПД) на сектор „***
Съгласно извадка от ежедневна ведомост № 1158р-10211/17.11.2022г. (л. 50-52) за времето
от 20:00 часа на 22.11.2022г. до 08:00 часа на 23.11.2022г. М.Р.З. е бил на работа, нощна смяна, в състав на ***, заедно с К.Р.В., като за старши на наряда е определен мл.
инспектор З... Нарядът е осъществяван със служебен автомобил с ***“ рег. № ***.
От Дирекция "Вътрешна
сигурност" при МВР е изпратено уведомително писмо № 7855р-11870/2022г.
(лист 86) до Директора на ОД на МВР-Перник, в което е посочено, че при извършен
преглед на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и
пътния контрол“ (АИС ВОДПК) са установени данни, че по време на наряд,
нощна смяна, на 22/23.11.2022г. от 02.27ч.
до 06.45ч. на 23.11.2022г. е установено закриване с неустановен предмет на
камера 02, монтирана на арматурното табло в служебен автомобил ***“ рег. № ***,
с което се ограничава видимостта към купето и действията на полицейските
служители в служебния автомобил. Констатирана е липса на видеоинформация в
часовия диапазон от 02.21 ч. до 02.27 ч. и от 06.45 ч. до 06.50 ч. на 23.11.2022г.
Във връзка с постъпилото уведомително писмо, със Заповед 1158з-1/03.01.2023г.
(лист 84) на началника сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник е
разпоредена проверка и е назначена комисия за изясняване на случая.
На 08.01.2023г. в 08:30 часа жалбоподателят е запознат със
Заповед 1158з-1/03.01.2023 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Перник, видно от собственоръчно написаните имена и посочена дата и час,
отразени на последната страница на заповедта (лист 85).
На 23.01.2023 г., М.Р.З. дава обяснения в Сведение УРИ №***(лист 93), в които заявява,
че „по време на наряда не е поставял предмети върху камера № 02 и няма
представя, защо има липса на видеоинформация“.
Резултатите от
проверката са обективирани в Справка рег. № 1158р-1057/06.02.2023 г. (лист 77). В нея проверяващите правят извод, че действията на служителя М.Р.З. се определят като
съзнателни и извършени при пряк умисъл, в разрез на служебните задължения и в
нарушение указанията за работа със
системата АИС ВОДПК. В справката се прави уточнение, че не може по безспорен
начин да се определи деятелят на извършеното нарушение на служебната дисциплина
(закриване на камерата), което е довело до възможността служителите назначени в
наряд да не изпълняват своите професионални задачи. Действията на служителя се
определят в разрез със служебните му задължения, произтичащи от длъжностна
характеристика на „*** II-I степен в група „Контрол на пътното движение на
главни пътища и автомагистрали „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“
при ОД на МВР с рег. № 3286р-19539/11.11.2015г. (лист 109). Комисията предлага
на М.Р.З. да се наложи
дисциплинарно наказание за неизпълнение на задължения, произтичащи от типова
длъжностна характеристика, а именно: „Използва в ежедневната си
работа технически средства за осигуряване безопасното движение по пътищата, като осигурява законосъобразната им
експлоатация“, във връзка с
раздел II, т. 10 от Указанията „За работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните
автомобили на „Пътна полиция“, „не се допуска поставянето на вещи и предмети
върху арматурното табло на автомобила“, утвърдени със Заповед №
8121з-731/15.07.2020г. на министъра на вътрешните работи (лист 51).
Според проверяващите горното съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ и
правят предложение на служителя да бъде
наложено наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
М.Р.З. е запознат с констатациите от проверката обективирани в Справка рег. № 1158р-1057/06.02.2023
г. (лист 77) на 27.02.2023 г., в 14.40 часа, видно
от отбелязване на същата (лист 80
По делото липсват данни, кога Справка рег. № 1158р-1057/06.02.2023г. е
постъпила при дисциплинарно наказващия орган, върху същата има поставена
резплюция от дата 28.02.2023г, но не става ясно, чия е същата. Няма данни и
дали е спазена процедурата по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Със Заповед № 1158з-8/31.03.2023г. (лист 69) Началникът
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник приема, че М.Р.З. не е изпълнил служебните си задължения,
произтичащи от длъжностна характеристика, а именно: „Използва в ежедневната си работа технически
средства за осигуряване безопасното движение по пътищата, като осигурява законосъобразната им
експлоатация“, във връзка с т.
2, раздел II от „Указанията за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните
автомобили на „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“,
утвърдени със Заповед № 8121з-731/15.07.2020г. на министъра на вътрешните
работи и на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Заповедта
е връчена на служителя, видно от собственоръчно
отбелязване на гърба на същата, но не е посочена датата, на която е извършено
връчването. Жалбата срещу оспорения
административен акт е депозирана директно пред съда на дата 24.04.2023г.
По делото е приложен протокол от рег. № 1158р-7007/30.07.2020г. (лист 100),
от който се установява, че М.Р.З. е запознат със МЗ № 8121з-731/ 15.07.2020
година, видно от поставен подпис на гърба на същия. Приложен е още протокол от 13.02.2020г
(лист 108), за запознаване на служителя с типова длъжността характеристика ,
както и Кадрова справка от 17.01.2023г. (лист 105), от която се установява, че
жалбоподателя няма наложени други дисциплинарни наказания и е награждаван за
постигнати резултати в службата си.
Пред настоящата инстанция, във връзка с установяване на релевантни по
делото факти се извърши разпит на свидетеля К.Р.В. ---., ***. Същият заявява,
че работи като *** в Сектор „Пътна полиция“ и с жалбоподателя са колеги. Споделя, че
знае, че колегата му З. е наказан, като си спомня, че случая е от началото на
месец декември 2022 г. Споделя, че
дисциплинарната преписка е образувана за прикриване на камера в служебния
автомобил. Заявява, че камера № 02 не е била закривана, същата се намира вътре
в купето на автомобила и е разположена на арматурното табло, като единствената
индикация за работата на камерата е светодиод, който свети или не, но няма
представа, какво индикира изгасената или светеща лампа. Споделя, че служебния
автомобил се ползва от всички служители на Сектор „Пътна полиция“, в зависимост
от това, кой , кога е на смяна. Смята, че само технически лица могат да кажат,
каква е причината за липсата на запис в процесния период. Така дадените
свидетелски показания, настоящият съдебен състав кредитира изцяло.
В хода на съдебното заседание страните не ангажират други доказателства. Затова приетата за установена
от съда фактическа обстановка се основава на приобщения в хода на
дисциплинарното производство писмен и устен доказателствен материал.
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка
на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, липсата на отбелязване на датата, на
която заповедта е връчена на служителя, не може да се тълкува в негов ущърб,
предвид задължението на органа на да извърши редовно връчване на
административния акт. Жалбата е подадена от надлежна страна срещу акт подлежащ на основание чл. 211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
(1). Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид
нормата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, това е Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал.
1, т. 1-3 от ЗМВР. Не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК;
(2). Според чл. 210,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена
заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При издаване на
процесната заповед съдът приема, че са спазени всички визирани изисквания за
нейната форма. Административният акт е
обективиран в изискуемата писмена форма и е с реквизити и съдържание, посочени
в чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР. Индивидуализирани са извършителят, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение и е
посочена правната му квалификация. Обсъдени са доказателствата, въз основа, на които е установена фактическата обстановка.
Индивидуализирано е дисциплинарното наказание и е посочено основанието за
налагането му. Указани са органът и срокът за обжалване. Не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 2 от АПК;
(3). Съдът обаче
констатира, че в хода на административното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Макар и при липса на данни, кога обобщена Справка рег. № 1158р-1057/06.02.2023
г. (лист 77) е постъпила при ДНО е
видно, че същата е с изходящ номер от дата 06.02.2023г., което на практика
говори, че дисциплинарната отговорност е реализирана в
сроковете по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР - не по – късно от два месеца от откриването на нарушението и не по – късно
от една година от извършването му. Оспорената
заповед е издадена на дата 31.03.2023г., а съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния ДНО, с други думи датата, на която Справка рег. № 1158р-1057/06.02.2023
г. е постъпила при ДНО. Налице е и втората предпоставка за срочност на
дисциплинарното производство, тъй като нарушението е извършено по време на
наряд, нощна смяна на 22/23.11.2022г. Спазен е редът на дисциплинарното производство, уреден в чл.
205 от ЗМВР. Въз основа на факти, изнесени в уведомително писмо № 7855р-11870/2022г. (лист 86) на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР, със Заповед 1158з-1/03.01.2023г. на началника сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник (лист 84), на основание чл.
205, ал. 2 от ЗМВР е назначена проверка за изясняване на постъпилите данни
и установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, като е определена
комисия, която да я извърши. Констатациите на последната са обективирани в Справка
рег. № 1158р-1057/06.02.2023
г. и е предложено на дисциплинарно наказващия орган да
наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "порицание" за срок
от шест месеца. По делото обаче
липсват данни да е изпълнена процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, а именно: „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не
може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения“. Съгласно
изложеното в оспорената заповед, жалбоподателят е запознат с
констатациите от проверката обективирани в Справка рег. № 1158р-1057/06.02.2023г., на дата 01.03.2023г..,
което макар и посочено с грешна дата, тъй като запознаването е осъществено на
дата 27.02.2023 г., в 14.40 часа
се удостоверява от отбелязване на (лист 80), като жалбоподателя не се е
възползвал от предоставената му възможност за даване на допълнителни обяснения
или възражения. В заповедта обаче, както и в представената по делото административна
преписка, липсват данни да е изпълнена процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР,
което е довело до съществено ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, а от там и до нарушаване на процесуалните правила за провеждане
на дисциплинарното производство, което пък от своя страна е самостоятелно
основание за отмяна на оспорената заповед. Дадените сведения непосредствено след издаване на заповедта за проверка, не
представляват обяснения по смисъла вложен в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа
на това се следва, че процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е
изцяло игнорирана. Право на държавният служител, срещу когото се води
дисциплинарното производство е да даде или да откаже да дава обяснения,
съгласно чл. 207, ал. 8, т. 6 от ЗМВР, но
задължение на дисциплинарно наказващия орган е преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения. В случая, издателят на оспорваната заповед не е поканил
за изслушване държавния служител за определена дата, нито е поискал неговите писмени обяснения, което
представлява съществено нарушение на административно производствените правила,
т. е. той не го е запознал с алтернативните възможности, които има.
Императивното изискване, регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения,
както и да събере и оцени посочените от него доказателства и събраните при
проверката такива – ал. 4 на чл. 206. Изслушването на държавния служител или
определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на
наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане
на дисциплинарното производство. Тези две възможности са предоставени на
служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, като
е без значение дали той ще се възползва от тях. По силата на закона наказващият
орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Дали служителят ще
се възползва от тези правни възможности или ще се откаже от тях е без значение,
но те трябва да му бъдат осигурени от административния орган.
На база
на изложените аргументи съдът счита, че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен
акт е проведено при нарушение на административно производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК, като в случая са налице отменителни основания
по чл. 146, т. 3 от АПК.
(4).
Съдът пристъпва към проверка на материалноправните предпоставки за издаване на
оспорения административен акт. В издадената заповед за налагане на
дисциплинарното наказание, извършеното нарушение е определено като неизпълнение
на служебни задължения, произтичащи от длъжностна характеристика, във вр. с т. 2
от Раздел II от „Указания за работа на полицейските служители със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на
„Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със
Заповед № 8121з-731/ 15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи.
Прието е, че М.Р.З. на посочената дата и час не е изпълнил задължението си да „
Използва в ежедневната си работа технически средства за осигуряване
безопасността на движение по пътищата, като осигурява законосъобразната им
експлоатация“. Видно от цитирания текст, част от длъжностната характеристика за
*** II-I степен, същият създава задължение за служителите да
осигуряват безопасността на движение по пътищата, като в помощ на служителите
за постигане на търсената цел, са на разположение технически средства, които те
следва да използват заноносъобразно. Цитираният текст абстрактно извежда едно
общо задължение за конкретно поведение, в чиято основа стои безопасността на
движение по пътищата, но не създава конкретни задължения, свързани с постигане
на преследваната цел. Задължение на дисциплинарно наказващия орган ( ДНО) е,
освен да посочи коя е нарушената норма и в какво точно се изразява нейното
неизпълнение, породено от вменените задължения. Длъжностната характеристика,
като такава определя общо поведение, което даден служител следва да спазва при
изпълнение на служебните си задължения. Тя е основен трудов стандарт, който
определя границите и характерните особености на длъжността – задължения на
работника или служителя, условията на работа, изискванията за заемане на
длъжността и други. Заложените в длъжностната характеристика задължения се
определят от предпоставки исторически доказали се във времето като необходими
за изпълнение на възложената работа, в този смисъл, те винаги са предопределени
от законов или подзаконов нормативен акт или заповед на ръководителя. С други
думи, ако липсва основание за пораждане на задължение, то също не би залегнало
и в длъжностната характеристика на служителя, съответно, когато не се изпълни
вменено задължение, не се нарушава длъжностната характеристика, а основанието
породило задължението. В конкретния случая ДНО е дал неясна и двусмислена
правна квалификация на нарушението, която не отговаря на възприетото поведение
на служителя като нарушение. Не е посочил конкретните правила за служебно
поведение, които служителя не е спазил и на които поведението му противоречи,
т.е. не е изложил фактически съображения, от които да е видна волята му.
Дисциплинарната отговорност е лича, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки
държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени
виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата
длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно
неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при
които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно
дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР –
„неизпълнение на служебните задължения“, на която се е позовал дисциплинарно
наказващия орган не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като
не е конкретизирано какви са тези задължения и по какъв начин са вменени на
жалбоподателя. Преписаният дословно текст от длъжностната характеристика, по
никакъв начин не може да замести липсата на изложени фактически обстоятелства,
още повече, че не създава задължения за служителя, свързани с факти по
установеното нарушение.
По делото не е спорно, че в
ежедневната си работа служителите използват технически средства за осигуряване
безопасното движение по пътищата, но в конкретиката на казуса няма установяване
свързано с безопасното движение по пътищата във връзка, с което е необходимо
законосъобразна експлоатация на тези средства. Няма никакви установявания,
какви конкретни задължения по длъжностната характеристика не е изпълнил, по
какъв начин същите са вменени и чието неизпълнение би ангажирало
дисциплинарната му отговорност. От друга страна, фактите по делото сочат, че на
посочената дата и час не е осигурено наблюдение на функционалните задължения на
служителите по време на работа. Съгласно тези указания наблюдението се
осъществява чрез монтирана камера в служебния автомобил и система за
видеонаблюдение, представляваща комплекс от компоненти, сред които и три броя
камери, заснемащи областта пред и зад превозното средство, както и купето на
автомобила. Установеното възпрепятстване на видеозаснемането от камера 02,
монтирана на арматурното табло на автомобила чрез изключване режима на
видеонаблюдение за нощно виждане изпълва състава на т. 2 от Раздел II от
„Указанията за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“.
Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със Заповед № 8121з-731/
15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи. Съгласно цитираната точка
„Забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсвания на проводници на
електро захранването или по какъвто и да било друг начин, както и други
действия, водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността на
системите“. Следователно служителят не е изпълнил разпоредбите на Заповед №
8121з-731/ 15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи. Заповедта на
министъра вменява пряко задължение, не само за директора на ОД на МВР, кой
следи за изпълнението й, но така също и за служителите, които следва да я
изпълняват. Същата създава задължение, свързано със залегналото в длъжностната
характеристика общо поведение на служителите, насочено към осигуряване безопасността
на движение по пътищата.
От изложеното следва, че е налице
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР- „неизпълнение на заповед на
министъра на вътрешните работи“, а не такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР –
„неизпълнение на служебните задължения“. Налице е неправилна правна
квалификация на дисциплинарното нарушение и съответно неправилно ангажиране на
дисциплинарната му отговорност по посочените в заповедта правни основания.
Именно дадената от органа правна квалификация на нарушението следва да бъде подложена
на контрол от страна на съда. При липса на правилно възприетата от органа
квалификация на вмененото деяние, този контрол се явява невъзможен. Ето защо
това нарушение на дисциплинарно наказващия орган да даде вярна и точна
квалификация на наказаното деяние, води до наличието на основание за отмяна на
оспорения акт и като материално незаконосъобразен.
Гореописаното мотивира съда да
приеме, че дисциплинарното нарушение не е доказано. При издаването на оспорения
акт са допуснати съществени нарушения на процесулния закон, а така също дисциплинарната
отговорност на служителя е подведена и под неправилна правна квалификация - заповедта
е постановена и в противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка
административния акт ще следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4
от АПК, без да бъде изследвана хипотезата на т. 5 от същата разпоредба.
С оглед изхода на спора следва да
се постави на разглеждане претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски, изразяващи се в размера на дължимата държавна такса за образуване на
административно дело и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие
(лист 13), сключен в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт. Съгласно разпоредбата на чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки лица. В ал. 2 на същия
член е указано, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. По делото своевременно е приложен списък на разноски по чл. 80 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК (лист 122), от който е видно, че в полза на
жалбоподателя се претендира държавна такса за образуване на делото в размер на
15.00 лева и адвокатско възнаграждение в полза на адв.
Б.Б. от *** по договор
за правна защита и съдействие (лист 13),
за оказана безплатна адвокатска помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2-ро от ЗА, в размер на 750.00
лева.
По
силата на т. 2б, б. „а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, държавна такса за образуване на съдебното
производство в размер на 10 лв. /десет лева/, в тази връзка претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски под формата на държавна такса, за образуване на
делото, в размер на 15.00 лева, се явява неоснователна в размера над 10.00
лева.
По силата на разпоредбата на чл. с чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен
минимален размер за минималния размер за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по
ЗМВР в размер на 750.00 лв., в тази връзка възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар се явява неоснователно.
С оглед
изложеното и с оглед срочността на заявената претенция, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя и процесуалния му представител
направените по делото разноски в общ размер на 760.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143 ,ал. 1 от АПК Административен съд-
Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Р.З. ЕГН **********, адрес:
***, Заповед № ***. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник,
с която на М.Р.З. на длъжност *** в група „***“ (ОДПКПД) на сектор „Пътна
полиция“ (ПП), към отдел „Охранителна полиция“ (ОП) при ОД на МВР – Перник, на основание чл. 204, т. 3, чл.
197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11, пред. първо от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание
"ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-
Перник да заплати на М.Р.З. ЕГН **********,
адрес: ***, съдебни разноски по делото в размер на 10.00 / десет/ лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-
Перник да заплати на адв. Б.Б.Б. – член на Софийска адвокатска колегия, личен номер
***, съдебен адрес:***, офис 6, сума в размер на 750.00 /седемстотин и
петдесет/ лева на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана по делото безплатна
правна помощ на М.Р.З. .
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 211 от ЗМВР е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: