№ 1648
гр. С, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110116059 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД,
искова молба насочена против М. А. М., ЕГН **********, представляван на основание
чл. 28, ал. 4 ГПК от своя законен представител М. Т. К., ЕГН ********** /майка/, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите
както следва: 959.49лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с абонатен № 207861, представляващ
ап. * находящ се в гр. С, (адрес), ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 142.17лв. – мораторна лихва
върху стойността на топлинната енергия за периода 15.09.2019г. – 21.02.2022г. и
2.80лв. – лихва върху стойността на дялово разпределение /платено преди завеждане
на иска/ за периода 15.09.2019г. – 21.02.2022г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът, като собственик на процесния
апартамент, има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи,
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от “ Т.“ Е., в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б ЗЕ.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото
доказателства и заключенията по допуснатите съдебно – счетоводна и съдебно –
техническа експертизи може да се направи извод за основателност на заявените искови
претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени,
доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на
950.00лв., от които 150.00лв. – държавна такса, 700.00лв. – депозит за възнаграждение
за вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, представляван на основание чл. 28, ал. 4
ГПК от своя законен представител М. Т. К., ЕГН ********** /майка/, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С, (адрес), на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 959.49лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с
абонатен № 207861, представляващ ап. * находящ се в гр. С, (адрес), ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, 142.17лв. – мораторна лихва върху стойността на топлинната
енергия за периода 15.09.2019г. – 21.02.2022г. и 2.80лв. – лихва върху стойността на
дялово разпределение за периода 15.09.2019г. – 21.02.2022г.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, представляван на основание чл. 28, ал. 4
ГПК от своя законен представител М. Т. К. , ЕГН ********** /майка/, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 950.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„Т.“ Е..
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2