Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 22.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеоноваа
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №938 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.10.2020 год., постановено
по гр.дело №45330/2019 год. по описа на СРС, ГО, 165 с-в, З. „Б.И.“ АД е
осъдено да заплати на С.Д.Л. по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 088.11 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди – сторени
разходи за лечение във връзка с настъпило на 04.12.2018 год. в гр.София, на
ул.“Йордан Хаджиконстантинов – Джинот“, в посока на движение от бул.“Рожен“ към
ул.“Република“, пътнотранспортно произшествие между застрахования при ответника
лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№******, управляван от М.С.М.и ищцата, като
пешеходец, при преминаването й по пешеходната пътека, сигнализирана с
хоризонтална пътна маркировка М8 и пътен знак Д-17, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2019
год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 350 лв., като ответникът е осъден да
заплати на адв. В.О. сумата от 306.17 лв. – възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника ЗДК „Б.И.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС
бил уважил изцяло предявения иск за имуществени вреди. Не било взето предвид
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-медицинска експертиза, с което било отречено част от разходите
да са свързани със състоянието на ищцата в резултат на процесното ПТП.
Действително вещото лице било посочило, че травмите, които била получила
ищцата, могат да се обяснят с механизма на ПТП, но част от разходите не били
свързани с тяхното лечение или са могли да бъдат поети от здравната каса,
съответно не се е налагало тяхното заплащане от ищцата и направеният разход бил
по нейно усмотрение. Вещото лице било потвърдило, че проведените ЯМР
изследвания на шия и дясно коляно могат да се приемат като част от
диагностично-лечебен процес по повод получени при ПТП травми, но тези
изследвания не били назначени от специалист след преглед, документиращ насока
на изследването, както и че ако се издаде направление за провеждането им от
специалист същите изследвания не се заплащат от пострадалия. Относно разхода за
закупената възглавница вещото лице било посочило, същият не може да се приеме,
че е във връзка с лечението. Относно разхода за рентгенова снимка и медицински
услуги, извършени на 18.12.2018 год., вещото лице било приело, че след
изписването на ищцата от болницата тя имала право на два безплатни контролни
прегледа в рамките на месец след изписването й /13.12.2018 год./, от което
следвало, че и този разход е можело да не се заплаща от нея. Липсвали и доказателства
от кого било изписано носенето на яка и с какво било наложило да бъде сменена
вече закупената яка, като вещото лице било изразило съмнението, че така
направения разход няма връзка с лечението.
Не била ясна и причината за изписването на лекарството Прегабин и не
можело да се приеме, че е във връзка с получените при ПТП травми. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответницата
по жалбата С.Д.Л. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа,
че заключението на вещото лице трябвало да бъде преценявано от съда във връзка
с останалите доказателства по делото, съгласно чл. 202 ГПК. По делото било
доказано, че всички претендирани суми за закупени лекарствени средства,
консумативи и потребителски такси представляват разходи за лечение на ищцата.
ЯМР прегледът на дясно коляно и шиен гръбнак бил извършен с цел правилно
диагностициране и установяване на функционалните изменения и състоянието на
изследваните области. Той бил необходим поради точна и детайлна образна
диагностика за успешното провеждане на лечението на ищцата. Разходите за
рентгенова снимка и медицински услуги от 18.12.2018 год. в размер на 135 лв.
били направени за проследяване на здравословното й състояние по време на
възстановителния период, като представлявали относим и необходим разход.
Разходите за възглавница, шийна яка и лекарството Прегабин били направени във
връзка с лечението и възстановяването на ищцата вследствие на получените
травматични увреждания от процесното ПТП, т.е. били необходими. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен e за разглеждане иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до
доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“гражданска отговорност” между този водач и застрахователя /ответното
дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно е по делото, а и от събраните писмени
доказателства по делото и заключението на вещото лице по допусната и изслушана
в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, което подлежи
на кредитиране /чл. 202 ГПК/, се установява съществуването на договор за
застраховка „гражданска отговорност”, който има за обект лек автомобил Рено
Меган Сценик“ с рег.№******, като
застрахован бил М.С.М., а застраховател – ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП – на 04.12.2018 год., в гр.София, на ул.“Йордан
Хаджиконстантинов – Джинот“, с посока на движение бул.“Рожен“ към
ул.“Република, между ищцата и процесния лек автомобил, чийто водач не пропуснал
движещата се отляво – надясно спрямо посоката на движение на превозното
средство по пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка М8
и пътен знак Д-17, в резултат на което на ищцата били причинени следните
увреждания: контузия с оток и кръвонасядане и хирургично обработена рана –
защита, разположена челно в ляво; кръвонасядане на клепачите на ляво око с
малка разкъсно-контузна рана на левия външен очен ъгъл; контузия с охлузване и
кръвонасядане на лява скула и буза; контузия с охлузване и кръвонасядане в
областта на левия долночелюстен ъгъл; шийна травма. Контузия с оток и кръвонасядане
на дясно коляно по страничната повърхност със затруднено движение на дясната
колянна става.
Не се спори също така, а от
събраните по делото писмени доказателства е видно, че ищцата е направила
твърдените разходи в общ размер на 1 088.11 лв., а именно: за яка – 20 лв.; за ЯМР преглед на
дясно коляно и шиен гръбнак – 600 лв.; за лекарства Алгасан арника /1 опаковка/
– 11.99 лв.; за възглавница – 37.50 лв.; за лекарства Уримил /1 опаковка/ – 12.80 лв.; за потребителска
такса за болничен престой – 40.60 лв.; за медицински консумативи – 2.45 лв.; за
лекарства Волтарен форте /1 опаковка/ и Мовалис /1 опаковка/ – 17.88 лв.; за
наколенка – 115 лв.; за рентгенова
снимка – 40 лв.; за консултация от лекар специалист – 95 лв.; за шийна яка – 65
лв. и за лекарства Прегабин /1 опаковка/ и Уримил /1 опаковка/ – 29.79 лв.
Спорният между страните въпроси по същество във въззивната
инстанция е свързан с наличието на пряка причинно-следствена връзка между
уврежданията на ищцата, настъпили в резултат на процесното ПТП и претендираните
имуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че
възраженията във въззивната жалба са неоснователни, тъй като горепосочените
разходи са били необходими, действително са били направени и намаляването на
имуществото на ищцата с посочената сума е в причинно-следствена връзка с телесните
й увреждания – те са във връзка с диагностичния, лечебен и възстановителен
процес, както и престой в болнично заведение, за което е платена и
потребителска такса, поради следните съображения:
Във връзка с направения разход в
размер на 600 лв. за ЯМР преглед на шиен гръбнак и дясно коляно вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза е посочило, че тези изследвания не са били назначени
от специалист след преглед, документиращ насока на изследването, както и че
издаването на направление за провеждането им, същите не се заплащат от
пострадалия. Въззивният съд, при съобразяване на заключението на вещото лице, в
което е посочено, че ЯМР изследванията могат да се приемат като част от
диагностично-лечебен процес по повод получени при ПТП травми, намира, че за
точното диагностициране и последващо лечение на травмите на ищцата е било нужно
извършването на магнитно-резонансна томография /наричана и ядрено магнитен
резонанс/. Направените разходи за проведените изследвания несъмнено се намират
в причинно-следствена връзка с увреждащото деяние. Изводите на вещото лице, че
изследванията не са назначени от специалист, както и че е можело да не се
заплащат от пострадалия, са необосновани. Ноторен е фактът, че броят на
местата, където може да се извърши такова изследване по реда на здравното
осигуряване, е ограничен, което обуславя натоварен график за осъществяването
му, т.е. евентуалното получаване на направление от личен лекар или конкретен
специалист не е достатъчно, за да се приеме, че на пациента ще бъде извършено
такова изследване в кратки срокове /своевременно/. Провеждането на ЯМР
изследване във възможно най-кратни срокове е било нужно с оглед конкретното
здравословно състояние на ищцата – виж и чл. 81 от Закона за здравето. Поради
това и заплащането на медицинска услуга, с която се постига бързина и висока
степен на диагностицирането, не представлява луксозен разход, който не се
покрива от отговорността на застрахователя. Следователно претендираният разход
от 600 лв. е пряка и непосредствена вреда от деликта и следва да бъде
възстановен на ищцата.
Закупуването на мека яка и шийна яка,
както и на възглавница, е логично продължение на възстановителния процес –
облекчаващо страданията и подпомагащо възстановяването на ищцата, като в тази
връзка следва да бъде отчетено и обстоятелството, че при постъпването на ищцата
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ й е била поставена шийна яка, видно от представената по
делото епикриза от 13.12.2018 год. /на л. 11 – 12 от първоинстанционното дело/.
Относно разходите за рентгенова
снимка и медицинска услуга, направени на 18.12.2018 год., настоящият съдебен
състав приема, че доколкото пациентът може да предпочете конкретна интервенция
или друга специфична част от диагностично-лечебния процес за му бъде
предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата – виж § 1, т. 12
от ДР на Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, като
има право на достъпна и качествена здравна помощ и на повече от едно медицинско
становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването – чл. 86,
ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗ, то извършените допълнителни разходи за осъществяване на
тези права са присъщи на предоставената и ползвана медицинска услуга /т.е. те
не представляват луксозни разноски/. Поради това и заплатеното възнаграждение
за медицинско становище /консултация/ и рентгеново изследване, свързани с
преодоляване на последиците от настъпилите травматични увреждания на ищцата
вследствие на процесния деликт и чрез които нейното здравословно състояние би
се подобрило, представляват разумен разход, който е и правно обоснован – те представляват
имуществени вреди под формата на понесени загуби, които са в причинно-следствена
връзка с осъществения от застрахования по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ деликт и също подлежат на обезвреда, включително чрез ангажирането
на отговорността на застрахователя.
С оглед заключението на вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза относно това какво представлява лекарството
Прегабин, за какво се използва и че същото следва да бъде предписано от лекар
/т.е., достъпно е само с рецепта/ и предвид времето на закупуването му от ищцата,
обосновано СРС е счел, че направеният от нея разход за това представлява
имуществена вреда, настъпила в резултат на уврежданията й.
В този смисъл релевираната претенция
се явява изцяло основателна и подлежи на уважаване, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, както законосъобразно е приел
първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на адв. В.О.
сумата от 306.17 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално
представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3
ЗА.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.10.2020 год., постановено по гр.дело №45330/2019
год. по описа на СРС, ГО, 165 с-в.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. В.В.О., с адрес: ***,
сумата от 306.17 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално
представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/