№ 36837
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:********************
като разгледа докладваното от ******************** Гражданско дело №
20231110145062 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба от
******************************************************, с искане за изменение
на постановеното по настоящото дело Решение № 6563/11.04.2024 г., в частта за
разноските, като в полза на ищовото дружество се прави искане да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство,
съразмерни на уважената част на иска в пълния им претендиран размер, евентуално
съразмерни на минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за допълване по
съразмерност на присъдената държавна такса в заповедното производство за сумата в
размер на 37,58 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, по делото не е постъпил отговор.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срок, като от страна на молителя е
представен списък за разноски в хода на процеса, респективно същата се явява
допустима.
Разгледана по същество молбата е частично основателна, поради следните
съображения:
Относно адвокатското възнаграждение: Съдът счита, че определеното с
решението адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност
на делото, както и на цената на предявените искове. На първо място, съдът взе
предвид, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
*****/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието,
че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба,
1
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от
съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на
посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да
приложи националната правна уредба, в случая ******. За да прецени дължимото
възнаграждение, съдът съобразява преди всичко фактическата и правна сложност на
делото, броя проведени о.с.з, както и извършените от процесуалния представител
действия. При цялостна преценка на посочените показатели съдът намира, че
разноските за адв. възнаграждение са правилно разпределени, като за пълнота следва
да се посочи, че определеният размер от 300,00 лв., представлява сбор от адв.
възнаграждение в исковото производство /което съдът е определил в размер на 200,00
лв./ и в заповедното производство /което съдът е определил в размер на 100,00 лв./ С
оглед изложеното, молбата в тази част се явява неоснователна.
Относно присъдената държавна такса: от страна на ищеца са сторени разноски
за държавна такса в размер на 37,50 лв. в заповедното производство и 176,50 лв. в
исковото производство. При определяне размера на разноските, съдът не е съобразил
сторените такива за държавна такса в заповедното производство, поради което и
молбата на ищеца по чл. 248 ГПК в тази част се явява основателна. С оглед уважената
част на исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в
заповедното производство в размер на 18,18 лева, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца освен присъдените разноски в
размер на 400,58 лв. /държавна такса в исковото производство, депозит експертиза
и адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство съобразно
уважената част на исковете/ и разноски в размер на 18,18 лв. – държавна такса в
заповедното производство съобразно уважената част на исковете.
По изложената аргументация решенето следва да бъде изменено в частта за
разноските, като размерът на същите следва да бъде увеличен от 400,58 лв. на 418,76
лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 6563/11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 45062/2023 г.,
по описа на Софийски районен съд, IIIГО, 180 състав, в частта за разноските, с която
А. В. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на
****************************************************** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 400,58 лв., КАТО УВЕЛИЧАВА размера на разноските от 400,58 лв.
на 418,76 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от
****************************************************** молба с правно
основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на Решение № 6563/11.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 45062/2023 г., по описа на Софийски районен съд, IIIГО, 180
състав, в частта за разноските касаещи адвокатското възнаграждение, като
неоснователна.
2
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3