Решение по дело №16466/2020 на Районен съд - Пловдив

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  262289                      30.09.2021 година                          град Пловдив

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                        

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16466 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Дикси“ ООД, ЕИК ********* против „Феникс Колор Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.

 

Ищецът твърди, че по два сключени договора за покупко – продажба, предал стоки, за които били издадени фактури, както следва: № 47382/08.08.2019 г. за 172,98 лева и № 47519/14.08.2019 г. за 2168,89 лева. Въпреки настъпване на падежите, цените не били платени, поради което се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 4425/12.08.2020 г. по ч.гр.д. № 9775/20 г. на ПРС. Постъпило възражение за недължимост, при което се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за установяване дължимостта на сумите, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Във възражението по ч.гр.д. се сочи, че стоките не са доставени и предадени на представител на отв. дружество. С молба за о.с.з., поддържа това си становище.

 

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По същество:

За основателност на исковете, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на валидно възникнали облигационни отношения по покупко-продажба на стоки, по които е престирал - предал е на ответника вещите в посоченото количество, съобразно фактурите, които са приети, като е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери, която не е погасена, въпреки настъпване на падежите, т.е. да докаже по основание и размер претенциите си.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване наличието на главен дълг - да докаже, че е погасил.

 

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:

Като писмени доказателства са приети описаните фактури. Те съдържат всички необходими реквизити и индивидуализиращи белези на твърдените правоотношения, в т.ч. вид и количество на доставените стоки, размер на дължимата сума, падеж за плащане.  

            По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на уговорената цена, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. В тях е прието, че само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях - представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В случая са налице категорични доказателства – заключение на ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от страните, че ответното дружество е осчетоводило фактурите и ги е включило в месечния си дневник за покупко-продажби, като е ползвало правото на приспадане на пълен данъчен кредит по тях. Налице е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт относно дължимостта на вземанията. В този смисъл, възраженията в зап. производство са неоснователни.

Предвид изложеното и след преценка на събраните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на претенциите са доказани. Установява се възникването именно на твърдените в исковата молба облигационни правоотношения, по които ищецът е престирал – предал е уговорените стоки, при което за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена. Вземанията са изискуеми, падежите за плащане са настъпили. Възражения от ответника в преклузивния срок по чл. 131 ГПК не са направени, а тези по зап. производство са опровергани по категоричен начин от приетите доказателства.

Исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени като се установи дължимостта на търсените суми, ведно със законната лихва, като последица.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са док. за плащане на: 87,76 лева – ДТ; 200 лв. – ССЕ; 288 лв. – платено адв. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /49 лв. – ДТ и 288 лева – адв. възнаграждение/, съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

                                                      Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Феникс Колор Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на „Дикси“ ООД, ЕИК *********, следните суми: 172,98 лева – главница, за която е издадена фактура № 47382/08.08.2019 г. и 2168,89 лева - главница, за която е издадена фактура № 47519/14.08.2019 г., представляващи дължими цени на продадени стоки по договори за покупко – продажба, ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на заявлението в съда – 11.08.2020 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 4425/12.08.2020 г. по ч.гр.д. № 9775/20 г. на ПРС.

 ОСЪЖДА „Феникс Колор Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Гладстон“ № 18 да плати на „Дикси“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Столетов“ № 127, следните суми: общо 575,76 лева /петстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 337 лева /триста тридесет и седем лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 9775/20 г. на ПРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                                                     

                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ