№ 13977
гр. С., 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110165887 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. В. Ц., чрез адв. П., срещу
„Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от В. В. Ц. в периода от
23.06.2023 г. до 26.09.2023 г., изразяващи се в негативни емоционални преживявания и
физическо неразположение вследствие от неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответното дружество във връзка със съществуващия помежду им неформален
договор за доставка на В и К услуги в имот с адрес: гр. В., кв. „Ч.“, бл. 33, вх. „Е“, ап. № 16,
ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
собственик на апартамент № 16, находящ се в гр. В., кв. „Ч.“, бл. 33, вх. „Е“, за който пред
ответното дружество била открита и заведена партида с абонатен № ****. Твърди, че със
съпругата му Е. Ц.а използвали процесния имот единствено във връзка с пътувания по
работа или ваканция през летните месеци. На 22.06.2023 г. съпругата му почиствала
апартамента, като неволно нарушила целостта на монтирания от вътрешната страна на
банята водомер. Последвалата повреда на водомера била значителна, доколкото при
падането му на земята целостта му била нарушена, а показанията му - абсолютно негодни за
разчитане. Сочи, че на следващия ден съпругата му уведомила инкасатора Г.Й. за
настъпилата повреда по водомера, като било насрочено посещение. На 23.06.2023 г.
инспектори извършили проверка, за която бил съставен констативен протокол № *********,
въз основа на който след няколко дни на процесния абонатен номер била начислена сумата
от 9627,65 лв. или 2031 куб.м. за периода от месец юни 2022 г. до месец юни 2023 г. За
посоченото задължение дружеството издало фактура № ********** от 03.07.2023 г., като
въпреки отправеното искане от страна на съпругата на ищеца за получаване на повече
информация относно начина, по който е била начислена посочената цена за доставените В и
К услуги в имота, такава не била предоставена от ответника. Ищецът твърди, че е подал
жалба с вх. № Ж-213/17.07.2023 г. при ответното дружество, като същата постъпила и в
КЕВР. В становището си В и К операторът заявил наличието на установено физическо
1
въздействие върху процесния водомер № *******, което обусловило прилагането на
изискванията по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи. С писмо с изх. № В-17-30-8 от 24.08.2023 г., КЕВР изискала от В и К оператора да
извърши допълнителна проверка за изясняване на случая. В тази връзка, с писмо с изх. №
ВП-2555 от 30.08.2024 г., ответното дружество уведомило ищеца и КЕВР, че при
съставянето на констативния протокол била допусната грешка, поради което били
предприети действия по сторниране на процесната фактура и издаването на нова за
изразходените в имота 169 куб.м. В тази връзка, ищецът получил от дружеството фактура от
21.09.2023 г. на стойност 845,88 лв. Ищецът възразил срещу изчисления нов разход от 169
куб.м., тъй като В и К операторът отново надвишил разликата между общия водомер и
отчетеното по индивидуалните водомери. С оглед подаденото възражение до ответника,
същият отново сторнирал издадената фактура и изпратил нова фактура на ищеца от
25.09.2023 г. за сумата от 130,13 лв. Ищецът поддържа, че извършените преди посочения
момент действия от ответника са незаконни. Навежда доводи, че съгласно чл. 7, т. 6 от
общите условия на ответното дружество, В и К операторът е длъжен да отчита показанията
на средствата за измерване при условията и сроковете, определени с общите условия и да
издава фактури и други разходно-оправдателни документи. Твърди наличието на извършено
противоправно деяние от страна на служителите на ответното дружество, които са
изчислили неправомерно кубиците на доставената питейна вода в процесния имот. Счита, че
при повторното отчитане на разхода за доставената питейна вода в имота служителите на
ответника незаконосъобразно не са приложили разпоредбата на чл. 39, ал. 4, т. 6 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. Твърди, че неправомерни били и действията на служителите на
дружеството при съставянето на протокол № *********/23.06.2023 г., действията по
приемането на подадената жалба, както и липсата на предоставяне на информация на
потребителя. Излага твърдения относно арогантно поведение на служителите на ответника
спрямо съпругата му. В резултат на извършените незаконосъобразни действия от
служителите на ответника ищецът изпитал силни болки, страдания и гняв. Твърди, че
предвид упражняваната от него професия и факта, че в изпълнение на трудовите си
задължения бил далеч от съпругата си, се почувствал слаб и уязвим, като създалата се
ситуация му причинила сърцебиене и възприятие за принизяването му като човек, което
било в противоречие със стремежа му към достойно обществено положение. Поддържа, че
до окончателната развръзка на ситуацията изпитвал негативни и неприятни усещания, както
и физическо неразположение. Твърди, че претърпените от него неимуществени вреди са в
резултат на неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника. В тази
връзка, моли съда да осъди ответника за заплащането на обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в периода от 23.06.2023 г. до 26.09.2023 г., в размер на 1000 лв.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. В., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност – като
неоснователен. Поддържа, че не били налице твърдения относно кое свое задължение като
доставчик на В и К услуги не е изпълнил спрямо ищеца. Оспорва основанието и размера на
предявения иск, като счита същия за недоказан. Излага съображения в подкрепа на
твърдението му, че действията по определяне на размера на разхода на вода при физическо
въздействие върху водомера, причинило неговата повреда, е правилно и законосъобразно.
Навежда доводи за извършени от страна на ищеца нарушения във връзка с процесното
правоотношение. Оспорва твърдението на ищеца за извършени от страна на служители на
дружеството неправомерни действия. Оспорва твърдението на ищеца за претърпени от него
неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с поведението на
служилите в дружеството. Отбелязва, че ищецът е реагирал на възприятията на съпругата
2
му, доколкото в периода от 23.06.2023 г. до 11.09.2023 г. е изпълнявал служебните си
задължения извън страната. Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като
недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том IV, рег. № *******, дело № *** от ДАТА г., се установява, че на посочената дата В.
И. Ц. продал на В. В. Ц. собствените си 11/16 идеални части от следния съсобствен
недвижим имот, а именно: Апартамент № 16, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ***********, находящ се в гр. В., район Приморски, кв. „Ч.“, бл. 33, вх. „Е“,
ет. 1, със застроена площ от 69,46 кв.м., с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се
от две спални, дневна и сервизни помещения.
От представения и приет като доказателство по делото Констативен протокол №
********* от 23.06.2023 г., се установява, че на същата дата е била извършена проверка от
двама служители на ответника от отдел "Инкасо и Реализация" на водомера, обслужващ
процесния апартамент на ищеца в гр. В., кв. „Ч.“, бл. 33, вх. „Е“, ет. 1, ап. 16. Служителите
на „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД, в присъствието на г-жа Е. Ц.а – съпруга на
ищеца, констатирали, че: „При извършената проверка на горепосочения адрес се установи
следното: на водомерния възел с аб. № **** е монтиран в-р с № *******, показания не се
четат, пломба на холендер липсва, часовниковият механизъм е намерен извън корпуса на
водомера разглобен. По думите на собственика при почистване на банята се е закачил и
паднал на земята вследствие на което се е разглобил. Направен е снимков материал.“.
Копие от протокола, след съставянето му на 23.06.2023 г., е било връчено на г-жа Е. Ц.а,
която е подписала същия без възражения.
Въз основа на констативния протокол на сметката на ищеца с аб. № **** е била
начислена сума в размер на 9627,65 лв. с вкл. ДДС за 2031 кубически метра вода за периода
от 24.06.2022 г. до 23.06.2023 г., за което е била издадена Фактура № ********** от
03.07.2023 г.
На 28.07.2023 г. е била подадена жалба от ищеца до Комисия за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), в която е било изразено несъгласие с начислените водни количества и
формираните задължения във Фактура № ********** от 03.07.2023 г., по партидата за
описания по – горе имот, находящ се в гр. В., кв. „Ч.“, бл. 33, вх. „Е“, ет. 1, ап. 16. По повод
постъпилата жалба е била образувана преписка в КЕВР, която с писмо изх. № 17-30-9 от
26.08.2023 г. помолила ответника - В и К оператор в 7-дневерн срок от получаване на
писмото да извърши допълнителна проверка за изясняване на обстоятелствата по случая,
като представи на КЕВР следната допълнителна информация: 1/ на какво правно основание
при формирането на разхода на вода, въз основа на Констативен протокол № ********* от
23.06.2023 г. във фактурата за м.юли 2023 г. по партидата с аб. № ****, е приложено
правилото на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, отменено на 04.10.2019 г. с ДВ бр. 70 от 2019 г.; 2/ при определяне на количествата
изразходвана вода във Фактура № ********** от 03.07.2023 г. за имот в сграда ЕС, спазено
ли е правилото на чл. 39, ал. 4, т. 6 – начисленото количество да не надвишава отчетеното по
общия водомер. На следващо място, КЕВР поискала от ответното дружество да представи
извлечение от системата за отчитане и фактуриране, от януари 2022 г. до датата на писмото,
с данни за количествата питейна вода отчетени по общия водомер на адреса и
фактурираните месечни количества, дължими суми и постъпили плащания по партида с
абонатен № ****.
3
Със становище от 29.08.2023 г. на ръководител отдел „Водомерно стопанство“ при
ответното дружество е прието, че били налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 вр. чл. 49 от
Общите условия, поради което на аб. № **** следвало да се начисли разход на вода в размер
на 169м3 за период от 25.05.2023 г. до 23.06.2023 г. Изчислението било направено на база
максималната проводимост на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, като били
използвани данни от Наръчник по водоснабдяване, изд. „Техника“, С. 1982 г.
С писмо № ВП - 2555 от 30.08.2023 г. ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация – В.“ ООД уведомило КЕВР, с копие до ищеца, че е била допусната техническа
грешка при определяне разхода на вода, съгласно констативния протокол от 23.06.2023 г.,
като били предприети съответните действия за сторниране на Фактура №
**********/03.07.2023 г., поради което щяла да бъде издадена нова фактура с начислена
служебна консумация по реда на чл. 50, ал. 2 вр. чл. 49 от Общите условия.
На 07.09.2023 г. ищецът, чрез адв. И., изразил становище до КЕВР относно писмото на
ответното дружество с № ВП - 2555 от 30.08.2023 г. В цитираното становище ищецът
посочил, че отчетените разлики за период от 6 месеца назад, считано от датата на издаване
на сторнираната фактура, били 42.818 куб.м., като от тях дори били извадени 26.999 куб.м.,
което правило разлика от 15.819 куб.м. Било посочено още, че въпреки това, от
„Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД били изчислили, че следва да фактурират 169
куб.м., т. е. 153,181 куб.м. повече, отколкото фактически е изразходил целият блок, което
било незаконосъобразно и щяло да доведе до неоснователно обогатяване за
„Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД. Ето защо становището на ищеца било, че
ответното дружество отново не изчислило правилно разхода, който следвало да се начисли,
като същият не следвало да надвишава разликата между общия водомер и отчетеното по
индивидуалните водомери, която е 15,819 куб.м.
С писмо изх. № 17-30-8 от 11.09.2023 г. КЕВР помолила ответника – В и К оператор в
7-дневерн срок от получаване на писмото да извърши допълнителна проверка за изясняване
на обстоятелствата по случая, като представи на КЕВР следната допълнителна информация:
3
1/ при новото, служебно определяне на количествата изразходвана вода от 169 м по
партидата на г-н Ц. с аб. № ****, спазено ли е правилото на чл. 39, ал. 4, т. 6 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи – сбора от начисленото количество вода по
индивидуалните партиди в сграда в режим на етажна собственост да не надвишава
отчетеното количество по общия водомер, за което да бъдат представени доказателства; 2/
копие на новоиздадената фактура.
На 21.09.2023 г., въз основа на становището от 29.08.2023 г. на ръководител отдел
„Водомерно стопанство“ при ответното дружество, била издадена нова фактура № ****** за
сума в размер на 845,88 лв. с вкл. ДДС за 169 кубически метра вода за периода от 23.05.2023
г. до 23.06.2023 г.
На 25.09.2023 г. от ответното дружество била издадена трета фактура № ********** за
сума в размер на 130,13 лв. с вкл. ДДС за 26 кубически метра вода за периода от 25.05.2023
г. до 23.06.2023 г.
С писмо № ВП - 2555 от 26.09.2023 г. ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация – В.“ ООД уведомило КЕВР, с копие до ищеца, че на 25.09.2023 г. бил
извършен редовен отчет на потребителите на адрес – ж.к. „Ч.“, бл. 33, вх. „Е“, като била
констатирана разлика между отчетеното количество по общия водомер и сбора от
отчетените количества вода по индивидуалните водомери в размер на 26 куб.м. Тази разлика
била начислена на абонат № **** с титуляр В. В. Ц. по смисъла на чл. 39, ал. 4, т. 6 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
4
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
С Решение № Ж-976 от 10.11.2023 г. на КЕВР е прекратено образуваното
административно производство по жалба вх. № В-17-30-8 от 28.07.2023 г. и възражение вх.
№ В-17-30-8 от 07.09.2023 г. от г-н В. Ц., подадени чрез адв. И., срещу „Водоснабдяване и
канализация – В.“ ООД, по искане на страната по чиято инициатива е започнало. В
решението е посочено, че в становището си (изх. № Ж-213 от 26.07.2023 г.) по жалбата на г-
н В. Ц. ответното дружество „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД е посочило, че от
приложените към преписката копия на документи и снимков материал били установени
факти и обстоятелства за физическо въздействие върху водомер № *******, което било
достатъчно основание за прилагане на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи.
По делото са представени и Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД, одобрени от
ДКЕВР (понастоящем КЕВР) с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. Съгласно чл. 4, т. 2 от
Общите условия, потребителите на В и К услуги имат право да правят възражения при
неправилно издадени платежни документи.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия, при повреждане на индивидуален водомер
на потребителя, В и К операторът начислява количеството изразходвана вода според
средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на
предписанието по чл. 20 от Общите условия, като след изтичането му В и К операторът
таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия.
Съгласно чл. 69, за неуредените в Общите условия въпроси се прилагат разпоредбите
на действащото законодателство в Република България.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е. Б. Ц.а (на
страната на ищеца) и К.К.С. (на страната на ответника).
От показанията на свидетеля Е. Б. Ц.а – съпруга на В. В. Ц., преценени по реда на чл.
172 ГПК, се изяснява, че е наясно с имуществото на съпруга й в гр. В., а именно с процесния
апартамент, находящ се в ж.к. „Ч.“. От показанията на свидетеля Ц.а се установява, че през
юни месец 2023 г. В. В. Ц. е бил на работа на кораб, тъй като работи като помощник -
капитан за интернационална компания. По това време г-жа Ц.а била в гр. С., където живеят
постоянно, но в края на юни месец 2023 г. заминала за посоченото по – горе жилище в гр.
В., където прекарвали понякога голяма част от летните месеци. След като пристигнала, г-жа
Ц.а разопаковала багажа и започнала да подготвя жилището за следващите месеци, в които
щели да пребивават там. При почистване с моп на пода на банята от вода, тъй като самият
водомер бил изнесен навън, г-жа Ц.а ударила водомера, вследствие на което пластмасовата
му част с циферблата паднала на земята и се счупила. Свидетелят Ц.а заявява още, че на
следващия ден се обадила по телефона на инкасаторката, която посещавала входа за
отчитане, за да каже какво се е случило, като последната поискала да й бъде изпратен
снимков материал на водомера, за да види какво е всъщност състоянието му. Свидетелят Ц.а
изпратила снимки, след което дамата-инкасатор отново й се обадила и казала, че ще
изпратят екип инспектори, които да констатират щетата и да започне процедурата по
подмяна на този водомер. В рамките на два часа двама служители на ответното дружество
посетили процесния апартамент в гр. В., за да видят водомера, след което съставили
протокол, който бил подписан и от свидетеля Ц.а, която впоследствие уведомила своя
съпруг за случилото се чрез социалните мрежи. Няколко дни по-късно г-жа Ц.а получила
съобщение, че дължат на ответното дружество близо 10 000 лв. за В и К услуги, което било
абсолютен шок за нея, защото това било абсурдно, поради което се обадила във В и К
дружеството, за да попита какво всъщност става и те й казали, че няма грешка и че това е
сумата, която дължат, без да посочат на какво основание. След това г-жа Ц.а отново се
5
свързала със съпруга си в същия ден и му казала за тази сума, при което той се ядосал и
гневно започнал да крещи по телефона „как е възможно“, „какви са тези неща“, „в какъв
свят живеем“, „как така не могат да ми обяснят защо дължим тези пари“. Също така, когато
г-жа Ц.а се обадила на ищеца и му казала за какви количества вода ги санкционират,
последният казал, че това било половината от баластните води на един съвременен голям
кораб, на който той работи и това било просто невъзможно да се случи. Свидетелят Ц.а
изяснява още, че през 2023 г. съпругът й е бил в добро здравословно състояние - както
физическо, така и психическо, като единственото, което е приемал вследствие на описаните
по – горе събития, е мента, глог и В.ан.
От показанията на свидетеля К.К.С. – служител на ответното дружество, преценени по
реда на чл. 172 ГПК, се изяснява, че работи във „Водоснабдяване и канализация - В.“ ООД
от 2003 г. Първоначално е работил като ръководител цех водомери, а от 2014 г. като
инспектор в отдел „Вътрешно ведомствен контрол“. Свидетелят си спомня за присъствието
си при извършването на проверката през 2023 г. в процесния апартамент, находящ се в гр.
В., ж.к. „Ч.“, като заявява, че той и колегата му Ю.А. били изпратени по сигнал за проблем с
водомера на въпросния имот. Били посрещнати от госпожа, която ги въвела в апартамента и
им посочила къде е водомерът. Като влезли в банята на апартамента видели, че на мястото
на водомерното има водомер, на който само корпусът му бил там, а всичко останало било
разпиляно - зъбни колелета, механизмът на часовника бил на парчета, като също така
нямало и осигурителна пломба на холендера на водомера. На въпрос как е станало това,
госпожата от апартамента обяснила, че се е случило, когато е почиствала банята, а
служителите на ответното дружество се опитали да й обяснят, че това нямало как да се
случи по този начин, тъй като била здраво закрепена там и играела ролята на метрологична
пломба, която била осигурена против външно въздействие. След това служителят на
ответното дружество Ю.А. съставила протокол, който бил прочетен и от свидетеля
Симеонов, като констатациите били, че нямало пломба на холендера на водомера.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението (чл. 82 ЗЗД).
За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение,
следва да се установят следните елементи на сложен фактически състав: 1/ наличието на
облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което
да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение (пълно или частично) на
договорното задължение; 3/ вреди, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка
между неизпълнението и настъпилите вреди. Тези правопораждащи вземането на изправния
кредитор факти трябва да са налице кумулативно, като липсата само на един от тях е
основание за отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 4/29.01.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2012 г., ОСГТК, неизпълнението на
облигационно задължение може да причини неимуществени вреди. Наистина чл. 82 ЗЗД се
прилага за имуществените вреди, но това не означава, че неимуществени вреди при
договорната отговорност не могат да се търсят. Член 82 ЗЗД не е общо правило, което
урежда кръга на подлежащите на обезщетяване вреди. Той изразява норма, която визира
6
границите на гражданската отговорност при имуществените вреди. Няма легални,
догматични или практически основания да се счита, че обезщетяването на неимуществените
вреди е изключение. Напротив, усъвършенстването на защитата на личността и
разширяването на кръга на личните блага – предмет на права, което е видно както от
Конституцията – чл. 28–30, 32, 33–35, 37–39, така и от редица други нормативни актове, е
доказателство за противното – че обезщетяването на неимуществените вреди е принцип, а не
изключение. Този извод се подкрепя и от международните договори, които по силата на чл.
5, ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното право.
При липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение)
на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за
обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на
обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и
нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно
задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното
изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника
(знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) – обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди.
Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), "потребители" по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ответното дружество, като в ал. 3 от същата
разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за
който се предоставят В и К услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради
- етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
Ето защо, след като ищецът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се гр.
В., кв. „Ч.“, бл. 33, вх. „Е“, ап. № 16, следва да се приеме за несъмнено установено по делото
съществуването на облигационно правоотношение между страните по неформален договор
за доставка на В и К услуги при общи условия, като на името на В. В. Ц. за процесния имот
е била открита клиентска партида № ****.
На следващо място, от доказателствата по делото категорично се установява, че при
формирането на разхода на вода, въз основа на Констативен протокол №
*********/23.06.2023 г., за което е издадена Фактура № **********/03.07.2023 г., ответникът
е приложил разпоредба, която към датата на извършване на проверката – 23.06.2023 г., е
била отменена – в частност чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
7
канализационните системи (Наредбата), вследствие на което неправилно и
незаконосъобразно е начислил на ищеца да заплати сума в размер на 9627,65 лв. с вкл. ДДС
за 2031 кубически метра вода за периода от 24.06.2022 г. до 23.06.2023 г. В подкрепа на този
извод са приетите по делото писмени доказателства от образуваната пред КЕВР (Комисията)
преписка по жалбата на ищеца, от които е видно, че с писмо изх. № 17-30-9 от 26.08.2023 г.
Комисията е поискала от ответното дружество да извърши допълнителна проверка за
изясняване на обстоятелствата по случая, като представи допълнителна информация за това
на какво правно основание при формирането на разхода на вода, въз основа на Констативен
протокол № *********/23.06.2023 г. във фактурата за м.юли 2023 г. е приложено правилото
на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Наредбата, отменено на 04.10.2019 г. с ДВ бр. 70 от 2019 г. В
отговор на това, с писмо № ВП - 2555 от 30.08.2023 г. ответното дружество е признало за
неправомерното определяне разхода на вода, доказателство за което са и предприетите
впоследствие действия по сторниране на Фактура № **********/03.07.2023 г., поради което
е била издадена нова Фактура № ******/21.09.2023 г. за сума в размер на 845,88 лв. с вкл.
ДДС за 169 кубически метра вода за периода от 23.05.2023 г. до 23.06.2023 г. В този смисъл е
и Решение № Ж-976 от 10.11.2023 г. на КЕВР, в което се цитира и становището изх. № Ж-
213 от 26.07.2023 г. на В и К оператора, от които се установява, че при определяне на
изразходваните, отведените и пречистените количества вода ответникът е приложил
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата, която към датата на извършване на проверката –
23.06.2023 г., предвижда, че при установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35,
ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Тоест ответникът,
без да има никакви основания за това, е определил изразходваните, отведените и
пречистените количества вода по ред, който е приложим при установяване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи, каквото нито е било
констатирано по съответния ред, нито е имало доказателства за това.
Предвид гореизложеното и съобразно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2012 г., ОСГТК,
следва да се приеме, че неправилното определяне на изразходваните, отведените и
пречистените количества вода, в нарушение на предпоставките, предвидени в закона и в
общите условия, е неизпълнение на договора. Ето защо ответникът носи отговорност за
вредите, които са в причинна връзка с неизпълнението на договора.
При преценката на събраните по делото гласни доказателства, настоящият съдебен
състав приема, че ищецът е доказал, че през процесния период е търпял неимуществени
вреди – гняв и безсилие. Тези вреди са конкретно установени въз основа на събраните гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетеля Е. Б. Ц.а (които доказателствени средства
са стандартно използвани в исковия процес за доказване на подобни обстоятелства), от
показанията на която е видно, че след като е разбрал за начислената му от ответното
дружество сума в размер на близо 10 000 лв., той се ядосал и гневно започнал да крещи по
телефона „как е възможно“, „какви са тези неща“, „в какъв свят живеем“, „как така не могат
да ми обяснят защо дължим тези пари“.
В частност настоящият съдебен състав приема, че е налице и причинна връзка между
неизпълнението и настъпилите вреди. Основната теория за причинната връзка е тази на
равноценността (conditio cine qua non). Според нея неизпълнението на договора е причина за
резултата, когато, ако мислено бъде премахнато от цялата съвкупност от факти,
предхождащи резултата, означавани и с термина "необходими условия", резултатът не
настъпва. Няма причинна връзка, ако резултатът пак би настъпил, независимо от липсата на
дължимото от длъжника поведение. Разновидност на основната теория е тази за адекватната
причинна връзка. Приема се, че теорията за равноценността е вярна, но гражданското право
не се интересува от извънредно случайните последици и условията, които ги пораждат.
8
Причина са само ония условия, които причиняват резултата редовно, правилно, нормално,
типично и адекватно, а не по изключение. Съгласно чл. 82 от ЗЗД делинквентът отговаря за
всички преки и непосредствени вреди, а извън случаите на недобросъвестност длъжникът
отговаря само за предвидимите вреди. Трябва да се установи наличието на причинна връзка
чрез прилагане на теорията за равноценността, след това преките вреди трябва да се
ограничат чрез прилагането на адекватната теория-това са вредите, които са типична,
нормално настъпваща последица от неизпълнението. Терминът "непосредствени вреди"
няма самостоятелно значение, а е синоним на преки вреди. Предвидимите вреди са вид преки
вреди. Това са тези вреди, които могат да се предвидят от длъжника при полагане грижата на
добрия стопанин (А. К. "Облигационно право. Обща част, четвърто издание от 2007 г., стр.
407-411) – в този смисъл е и Решение № 217 от 4.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1269/2023
г. При прилагане на тези указания за конкретния случай трябва да се приеме, че
неправилното определяне от ответника на изразходваните, отведените и пречистените
количества вода, в нарушение на предпоставките, предвидени в закона, вследствие на което
на ищеца е била начислена сума в размер на 9627,65 лв., за което е била издадена Фактура №
********** от 03.07.2023 г., е в причинна връзка с претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Те са и предвидими, тъй като при полагане грижата на добрия стопанин В и К
операторът може да съобрази тяхното настъпване. Следователно има причинна връзка
между неизпълнението на ответника и настъпилите вреди.
По отношение на размера на обезщетението, настоящият съдебен състав приема
следното:
Доколкото в нормата на чл. 52 ЗЗД е прогласен общият правен принцип, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то същият
може да бъде приложен винаги, когато възникват морални вреди, подлежащи на обезвреда.
Предвидените в чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА предпоставки за аналогия на закона са налице, който
извод следва от сходството между неимуществените вреди при деликтната и договорната
отговорност, целта на закона, правилата на морала и единния характер на гражданската
отговорност.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се отчетат от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС).
За да определи размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобразява обстоятелствата, че предвид естеството на работата
си ищецът не е бил в България, когато неправомерно му е била начислена за заплащане
сумата в размер на 9627,65 лв., респ. не е имал възможността лично да се ангажира с
разрешаване на въпроса как и по какъв начин е била опредЕ. тази сума, вследствие на което
е изпитал гняв и безсилие. От друга страна по делото не се установява негативните
емоционални преживявания на ищеца да са били с особено голям интензитет, да са повлияли
върху неговото здравословно състояние или възможността да работи, не се установява да е
бил затруднен личният и социалният му живот в степен по-висока от обичайната. Също
така, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е доказал твърдените в исковата
молба неимуществени вреди изразяващи се в прилошаване и високо кръвно налягане. В този
смисъл и с оглед така приетото настоящият съдебен състав намира, че размерът на
дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде определен на
500 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 1000 лв. предявената искова претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните, съразмерно с уважената, съответно отхвърлена част от
9
исковата претенция.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски, както следва: 50 лв. – за
държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение, т.е. общо 650 лв. Своевременно
релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. В
случая при съобразяване вида и обема на осъществената правна защита в исковото
производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора и проведеното в исковото
производство едно открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав приема, че на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Ето защо на
ищеца се следват разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., т.е. общо 450 лв. От така определения общ размер на
разноските, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 225 лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя в минимален размер от 100 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., район Приморски, ул. „П.“ № 33, да заплати на В. В. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „З.П.“, бл. 102, вх. „Б“, ап. 8, на основание чл. 82 вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от В. В. Ц. в периода от 23.06.2023 г. до 26.09.2023 г., изразяващи се в негативни
емоционални преживявания вследствие от неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответното дружество във връзка със съществуващия помежду им неформален
договор за доставка на В и К услуги в имот с адрес: гр. В., кв. „Ч.“, бл. 33, вх. „Е“, ап. № 16,
ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния
предявен размер от 1000 лв.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., район Приморски, ул. „П.“ № 33, да заплати на В. В. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „З.П.“, бл. 102, вх. „Б“, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 225 лв. – разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА В. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „З.П.“, бл. 102, вх. „Б“, ап. 8,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация – В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., район Приморски, ул. „П.“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 50,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството
пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10