Р Е Ш Е Н И Е
15.10.2018г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд на осми октомври |
Шести наказателен състав година 2018 |
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ |
Секретар: Л. БОЯДЖИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело номер 1967 по описа за 2018 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №18-0938-001880 от 29.04.2018г Началникът на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП на П.Б.М. *** административно наказание глоба в размер на 300лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.Б.М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №1880 от 13.04.2018г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 21,55часа в гр.Плевен, кръстовището образувано от бул.Данаил Попов и ул.Цар Борис ІІІ жалбоподателят М. е управлявал л.а. „ШКОДА ФАБИА” с рег.№***, не е негова собственост, като при въведена временна организация на движението водачът не спазва предписанието на ПЗ „В2“ – забранено е влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А, ПЗ А23 участък от пътя в ремонт поставен върху преносима стойка в зоната на кръстовището по средата на пътното платно на ул.Цар Борис ІІІ до ресторант „Параклис“, посока на движение хотел „Ростов“.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител С.Л.К. и свидетеля Л.Х.Ц., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя К. и свидетеля Ц. се установява, че същите в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението са спрели за проверка управлявания от жалбоподателя М. таксиметров автомобил, който се е движил по ул.Цар Борис ІІІ при наличие на знак В2 – забранено влизането на ППС в двете посоки. Според показанията на актосъставителя К. и свидетеля Ц. жалбоподателят М. е управлявал л.а. „ШКОДА ФАБИА” с рег.№*** в гр.Плевен ул.Цар Борис ІІІ от кръстовището с бул.Данаил Попов по посока хотел Ростов при въведена временна организация на движението с ПЗ „В2“ – забранено е влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А, ПЗ А23 участък от пътя в ремонт поставен върху преносима стойка в зоната на кръстовището по средата на пътното платно на ул.Цар Борис ІІІ до ресторант „Параклис“, посока на движение хотел „Ростов“. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя К. и свидетеля Ц., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя М. по не спазване предписанието на ПЗ „В2“ – забранено влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М. в нарушение, което не е извършил. Твърденията на жалбоподателя М., че не е нарушил пътен знак В2 забранено влизането на ППС в двете посоки, тъй като същият бил поставен и забраняващ движението на ППС само в дясната пътна лента, по посока хотел Ростов, но не и в насрещната пътна лента, по която преминавали и други ППС, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се от показанията на актосъставителя К. и свидетеля Ц.. Актосъставителят и свидетеля са категорични, че ПЗ „В2“ – забранено влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А са били поставени върху преносима стойка в зоната на кръстовището по средата на пътното платно на ул.Цар Борис ІІІ до ресторант „Параклиса”. В тази насока следва да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба №18 от 23.07.2001г за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, обв.ДВ бр.73 от 21.08.2001г, пътния знак е валиден за цялата широчина на всички пътни ленти, предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата страна на знака. Следователно, за жалбоподателя М. като водач на лек автомобил с посока на движение срещуположна на лицевата страна на знак В2 – забранено влизането на ППС в двете посоки, е било забранено преминаването през цялата широчина на пътното платно през всички пътни ленти предназначени за движение в посока хотел Ростов.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П.Б.М. е извършил нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП глоба в размер на 300лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Съобразно разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят П.М. като водач на л.а. „ШКОДА ФАБИА” с рег.№*** в гр.Плевен ул.Цар Борис ІІІ от кръстовището с бул.Данаил Попов по посока хотел Ростов при въведена временна организация на движението с ПЗ „В2“ – забранено е влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А, ПЗ А23 участък от пътя в ремонт поставен върху преносима стойка в зоната на кръстовището по средата на пътното платно на ул.Цар Борис ІІІ до ресторант „Параклис“, посока на движение хотел „Ростов“, не е съобразил поведението си с тези пътни знаци. Жалбоподателят М. е осъществил от обективна страна състава на нарушението, като не се е съобразил с пътен знак В2 - забранено влизането на ППС в двете посоки, и е навлязъл в зоната му действие. От субективна страна съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят М. е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управления на МПС, в това число и задълженията си по чл.6 т.1 от ЗДвП да съобразява своето поведение с пътните знаци, което задължение обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил. Законосъобразно и обосновано наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя М. като на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП му е наложил административни наказания глоба в размер на 300лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Управлението на ППС е дейност с повишен риск, като не спазването на правилата, свързани със съобразяване на поведението на участниците в движението с пътните знаци, и в частност с пътен знак В2 забранено е влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А, ПЗ А23 участък от пътя в ремонт, създава сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното от нарушителя се явява деяние със завишена обществена опасност. В тази насока липсват обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-952/20.07.2017г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят К., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП. Неоснователно е възражението в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН, като е налице поправка в същия в частта относно нарушението законови разпоредби, която поправка не била датирана и подписана от лицето, което я е извършило. Действително, при изписване на нарушената разпоредба в АУАН е направена поправка с коректор, но се установява по категоричен начин, че както в оригинала на АУАН, така и в представения от жалбоподателя препис от АУАН, за нарушена е посочена разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя К. се установява, че поправката е извършена с коректор от него и това е станало преди предявяването на АУАН на нарушителя. От обясненията на жалбоподателя М. дадени в съдебно заседание и от показанията на свидетелката Ц. се установява, че поправката в АУАН е извършена от свидетеля К. в по-късен момент, след предявяването на АУАН на нарушителя и след напускането му на мястото на извършената проверка. Със съставянето на АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение, поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и други, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност виновно нарушената норма. В този смисъл докато в АПК /чл.62 ал.2/ е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административно-наказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. В конкретния случай обаче, и в оригиналния акт за установяване на административно нарушение и в предоставения от жалбоподателя М. препис липсва очевидна фактическа грешка, като изписаната виновно нарушена норма е била коригирана с коректор от актосъставителя. Не може да бъде установено по категоричен начин дали поправката е извършена преди предявяването на акта на нарушителя или след този момент, но за актосъставителя е съществувало задължение изрично да посочи, че извършената в АУАН поправка е направена от него. В тази насока липсват възражения от жалбоподателя по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН досежно извършената поправка с коректор на виновно нарушената норма в АУАН и досежно моментът на извършване на тази поправка. Според съда тази непрецизност, а именно – непосочването от актосъставителя, че той е извършил поправката с коректор, не е от категорията на тези процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Тази нередовност в АУАН е отстранена по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, като законосъобразно наказващият орган е издал наказателно постановление, тъй като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.183 ал.7 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-001880 от 29.04.2018г на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП на П.Б.М. *** административно наказание глоба в размер на 300лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: