№ 6103
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря Д. АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110133985 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.. срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: .. със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Оборище, ..
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 682,40 лв.,
представляваща регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ..., вследствие на ПТП от 28.11.2023 г., при което
застрахованият при ищеца л.а. „... с рег. № .. при движение в гр. София по ...“
при навлизане в локалното платно от лявата страна на подлеза на НДК,
преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба са налице твърдения, че ищецът е застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ по полица № .. от 20.03.2023 г., сключена
със собственика на л.а. „.” , с рег. № ... В срока на действие на застраховката, а
именно на 28.11.2023 г., настъпило ПТП при движение на застрахования
1
автомобил в гр. София по ...“ при навлизане в локалното платно от лявата
страна на подлеза на НДК, който преминал през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. В резултат от това на процесното
МПС били нанесени материални вреди, за които ищецът заплатил на
собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер от 682,40
лв. с платежно нареждане от 15.01.2024 г. Поддържа, че с извършване на
посоченото плащане се е суброгирал в правата на застрахования. Твърди, че
доколкото пътната отсечка, на която е настъпило процесното ПТП, е част от
общинската пътна мрежа, отговорен за поддръжката на пътното платно е
именно ответникът. Сочи, че въпреки изпращането на регресна покана до
ответника, плащане не последвало. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по
основание и по размер. Оспорва наличието на настъпило застрахователно
събитие, както и механизма на ПТП. Счита, че не се установява
обстоятелството, че причина за твърдените увреждания е именно
преминаването на процесното МПС през несигнализирана и необозначена
дупка на пътното платно. Оспорва да е бездействал по повод задължението си
да поддържа пътя, където се твърди, че е настъпило твърдяното ПТП. Твърди,
че процесното ПТП не представлява покрит застрахователен риск по
сключения между ищеца и собственика на увредената вещ договор за
имуществена застраховка. Поддържа, че липсва причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и твърдените вреди върху застрахования от ищеца
автомобил. Счита, че не се установява наличието на предвидените в закона
предпоставки за ангажиране на отговорността му. Сочи, че не се установява
състоянието на увредения автомобил преди процесното ПТП, предвид което
оспорва претенцията и по размер. Посочва, че не са представени
доказателства за поведението на водача на увреденото МПС към момента на
попадане в твърдяната дупка на пътя, както и дали същият е съобразил
скоростта си на движение с пътната обстановка. Прави възражение за
съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
2
На 28.11.2023 г., настъпило ПТП при движение на застрахования
автомобил „... с рег. ... в гр. София по ...“ при навлизане в локалното платно от
лявата страна на подлеза на НДК, който преминал през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. В резултат от това на процесното
МПС били нанесени материални вреди, а именно увредена била предната лява
джанта и били спукани предна и задна леви гуми.
Установява се от застрахователна полица № .., сключена на 20.03.2023
г., че между Д. Ж. Д. като застрахован и ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП АД като застраховател е сключен договор за застраховка
„..” за периода 20.03.2023 г. – 19.03.2024 г. (л.16 от делото). Договорът за
застраховка е сключен при Общи условия.
По постъпило уведомление за щета на процесното МПС е образувана
щета № .... Видно от доклад по щета стойността на причинените на описания
лек автомобил „... с рег. ... щети възлиза на 682,40 лева.
По делото е изготвено заключение на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице вредите, оценени от
застрахователя съответстват на посоченият механизъм на настъпването им и
стойността им по средни пазарни цени – 705.12 лв. Видно от преводно
нареждане на л. 36, ищецът е заплатил на собственика на сервиза, отстранил
повредите по автомобила .. застрахователно обезщетение в размер от 682,40
лв. с преводно нареждане от 15.01.2024 г. За механизма на ПТП съдът
кредитира заключението на САТЕ и разпита на свидетелите очевидци Д. Ж. Д.
и Д. Г. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал.1 от Кодекса за застраховането
вр. чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1)
да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на
който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение и 3) деликтна отговорност на трето лице по отношение
3
увредения - застрахован поради причиняване на застрахователното събитие.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установи се по делото, че между Д. Ж. Д. като застрахован и ЗАД
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД е бил сключен договор за
имуществено застраховане по застраховка “каско”, по застрахователна полица,
валидна към 28.11.2023 г. по отношение на лек автомобил „... с рег. ....
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – Столична община.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП общинските пътища
са общинска публична собственост. Именно, това е и основанието на
законодателят да възложи на общините задължение по тяхното изграждане,
ремонт и поддържане - чл. 31 от Закона за пътищата. Списъците на
републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие
и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. За
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват съвместно по
взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта.
Съдът като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП
намира, че произшествието е настъпило на общински път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на
възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за
нейното опровергаване. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са
необходими следните предпоставки:
4
1. Вреди, причинени на пострадалия (ищеца);
2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
(ответникът) е възложил някаква работа;
3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника;
4. Непосредственият причинител на вредата да има вина за
причинените вреди;
Следователно, вина се търси не у този, който е възложил работата, а у
този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето
лице (като при преценка на вината се преценява с оглед презумпцията по чл.
45, ал.2 от ЗЗД), гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар
той да няма вина.
Вредите, чието обезщетяване може да се търси по този ред могат да
обхващат претърпените загуби – последица от засягане на налични блага
(намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски) или
пропуснатите ползи - неосъществено увеличаване на имуществото.
За реализиране отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е необходимо
установяване на конкретната самоличност на преките извършители, а на
факта, че същите са причинили вредите при или по повод възложена им от
лицето, срещу когото е насочен иска. Вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които
съставляват извършване на тази работа независимо от това, дали
извършването и става в течение на определеното работно време или извън
него. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за
предотвратяване на увреждането. Затова обстоятелството, че причинителят на
увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за
извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не
е основание за отпадане отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат
на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на
което е възложена работа (какъвто е процесният случай). За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява
в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и
5
други правила, и от характера на възложената работа (в този смисъл
Постановление 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС).
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е
налице е неизпълнение на законово задължение.
Механизмът на ПТП се установява от свидетелските показания и от
заключението на вещото лице по допусната СТЕ. Вещото лице посочва, че
описаните ремонтирани части на автомобила, които са в зоната на удара, дават
основание да се счита, че вредите са в причинно – следствена връзка с ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП,
респ. на вредите върху застрахования лек автомобил, в резултат на
неизпълнение на задълженията на длъжности лица на ответника да поддържат
изправността на пътя.
С оглед покритите застрахователни рискове, съдът намира, че тъй като
се касае за застраховка „каско” процесния инцидент представлява покрит
застрахователен риск по застраховката.
Съгласно чл. 400, ал.3 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Поради това съдът
намира, че предвид разпоредбата на чл. 410, ал.1 от КЗ застрахователят –
ищец по делото се е суброгирал в правата на застрахованото лице след
плащане на застрахователно обезщетение именно до размера на стойността на
вредите към датата на настъпване на вредите. С оглед приетото за установено
по делото за размера на вредите съдът намира, че този размер е 682,40 лева.
Затова до този размер са налице предпоставките за настъпване на суброгация
в правата на застрахования при установено от извлечението от сметка,
плащане на застрахователно обезщетение. Следва да се присъди и законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане на сумата.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване,
направено в отговора на исковата молба. Това е така, защото видно от
свидетелските показания, а и от заключението на вещото лице по САТЕ,
водачът се е движил със съобразена скорост, а и наличието на вода в
процесната несигнализирана дупка е довело до невъзможност водача да я
възприеме като опасност на пътното платно.
6
С оглед този изход на делото и искането на ищеца по реда на чл. 78, ал.
1 от ГПК за присъждане на разноски, на същия се дължат разноски в размер на
850 лв., представляващи държавна такса, депозити за вещо лице и свидетели,
както и адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски районен
съд, I Гражданско отделение, 90 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична Община ЕИК .. адрес: гр. София, .. да заплати на
ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД, ЕИК .. със седалище и
адрес на управление ГР.СОФИЯ, .., по иск с правно основание чл. 410, ал.1 от
КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата от 682,40 лв., представляваща регресно вземане
във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по щета № ...,
вследствие на ПТП от 28.11.2023 г., при което застрахованият при ищеца л.а.
„... с рег. № .. при движение в гр. София по ...“ при навлизане в локалното
платно от лявата страна на подлеза на НДК, преминал през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2024 г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 850 лв.,
представляващи разноски по делото.
Банкова сметка на ищеца ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП
АД, по която може да бъде платено вземането – .. ..60.... при ..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7