Р Е Ш Е Н И Е
№ 649
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 26.11.2019 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Ваня Казакова,
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 48 по описа за 2019 г., намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба,
подадена на 08.01.2019 год. от К.Г.Т.
против „Застрахователна компания Бул Инс” АД. Предявени са обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди в общ размер на 44 298,80 лв. Исковата молба първоначално е
подадена пред РС – Пловдив, след което делото е изпратено по подсъдност на
родово компетентния с оглед цената на исковете съд – ОС-Пловдив и образувано
под настоящия му номер.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 17.06.2018 год. ищецът К.Т. пътувал в
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № РВ 1132 ТС, управляван от Д.И.М.. При
преминаването на автомобила по бул. „Христо Ботев“ в с. Войводиново около 20.00
ч. водачът на автомобила виновно предизвикал пътно-транспортно произшествие,
като нарушил правилата за движение: предприел маневра изпреварване на друг
автомобил със скорост около 80 км./ч. по път с неравности и дупки, в които
имало вода от предходен валеж, при което загубил управление, излязъл извън
платното за движение и се ударил в дърво извън платното, при което отново
променил посоката си на движение, върнал се в насрещната лента и едва тогава
спрял. Причината за настъпване на произшествието била управлението на автомобил
със скорост над максимално разрешената за този пътен участник и несъобразена с
конкретната обстановка.
При произшествието
на ищеца били причинени телесни увреждания – фрактура на лява подберица. Т.
постъпил по спешност в „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД и болничното му лечение
продължило в периода от 17.06.2018 год. до 26.06.2018 год. Констатирани били
счупване на горния край на тибия /голям пищял/, фрактура на левия крак,
вътреставно счупване с разместване на костите в областта на колянната става. На
18.06.2018 год. била проведена операция за наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, след което било извършено гипсиране на крака, а преди изписването на
ищеца гипсът бил свален, като било поставено обздвижващо ортопедично средство
„тутор фикс“, закупено със средства на ищеца. В периода от 03.07.2018 год. до
16.07.2018 год. последвало второ оперативно лечение в „УМБАЛСМ Пирогов“ ЕАД,
при което били поставени винтове. До произшествието ищецът работел по трудово
правоотношение като куриер; след произшествието и до 13.11.2018 год. ползвал
отпуск за временна неработоспособност.
И до момента на подаването на исковата молба ищецът
изпитвал болезнени преживявания, бил обездвижен, не можел пълноценно да
обслужва ежедневните си нужди. До 15.10.2018 год. се придвижвал с патерици
Здравословното му състояние не било възстановено. И понастоящем не можел да
свива напълно крака си и срещал затруднения при бързи и резки движения, не
можел да тича.
Във връзка с деянието на виновния водач било образувано
досъдебно производство, което приключило с постановление за прекратяване на
основание чл. 343, ал. 2 НК.
По отношение на л.а. „Фолксваген“, в който пътувал Т.,
била налице валидна застраховка гражданска отговорност, сключена със ЗД „Бул
Инс“ АД, валидна от 15.06.2018 год. до 14.06.2019 год., в т.ч. към датата на
произшествието. На 13.07.2018 год. ищецът отправил застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение, но с две писма: от 30.07.2018 год. и от 23.08.2018
год. застрахователят отказал да се произнесе по претенцията, изисквайки от него
представяне на нови документи, които ищецът счита, че са извън визираните в
нормите на КЗ.
К.Т. се позовава на нормата на чл. 432, ал. 1, чл. 496,
ал. 2 и чл. 505 КЗ и моли съда да
постанови решение, с което осъди Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да му
заплати сумата в общ размер на 44 298,80 лв. за претърпените вследствие
на произшествието имуществени и неимуществени вреди, формирана както следва:
сумата 40 000 лв.
обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 17.06.2018 год. до окончателното плащане;
сумата в общ размер на 4
298,80 лв. обезщетение за имуществените вреди, претърпени вследствие на произшествието, формирана като
сбор от следните суми:
- 3 120 лв. разходи за закупуване на заключваща
плака за проксимална фрактура на тибия, която е била необходима за оперативната
интервенция в „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД и за която е издадена фактура от
18.06.2018 год.;
- 15 лв. такса за запис на диск на образно
изследване, за която е издадена фактура от 21.06.2018 год.;
- 70 лв. за ортопедично помощно средство за
имобилизация на колянната става по фактура от 25.06.2018 год.;
- 21,60 лв. за лекарствени средства, предписани
за следоперативния период, за които е издадена фактура от 26.06.2018 год.;
- 52,20 лв. потребителска такса за болничен
престой в „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД по фактура от 26.06.2018 год.;
- 1 020 лв. за закупуване на канюлирани винтове и
кортикален винт, шайби, антибиотичен костен цимент, необходими за оперативното
лечение в „УМБАЛСМ Пирогов“, за които разходи е издадена фактура от 11.07.2018
год.
Обезщетенията за имуществени вреди се претендират ведно
със законната лихва от отправянето на претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение - 13.07.2018
год. до окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото разноски, като се
настоява и в полза на адвоката, предоставил безплатна правна защита и
съдействие на ищеца на основание чл. 38 ЗА да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за безплатното представителство на материално затруднено лице.
На исковете ищецът е дал точна правна квалификация -
предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва
е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е подал
отговор на исковата молба в
двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Не са изложени възражения срещу допустимостта
на исковете.
По същество се оспорват изцяло исковите претенции.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на произшествието. Акцентира се
върху обстоятелството, че досъдебното производство е прекратено със съгласие на
самия пострадал и противоправността на деянието към момента не е установена.
Оспорва се констативния протокол за ПТП с пострадали лица, който е официален
свидетелстващ документ само досежно фактите, осъществени от или в присъствието
на длъжностното лице. Оспорва се твърдяното виновно и противоправно поведение
на водача на МПС, причинно-следствената връзка между произшествието и
неимуществените вреди. Дори вредите да са причинени вследствие на
произшествието, липсвали доказателства за това, че те са в резултат на деликт.
Аргументира се довод, че съгласието на пострадалия да бъде прекратено наказателното
производство следва да се тълкува като отказ от иск.
Въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с действията на пострадалия –
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че ищецът не е изпълнил
нормативното си задължение да ползва обезопасителен колан – в случай, че такъв
е бил ползван, уврежданията биха били в по-лека степен и по-малък обем.
Претендираното обезщетение не отговаряло на критерия по
чл. 52 ЗЗД за справедливост.
Оспорва се обема и интензитета на твърдените неимуществени
вреди, като оспорването се подкрепя с доказателства.
Оспорват се претенциите за имуществени вреди с позоваване
на т. 7 от Постановление № 4/1968 год. на Пленума на ВС и твърдения, че по
делото не е установена необходимостта от извършването им, действителното им
извършване и размерът им.
Също се претендират деловодни разноски.
В допълнителната
искова молба ищецът развива съображенията, поради които счита възраженията
на ответната страна за неоснователни. Акцентира вниманието на съда върху
обстоятелството, че ответникът не е оспорил наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“, както и твърдението, че
е отправил към ответника в писмен вид застрахователна претенция.
Поддържат се вече изложените твърдения за механизма на
произшествието и за наличието на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Развиват се доводи, въз основа на които ищецът счита
за неоснователно възражението на ответника, че
формулирането на съгласие на пострадалия за прекратяване на
наказателното производство спрямо причинителя на произшествието, не съставлява
отказ от права.
Признава се твърдението на ответника, че ищецът е пътувал
в автомобила без поставен предпазен колан, но счита, че неизползването му по
никакъв начин не е допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Дори счита, че с оглед
скоростта на движение преди удара, изместванията, деформациите и повредите по
автомобила, ищецът би пострадал по-тежко ако бе ползвал колан.
Оспорва възраженията за прекомерност на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че ангажираните от ответника
доказателства не опровергават, а подкрепят описаните в исковата молба
страдания.
Изложено е твърдение за новонастъпили фактически
обстоятелства – след подаването на исковата молба ищецът бил подложен на ново
оперативно лечение за възстановяване на последиците от увреждането на крака му.
На 28.01.2019 год. бил приет в „УМБАЛСМ Пирогов“ АД и ден по-късно бил опериран
като била извършена ексцизия на лезии от мека тъкан.
В подадения отговор
на допълнителната искова молба, с цел отделяне на спорното от безспорното
заявява изрично, че не оспорва факта
на настъпването на произшествието от 17.06.2018 год., наличието на валидна
застраховка „гражданска отговорност“ досежно л.а. с рег. № РВ 1132 ТС, сключена
с ответника, получаването на застрахователна претенция от пострадалия ищец.
Ответникът поддържа възраженията си срещу основателността
на исковете и доводите за съпричиняване, като се развиват допълнителни
аргументи по същество.
Счита, че ако е вярно отразеното в констативния протокол
за ПТП и план-схемата към него за наличие на неравности по пътя, които са
създали предпоставки за настъпването на произшествието, то Община Марица е
нарушила законовите си задължения по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато и безопасно движение по общинските пътища и за сигнализация на
препятствията, поради което носи отговорност за произшествието и се иска
привличането ѝ като трето лице помагач.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Въз основа на становищата на страните с доклада по делото
са приети за безспорни между тях и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че се е осъществило ПТП на 17.06.2018 год., в което като пътник
е участвал ищецът; че същият не е ползвал обезопасителен колан; че при
произшествието му е причинено телесно увреждане; че по отношение на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № РВ 1132 ТС е била налице застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, валидна към датата на събитието; че ищецът
е отправил претенция за заплащане на обезщетение към застрахователя преди
завеждането на делото.
За установяване на спорните между страните обстоятелства, включени в
предмета на доказване, са събрани доказателства.
Изискано и приложено по настоящото дело е досъдебно производство № 223 /
2018 год. по описа на РУ – с. Труд при ОД на МВР – Пловдив. Установява се, че то
е било образувано с извършването на първото действие по разследването –
извършване на оглед на местопроизшествието. Делото е водено за това, че на 17.06.2018
год. водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № РВ 1132 ТС е нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил следна телесна повреда
на К.Г.Т.. В хода на разследването са разпитани свидетели, изготвена е
автотехническа експертиза.
В хода на разследването пострадалият е заявил, че желае наказателното
производство да бъде прекратено, поради което и досъдебното производство е
приключило с мнение за неговото прекратяване. С постановление на РП- Пловдив от
21.02.2019 год., влязло в сила, наказателното производство е прекратено.
След прекратяването на наказателното производство, препис от
постановлението е изпратено на РУ на МВР с. Труд за преценка относно налагане
на административно наказание спрямо водача на лекия автомобил Д.М.. От
изисканата административно-наказателна преписка се установява, че на 28.03.2019
год. е съставен акт за установяване на административно нарушения, в който е
отразено констатирано нарушение, извършено от Д.И.М., който като водач на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № РВ 1152 ТС е извършил изпреварване на друг автомобил
с несъобразена скорост при условията на неравности на пътното платно,
вследствие на което е загубил контрол върху автомобила и се е ударил в
крайпътно дърво. Актът е връчен на нарушителя М., който го е подписал без
възражения. На 02.04.2019 год. е съставено наказателно постановление, с което
на Д.М. е наложено административно наказания глоба за виновното нарушение на
правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Постановлението е връчено на нарушителя на
24.04.2019 год. лично срещу подпис. Липсват данни да е обжалвано, поради което
се приема, че е влязло в законна сила. Глобата е била заплатена от нарушителя
още преди връчването на постановлението, в деня на издаването му.
Едновременно с протокола за оглед на местопроизшествието, с извършването на
който е започнало наказателното производство, е бил съставен и констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Той е с № 20 и е съставен от служител на РУ
на МВР – Труд на 17.06.2018 год. В него е залегнала констатацията, че в с.
Войводиново, обл. Пловдив, ул. „Христо Ботев“, в близост до административен
номер 64, около 20,00 ч. се е осъществило пътно-транспортно произшествие с
участието на л.а. „Фолксваген Голф“, управляван от Д.И.М.. В раздела за
обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че водачът на автомобила се е
отклонил наляво и се е ударил в крайпътно дърво. Изброени са имената на
пострадалите при произшествието три лица, сред които е и К.Г.Т., който е
получил фрактура на лява подбедрица. Към протокола е съставена схема.
Протоколът за ПТП с пострадали лица е оспорен от ответната страна. Както обосновано
се настоява от ответната страна, протоколът за ПТП няма доказателствената
стойност на официален свидетелстващ документ по отношение на всички залегнали в
него обстоятелства, и в частност досежно механизма на произшествието, тъй като
длъжностното лице, което го е съставило, не е било очевидец на фактите, които
са залегнали в констативната му част. Протоколът има доказателствена стойност
на официален документ по см. на чл. 179 ГПК единствено досежно пряко
възприетите от длъжностното лице факти и обстоятелства, а именно участието на
автомобил „Фолксваген голф“ в произшествие на посоченото място и време,
състоянието на автомобила след произшествието, местоположението му към момента
на огледа, признанието на М. пред длъжностното лице, че е управлявал автомобила
и че в него е пътувал Т., който е бил откаран от екип на Бърза помощ.
Доколкото протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена стойност досежно
механизма на произшествието при заявеното оспорване, механизмът подлежи на доказване в
производството и тежестта за установяването му е вменена на ищеца, предвид
липсата на влязла в сила присъда в наказателния процес.
За установяване на механизма на произшествието са допуснати гласни доказателства. Разпитани са
свидетели на произшествието по инициатива и на двете страни в процеса, в това
число очевидците, посочени в протокола за ПТП- К.З. и В.С., както и водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Голф“.
Свидетелят, съставил протокола за ПТП с пострадали лица и съответно на акта
за установяване на административно нарушение С.М. - младши автоконтрольор в РУ-Труд,
си спомня за произшествието, осъществило се на 17.06.2018 год. в с.
Войводиново, което е посетил на място след постъпил в управлението сигнал. При
пристигането си заварил л.а. „Фолксваген Голф“, сив на цвят, който се е ударил
в дърво, намиращо се на тротоара на ул. „Христо Ботев“. На място присъствал
водачът на автомобила, който уведомил полицейския екип, че с него е пътувало
още едно лице, което било откарано със Спешна помощ за медицински преглед.
Водачът на автомобила непосредствено след произшествието разказал на полицаите,
че се движел по ул. „Христо Ботев“ в с. Войводиново по посока автомагистрала
„Тракия“, като в района на църквата предприел изпреварване на друг движещ се в
същата посока лек автомобил. В този участък настилката на пътя била паважна и по
нея имало неравности - преди време бил правен ремонт, след завършването на
който паветата не били наредени качествено. В процеса на изпреварване водачът
установил, че срещу него се движи друг автомобил и се опитал да се върне в
своята лента, при което загубил контрол върху автомобила, той се завъртял и се
ударил с дясната си част в крайпътно дърво. Водачът бил тестван на място за
употреба на алкохол, като резултатите били нулеви. Автомобилът бил със сериозни
увреждания и деформации на мястото на удара.
Д.М., водач на л.а. „Фолксваген Голф“ разяснява пред съда, че на 17.06.2018
год. на връщане от с. Калековец и след влизане в с. Войводиново е застигнал
л.а., който решил да изпревари. При изпреварването навлязъл в шахта или дупка,
изгубил контрол над автомобила и за да избегне удар отдясно в стълб се опитал
да овладее колата, но се ударил странично вдясно в крайпътно дърво. Счита, че в
момента на изпреварването е достигнал скорост от около 70 км./ч. При самия удар
К. „излетя“ от колата. Водачът слязъл, за да му се притече на помощ. Заварил го
седящ на земята, имал силни болки в коляното, а от ухото му течала кръв.
Извикана била Бърза помощ, К. не можел да се изправи, помогнали му и го
откарали с линейка в гр. Пловдив. Ударът на колата в дървото бил в областта на
преден десен калник, от удара дясната част на автомобила била вдлъбната, а
самото табло поддало напред към седалките. Отворили се еърбеците.
Свидетелят В.С. е запазил ясен спомен от произшествието, осъществило се
през лятото на 2018 год. в с. Войводиново, на което е станал очевидец, докато е
пътувал с автомобила си в с. Войводиново по посока от центъра към края на
селото, в обратна на посоката на движение на л.а. „Фолксваген“. Срещу него се
движели два автомобила, като единият с изненадваща маневра започнал да
изпреварва другия. Това изпреварване било възприето от свидетеля като
предпоставка за произшествие, поради което той намалил скоростта и постепенно
спрял плътно вдясно. Изпреварващият автомобил достигнал скорост 80-90 км./ч. и
се ударил в крайпътно дърво. Свидетелят видял, че дясната предна врата се
отворила от удара и пътникът изхвърчал през вратата. С. слязъл от автомобила си,
за да види на място какво се е случило. Установил, че в автомобила са се
движели две момчета, които познава като свои съселяни. К. /пътник в автомобила/
седял на тротоара, опитал се да стане, но не можел - имал рана на главата и не
можел да изправи дясното си коляно. Жена се обадила на телефон 112. След като
свидетелят се уверил, че и двете момчета са в адекватно състояние, потеглил. Според
него причината за произшествието е скоростта на автомобила, която не била
съобразена със състоянието на пътната настилка.
Свидетелят К.З. също е очевидец на произшествието – със собствения си
автомобил си се е движел по ул. „Христо Ботев“ в с. Войводиново в посока към
центъра на селото, със скорост около 40-45 км.ч., при което видял предприемане
на маневра по изпреварването му от движещият се зад него л.а. „Фолксваген Голф“.
При изпреварването „Голф“-ът достигнал скорост двойна над неговата – около
70-90 км.ч. В момента, в който се изравнили изпреварващият автомобил, попаднал
в шахта и загубил управление, започнал да се движи неконтролирано ту наляво, ту
надясно, след което се ударил в дърво. Шофьорът на катастрофиралия автомобил
излязъл много бързо от колата, видимо не бил пострадал. Свидетелят спрял
автомобила си в съседна улица и отишъл на мястото на произшествието. Установил,
че в колата е пътувал и К.Т., който З. познава от дете. Не знае дали е слязъл
от автомобила сам или е изхвърчал от него, но го заварил на тротоара. Видял, че
единият му крак е свит и не може да го изправи, имал и кръв по главата около
ухото. После дошла Бърза помощ. Свидетелят помни, че около година преди
произшествието се правел ремонт на канализацията по ул. „Христо Ботев“, след
който ремонт пътят останал с неравности, някои от шахтите били по-високи от
равнището на настилката, а други по-ниски. Едва през лятото на 2019 год. те
били оправени. В деня преди произшествието валял дъжд и дупките били пълни с
вода.
След съобразяване със събраните гласни доказателства, по делото е изготвена
автотехническа експертиза /част от допуснатата комплексна автотехническа и
медицинска експертиза/, заключението по която не е оспорено от страните. Според
в.л. инж. С.М. водачът на л.а. „Фолксваген голф“ се е движел по ул. „Христо
Ботев“ със скорост около 80 км./ч., предприел е маневра изпреварване на
движещия се пред него автомобил, като е навлязъл в лявата лента за движение. В
един момент е загубил напречната устойчивост и е последвал удар на дясна предна
част на автомобила в дърво, като към момента на удара скоростта е била около 56
км.ч. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да избегне удара и да
предотврати произшествието ако не бе загубил контрол върху автомобила.
При комплексния анализ на така събраните доказателства, съдът приема за
установено, че механизмът на произшествието съвпада с отразения в оспорения
протокол за ПТП с пострадали лица. Произшествието е настъпило след предприета
от Д.М. като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ маневра по изпреварване на движещ
се преди него автомобил, достигнал е скорост около 80 км.ч., загубил е
управление върху автомобила и се е блъснал в крайпътно дърво, като сблъсъкът с
дървото е настъпил в предна дясна страна, в близост до мястото на пътника.
Поведението на водача Д.М. е в нарушение на правилата, установени в ЗДвП.
На първо място М. се е движел в населено място с превишена скорост от 80 км./ч.,
при допустима такава в рамките на населеното място от 50 км.ч., според императивната
разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Тази скорост, освен превишена, е била и
несъобразена с пътните условия. От свидетелските показания се установява, че в конкретния
пътен участък настилката е била неравна, имало е шахти, които са вдлъбнати и
издадени спрямо нивото на настилката. Преди инцидента е имало и валеж, след
който е имало локви. При тази пътна обстановка, избраната от водача скорост от
80 км./ч. освен предприета в нарушение на чл. 21 ЗДвП, е и несъобразена със
състоянието на пътя /неравности и локви/, тя е поставила водача в невъзможност
да контролира управлявания от него автомобил, което от своя страна е довело до
последвалия удар в крайпътно дърво. Обстоятелството, че по настилката е имало
неравности, не освобождава водача от отговорност. Той е имал произтичащо от
закона задължение да съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка, в
т.ч. и с неравностите на пътя, като не предприема изпреварване със скорост над
допустимата, която го е поставила в невъзможност да контролира превозното
средство, което управлява.
Обстоятелството, на което акцентира ответникът в допълнителния отговор, че
отговорност за произшествието носи и собственикът на пътя, който не го е
поддържал в изправен вид и не е поставил предупреждения за неравности по него,
евентуално би могло да се обсъжда на плоскостта на съпричиняването на
вредоностния резултат от трето за спора лице в един бъдещ исков процес. Но
според чл. 53, ал. 1 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно. А съобразно чл. 122, ал. 1 ЗЗД, при солидарната отговорност всеки от
солидарните длъжници носи отговорност пред кредитора за цялото задължение.
Вътрешните отношения между съпричинителите не са предмет на дело, образувано по
иск на пострадалия спрямо един от тях.
Ето защо, съдът приема за несъмнено установено по делото, че с поведението
си М. е нарушил правилата за движение по пътищата и по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
според която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Нарушил е и
нормата, предвиждаща ограничение на скоростта за движение в населено място по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Предвид
допуснатите нарушения, поведението му е
противоправно. Изводът за противоправността се потвърждава и от влязлото в
сила наказателно постановление, с което М. е наказан по административен ред за
допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, което постановление
не е оспорено от ответника.
В резултат на
произшествието на ищеца са причинени телесни
увреждания.
От гласните
доказателства се установява, че още на мястото на произшествието Т. е изпаднал
от колата, бил е в съзнание, но не е можел да изправи крака си, имал е и кръв в
областта на ухото, откаран е бил с линейка до Център за спешна медицинска помощ
в гр. Пловдив.
От представените
писмени доказателства - епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД се
установява, че Т. е постъпил на болнично лечение на 17.06.2018 год. и е изписан
на 26.06.2018 год., като е поставена окончателна диагноза закрито счупване на горния край на тибията /голям пищял/. Причинено
му е било трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, което по
смисъла на НК съставлява средна телесна
повреда. При първоначалния престой в болница е извършена оперативна интервенция, при която е поставена
метална остеосинтеза. Впоследствие, в периода от 03.07.2018 год. до 16.07.2018
год. отново е претърпял оперативно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, при което
са били отстранени преди това поставената латерална плака и винтове и са
поставени 2 канюлирани и два нормални винта; извършена е репозиция на
фрактурата и възстановяване на ставната депресия, поставени са антибиотични
перли. Съответно, в периода от 28 до 31.01.2019 год. ищецът отново е бил в
болничен престой в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, при който е извършена нова, трета по
ред оперативна интервенция, при която е била извършена ексцизия на лезии на
друга мека тъкан, отстранени са антибиотичните перли.
Според
заключението на доктор Б., който е анализирал данните в представените епикризи
и е извършил личен преглед на ищеца, при произшествието от 17.06.2018 год. на Т.
е било причинено закрито счупване на горния край на лявата тибия /голям пищял/,
което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.
Това травматично увреждане е причинено от удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет. Оздравителният процес при подобно увреждане обичайно продължава
около 2-3 месеца при благоприятен ход.
В конкретния случай обаче оздравителният процес не е протекъл в обичайния си
ход, а е бил свързан с усложнения,
предвид настъпило възпаление в областта на оперативната рана, което е наложило
нова операция. При втората операция, която е била необходима поради настъпилото
усложнение и констатацията за лошо репонирана фрактура, са били премахнати първоначално
поставените импланти и е било извършено повторно наместване на счупването и нова
фиксация, а половин година по-късно, през м. 01.2019 год. е извършена трета
интервенция. Поради това оздравителният процес при Т. се е удължил с още 7-8
месеца. Според разясненията в съдебно заседание необходимостта от втора
операция не може да се отдаде категорично на лекарска грешка, тъй като операции
като първата са винаги от спешен порядък и винаги крият рискове.
Най-вероятният
механизъм на счупване на горния край на голямопищялната кост е удар в
арматурното табло в предната повърхност на лявата подбедрица. Ударът при
произшествието е настъпил в предна дясна част на автомобила, при което е
настъпило завъртане.
От експертното
заключение се установява, че автомобилът е фабрично оборудван с предпазни
колани, а безспорно прието по делото е обстоятелството, че ищецът е бил без поставен колан в момента на удара.
Според двете вещи лица по комплексната експертиза принципно се очаква, че при
ползване на предпазен колан ще се намали тежестта на травматичните увреждания,
но в случая не може категорично да се отхвърли възможността от получаването им,
тъй като скоростта в момента на удара е била достатъчно висока и ударът е
настъпил именно от дясната страна, в която е седял пътникът Т.. Разяснява се,
че ролята на предпазните колани е най-голяма при челни удари и скорост до 64
км.ч., а процесното произшествие не отговаря на тези характеристики. От
снимковия материал, приложен към протокола за оглед, било видно, че при удара
предната дясна гума е стигнала почти до вратата и се е стигнало до деформация
на таблото напред към пътника Т.. При ексцентричен удар като процесния, ударът
в дърво в частта от автомобила, в която е пътувал ищеца, силното завъртане на
автомобила, ролята на предпазните колани е ограничена. Не е налице достатъчно
разстояние и автомобилни части между пътника и външната преграда на колата,
които да потушат кинетичната енергия. Още повече, че при удара арматурното табло е
било деформирано, хлътнало навътре към седалката, което подкрепяло извода, че травмата
е настъпила вътре в автомобила при удара на крака в таблото. Травмата, която
ищецът е получил при произшествието няма връзка с отворената въздушна
възглавница. Според разясненията, дадени в съдебно заседание след изслушване на
показанията на свидетелите, в.л. д-р Б. заявява, че е напълно възможно, както
сочат свидетелите, тялото на ищеца да е изпаднало от колата, но е категоричен,
че счупването е станало вътре в колата, а не при изпадането на тялото от нея.
При така
събраните доказателства, не се установява по еднозначен и категоричен начин,
неползването на предпазен колан от ищеца да е допринесло за неговото увреждане
и с пасивното си поведение Т. да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. С оглед скоростта на автомобила и мястото на удара, вредоносния
резултат би могъл да настъпи и в случай на използване на предпазен колан.
Пътникът е изпаднал от автомобила, за което несъмнено от значение е
неползването на колан, но вещите лица са категорични, че счупването на костта е
настъпило още докато ищецът е бил в автомобила, преди изпадането на тялото му
извън него.
Във връзка с неимуществените вреди – болки и страдания,
претърпени от ищеца вследствие на травматичното му увреждане, са разпитани двама
души свидетели – бащата на ищеца Г.Т.. и негов приятел А.Н..
Бащата на ищеца –
Г.Т.. е в родствена връзка с него и съответно, заинтересован от изхода на
спора. Но съдът кредитира показанията му като преки и непосредствени, вътрешно
безпротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства за здравословното му
състояние, с медицинската експертиза и с показанията на св. Н., който не е
заинтересован от изхода на спора. Те не са и опровергани от доказателства,
събрани по инициатива на ответната страна. Г.Т.. свидетелства за това, че от момента на
произшествието, настъпило около 20 ч. на 17.06.2018 год., до оперативната
интервенция, която е станала около три часа след полунощ на следващия ден е
изминало много време, в което ищецът изпитвал нетърпими болки, без да му е
поставено обезболяващо. Свидетелят пряко възприел състоянието на сина си докато
чакали за преглед и операция в центъра за Спешна помощ. Кракът на ищеца бил
силно отекъл, станал син на цвят, болката, която изпитвал, била „невероятна“.
Едва след заплащането на сумата от 3 200 лв. за импланти, К. е бил вкаран в
операционната зала след полунощ. След операцията изпитвал силни болки и дълго
време бил на обезболяващи. Докато бил в болницата, не оставал сам, винаги бил с
придружител. Не можел да се обслужва сам, тъй като не можел да сгъва крака си, да
стъпва на него, ползвал чужда помощ, за да се грижи за тоалета си. Тъй като на
пазара липсвала подходяща за състоянието му инвалидна количка, приспособили за
него конвенционална количка, като направили специална платформа, на която
кракът на К. можел да стои изправен, каквито били медицинските предписания. След
изписването си Т. трябвало да ползва патерици, а никой не го обучил как да
прави това по време на болничния престой. Не можел да спи от болки и неудобство.
Тъй като ищецът
не можел да се обслужва сам и у дома си, майка му останала вкъщи около месец,
за да го обгрижва, придружавала го при всяко придвижване, в т.ч. до тоалетна.
Това допълнително притеснявало Т., за който било неудобно да бъде в тежест на
родителите си. Ползвал патерици до началото на октомври 2018 год.
Още в първия ден
след операцията станало ясно, че е необходима ревизия и втора операция е
наложителна. Тогава родителите на ищеца започнали да търсят опитен медицински
екип и избрали операцията да се извърши в „Пирогов“, като лекарите не давали
гаранция дали операцията ще бъде успешна, което допринесло за преживяването на
допълнителен стрес и тревоги. Ходели на ежемесечни прегледи в София.
Болките
продължавали и след втората операция в „Пирогов“ /м. 01.2019 год./, която се
извършила с оглед поддържаната висока температура и данните за възпалителен
процес; събирала се слуз, която пречела на крака да зарасне. Установило се, че
след като се стабилизира кракът след счупването, на ищеца предстояли и
последващи операции, свързани с увредени при произшествието минискус и кръстни
връзки.
Понастоящем Т. ходел
с възстановена походка, но изпитвал болки в студено време, при клякане. Преди тренирал
футбол, но вече този спорт бил противопоказен за травмата му, не можел да
спортува, да тича дълго време. Върнал се на работа, като в началото получил
подкрепа от ръководители и колеги, които за да го предпазят от необходимостта
да вдига тежки предмети, което се изисквало от длъжността му, сами поемали
товарене и разтоварване, което било задължение на ищеца. Ищецът и понастоящем отбягвал
да вдига тежко, тъй като било опасно за състоянието на крака му.
Свидетелят Н. е
приятел с Т. от повече от 10 години, отишъл е на мястото на инцидента, преди да
откарат ищеца с линейка, а след това го е последвал в Ортопедията, където го
видял пребледнял, притеснен, неговорещ, кракът му бил подут, имал рана на
главата над ухото. Свидетелят отишъл на свеждане още в деня сред операцията и в
следващите дни. Ищецът постоянно повтарял, че го боли, вие му се свят, като се
изправя. Споделял пред свидетеля притесненията си, че може да остане за цял
живот куц и без крак. След като го изписали, Н. ходел у дома на ищеца всеки
ден, за да го разведрява. Т. продължавал да изпитва силни болки и да пие
обезболяващи. След първоначалния период, в който бил само на легло, започнал да
се придвижва с две патерици. Когато приятелите му решили, че ще ходят на
палатки на Бяла река, което правели ежегодно, К. дълго отказвал да се включи,
но приятелите му го убедили да отиде с тях, като го уверили, че ще му помагат
във всичко – да се качи в колата, като дърпали седалката силно назад, нагласяли
му крака, държали му патериците, разпънали му палатката, качили помощната
тоалетна и пр.
Установява се, че
към момента на произшествието Т. е работел по трудов договор като **** за
„Франсизкуп“ ЕООД. От представените болнични листове се установява, че е бил в
отпуск поради временна неработоспособност, дължаща се на счупването на горния
край на тибията, в периода от датата на произшествието до 14.10.2018 год. Периодът
на временна неработоспособност е бил с четиримесечна продължителност, като се
установи от гласните доказателства, че и към момента на завръщането си на
работа ищецът не е бил с напълно възстановена работоспособност и се е налагало
в работата да бъде подпомаган от колеги и клиенти, които са поемали частта от
неговите задължения, свързана с вдигане на тежки товари.
Така, на базата
на писмените доказателства, свидетелските показания и експертното заключение,
за установени по делото се приемат както травматичните
увреждания, така и причинната връзка
между произшествието и тези увреждания. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя от своя страна е следствие на
конкретното действие на делинквента; вредата закономерно произтича от деянието. Произшествието в
случая е необходимата и единствена причина здравето на ищеца да бъде накърнено.
Не се установи
необходимостта от втората и третата оперативна интервенция да се дължи на
лекарска грешка при първата операция, доколкото всяка операция, според
разясненията на съдебния лекар крие рискове от усложнения, а в случая такива се
са проявили.
Т. е изпитвал
значителни по обем и интензивност болки и страдания, претърпял е три оперативни
интервенции, а предстои интервенция и по отстраняване на имплантите в бъдеще.
Възстановителният процес е продължил значително по-дълго от обичайния – ако
обичайният продължава 2-3 месеца, при ищеца са били необходими още 7-8 месеца,
или общо около 11 месеца. И понастоящем ищецът търпи страдания и неудобства,
болки при влошаване на времето и лишения от възможността да се движи без
ограничения и спортува. Ищецът е чувствал както болки, така и притеснения и
неудобства от невъзможността да се обслужва сам, от това че затруднява близките
си, страхове от неизвестността дали ще се възстанови. И понастоящем не е
напълно възстановен в състоянието преди инцидента, тъй като изпитва болки при
промяна на времето, а двигателната му активност по лекарско предписание е
ограничена. Лишен е от възможността да практикува любимия си спорт, което
съставлява също значителна вреда с оглед младата възраст на ищеца.
Доводите на
ответната страна за бързо възстановяване на здравословното състояние на ищеца,
обосновани с представения от нея снимков материал, не се доказаха.
Автентичността на снимките се признава от ищеца. Но действително в снимките от
м. 08.2018 год. е видно, че Т. е бил с патерици. А от разясненията на свидетеля
Н., който е присъствал на заснетите моменти, се установява, че ищецът е
участвал в събиранията с приятелите си благодарение на упоритото им настояване,
с цел да бъде откъснат от мрачните си мисли и оказаната от тях помощ да бъде
транспортиран и обгрижен от тях по адекватен за здравословните му нужди начин.
От правна страна,
във връзка с възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия:
Безспорно между страните е обстоятелството, че Т. не е ползвал обезопасителен
колан. Но от комплексната експертиза се установи, че дори в случая той да бе
използван, не може да се заяви, че би предотвратил увреждането, тъй като
мястото на удара в дървото именно в частта от автомобила, където е седял
пътника, вида и скоростта на удара, обосновава извод, че счупването е станало
вътре в автомобила и не би могло с категоричност да се избегне съприкосновение
между тялото и таблото на колата, дори да бе ползван колан.
Съпричиняването е
обективен факт, който се определя единствено от наличието на причинно-следствена връзка, а не и от
наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. Според
формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. решение № 444 /
31.10.2012 год. по гр.д. № 453 / 2012 год. на второ г.о., за да е налице
съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са
допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното
поведение е част от общия верижен процес на увреждането. Само по себе си
нарушаването на нормативни, общоприети или опитни правила за поведение от
страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване.
И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им
и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие на нарушаването.
Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем – решение № 172 / 11.01.2017 год. по
т.д. № 2140 /2015 год. А според решение № 198 / 03.02.2017 год. по т.д. № 3252
/ 2015 год. на ВКС решаващият съд винаги следва да прецени дали конкретните
установени при условията на пълно и главно доказване действия на пострадалия са
допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили и
въз основа на тях да определи обективния принос на последния.
В случая не се
установи по делото по пътя на пълното главно доказване, че с противоправното си
поведение – неизползването на предпазен колан, пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат и неговото пасивно поведение да е в
причинна връзка с настъпването му. И при поставен колан ищецът би могъл да получи
същите увреждания, а ползването на колана не би ги предотвратило с
категоричност или висока степен на вероятност.
Поради това
възражението за съпричиняване остана недоказано. Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
неприложима и дължимото обезщетение не подлежи на редуциране.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка “гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.
Не се спори, че преди завеждането на делото ищецът е отправил претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. Представени са и писмени доказателства в тази насока. Писмената
претенция е отправена от надлежно упълномощен представител до ЗД „Бул Инс“ АД с
писмо с обратна разписка от 13.07.2018 год. А 20.07.2018 год. е изпратено и
допълнително писмо, с което от ищеца са представени нови доказателства. Второто
писмо е било получено от застрахователя на 24.07.2018 год.
На 30.07.2018 год. ответникът е изискал допълнителна документация, а след
отговора на ищеца, че е в невъзможност да я представи, на 23.08.2018 год.
застрахователното дружество е отговорило, че към този момент липсва основание
за изплащане на обезщетение, като е изискано представяне на влязла в сила
присъда, както и допълнителни документи.
Ето защо, прекият иск на пострадалия спрямо застрахователното дружество е
допустим.
В хода на производството по иск с такава квалификация
следва да бъде установено от една страна осъществяването на деликт, а от
друга страна наличието на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете
предпоставки, необходими, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен между страните е фактът на наличието на
валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност” към 17.06.2018 год., сключен между
собственика на л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № РВ 1132 ТС и ответното
застрахователно дружество.
На базата на събраните по делото доказателства се
установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
които са породили деликтната отговорност
на водача Д.М. към ищеца.
Установи се, че застрахованото лице М. като водач на
застрахования автомобил противоправно
е нарушил описаните по-горе правила за движение по пътищата – управлявал е
лекия автомобил в населено място със скорост над пределно допустимата,
предприел е маневра изпреварване без да съобрази поведението си и скоростта си
със състоянието на пътя, изгубил е управление над автомобила и е причинил
произшествие, вследствие на което на Т. е причинена средна телесна повреда –
счупване на горния край на лявата тибия, което е причинило трайно затруднение
на движенията на долния ляв крайник. Вината според чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното. Противното не се установи. Напротив,
виновността се потвърждава и от влязлото в сила наказателно
постановление.Ищецът е претърпял три оперативни интервенции в рамките на седем
месеца, оздравителният процес е продължил по-дълго от обичайния с 7-8 месеца.
Установи се пряката причинно-следствена връзка между деянието и увреждането.
Оздравителният процес е бил продължителен, свързан с
поставянето на импланти, с оказването на чужда помощ, със значителни болки и неудобства.
Ищецът е ползвал инвалидна количка, впоследствие патерици. Понастоящем
походката му е възстановена, но е ограничен във възможността да тича и да
спортува, което е особено присъщо за млад човек на 21 годишна възраст към
датата на произшествието. Болките не са отшумели и към момента, в каквато
насока са свидетелските показания и се усещат особено при промяна на времето.
Ищецът е положил грижи за успешното провеждане на възстановителния процес, като
се е подложил на предписаните втора и трета операции и е спазвал предписанието
да не стъпва на крака, да не го сгъва и да го щади от натоварване. Оздравителният
процес е бил свързан със значителни болки, със страдания и значителни
неудобства, причинени от невъзможността сам да се обслужва.
Не са доказани действия, извършени от страна на
пострадалия, с които той да е съпричинил вредоносния резултат. Установи се по
позитивен начин, че не е ползвал предпазен колан, но това обстоятелство не е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат.
Несъстоятелен е доводът на ответната страна, че
съгласието на пострадалия за прекратяване на наказателното производство се
приравнява на отказ от иск. Според разпоредбата на чл. 343, ал. 2 НК
наказателното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б НК, се
прекратява ако пострадалият поиска това. Единствената правна последица, която
законът свързва с искането за прекратяване, заявено от пострадалия при
транспортно престъпление, е прекратяване на наказателното производство, а оттам
и на възможността причинителят на произшествието да понесе наказателна
отговорност за деянието си, като му бъде наложено наказание по Наказателния
кодекс. Желанието на пострадалия да се прекрати наказателния процес освобождава
причинителя от наказателна репресия, но по никакъв начин не съставлява отказ от
правото му да търси обезщетение от вредите, които са му причинени вследствие на
деликта. Липсва правна норма, която да предвижда приравняване на желанието на
пострадалия по чл. 343, ал. 2 НК виновният водач да не бъде наказван с отказ от
гражданските права. Единствените негативни последици за пострадалия от искането
за прекратяване на наказателния процес е, че той не може да се ползва от
обвързващата сила на влязлата в сила присъда по чл. 300 ГПК и е длъжен в хода
на гражданското производство по реализация на отговорността за деликт да
проведе пълно главно доказване на всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност, като същевременно дължи и заплащане на държавна такса и
разноски. С това последиците от волеизявлението на пострадалия са изчерпани. За
него не е препятстван пътя да ангажира гражданската отговорност на причинителя
на произшествието, респ. отговорността на неговия застраховател.
При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази продължителността,
степента и интензитета на болките и страданията, тревогите, притесненията и
неудобствата от необходимостта да бъде обгрижван. В същото време отчита и
обстоятелството, че оздравителният процес е имал напрактика успешно развитие,
макар и забавено. При съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът приема, че
при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва
да се определи на 35 000 лв. До този размер искът следва да се уважи, а за
разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв. следва да се
отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Поставя се от ответника
въпроса за началния момент, от която е дължима законната лихва.
Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва се дължи от
датата на увреждането. От този момент тя бе дължима и от застрахователя при
прилагането на отменения КЗ според формираната трайна съдебна практика. Според
сега действащата норма на чл. 429, ал. 2 КЗ, приложима към процесното
застрахователно събитие, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Не се установява застрахованият да е уведомил застрахователя за произшествието.
Поради това законната лихва върху обезщетението се дължи от застрахователя от
датата на предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице.
Според представените доказателства писмената претенция е изпратена до
дружеството по пощата на 13.07.2018 год., петък, в 18,36 ч. Липсват обаче
доказателства /обратна разписка, известие за доставяне/ за датата на
достигането на първоначалната претенция до адресата и момента, в който това е
станало факт. На 20.07.2018 год. от страна на ищеца са изпратени допълнителни
писмени доказателства, като вече са налице и доказателства за връчването на
писмото на адресата ЗД „Бул Инс“ АД. Връчването на допълнението е сторено на
23.07.2018 год. според представеното известие за доставяне. Към този момент е
доказано връчването на претенцията на пострадалия спрямо застрахователя и на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ обезщетението за неимуществени вреди следва да се
присъди от този момент. А искането за присъждането на застрахователното
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата произшествието до достигането
на писмената покана до застрахователя ще се остави без уважение, предвид
съдържанието на посочената правна норма.
Във връзка с
претенциите за имуществени вреди също
са събрани доказателства.
С исковата молба
е представена фактура, придружена с касов бон, издадена на 18.06.2018 год. от
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, в деня на първата оперативна интервенция. Със същата се
установява закупуването от К.Т. на 2 бр.
заключваща плака за проксимална фрактура на тибия, анатомично контурирана, на
обща стойност 3 120 лв. Несъмнено установено по делото е, че така закупените
плаки са имплантирани в тялото на ищеца при извършената оперативна интервенция
и са били необходими за нея.
Установява се
също на базата на представената фактура и фискален бон, че на 21.06.2018 год. в
полза на лечебното заведение е била заплатена от ищеца сумата 15 лв. за копие
от образно изследване. Това копие въз основа на гласните доказателства се
установи, че е било необходимо с оглед анализа на резултата от първата
оперативна интервенция и планирането на втора операция, която е била необходима
за успешното развитие на оздравителния процес.
На 25.06.2018
год., в деня преди изписването на ищеца от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД е закупено от
Т. турор фикс на стойност 70 лв. От интернет сайта на продавача „Ортотекс“ ЕООД
се установява, че закупената вещ представлява ортопедично помощно средство за
имобилизация на колянна става в екстензия, несъмнено необходимо на ищеца с
оглед установеното от гласните доказателства противопоказание за свиване на
коляното в следоперативния период.
На 26.06.2018
год. по фактура са закупени от ищеца клиндамицин и симфония ройтери на стойност
21,60 лв. Клиндамицинът /антибиотик/ е бил предписан с рецепта, издадена от
лекар в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД при изписването на Т. от болницата.
На същата дата е
заплатена и такса в размер на 52,20 лв. потребителска такса, формирана от 5,80
лв. на ден за деветте дни болничен престой в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
Представени са
писмени доказателства и за разход, сторен от ищеца на 11.07.2018 год. за
заплащане в полза на УМБАЛСП „Пирогов“ ЕАД на сумата 1020 лв. за закупуване на
винтове, шайби и антибиотичен костен цимент.
Според
заключението по т. 13 от експертизата всички описани в исковата молба /т. 31/
лекарства, ортопедични помощни средства, винтове, шайби и пр. са пряко свързани
с лечебния процес на К.Т.. Поради това е установено не само извършването на
разноските, които са в общ размер на 4298,80 лв., но и необходимостта на тези
разноски за правилното осъществяване на оздравителния процес и по този начин - причинно-следствената
връзка между имуществените вреди и увреждането.
Поради това застрахователят носи отговорност за
обезщетяване на пострадалия за имуществените му вреди, свързани с извършените
за лечението разноски в установения общ размер от 4 298,80 лв.
Обезщетението за имуществени вреди следва да се
присъди ведно със законната лихва от уведомяването на застрахователя -
23.07.2018 год. до окончателното плащане, а по изложените съображения, основани
на чл. 429, ал. 3 КЗ, искането за законна лихва от 13.07.2018 год. до
22.07.2018 год. ще се остави без уважение като недоказано.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаваното на молбата на ищеца за освобождаването му от такси,
същият не е сторил разноски за внасяне на такса. Ищецът не е освободен от
разноски и е внесъл депозити за експертиза и призоваване на свидетели в общ
размер на 249,30 лв. Поради това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски, пропорционално на
уважената част от исковете, а именно 221,16 лв.
Предоставена му е безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА. Предвид частичното уважаване на исковете, на основание чл. 38,
ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение
следва да бъде присъдено в полза на адв. А.В.А. в размер, определен в
съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 МРАВ, върху уважения размер, а
именно в размер на 1 708,96 лв.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд - Пловдив сумата 1 571,95 лв. държавна
такса, дължима върху уважената част от исковете.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило списък.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК то има право на разноските по
делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Според списъка
разноските на ответната страна, сторени по делото, са в размер на 300 лв.
депозит за съдебна експертиза; 20 лв. депозит за свидетел и 2 676,96 лв.
адвокатско възнаграждение. Разноските за депозити са реално сторени. За
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 859 лв. е издадена
фактура, начислено е ДДС и по банков път е заплатена сумата 2230,80 лв. Не са
налице доказателства за заплащане на възнаграждение в сочения в списъка размер
от 2 679,96 лв., поради което няма основание за зачитане на подобен размер на
възнаграждението. При присъждането на адвокатското възнаграждение следва да се
вземе предвид единствено договореното и заплатено възнаграждение от 2230,80 лв.
Прави се възражение от ищцовата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. По това възражение съдът констатира, че договореното
възнаграждение без ДДС е точно в размер на минимума по Наредба № 1 МРАВ,
определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4. Според пар. 2а от Наредбата за
лицата, регистрирани по ЗДДС дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията,
определени по реда на Наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение. Договореното в размер на минимума по
Наредбата възнаграждение не може да бъде прието за прекомерно и не подлежи на
намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Така, от разноските на ответника,
констатирани в общ размер на 2 550,80 лв., в полза на ответника ще се присъдят 287,91
лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407,
район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на К.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, следните суми, представляващи обезщетения
за вреди, претърпени от Т., вследствие на пътно-транспортно произшествие,
осъществило се на 17.06.2018 год. около 20.00 часа в с. Войводиново, обл.
Пловдив, по бул. „Христо Ботев“, причинено виновно и противоправно от Д.И.М., при
управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № РВ 1132
ТС, по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към деня на събитието по застрахователна полица № BG/02/118001731476
от 13.06.2018 год.:
- сумата 35 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
на счупване
на горния край на тибия /голям пищял/ и разкъсно-контузни рани на главата,
ведно със законната лихва от 23.07.2018
год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за
разликата над сумата 35 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000
лв. и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на обезщетението за неимуществени
вреди ведно със законната лихва,
считано от датата на произшествието – 17.06.2018 год. до 22.07.2018 год. вкл.;
- сумата в общ размер на 4 298,80
лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на произшествието, формирана като
сбор от направените от К.Т. разноски за лечение, както следва:
- 3 120 лв. разходи за закупуване на заключваща
плака за проксимална фрактура на тибия, която е била необходима за оперативната
интервенция в „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД и за която е издадена фактура от
18.06.2018 год.;
- 15 лв. такса за запис на диск на образно
изследване, за която е издадена фактура от 21.06.2018 год.;
- 70 лв. за ортопедично помощно средство за
имобилизация на колянната става по фактура от 25.06.2018 год.;
- 21,60 лв. за лекарствени средства, предписани
за следоперативния период, за които е издадена фактура от 26.06.2018 год.;
- 52,20 лв. потребителска такса за болничен
престой в „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД по фактура от 26.06.2018 год.;
- 1 020 лв. за закупуване
на канюлирани винтове и кортикален винт, шайби, антибиотичен костен цимент,
необходими за оперативното лечение в „УМБАЛСМ Пирогов“, за които разходи е
издадена фактура от 11.07.2018 год.,
ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди, считано от 23.07.2018 год. до окончателното
плащане,
като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на обезщетението за имуществени, вреди
ведно със законната лихва, считано от 13.07.2018 год. до 22.07.2018 год. вкл.;
сумата 221,16 лева разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407,
район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата да заплати на АДВОКАТ А.В.А., ЕГН **********,***, със
служебен адрес ****, сумата 1708,96 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407,
район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд -
Пловдив сумата 1 571,95 лева
държавна такса върху уважената част
от исковете.
О С Ъ Ж Д А К.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 287,91 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..