Р
Е Ш Е
Н И Е № 199/14.11.2022
г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
трети административен състав, в публично заседание на четвърти ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
при Секретаря Велина Митева,
разгледа докладваното от Съдия Ваня Стоянова адм. д.
№ 157 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр.
чл. чл. 18 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на
Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Образувано е по
жалба на „С.“ ЕООД, с. *, област Ямбол с управител Я.Х.И. против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1749#9 от 17.03.2022 г. на
Заместник–изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, с който на
основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, вр. чл. 162,
ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 5, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на
Комисията от 27 януари 2011 г., вр. чл. 18, ал. 3, т.
1 и ал. 4, б. „б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., и във връзка с влязъл в
сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по Мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/1749 от 30.03.2017 г., по
отношение на оспорващия е установено публично държавно вземане в размер на
34 074,10 лева, съставляващо изплатена субсидия по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г.,
Направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ за кампании
2013 и 2014 във връзка с подадените от дружеството-жалбоподател общи заявления
за подпомагане с УИН 28/280513/66332 и с УИН 28/060614/70782. С процесния акт на основание чл. 2 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 973/2012 на Комисията от 12 ноември 2012 г. е определена и лихва за
периода, изминал от посочения в акта срок за доброволно плащане и датата или на
плащане от страна на бенефициента, или на прихващане от бъдещи вземания от
страна на РА.
С доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска отмяната му като
постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и в разрез с неговата цел. Конкретно
се сочи, че производството по прекратяване на многогодишния ангажимент, въз
основа на влезлия в сила краен акт от което е издаден спорния АУПДВ, е протекло
без участието на жалбоподателя поради липсата на надлежно уведомяване за
откриването му по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, вследствие на което е било
нарушено правото на защита. В подкрепа на това твърдение се излага довод, че
ДФЗ не е предприел необходимите усилия да уведоми бенефициента на посочения от
него адрес по седалище, а незаконосъобразно е приложил чл. 61, ал. 3 от АПК
чрез поставяне на уведомление на таблото на ДФЗ. Излагат се доводи, че не може
да се направи и преценка в коя от хипотезите по чл. 18, ал. 1-3 от Наредбата
попада конкретният случай.
В съдебно заседание оспорващият „С.“
ЕООД, с. *, област Ямбол се представлява от редовно упълномощен представител - адвокат
Д.Д. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания и иска съдът да отмени процесния
административен акт като незаконосъобразно произнесен. Счита, че липсват ясно
изразени мотиви за формиране на сумите, с които се намалява получената от
дружеството-жалбоподател субсидия, като сочи, че посочването от
административния орган на чл.18, ал. 4, буква „б“ от Наредба 11 от 2009 г. представлява
бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от
същото не става ясно коя година е възприел той за прекратяване на агроекологичния ангажимент, за да обоснове каква сума следва
да възстанови бенефициента. Заявява се претенция за присъждане на разноски по
списък.
Ответната страна -
Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“–София, се
представлява в процеса от Главен юрисконсулт Д.Б., редовно упълномощена, която
оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да я отхвърли. Намира, че оспореният
в настоящото производство АУПДВ отговаря на всички изисквания за
законосъобразност и в него в достатъчна степен ясно и недвусмислено са изложени
фактическите констатации, които са мотивирали административния орган да приеме,
че са налице изрично посочените в акта и нормативно регламентирани материалноправни предпоставки за установяване на публичното
държавно вземане, което подлежи на връщане от страна на жалбоподателя. Сочи, че
цитираната в АУПДВ разпоредба на чл. 18, ал. 4 за прекратяване е императивна и
задължава земеделския стопанин при прекратен многогодишен ангажимент да
възстанови получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в
зависимост от годината на първоначалното одобрение по мярката. В случая това е
кампания 2013 г. до момента, в който е прекратен агроекологичния
ангажимент, поради което е приложима буква „б“ от нормата, а именно - до края
на четвъртата година. От акта за прекратяване на агроекологичния
ангажимент е видно, че прекратяването се извършва именно през четвъртата година
- кампания 2016 г., както се посочва в съдържанието на уведомителното писмо. Акцентира
се върху обстоятелството, че изписаният в АУПДВ друг номер на акта за
прекратяване на ангажимента е поради допусната техническа грешка – същият е
коректно записан в уведомителното писмо за откриване на производството по
издаването му. В този смисъл намира, че публичното държавно вземане е правилно
определено в акта както по основание, така и по размер. По изложените
съображения иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна с присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
По делото са събрани писмени
доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
„С.“ ЕООД е регистрирано с УРН 512305 в
ИСАК. През 2013 г. е подадено Заявление за подпомагане с УИН 28/280513/66332,
като е заявено участие по Мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., Направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи“. Видно от Писмо изх. № 01-2600/4760 от 01.08.2014 г.
бенефициентът „С.“ ЕООД е одобрен за участие по заявената мярка, като е поел
петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични
дейности по съответното направление. От съдържащите се в административната
преписка документи, както и от приложената на л. 178-183 Справка от ИСАК - Регистър
„Директни плащания“ е видно, че заявления по мярката и направлението са
подадени и за кампании 2014 и 2015 г.
Видно от приложената на л. 186 от
кориците на делото Справка за плащания по заявленията на „С.“ ЕООД по Мярка 214
„Агроекологични плащания“, Направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи“ са били изплатени суми, както следва: за
кампания 2013 – 42 540,20 лева; за кампания 2014 – 42 645,04 лева.
Общата изплатена сума, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане
по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента, е в размер на 85 185,24 лева.
На 31.10.2016 г. е издадено Уведомително
писмо изх. № 01-2600/6748 за откриване на производство по издаване на административен
акт по прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 214 АЕП, изпращано до
бенефициента с обратна разписка до адреса по седалището му в с. *, община **
три последователни пъти на датите 11.11.2016 г.,
16.11.2016 г. и 24.11.2016 г. (л. 5). Видно от приложеното но л. 6 ИД PS 8606 000QSP 8 на 28.11.2016 г. пратката е върната с
отбелязване, че не е потърсена от получатяеля. На
02.12.2016 г. на основание чл. 61, ал. 3 от АПК на таблото за обявления на ДФЗ
е поставено уведомителното писмо за откритото производство по издаване на акт
за прекратяване на многогодишен ангажимент по Мярка 214 ПРСР 2007-2013 г.,
свалено на 23.12.2016 г. след изтичане на посочения срок – 14 работни дни от
поставянето на таблото (Констативен протокол и Уведомление, приложени на л. 7-8
от кориците на делото).
С Уведомително писмо изх. № 01-2600/1749
от 30.03.2017 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 36)
жалбоподателят „С.“ ЕООД е уведомен, че в резултат на извършени на основание
чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. административни проверки за
спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент
ДФЗ е установило, че не е подадено Заявление за плащане по Мярка 214 АЕП с
Направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ за кампания
2016 г., поради което и на основание чл. 67, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредбата ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент на „С.“ ЕООД. Писмото съдържа
указание за възможността му за обжалване по административен и съдебен ред.
Видно от приложеното на л. 34 Известие за доставяне PS 8600 000T7E F
УП писмото е връчено лично на управителя на дружеството на 24.04.2017 г.
Жалба рег. № 10-566 от 06.06.2017 г. по описа на МЗХГ против Уведомително писмо изх.
№ 01-2600/1749 от 30.03.2017 г. е депозирана пред компетентния горестоящ орган - Министъра на земеделието, храните и
горите, който я отхвърлил като неоснователна със своя Заповед № РД 20-67 от
28.08.2017 г. (л. 184, гръб-л. 185). Видно от изложените в акта мотиви, с които
е отхвърлена жалбата, въз основа на събраните в хода на производството доказателства
(Становище на ДФЗ с рег. № 10-566 от 06.06.2017 г. по
описа на МЗХГ и Становище изх. № 10-566 от 27.06.2017 г. на Дирекция „Развитие
на селските райони“ към МЗХГ) след извършени административни проверки е
установено, че за кампания 2016 г. от бенефициента „С.“ ЕООД не е подадено
заявление за плащане по Мярка „Агроекологични
плащания“ с Направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“
съобразно правилата на Наредба № 11/2009 г., поради което и на основание чл. 67
от посочения подзаконов нормативен акт земеделският стопанин следва да бъде
изключен от подпомагане по мярката и да възстанови получената финансова помощ
съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата. В мотивите на заповедта е посочено още, че
с оглед тези констатации е открито производство по издаване на административен
акт по прекратяване на многогодишния ангажимент с бенефициента, като
допълнителна информация от него не е получавана. В заповедта се съдържа
указание, че на основание чл. 98, ал. 2 от АПК на обжалване по съдебен ред
подлежи първоначално издаденият административен акт, т.е. отказът на ДФЗ-РА, но
по делото липсват данни този отказ да е оспорен по съдебен ред, поради което
Уведомително писмо изх. № 01-2600/1749 от 30.03.2017 г. на Заместник-изпълнителният
директор на ДФЗ е влязло в сила.
Съобразно изискването на чл. 26, ал. 1
от АПК с Уведомително писмо изх. № 01-2600/1749#5
от
15.09.2021 г. ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно
производство по издаване на АУПДВ, като видно от съдържанието на писмото, в
него са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че е
налице основание за издаване на АУПДВ. Дадена е възможност на бенефициента да
предостави допълнителна информация в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК,
съответно - да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо
плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. С Възражение
вх. № 70-4802 от 06.10.2021 г. по описа на МЗХГ, надлежно препратено с Писмо
изх. № 70-4802 от 06.10.2021 г. (л. 18-19) кандидатът „С.“ ЕООД възразил срещу
откритото производство по издаване на АУПДВ, като посочил, че са налице
форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. с
оглед образуваното срещу бенефициента по искане на ДФЗ досъдебно производство,
приключило с Постановление изх. № 3267/2016 от 17.07.2016 г., с което същото е прекратено.
С Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-2600/1749#9 от 17.03.2022 г., издаден от
Заместник–изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София на основание чл.
20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9, чл. 165 и чл.
166 от ДОПК, чл. 5, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27
януари 2011 г., вр. чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б.
„б“ и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., и във връзка с влязъл в
сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по Мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-2600/1749 от 30.03.2017 г.,
по отношение на „С.“ ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 34
074,10 лева, съставляващо изплатена субсидия по Мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., Направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи“ за кампании 2013 и 2014 във връзка с
подадените от дружеството-жалбоподател общи заявления за подпомагане с УИН
28/280513/66332 и с УИН 28/060614/70782. С процесния
акт на основание чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 973/2012 на Комисията
от 12 ноември 2012 г. е определена и лихва за периода, изминал от посочения в
акта срок за доброволно плащане и датата или на плащане от страна на
бенефициента, или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА. Видно от
съдържанието на акта, същият е произнесен при пълно възпроизвеждане на
посочените в Уведомително писмо изх. № 01-2600/1749#5 от 15.09.2021 г.
фактически и правни основания. Актът е издаден след преценка възраженията на
бенефициента и отхвърлянето им като неоснователни. Изрично е посочено, че съгласно
чл. 67. ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. земеделски стопани, които не
подадат „Заявление за плащане“ по време на агроекологичния
си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4
от същата наредба и се изключват от подпомагане по Мярка „Агроекологични
плащания“. Направено е позоваване на влезлия в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. № 01-2600/6755 от 03.11.2017
г., въз основа на което е прието, че в съответствие с чл. 18, ал. 4, буква „б“
от Наредба № 11/2009 г. „С.” ЕООД следва да възстанови 40 % от общо изплатената
субсидия преди прекратяването на ангажимента в размер на 85 185,24 лева,
което се равнява на 34 074,10 лева.
Предприети са действия по устно
съобщаване на издадения АУПДВ № 01-2600/1749#9 от 17.03.2022 г. по реда на чл.
18а, ал. 7 от АПК, видно от съставения констативен протокол, приложен на л. 15
от кориците на делото, но впоследствие с оглед изразеното от адресата желание,
актът е изпратен с обратна разписка до адреса по седалище на „С.“ ЕООД и е
връчен лично на управителя Я.И. на 13.04.2022 г. (л. 13). Жалба вх. №
01-2600/1749#10 от 28.04.2022 г. по описа на ДФЗ против АУПДВ е
депозирана чрез административния орган до съда, въз основа на която е
образувано и настоящото съдебно производство.
При горната фактическа установеност
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен
интерес от обжалването, в преклузивния срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата се преценя
като неоснователна по следните
съображения:
АУПДВ е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни
вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. В чл. 20а, ал.
5 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал. 1 и
ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността правомощията на Изпълнителния
директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед №
03-РД/772 от 08.03.2022 г. (л. 132-133), издадена от Изпълнителния директор на
ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5, предложение
първо, вр. ал. 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и
т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на
ДФЗ, с т. 20 от която правомощията за издаване и подписване на писма за
откриване на производства по издаване на АУПДВ, както и на актовете за
установяване на публични държавни вземания по Мярка 214 „Агроекологични
плащания“, са делегирани на П.С. - Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
Оспореният акт е подписан именно от П.С. в качеството ѝ на Заместник-изпълнителен
директор на ДФЗ, поради което съдът приема, че процесният
акт е издаден от компетентен орган в рамките на надлежно оправомощаване
на неговия издател.
АУПДВ е произнесен в писмена форма и
отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че в хода на
развилото се административно производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Процесният АУПДВ е издаден
и в съответствие с материалния закон. Административният орган е приложил
правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт.
В тази насока на първо място следва да
се отбележи, че с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение за
Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на
недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. Съгласно чл.
7, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., агроекологичните
дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години,
от което следва несъмненият извод, че се касае за дългосрочен ангажимент, който
се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане. Според ал. 2,
срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на „Заявление
за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за
плащане“. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите
за подпомагане подават „Заявление за плащане“. Няма съмнение, че това заявление
следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през която е
подадено и едновременно с това да е съобразено и с условията, при които е поет
ангажиментът. В чл. 18, ал. 3, т. 1 от посочената наредба е предвидено, че Държавен
фонд „Земеделие“ прекратява агроекологичния
ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато преустановят
прилагането на агроекологичните дейности по
съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 (т. е. в
петгодишния период). Всичко изложено налага извода, че релевантните за случая
факти са неизпълнение на изискването за ежегодно подаване на заявление за
плащане по време на поетия агроекологичен ангажимент;
извършване на плащане в полза на земеделския стопанин на основание оторизирано
подпомагане по мярка 214 АЕП; прекратяване на агроекологичния
ангажимент с влязъл в сила административен акт. Именно това са и
предпоставките, които в условията на кумулативност са
необходими за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови
получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума. Съгласно
чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. земеделски стопани, които не
подадат „Заявление за плащане“ по време на агроекологичния
си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ и се изключват от
подпомагане по Мярка АЕП.
Самият жалбоподател не отрича, че не е
подал заявление за плащане по Мярка 214 с Направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи“ за кампания 2016, а прави възражение, че не е уведомен
за това свое задължение от страна на фонда, както и че са били налице
форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредбата (образувано
и неприключило към онзи момент досъдебно производство във връзка с подаденото
заявление за подпомагане), възпрепятсвали го да
подаде такова заявление, за което е ангажирал доказателства и в хода на
административното, и в хода на съдебното производство. В тази връзка следва да
се отбележи, че с подаване на заявлението и с одобряване на участието по заявената
мярка и направление, (което в случая е сторено с надлежно съобщеното Уведомително
писмо изх. № 01-2600/4760 от 01.08.2014 г.), бенефициентът „С.“ ЕООД е поел
петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични
дейности по Направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“,
като се е задължил да изпълнява всички изисквания в тази връзка, включително и
визираното в нормата на чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наредба № 11 от 2009 г. за всяка следваща година след подаване на заявлението
за подпомагане до изтичане на петгодишния ангажимент да подава заявление за
плащане. В този смисъл следва да се приеме, че независимо от обстоятелството,
че срещу бенефициента е било образувано досъдебно производство № 84/2016 г.,
което не е приключило към релевантния момент, и независимо, че не е бил изрично
информиран, че при това положение следва да бъде подадено заявление, тези
обстоятелства по никакъв начин не са го възпрепятствали да подаде заявление за
плащане за кампания 2016 г. именно поради факта, че с подаване на заявлението
за подпомагане и с одобряване на участието по съответната мярка и направление е
поето задължението да се спазват всички изисквания, включително и посоченото,
още по-малко дават основание да се приеме, че са налице форсмажорни и
изключителни обстоятелства. Ето защо и сочените обстоятелства не са от
категорията на форсмажорните и изключителни такива по смисъла на чл. 18, ал. 6
от Наредба № 11/2009 г. Неизпълнението на това конкретно задължение има
последицата, скрепена в нормата на чл. 67, ал. 1 от Наредбата, а именно -
съответният земеделски стопанин да възстанови получената финансова помощ, като
същият се изключва от подпомагане по мярка АЕП.
На следващо място, по делото са
представени заявления за плащане за кампании 2013, 2014 и 2015, описани и в
оспорения АУПДВ, като между страните няма спор, че посочените в акта суми за
извършени плащания за кампания 2013 г. и за 2014 г. са получени от „С.“ ЕООД, поради
което съдът приема за безспорно обстоятелството, че оспорващият е получил
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., Направление
„Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ за кампании 2013 г. и 2014
г. във връзка с подадени заявления за плащания.
Налице е и последната предпоставка за
възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него
като финансово подпомагане сума, а именно - многогодишният ангажимент по Мярка
214 е прекратен. По делото е представено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 214 с изх. № 01-2600/1749
от 30.03.2017 г., от което е видно, че ДФЗ-РА прекратява поетия от „С.“ ЕООД петгодишен
агроекологичен ангажимент по мярка 214 с направление „Опазване
на застрашени от изчезване местни породи“ поради неподаване на заявление за
плащане през кампания 2016 г. От доказателствата по делото се установява, че
жалба срещу това писмо е постъпила при компетентния горестоящ
административен орган – Министърът на земеделието, храните и горите, който със
своя заповед я е отхвърлил като неоснователна, като липсват данни да са
предприети действия по обжалване на първоначалния акт по съдебен ред от страна
на оспорващия. В този смисъл наведените в жалбата доводи за нарушено право на
защита в хода на производството по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишния ангажимент са неоснователни. От казаното до тук
следва, че Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 с изх. № 01-2600/1749 от 30.03.2017 г. е влязъл в
законна сила акт не само към момента на издаване на АУПДВ на 17.03.2022 г., но
и към момента на уведомяване на жалбоподателя за откриване на производство по
издаване на АУПДВ с Писмо изх. № 01-2600/1749#5 от 15.09.2021 г. В тази връзка
следва да се отбележи, че влезлият в сила акт, на който се е позовал и
административният орган в спорния АУПДВ, е достатъчна предпоставка за търсене
на изплатените на „С.“ ЕООД суми във връзка с поетия от него ангажимент по Мярка
214, като в конкретния случай административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на
изплатените суми при наличие на надлежно прекратен агроекологичен
ангажимент, по който е реализирано плащане.
От изложеното до тук се налага извод, че
в конкретния казус са налице при условията на кумулативност
всички предпоставки за възникване на задължение за земеделския стопанин да
възстанови част от получената от него като финансово подпомагане и установена с
акта сума, а именно - неизпълнение на изискването за ежегодно подаване на
заявление за плащане по време на поетия агроекологичен
ангажимент; извършване на плащане в полза на земеделския стопанин на основание
оторизирано подпомагане по Мярка 214 АЕП; прекратяване на агроекологичния
ангажимент с влязъл в сила административен акт. При наличието на стабилен
административен акт за прекратяването на посочения ангажимент административният
орган правилно и законосъобразно е определил по основание съответното публично
държавно вземане.
Правилно е определен и размерът на
установеното с акта публично държавно вземане. По делото е безспорно
установено, че по поетия многогодишен ангажимент по Мярка 214 АЕП на „С.“ ЕООД е
била оторизирана и изплатена сума в общ размер на 85 185,24 лева, (съставляваща
сбор от изплатените за кампания 2013 г. и за кампания 2014 г. суми съответно от
42 540,20 лева и от 42 645,04 лева). Съобразно правилото на чл. 7,
ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 11 от 2009 г. поетият
от жалбоподателя ангажимент по Мярка 214 АЕП е започнал от началото на 2013 г.
и предвид петгодишната му продължителност изтича в края на 2017 г. През този
период дружеството-жалбоподател е било длъжно да спазва всички изисквания,
произтичащи от подпомагането по Направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи“ от мярката, включително и изискването за всяка
следваща година след подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на
петгодишния ангажимент да подава заявление за плащане. Безспорно е и
обстоятелството, че подпомаганото лице не е подало заявление за плащане за
кампания 2016 г., т.е. на четвъртата година от поемане на ангажимента. При това
положение размерът на публичното вземане е правилно определен от
административния орган съгласно чл. 18, ал. 4, б. „б“ от Наредба № 11/
06.04.2009 г., а именно - поради прекратяване участието на земеделския стопанин
по Мярка 214 до края на четвъртата година същият следва да възстанови 40 % от
получената до момента финансова помощ от 85 185,24 лева, или 34 074,01
лева така, както е посочено и в спорния АУПДВ. Правилно в съответствие с
разписаното в чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 973/2012 на Комисията от
12 ноември 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1122/2009 и Регламент №
65/2011 е определена и лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за
доброволно плащане и датата или на плащане от страна на бенефициента, или на
прихващане от бъдещи вземания от страна на РА. Следователно, административният
орган правилно е приложил относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с
целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
По изложените аргументи настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна, с оглед на което същата следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно
заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лева
съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, ЯАС, трети
административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.“
ЕООД, с. *, област Ямбол, представлявано от управителя Я.Х.И., против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1749#9 от 17.03.2022 г. на
Заместник–изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. *, зона ***, п. код ****, община
**, област Ямбол, представлявано от управителя Я.Х.И., да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. СОФИЯ сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се
чете