№ 2398
гр. Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110106637 по описа за 2022 година
Предявен е иск от "В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу С. И. С., ЕГН:
**********, адрес: гр.****************, за приемане за установено спрямо
ищеца, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 642.84
лв./шестстотин четиридесет и два лева и 0.84 ст./, представляваща главница,
дължима за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер
***, за периода от 08.01.2019 г. до 07.10.2021 г. за обект -имот, находящ се в
гр.****************, сумата от 74,00 лв. /седемдесет и четири лева/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2019 г.
до 04.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 09.11.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Твърди се в исковата молба, че в периода 08.01.2019 г. до 07.10.2021 г.
ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е
ползвал по партида с абонатен № ***, за обект - имот, находящ се в г
гр.****************, но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата
на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребителите били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На
основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК услуги,
следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по
инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. №
16243/2021г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано
да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва, че ищецът е доставил, а
ответникът потребил соченото количество ВиК услуги. Твърди, че не е спазен
редът за отчитане на водомера по чл.23, ал.9 от ОУ Ищецът не е спазил и реда
по чл.67, ал.2 ОУ Липсват доказателства за техническата изправност на
водомера.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№16243/2021г. на
ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „В. и К.“ ООД с
ЕИК *** заявление от 09.11.2021г. срещу С. И. С., ЕГН: **********, за
сумите, предмет на настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК,
като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
Представена е като доказателство по делото Справка за недобора на
частен абонат № *** от 11.02.2019г. до 08.10.2021г., издадена от "ВиК" ООД.
От представената справка № 724663 от Служба вписвания-Варна за
периода 01.01.1993г.-08.06.2023г. се установява, че С. И. С. е собственик на
обекта на потребление.
Представени са Опис на отчети за абонат № ***; Уведомително писмо
№ ********** и Талон за пломбиране на водомери № ***, подписан от
абоната; Протокол за неосигурен достъп от дата 06.08.2021г.
Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор на "ВиК-Варна" ООД, както и
решения на ДКЕВР от 28.12.2018г.; 23.12.2019г.; 30.12.2020г. за
ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „ВиК-Варна" ООД.
От заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ,
прието в с.з. на 09.06.2022г., се установява, че съгласно издадените от
ищцовото дружество фактури общияj размер на незаплатените задължения за
ползвани ВиК услуги по абонатен номер *** за периода от 08.01.2019 г. до
07.10.2021г. е 642.84 лв., а общия размер на лихвата, изчислена върху
главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до
04.11.2021г. е 74.11 лв.. За периода до 06.12.2019г. е начислявана служебна
консумация по 5 куб.м. месечно. За периода от 10.01.2020г. начислените
количества са от редовен отчет.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе
да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си
на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже
извършено плащане за доставените услуги.
2
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя
възражения, че същият не дължи претендираните суми.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на „ВиК” ООД, гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК” ООД –
Варна.
От представената справка от Служба вписвания е видно, че същият е
собственик на имота – обект на потребление за целия исков период.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото
е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови
нужди до потребител - ползвател на жилище.
Ответникът оспорва реалното доставяне на калкулираното количество
вода до имота.
Съдът счете, че претенцията на ищеца е основателна, тъй като
водомерът е отчитан редовно за периода от 10.01.2020г. до 07.10.2021 г.. За
периода от 08.01.2019 г. до 06.12.2019г. е начислена служебна консумация,
като от представения талон за пломбиране на водомери /л.88/ се установи, че
към 16.12.2019г. показанията на водомера са били 1049 куб.м., което не е
оспорено от абоната. Талонът е подписан от абоната без възражения.
Присъствието на потребителя или на негов представител при
извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.7 от Общите
условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при
отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание,
което ще послужи за определяне на дължимите суми.
На основание чл.24, ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност
за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора извършване
на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от 1 год. от
последното отчитане.
На доказване подлежат предпоставките за служебно начисляване на
количества изразходвана вода по правилата на чл. 35 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. на МРРБ. В случая обстоятелствата относно неосигурения достъп
до обекта на потребление за редовен отчет съдът приема за установени от
съвкупната преценка на събраните доказателства, в това число и от
съставения констативен протокол, при спазване на изискванията на чл. 35, ал.
5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Същевременно не се установява изпълнение
на вмененото задължение на потребителя по чл. 35, ал. 4 от Наредбата, в срок
не по - дълъг от една година от последния редовен отчет да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането.
Потребителят не е потърсил служители на оператора за извършване на
3
редовен отчет. Няма и данни за инициирана процедура по Наредба № 4 от
14.09.2004г. на МРРБ за оспорване на служебно начислените количества
изразходвана вода, в съдебното производство не е направено искане за
отчитане на водомера на място и установяване на основание за изравнява на
количествата в съответствие с реалното потребление.
Предявеният иск за главница е основателен в заявения размер,
установен и от вещото лице. Ответникът дължи и законната лихва върху
съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.11.2021 г., до
окончателното му изплащане.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за лихва за забава върху горното задължение.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по
издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок
от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на вещото лице,
обезщетението за забава възлиза на 74.11 лева. Претенцията следва да бъде
уважена в заявения размер, с оглед липсата на предприето изменение на иска
по реда на чл.214 ГПК.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри и съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество претендира разноски за държавна такса /75 лв./, депозит
вещо лице /200 лева/, депозит особен представител /400 лева/ и
юрисконсултско възнаграждение /50 лв./. С оглед крайния изход на делото,
съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 725 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК в отношенията между "В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, от една страна и ответника С. И. С., ЕГН:
**********, адрес: гр.****************, от друга, че В ПОЛЗА НА
ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ
4
ОТВЕТНИКА, в размер на сумата от 642.84 лв./шестстотин четиридесет и
два лева и 0.84 ст./, представляваща главница, дължима за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от
08.01.2019 г. до 07.10.2021 г. за обект - имот, находящ се в
гр.****************, сумата от 74.00 лв. /седемдесет и четири лева/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2019 г.
до 04.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 09.11.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.16243/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН: **********, адрес: гр.**************** ДА
ЗАПЛАТИ на "В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** сумата 75 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.16243/2021г. на
ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН: **********, адрес: гр.**************** ДА
ЗАПЛАТИ на "В. и К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** сумата от 725 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5