№ 64
гр. Стара Загора, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500067 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 823/18.01.2022г., подадена от Е.Ж.С. с ЕГН
********** , с настоящ адрес гр.Р., ***, чрез адв. Н.К. с адрес на кантора: гр.
С.З., ***, офис № 10. ПР0ТИВ Постановление за приемане на разноските на
ЧСИ М.Д. с рег. № 865 по изп. дело с № 20218650401298 по описа на ЧСИ
М.Д., с която молят да се отмени постановлението, с което ЧСИ М.Д. е
отказала да измени постановлението за разноските по горното изпълнително
дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение от размера на 500
лева до размера на 405 лева.
На 24.09.2021г. от името на доверителката си получил обжалваното
постановление за приемането на разноските, с което съдебният изпълнител се
е произнесъл единствено по направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя. С
постановлението адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя
било отказано да бъде намалено от 500 лева на 405 лева.
Доверителката му не е доволна от постановлението на съдебния
пълнител по направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което от нейно име подава и настоящата жалба.
Твърди, че Постановлението е незаконосъобразно. При разглеждането
на жалбата моли да се вземат в предвид следните факти и обстоятелства :
Между същите страни, като длъжник и взискател по същото гражданско
1
дело на PC Раднево с № 125 от 2020 г. е налице и друго изпълнително дело
под № 20218650400352 - Въззивно гражданско дело 1017 от 2021 г. на ОС
Стара Загора, което е образувано при обжалване на решението по гражданско
дело № 125 от 2020 г. на PC Раднево, по което изпълнително дело е приет и
адвокатския хонорар в размер на 650 лв. Е.Ж.С., като длъжник и по двете
изпълнителни дела, има изрядно процесуално поведение и на практика е
заплатила всички дължими суми, за което представя извлечението от
ведомостта на изплащане на трудово възнаграждение, което е обект на запори
и по двете изпълнителни дела .
Твърди, че след получаването на поканата за доброволно изпълнение по
настоящото дело е внесла, преди да се изпълни запора по трудовото и
възнаграждение допълнително сумата от 750 лв. и е направила всичко
възможно да удовлетвори взискателя по делото.
Сочи, че процесуалният представител на взискателя по настоящото дело
е същият и по предното изпълнително дело 20218650400352, и му е служебно
известно, че е налице запор на трудовото и възнаграждение и сумите
постъпвали редовно. Въпреки, че у взискателя и процесуалният му
представител била налице възможност да присъедини изпълнителният лист
към предното изпълнително дело, което е и в изпълнение на изискването на
чл.442а от ГПК за съразмерност на изпълнителните способи,
жалбоподателката посочва, че те не извършили това действие, а било
образувано ново изпълнително дело.
Жалбоподателката сочи, че минималният адвокатски хонорар за
образуване и водене на Изпълнително дело за сумата от 2559 лв. е 404,56 лв.,
респективно 405 лв., като настоящото изпълнително дело не се отличава с
фактическа и правна сложност и е започнало с молба за образуване, като
предвид че по сметката на ЧСИ били събрани повече от дължимите в
поканата за доброволно изпълнение суми, ще завърши само с това
процесуално действие на пълномощника на взискателя, което обстоятелство
опровергава твърдението на адв. М., че делото е с голяма сложност. Поради
тази причина счита, че на взискателя се дължи адвокатски хонорар в размер
на минимума по Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения - 405
лв.
В случай, че ответната страна поиска разноските за представителство
пред Окръжен съд Стара Загора в размер повече от 200 лв. прави и
възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
Моли съда да отмени постановлението за приемане на разноски на
ЧСИ М.Д., с peг. № 865, по изп. дело с № 20218650401298 по описа на ЧСИ
М.Д. в частта над минималния размер на адвокатското възнаграждение
определен в Наредба № 1 за образуването и воденето на изпълнително
делото, а именно в размер на 405 лева вместо първоначално определените от
2
ЧСИ М.Д. разноски в размер на 500 лева.
Моли да и бъдат присъдени направените в производството по това
обжалване разноски.
Това обуславяло правния и интерес да обжалва действията на
съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
В жалбата са изложени подробните съображения и доводи.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпило писмено
възражение-становище от другата страна, чрез адв. Р.Ж. М. - от АК Стара
Загора, в качеството на пълномощник на взискателя Д.И.С. относно жалба от
адв. Н.С.К. - от АК град Стара Загора, в качеството на пълномощник на
Е.Ж.С., против Постановление от 05.01.2022 г. за приемането на разноски на
ЧСИ М.Д., по изп. дело с № 20218650401298, в частта относно адвокатското
възнаграждение, като считат жалбата за допустима, но неоснователна и молят
същата да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ М.Д.,
както и копие от изпълнително дело с № 1298/21 год., по описа на същия
ЧСИ.
По направените с жалбата на Е.Ж.С., чрез адв. Н.К. от АК Стара Загора
оплаквания, съдът намери за установено следното:
Относно допустимостта:
Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимирана страна -
длъжникът в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК -
определените разноски по изпълнението инкорпорирани в изричното
постановление без № от 05.01.2022г., /л.34 от изп. дело/, с което ЧСИ се е
произнесла изрично за намаляването на разноските по изпълнението, като е
отказала да намали размера на разноските за адвокатското възнаграждение от
500.00 лева на 405 лева. Предвид горното съдът счита, че същата е допустима
и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална
основателност.
Относно основателността:
Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427,
ал.1, т.1 от ГПК и по молба с вх.№ 18167/07.12.2021г. от взискателя,
изпълнително дело с № 20218650401298 е образувано на 07.12.2021 г. по
искане на взискателя Д.И.С., чрез пълномощника му адв. Р.Ж. М. от АК -
Стара Загора, срещу Е.Ж.С. за събирането на присъдена парична сума въз
3
основа на представен изпълнителен лист, издаден по гр. д. с № 125/2020 г. по
описа на PC гр. Раднево. С молбата за образуването е представено и
адвокатското пълномощно и договор за правна защита и съдействие от датата
07.12.2021 г., с който е договорено и платено адвокатското възнаграждение за
образуване и процесуално представителство в изпълнителното производство
в размер на 500 лв. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена и
получена от длъжника на датата 16.12.2021г. с конкретно посочените по
размер и основания дължими суми в изпълнителното производство,
включително и дължимото адвокатско възнаграждение. На 20.12.2021 г. е
постъпила молба от длъжника, с която се иска намаляване на приетото в
производството адвокатско възнаграждение за взискателя, като завишено и
неоснователно и намаляне на таксите по ТТРЗСЧИ.
След преценка на наличните по делото данни, правната сложност на
производството, частично постъпване на дължимата сума по наложния запор
на трудово възнаграждение на длъжника в резултат на принудителното
изпълнение, поисканите от взискателя изпълнителни действия, предприетите
изпълнителни действия по делото и евентуално предстоящите такива, с оглед
исканията на взискателя, както и претендиралата от взискателя сума в
производството и на основание чл.78 ГПК, във връзка с чл.36 от ЗА и чл. 10,
т.1 и 2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, Окръжният съд счита, че обжалваното Постановление на
ЧСИ Д. се явява правилно и законосъобразно и поради следните
съображения:
От гореизложеното се налага извода, че към момента на депозиране на
молбата за образуването на изпълнителното дело, взискателя не само не е бил
получил дължимите и процесни суми, по издадения в негова полза изп. лист,
но и не е бил уведомен за възможността да ги получи чрез пощенския
оператор на парични преводи или по друг надлежен начин. Както
уведомяването, така и самото изплащане само на ЧАСТ от процесните
суми е станало след като вече е било образувано изпълнителното дело.
Предмет на жалбата е размера на приетия по делото адвокатски
хонорар.
Жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар въззивният
съд възприема следното:
Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 18085/07.12.2021 г. е
получена от длъжника съответно на датата 16.12.2021 г.
По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 18770/22.12.2021 г.
от длъжника Желязкова /на листи 18 и 19 от изп. дело/, чрез нейния
пълномощник относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар и
искане, същият да бъде намален на сумата от 405.00 лева.
4
С постановление за приемане на разноските от датата 05.01.2022 г.
съдебният изпълнител е отказала да намали приетия адвокатски хонорар от
размера на 500.00 лв. до размера на 405.00 лв. съобразно Наредба под № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Приетият адвокатски хонорар е в законоустановения размер на
възнагражденията, визиран в Наредба под № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адв. възнаграждения - изм. и доп. С ДВ. бр. 68 от 31 Юли 2020 г. и
поради следното:
По отношение на твърденията в жалбата на жалбоподателката за
недължимост на разноските в изпълнителното производство, в размера, който
е претендиран и в размера, който е посочен в обжалваното Постановление,
следва да се вземе предвид и следното:
Както бе посочено по-горе, безспорно се установява, че към датата на
образуване на изпълнителното дело, вземането на взискателя по
изпълнителния лист е съществувало и не е било погасено чрез плащане. След
като към момента на образуване на делото вземането не е било погасено, то
напълно законосъобразно е поведението на взискателя изразяващо се в
депозирането на молба за образуване на изпълнително дело. Образуването на
изпълнителното дело е съпътствано и с разноски, които взискателя е сторил за
да бъде удовлетворено по принудителен път вземането, което има от
длъжника. Тези разноски са сторени от взискателя при образуване на
изпълнителното дело и преди получаване на частично плащане по реда на
чл.454 от ГПК от страна на длъжника. Разноските се изразяват в заплатени
държавни такси, такси на ЧСИ и съответното и заплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид на факта, че тези разноски са сторени към
момента на образуване на изпълнителното дело и преди да бъдат погасени
дължимите суми по изпълнителния лист, то тези разноски се явяват
добросъвестно сторени и съответно подлежат на възмездяване. Действително
съдът намира, че с поведението си длъжника е дал повод да бъде образувано
изпълнителното производство, и поради това следва да понесе и разноските
сторени от взискателя в това производство.
Още повече, че с горната си молба на основание чл.454 от ГПК
жалбоподателката Желязкова не е изплатила дълга си изцяло, а само е внесла
сумата от 20 % от предявения срещу нея изп. лист по това изп. дело, като не е
задължила писмено да внася на съдебния изпълнител по 10% от дължимите
суми до окончателното погасяване на дълга.
В тази насока взискателят е депозирал молбата си за образуване на
изпълнително дело и такова е образувано от съдебния изпълнител. Освен
искането за образуване на дело, в депозираната молба се съдържат и другите
искания - искане за извършване на различни справки, искане за налагане на
различни запори, искане за налагане на възбрани върху недвижими имоти. В
5
молбата са посочени и способи за събиране на вземането. Исканията са
удовлетворени от съдебния изпълнител - извършени са съответните справки,
наложени са и съответните запори в случая върху трудовото възнаграждение
на длъжника. Всички тези действия са извършени в следствие на активността
на взискателя. Обжалването на процесното Постановление е част от
производството по изпълнителното дело. След като длъжника е сторил
веднъж вече разноските в производството по изпълнителното дело
(изразяващи се, както се твърди, в заплатено адвокатско възнаграждение), то
недопустимо се явява искането за възмездяване на нови разноски в същото
производство.
В чл.435, ал.2, т.7 от ГПК действително е предвидена възможността за
длъжника да обжалва и разноските по изпълнението. В тази връзка следва да
бъдат взети предвид разясненията, дадени в т.2 от ТР под №3 от 10.07.2017г.
по тълк.дело с № 3/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които
„постановление за разноски” следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а
като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в ПДИ. В този смисъл е налице изрично Постановление
на ЧСИ М.Д. от датата 05.01.2022 год. за намаляването на разноските, по
посоченото изп. производство.
В тази връзка неоснователно се явява искането на длъжника, заявено
чрез неговия пълномощник, за намаляването размера на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност на същото. В чл. 10 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / обн. ДВ, бр. 64 от
2004 г., изм. ДВ, бр. 2 от 2009 г. / се определя минимален размер на
адвокатско възнаграждения по изпълнително дело, който е 200 лева за
образуване на изп. дело + възнаграждение за водене на изпълнителното дело,
представляващо 14 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от същата
тази наредба. В конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение
по горепосоченото изпълнително дело действително е 405 лева, а размера на
договореното възнаграждение е 500 лева, което представлява около 1,23 пъти
над минималния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане
на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, когато същото не съответства на фактическата и
правна сложност на делото, но до минималния размер, определен в чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Обсъждайки възражението за прекомерност обаче
съдът следва да отчете и обема на извършените процесуални действия. В
конкретния случай, по повод действията на длъжника / подадената молба с вх.
№ 18770/22.12.2021 г, с изложени в нея искания, включително за
предприемане на друг способ за изпълнение /от взискателя, чрез
6
процесуалния му представител, е било изразено и съответното становище и са
били предприети и съответните процесуални действия за защита на неговите
права и интереси. При това положение, имайки предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и предприетите процесуални действия от
страна на пълномощника на взискателя Окръжният съд счита, че частният
съдебен изпълнител Д. правилно е постановила отказа си да бъде намалено
приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева.
В Тълковния речник думата „прекомерен ” означава извън мярката,
повече от обикновеното, отколкото е редно, прието или прилично. Тази дума
означава също нещо, което е преувеличено, над средното ниво. При това
значение на думата адвокатско възнаграждение в размер на 1, 23 пъти над
минималното, при какъвто и да е въведен критерий, няма как да бъде
определено като прекомерно. Освен това, граматическото тълкуване на
думата „прекомерно” в текста на чл. 78, ал. 5 от ГПК по никакъв начин не
предполага, че става въпрос за всеки размер на адвокатско възнаграждение,
надвишаващ минималния такъв по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Освен това настоящият съдебен състав намира, че да се позовава
длъжникът за образуването на друго второ изпълнително дело е необичайно,
неоснователно и трудно разбираемо. Това изпълнително дело е образувано
най-вече в резултата на неговото бездействие и нежеланието му доброволно
да заплати присъдената в полза на взискателя сума, представляваща
направените пред съдебните инстанции разноски. Ако той си беше платил
задължението си или най-малкото беше предложил начина и надлежен срок
за изпълнение нямаше да се стигне изобщо до образуване на изпълнително
дело. Колкото до това по какъв начин следва да си реализираме правата, то
изцяло право на взискателя е да прецени в рамките на закона по какъв начин
да стори това.
Предвид гореизложеното съдът счита, че подадената жалба против
Постановлението от датата 05.01.2022 г. на ЧСИ М.Д. за приемане на
разноските по изп. дело № 20218650401298 се явява изцяло неоснователна, и
като такава същата следва да бъде оставена без уважение.
При съобразяването именно с действителната правна и фактическа
сложност на изпълнителното дело, както и макар, че е подадена една
молба за образуване на изп. дело, то в същата са посочени няколко
изпълнителни способи за събиране на вземането, и съответно няколко
искания в тази насока, като определеният от ЧСИ адвокатски хонорар,
съдът намира, че същият не се явява прекомерен, а е минималният съгласно
горецитираната Наредба с № 1.
Съдът счита, че същото обжалвано постановление на ЧСИ, от датата
05.01.2022 год. относно разноските по изпълнението се явява правилно,
7
обосновано, мотивирано и в изцяло в съответствие със съдебната практика по
аналогични случаи в частта му относно размера на направените разноски по
изпълнението.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение
е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 436, ал.4 от ГПК и чл.
273 от ГПК жалбподателката следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемия направените от него разноски по делото по чл. 435 и сл. ГПК,
общо в размер на минималните разноски от 200 лева, които са поискани с
възражението на въззиваемия и неговия пълномощник и съответно са
представени и доказателствата в тази насока, а именно договор за правна
защита и съдействие с № 0219924/25.01.2022 год., и списъка на разноските по
чл.80 от ГПК /съответно на листи 30 и 31 от делото/, поради което такива
разноски следва да бъдат присъдени в производството по настоящата жалба.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си
състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и във
връзка с чл.79, ал.1 и чл.80 от ГПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № вх. № 823/18.01.2022г.,
подадена от Е.Ж.С. с ЕГН ********** , с настоящ адрес гр.Р., ***, чрез адв.
Н.К. с адрес на кантора: гр. С.З., ***, офис № 10, ПР0ТИВ Постановление за
приемане на разноските на ЧСИ М.Д. с рег. № 865 по изп. Дело с №
20218650401298 по описа на ЧСИ М.Д., с която моли да бъде отменено
постановлението, с което ЧСИ М.Д. е отказала да измени постановлението за
разноските по горното изпълнително дело в частта за приетото адвокатско
възнаграждение от размера на 500 лева до размера на 405 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Е.Ж.С. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Р., *** и със
съдебен адрес, чрез адв. Н.К. с адрес на кантора: гр. С.З., ***, офис № 10 ДА
ЗАПЛАТИ на взискателя Д.И.С. със съдебен адрес, гр. С.З., ***, чрез
пълномощника му адв. Р.Ж. М. - от АК Стара Загора сумата от 200 /двеста/
лева, представляваща направените от взискателя разноски по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9