Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 96
Гр. Русе, 6 юли 2020г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 25 юни 2020 г. в състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове: Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при
участието на секретар Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 164
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване“.
Русенският районен съд с решение № 68
от 17.01.2020г. по гр. д. № 2701 по описа за 2019г. признава за установено, че И.В.В., ЕГН:**********,*** и С.Г.А., ЕГН **********,*** дължат
солидарно на "Профи Кредит България" ЕООД,
ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. "България", № 49, бл. 53Е,
вх. В, сумата от 1859.83 лв. – главница, представляваща задължение по договор
за потребителски кредит № ********** от 13.03.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 25.01.2019 г. до окончателното плащане, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 258 от 29.01.2019
г. по гр. д. № 465/2019 г. по описа на РРС. Със същото решение Русенският районен
съд отхвърля предявения "Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. В срещу И.В.В.,
ЕГН:********** и С.Г.А., ЕГН **********, иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата над 1859.83
лв. до 5025,84 лв. главница по договор за потребителски кредит № ********** от
13.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019 г. до
окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 258 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 465/2019 г. по
описа на РРС.
Делото пред Русенския окръжен съд
е образувано по въззивна жалба на "Профи Кредит
България" ЕООД ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.,
против решение № 68/17.01.2020г. на Русенския районен съд, постановено по
гражданско дело № 2701 по описа за 2019г., в частта, с която са отхвърлени
предявените искове от „Профи Кредит България“ ЕООД
срещу длъжниците по договор за потребителски кредит № ********** И.В.В. и С.Г.А. за сумата 1088,40 лв. договорно възнаграждение
и за сумата над 1859,83 лв. до пълния размер 2250 лв. главница.
Първоинстанционният съд неправилно, необосновано и без наличие на мотиви е
отхвърлил исковата претенция за договорно възнаграждение. Неправилно не е
признал надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на задължението за
главница. Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и
да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на
задължение на И.В.В. и С.Г.А. да заплатят сумите
1088,40 лв. договорно възнаграждение и сумата 390,17 лв. главница /разликата
над 1859,83 лв. до 2250 лв./. В условията на евентуалност, ако съдът прецени,
че предсрочната изискуемост на вземането не е настъпила, жалбоподателят иска от
въззивния съд да присъди падежиралите вноски относно главницата и договорното
възнаграждение, дължими към края на устните състезания във въззивната
инстанция. Жалбоподателят изрично уточнява, че не обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 1687,44 лв. цена на закупен пакет допълнителни услуги.
Въззивната жалбата е подадена в
законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно
обжалване решение на районния съд.
Въззивната жалба е процесуално
допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на ответниците И.В.В. и С.Г.А. чрез
особените им представители адвокат П.М. и А.М.. Постъпил е писмен отговор от
адвокат П.М. особен представител на И.В.В., в който
се взема становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Русенският окръжен съд прецени
доводите на страните и доказателствата по делото и прие следното:
По делото е представен Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
**********, сключен между „Профи Кредит България“
ЕООД ЕИК *********, представляван от служител А.Я.И., и И.В.В.
ЕГН ********** – клиент и С.Г.А. ЕГН ********** - солидарен длъжник за
предоставяне на кредит в размер на 2250 лв.
за срок от 24 месеца, размер на вноската 139,10 лв. на 21-во число от
месеца, ГПР 49,90 %, ГЛП 41,17 %, дължима сума по кредита 3338,40 лв. Договорът
няма дата на сключване. Такава има в споразумението за допълнителния пакет услуги 13.03.2018г.,
което е сключено едновременно с договора. Срокът на договора е 24 месеца от 13.03.2018
до 21.03.2020г. Първата вноска е с падеж 21.04.2018г., а последна вноска - 21.03.2020.
По делото са представени
уведомителни писма от „Профи Кредит България“ ЕООД до
длъжниците, в които договорът за потребителски кредит едностранно се прекратява от 3.07.2018г. Няма
доказателства тези писма да са изпратени и получени. Към датата на приключване
на устните състезания във въззивната инстанция 25 юни 2020г. срокът на договора
е изтекъл. Пред окръжния съд не стои въпроса за предсрочна изискуемост на
сумата по кредита. Сумата се дължи изцяло поради изтичане на уговорения срок за
ползването й. По делото няма възражения и доказателства длъжниците да са
погасявали кредита. Ето защо окръжният съд присъжда и останалата част от
главницата по кредита 390,17 лв., представляваща последните три вноски от 22-ра
до 24-та включително.
По погасителния план договорната лихва е в общ размер
1088,40 лв., разсрочена също на 24 месечни вноски. Районният съд е мотивирал
решението си да отхвърли тази част от иска така: „По аргумент от чл. 23 ЗПК, не следва да се уважава и претенцията от 1088.40 лв.
договорно възнаграждение.“ Чл. 23 от Закона за потребителския кредит гласи: „ Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.“ Този текст се отнася до предходния чл. 22 „Когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен.“ В случая районният съд
не обявява целия договор за потребителски кредит за недействителен на някое от
посочените основания, а обявява за недействително само споразумението за
закупен пакет допълнителни услуги, поради което и отхвърля иска за цената на
този пакет. След като договорът за потребителски кредит може да се прилага и
без споразумението за допълнителен пакет услуги, няма причина да се откаже
присъждане на уговорената договорна лихва – цената на ползването на паричния
ресурс.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 68 от 17.01.2020г. по
гр. д. № 2701 по описа за 2019г. на Русенския районен съд в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения иск за сумата над 1859.83 лв. до 3338,40 лв. главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 13.03.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.01.2019 г. до окончателното плащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 258 от
29.01.2019 г. по гр. д. № 465/2019 г. по описа на РРС и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.В., ЕГН:**********,*** и С.Г.А., ЕГН **********,*** дължат
солидарно на "Профи Кредит България" ЕООД,
ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. "България", № 49, бл. 53Е,
вх. В, още сумата от 390,17 лв. (триста
и деветдесет лева и седемнадесет стотинки)– неплатена главница, представляваща
задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 13.03.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019 г. до окончателното плащане, и
сумата 1088,40 лв. (хиляда и
осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки) договорна лихва по същия договор
за потребителски кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 258 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 465/2019
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.В.В.,
ЕГН:**********,*** и С.Г.А., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТЯТ солидарно на
"Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:
*********, седалище: гр. София, бул. "България", № 49, бл. 53Е, вх.
В, сумата 32,80 лв. (тридесет и два лева и осемдесет стотинки) разноски за
държавна такса и сумата 300 лв. (триста лева) разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението на окръжния съд не подлежи
на касационно обжалване.
Председател:
Членове: