№ 738/12.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
к. адм. дело № 443 по описа на съда за
2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца и
касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София
против Решение № 10/05.01.2022 г., постановено по адм. дело №
142/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
С подадената от К.Д.И. касационна жалба се обжалва решението в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната
жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановен в
нарушение на материалния закон. Иска отмяната му в оспорената част, като се
постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него
иск в пълен размер.
С подадената от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Р., касационна жалба се обжалва решението
в частта му, с която е уважен предявеният против нея иск за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди и е осъдена да заплати разноски по делото, като
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни
основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание се взема становище, че
така подадената искова молба е недопустима, тъй като към настоящия момент
ищецът е завел искова молба в Административен съд – София-град с идентичен
предмет – адм. дело № 2636/2020 г. Излагат се твърдения, че са налице
основанията за прекратяване на настоящото дело. В случай, че не се уважат
възраженията за недопустимост на предявения иск, се иска отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което
предявеният срещу ГДИН иск се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за
недопустимост на иска, предвид образуваното в АССГ дело, което счита за
идентично по отношение на основание, период и оплаквания. Счита жалбата на К.И.
за неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни
страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях
част, поради което са процесуално допустими.
Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно искането на
процесуалния представител на касатора – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, за прекратяване на настоящото производство, предвид образуваното
в Административен съд – София-град по искова молба на К.Д.И. срещу същия
ответник дело.
В Административен съд – София-град е образувано адм. дело № 2636/2020 г.,
по което съдът се е произнесъл с Решение № 1108 от 22.02.2021 г. С решението е
отхвърлен предявеният от К.Д.И. иск за изплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за периода от 27.06.2008 г. до
03.03.2015 г., като погасен по давност, а и за периода от 04.03.2015 г. до
05.08.2015 г. – като неоснователен и
недоказан. Решението на административния съд е обжалвано и е образувано адм.
дело № 4736/2021 г. по описа на Административен съд – София-град. С
касационното решение съдът е отменил Решение № 1108 от 22.02.2021 г.,
постановено по адм. дело № 2636/2020 г. по описа на АССГ, в частта, в която
исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана за периода от
04.03.2015 г. до 05.08.2015 г. и е върнал делото за ново произнасяне от друг
едноличен състав, и е оставил в сила решението в останалата му част. Видно от
представените по настоящото дело заверени преписи от исковата молба и
постановените съдебни решения в образуваното дело пред Административен съд –
София-град се претендира обезщетяване на вреди, причинени от противоправни
действия и бездействия на специалисти от здравните служби на ответника,
изразяващи се в поставяне на грешни диагнози и неправилно лечение на психиатрично
заболяване. Исковата претенция по адм. дело № 142/2020 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик е различна и се отнася до обезщетяване на
вреди, причинени от противоправни действия и бездействия на администрацията на
Затвора – София, изразяващи се в невзимане на адекватни мерки за лекуването на
зависимостите на ищеца към наркотици и психически заболявания, породени от тях,
като не е бил настанен в защитени група и спално помещение, нито е бил допускан
да участва в беседите с психолог, нито в курсовете за ресоциализация на
зависими от наркотици лишени от свобода.
С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че адм.
дело № 142/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и адм. дело № 2636/2020
г. по описа на Административен съд – София-град не са с идентичен предмет,
съответно не са налице основанията за прекратяване на производството по
настоящото дело.
От страна на касатора К.Д.И. по настоящото дело е представено и Решение №
6857 от 22.11.2021 г., постановено по к. адм. дело № 7628/2021 г. Видно от
касационното решение адм. дело № 8466/2020 г. по описа на Административен съд –
София-град е образувано по иск на К.Д.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение
наказанията“ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени му от
противоправни действия и бездействия на администрацията на Затвора – София,
свързани с неизвършване на дължими се профилактични прегледи, флуорографски и
лабораторни изследвания, както и задължителни и планови имунизации; условия за
доброволно, анонимно и конфиденциално консултиране и изследване за ХИВ/СПИН в
периода от 01.01.2009 г. до 01.10.2015 г. С оглед на изложеното настоящият
касационен състав приема, че не е налице идентичност и на исковите претенции по
настоящото производство и това по адм. дело № 8466/2020 г. по описа на
Административен съд – София-град.
Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по
исковата молба на К.Д.И. с ЕГН **********,***, против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, за осъждане на
същата, на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, да му заплати сумата от 50 000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
противоправни действия и бездействия на ответника спрямо ищеца за периода 22.04.2009
г. до 22.07.2015 г., изразяващи се в невзимане на адекватни мерки за
лекуването на зависимостите на ищеца към наркотици и психически заболявания,
породени от тях, като не го е настанил в защитени група и спално помещение,
нито е бил допускан да участва в беседите с психолог, нито в курсовете за
ресоциализация на зависими от наркотици лишени от свобода.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения
иск за сума в размер на 2 500 лева и го е отхвърлил в останалата му част
до претендирания размер от 50 000 лева като неоснователен и недоказан. За
да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице епизодични незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата
администрация, като е установил, че в исковия период не са осъществявани срещи
с психолог и не е налице хоспитализиране на лицето в СБАЛЛС Затвора
гр. Ловеч, Псих. отделение, след медицинска препоръка. Счел е, че не може да се приеме, че следва
да се ангажира отговорността на ответника за липсата на обособено отделение по
чл. 60 от ЗИНЗС в Затвора гр. София, както и че се явява недоказано
твърдението за недопускане на ищеца до участие в програми на неправителствена
организация. В процесното решение също така е изследвано и дали е
налице и другият елемент от фактическия състав на отговорността, а именно
причинно-следствена връзка между действието, респективно бездействията на
администрацията на Затвора гр. София, и здравословното състояние на ищеца. Съдът е приел, че
такава е налице, тъй като при
наличните противоречиви данни за психическото състояние на лишения от свобода
необосновано е било забавено установяването на това дали е налице психично
заболяване или се симулира такова, а това впоследствие е довело до двукратно
пребиваване на същия за лечение в психиатрично отделение при СБАЛЛС Затвора
Ловеч, което е било препоръчано още към м. април 2009 г. и не е било
осъществено. Счел е, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, за
да бъде прието, че искът е частично основателен.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при
съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и липсата на медицинско
обслужване. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неспазената медицинска препоръка за хоспитализиране на лицето в СБАЛЛС Затвора
гр. Ловеч, Псих. отделение.
Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ГДИН, че решението е
необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти,
релевантни за спора, приема за установени, въз основа на събраните по делото
доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на
изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието
на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на
обжалваното решение. Съдът, в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да
предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел за доказани твърдени в
исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава Държавата да им осигури, от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани.
Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на
обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване
на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от
този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не
само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена
вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението
следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда
при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни – без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/05.01.2022 г., постановено по адм. дело №
142/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)