№ 16110
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110102763 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ищеца ****, с която са предявени срещу
ответника „*** обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
сумата от 852,35 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение ведно с ликвидационни разноски за причинените вреди на лек автомобил марка
„***“, с регистрационен № ***, в резултат на ПТП от 20.06.2022г., настъпило в гр. ***, по
вина на водача на лек автомобил марка „***, чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е била застрахована при ответника, както и обезщетение за забава плащането на
главницата в размер на 18,47 лв. за периода 01.11.2022 г. до 17.01.2023 г.
Ищецът твърди, че на 20.06.2022 г., около 18:00 часа водачът А. Р., управлявайки лек
автомобил марка „***, в стеснен участък, не оставила достатъчно странично отстояние и
реализирала ПТП с паркирания лек автомобил марка „***“, с регистрационен № ***.
Вследствие на гореописаното ПТП на МПС марка „***“, с регистрационен № ***, били
нанесени материални щети. Твърди, че бил съставен Двустранен констативен протокол за
ПТП, в който водачът на лек автомобил марка „***“, с регистрационен № *** е посочил, че
видимите щети на превозното средство са: „ожулване от страната на шофьора - странично“,
а водачът на автомобил марка „*** - „задна, лява броня и калник“. Сочи, че лекият
автомобил марка „***“, с регистрационен № *** бил застрахован в **** на основание
автомобилна застраховка „Каско Стандарт”, застрахователна полица № 5С1072491084, с
валидност от 00:00 часа на 28.09.2021 г. до 23:59 часа на 27.09.2022 г. Твърди, че по
отношение на МПС марка „*** е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена със Застрахователно еднолично акционерно дружество „***,
съгласно полица № *********, със срок на валидност от 00:00 часа на 11.06.2022 г. до 23:59
часа на 11.06.2023 г. Посочва, че нанесените в резултат на ПТП-то щети на увреденото МПС
били описани в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и опис на
претенция № 50- 02180-377/22/ 22.06.2022 г. Посочва, че увредени части на автомобила
били: предна, лява врата и задна, лява врата. С Доклад по щета № 470421222233296 от
05.10.2022 г., застрахователното дружество е одобрило да се изплати застрахователно
обезщетение в размер на 827,35 лева. С преводно нареждане за кредитен превод от
10.10.2022 г. сумата в размер на 827,35 лв. била изплатена на „Ню ийст“ ЕООД - дружество,
на което с възлагателно писмо от 22.06.2022 г. е било възложено извършване на
автосервизни услуги. Посочва, че с писмо с изх. № 06770/ 28.10.2022 г. до ответника били
изпратени 4 броя регресни щети в оригинал, окомплектовани съгласно договорености между
1
двете застрахователни дружества, като сред тях, под № 2 е била включена и процесната щета
заведена от **** под № 470421222233296. В писмото претендиранта сума по щетата
възлизала на 852,35 лв., като към нея били добавени 25 лв. за ликвидационни разноски.
Сочи, че писмото било получено от ответната страна на 01.11.2022г., като в отговор на
писмото, ответникът върнал цялата преписка с мотив, че не се удостоверява, че
отговорността за настъпилото ПТП е на водача на застрахованото при тях МПС. С оглед
гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 852,35 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение, включващо и ликвидационни разноски, както и обезщетение за забава
плащането на главницата за периода 01.11.2022 г. до 17.01.2023 г. в размер на 18,47 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 18.01.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва валидността на застрахователния
договор между ищеца и „ОТП Лизинг“ ЕООД по отношение на лек автомобил „***“, с
регистрационен № *** поради липса на платена премия и липса на извършен първоначален
преглед. Счита, че описаното ПТП не е настъпило по посочения в исковата молба начин.
Оспорва наличието на причинна връзка между настъпилите увреждания по лек автомобил
„***“ и процесното ПТП. Оспорва размера на претърпените вреди, като счита същият за
неоснователно завишен. Оспорва, че ищецът е заплатил сумата в размер на 827,35 лв. на
„Ню Ийст“ ЕООД, както и че същата представлява застрахователно обезщетение за
отстраняването на вреди от процесното ПТП. Твърди, че процесното ПТП е настъпило
изцяло по вина на водача на лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, тъй като същият
не бил осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване с насрещно движещо се
МПС. Прави евентуално възражение за съпричиняване от негова страна поради допускане
на нарушения на разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 20 ЗДвП. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
Основателността на предявения иск произтича от установяването на елементите от
фактическия състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената
застраховка, а именно: наличие на имуществена застраховка „Каско на МПС“, настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката,
застрахователното събитие да е предизвикано вследствие на виновно и противоправно
поведение на лице, чиято гражданска отговорност да е застрахована при ответника, плащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в
размер на действително причинените вследствие на ПТП вреди.
Установява се от представената по делото застрахователна полица № 5С1072491084
от 28.09.2021г., че л.а. „*** с рег. № *** е бил застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ по клауза „Пълно Каско“ за времето от 00.00 часа за
28.09.2021г. до 23.59 часа на 27.09.2022г. Възражението на ответника относно влизането в
сила на застрахователния договор, касаещ заплащането на вноските от застрахователната
премия и извършване на първоначален оглед на автомобила, не следва да се разглежда,
доколкото ответникът, който не е страна по този договор не разполага с материална и
процесуална легитимация да упражнява чужди права, нито пък правата му са производни на
тези на страните по договора, а ищецът, който има интерес да се позове на липса на
застрахователен договор, очевидно не е оспорвал сключването на такъв предвид
обстоятелството, че е платил застрахователно обезщетение по него.
Установява се от приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
20.06.2022г., че на същата дата в гр. София, е настъпило ПТП между застрахованото по
имуществената застраховка МПС „*** с рег. № *** и МПС „***, като съгласно
представените по делото ОУ към застраховка „Каско Стандарт“, приложими към сключения
застрахователен договор, настъпването на ПТП е сред покритите от застраховката
застрахователни събития (Глава Втора, клауза „Пълно Каско“ от ОУ). В съставения за ПТП
двустранен констативен протокол е посочено, че същото е настъпило при разминаване на
2
двете превозни средства и навлизане на л.а. „*** в лентата за насрещно движение. На
нарисуваната в двустранния констативен протокол схема е означено, че пътят, на който е
станало ПТП е двулентов, с по едно платно за движение в посока, като двете платна са
разделени с непрекъсната осева линия. При разпит на свидетелите С. и Р., водачи на двете
превозни средства при настъпване на ПТП, се установява, че двустранният констативен
протокол е подписан от същите, като свидетелят Р., водач на л.а. „***“ посочва, че при
съставянето на документите посочила, че е причина за ПТП, но не смята, че е навлизала в
лентата за насрещно движение, а след като потеглила другият водач не я е изчакал, а също
тръгнал срещу нея и двете не могли да се разминат.
По делото е прието писмено доказателство – уведомление за щета, подадено от
застрахования при ищеца собственик на МПС „*** с рег. № *** и попълнен от водача му
към датата на ПТП Е. С., в което същият е декларирал, че ПТП е настъпило на 20.06.2022г. в
гр. ***“, при разминаване в стеснен пътен участък, като управляваният от нея автомобил
бил в спряло състояние, но бил ожулен във вратите от страната на водача от автомобила в
насрещното движение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.,
водач на л.а. „*** с рег. № ***, и А. Р., водач на л.а. „***, които изнасят пред съда
противоречиви данни относно спорния механизъм на настъпване на ПТП. Свидетелят С.
посочва, че през лятото на 2022г. управлявала автомобила „*** с рег. № *** в гр. ***, в една
малка пряка, която свързвала бул. ***“ с вътрешна улица – ул. „***“. Свидетелката се
движела от бул. ***“ към тази улица, когато срещу нея дошъл друг автомобил. Мястото било
тясно и свидетелката С. отбила встрани, за да могат да се разминат двете коли. На
разширено място на улицата, служещо за паркиране, имало паркирана перпендикулярно
платформа и водачът на другия автомобил се опитал да го заобиколи и затова закачил колата
на свидетелката С.. Към момента на удара свидетелката била отбила вдясно и била спряла,
не е навлизала в лентата за насрещно движение. В резултат на удара била увредена предната
лява врата на л.а. „***, свидетелката не си спомня дали била закачена и задната врата. За
ПТП бил съставен двустранен констативен протокол. От показанията на свидетеля Р. се
установява, че ПТП настъпило през лятото на 2022г. в гр. ***, на кръстовище на колелото на
трамвай № 7 и № 27. Свидетелката управлявала л.а. „***“ и се движела по ул. „Лъвски рид“
към бул. ***“, като трябвало да завие наляво. След като завила, отдясно имало паркинг,
имало и ремонт и много хора и станало задръстване. Свидетелката преценила, че ще
потегли, но когато тръгнала колата в насрещното платно също потеглила в последния
момент и настъпил ударът. Посочва, че на мястото на ПТП имало платформа и багер, които
били в лентовото движение на водача на другия автомобил. Свидетелката смята, че не се
наложило да влиза в лентата за насрещно движение. При удара били увредени лявата страна
на л.а. „***“, а за л.а. „*** щетата била от страната на водача, колата била одрана от начало
до край от лявата страна. Другият водач бил доста фрустриран и казал на свителката Р., че
със сигурност вината е нейна. Съставили документ, в който било посочено, че вината е на
свидетеля Р..
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което е изготвено след разпит на
свидетелите-очевидци, вземайки предвид техните показания и не е оспорено от страните и
което съдът кредитира като обосновано и компетентно, от което се установява, че описаните
от застрахователя по имуществената застраховка и обезщетени щети по МПС „*** с рег. №
*** – ожулване от страната на водача (леви врати) съответстват и са в причинна връзка с
описания в двустранния констативен протокол, в уведомлението за щета, подадено от
застрахования и показанията на разпитаните свидетели, механизъм на настъпване на ПТП.
Вещото лице посочва, че ПТП е настъпило при предприемане на маневра за разминаване от
страна и на двамата водачи на участвалите в ПТП автомобили, като траекториите на двата
автомобила са се пресекли и е настъпило съприкосновение между тях. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че с предприетите маневри и двамата водачи са се
поставили в такава ситуация, че да не могат да се разминат без съприкосновение. Посочва,
че съобразно вида и характера на щетите и двата автомобила са били в движение в момента
на удара, като са се движили със скорост в рамките на 3-5 км/ч, като съобразно настъпилите
вреди л.а. „***“ се е движил напред и надясно, а автомобил „***“ – напред и наляво. За
автомобил „***“ пътят се е скосявал, а автомобил „***“ се е опитвал да заобиколи
автомобила „***“.
При така събраните по делото доказателства съдът приема за установен посочения от
вещото лице механизъм на ПТП, при който водачите и на двата автомобила са предприели
маневри за изпреварване, без да осигуряват достатъчно странично разстояние между
3
пътните превозни средства, а освен това при доказаното наличие на стеснение и препятствие
на пътното платно, не са намалили скоростта или спрели, за да пропуснат насрещно
движещите се пътни превозни средства – нарушение на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
движение по пътищата. В този смисъл поведението и на двамата водачи стои в равна по
степен причинна връзка с настъпилото ПТП и вина за него имат и двамата водачи. Вината на
водачите, разбирана като несъобразяване с дължимия модел на поведение, който е
нормативно предписан, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция
не е оборена по съответния ред.
Безспорен е между страните е фактът, че към датата на ПТП – 20.06.2022г.
гражданската отговорност на собственика и водачите на МПС „*** с рег. № *** е била
застрахована при ответника „***, поради което при установеното противоправно вредоносно
виновно поведение на застрахования водач, ответникът-застраховател се явява
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за регресното вземане.
Установи се от заключението на САТЕ, че описаните в описа на застрахователя-ищец
вреди по МПС „*** с рег. № *** – ожулване на предна и задна лява врата се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 10.10.2022г. ищецът е
платил застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие за
вредите по застрахования МПС „*** с рег. № ***, заплащайки директно стойността на
ремонта му на официалния сервиз на марката „Ню Ийст“ ЕАД (с оглед обстоятелството, че
автомобилът е бил в гаранционен срок – 8 месеца и 23 дни от датата на първоначалната
регистрация) в размер на 827,35 лв., която предвид установените факти относно срока на
експлоатация на автомобила следва да се възприеме за действителна стойност за
възстановяване на причинените вследствие на ПТП щети. Като се прибави обичайният
размер на ликвидационните разноски в размер на 25 лв., който не е спорен между страните,
размерът на регресното вземане се равнява на претендираната сума от 852,35 лв.
В случая следва да се отчете установеното съпричиняване от 50 %, откъдето следва
извод, че ищецът като застраховател по имуществена застраховка се е суброгирал в правата
на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача на МПС
„***, до размера на половината сума от сбора на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне от 852,35 лв. или за сумата от
426,18 лв. (852,35/2=426,18), до който размер предявеният иск по чл. 411 КЗ е основателен и
следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, а за разликата над сумата от 426,18
лв. до пълния предявен размер от 852,35 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД произтича от
установяване наличието на главен дълг, изпадане на длъжника в забава за плащането му,
както и от установяване размера на акцесорното вземане.
В случая се установи, че ищецът има срещу ответника задължение за плащане на
регресно вземане в размер на 426,18 лв. Видно от представената по делото регресна покана,
получена на 01.11.2022г., ответникът е бил поканен да заплати вземането, като по делото не
са представени доказателства за плащане на главницата, в 30-дневния срок по чл. 412, ал. 3
КЗ, с оглед което последният е изпаднал в забава за вземането в установения размер, считано
от деня, следващ изтичането на този срок т.е. от 02.12.2022г. (срокът е изтекъл на
01.12.2022г. и от следващия ден – 02.12.2022г. ответникът е изпаднал в забава). Предявеният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е установен по основание, поради което на основание чл. 162 ГПК
съдът определя неговия размер за периода, за който е основателен, от 02.12.2022г. до
17.01.2023г. на сумата от 5,85 лв., за който размер и период искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата над сумата от 5,85 лв.
до пълния предявен размер от 18,47 лв. и за периода от 01.11.2022г. до 01.12.2022г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал и доказал извършване на разноски в размер на 50 лв. – държавна такса, 300 лв.
– депозит на СТЕ и 40 лв. – депозит на свидетел, общо разноски в размер на 390 лв., от
които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете следва да му
се присъдят разноски в размер на 193,49 лв. По делото не е доказано заплащане в брой или
4
по банков път на уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по неформалния договор за правна защита и съдействие, обективиран във фактура № 136 от
09.01.2023г., поради което съдът не присъжда адвокатско възнаграждение на ищеца.
Ответникът е претендирал и доказал извършване на разноски по делото в размер на 300 лв. –
депозит на СТЕ и 40 лв. – депозит на свидетел, общо 340 лв. Същият е бил представляван в
производството от юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя с оглед фактическата и правна сложност на
делото на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП на сумата от 100 лв. Или разноските на
ответника за производството са в размер на 440 лв., от които на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да му се присъдят разноски в
размер на 221,71 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ***** да заплати
на ***, със седалище и адрес на управление гр. *** на основание чл. 411 КЗ сумата от 426,18
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, включващо
и ликвидационни разноски, за причинените вреди на лек автомобил марка „***“, с
регистрационен № СВ *** СТ, в резултат на ПТП от 20.06.2022г., настъпило в гр. ***, по
вина на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № СВ *** ВМ, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5,85 лв., представляваща
обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 02.12.2022г. до 17.01.2023г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 193,49 лв., представляваща разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 411 КЗ за разликата над сумата от
426,18 лв. до пълния предявен размер от 852,35 лв. и предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 5,85 лв. до пълния предявен размер от 18,47 лв. и за периода от
01.11.2022г. до 01.12.2022г.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на „***, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр. *****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 221,71 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5