Решение по дело №304/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от С.Б.С. ***, действащ чрез пълномощника адв. А.Й. ***, съдебен адрес:***, офис 4, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 80.00 лева срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Видин, представляващи адвокатско възнаграждение, платено в производството по АНД № 237/2014 г. по описа на Районен съд Белоградчик (БРС). Твърди се, че платеното адвокатско възнаграждение е пряка последица от поведението на ответника, предвид отмяната на НП № 14-0242-000267/29.08.2014 г., издадено от органи на ОДМВР-Видин. Иска присъждане на съдебни разноски в размер на 310.00 лева, представляващи 300.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 10.00 лева държавна такса за настоящото производство.

Ответникът ОДМВР-Видин, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Тошев оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава становище за основателност на исковата молба.

Административен съд-Видин, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: исковата молба е подадена от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.

По същество исковата молба се явява основателна, поради следното: от представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № 14-0242-000267/29.08.2014 г., издадено от началник група към РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин, на ищеца са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200.00 лева, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, както и "глоба" в размер на 30.00 лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Белоградчик, за което е образувано АНД № 237/2014 г. по описа на съда. С решение № 226/22.12.2014 г., влязло в сила на 21.01.2015 г., съдът отменил наказателното постановление.

В производството пред Районен съд-Белоградчик ищецът е бил представляван от адвокат, видно от приложения по делата договор за правна защита и съдействие, за което производство му е заплатил възнаграждение в брой в размер на 80.00 лева. Установява се и че процесуалния представител на ищеца е взел участие в производството пред първоинстанционния съд.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за имуществена вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение в размер на 80.00 лева по повод оспорване на НП № 14-0242-000267/29.08.2014 г., издадено от орган на ОДМВР-Видин, отменено с решение № 226/22.12.2014 г., постановено по АНД № 237/2014 г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 21.01.2015 г. поради необжалването му.

Въпреки, че наказателното постановление не е административен (правоприлагащ) акт, а е правораздавателен акт, съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. по описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, то е в резултат на административна дейност на държавни или общински органи, поради което исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В хода на настоящето производство съдът изиска АНД № 237/2014 г. на БРС и установи, че в производството по обжалване на процесното НП жалбоподателят С.Б.С. е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Георги Георгиев, в който е отразено плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 80.00 лева за осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Производството по оспорване на посоченото постановление е приключило в две открити съдебно заседание, на които не е присъствал така упълномощеният процесуален представител, но е представил писмено становище.

По отношение основателността на претендираното обезщетение, съдът намира следното: на основание чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

По отношение обстоятелството, че в настоящия случай атакуваното пред БРС НП е било отменено, Съдът намира следното: законът не презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на дадено наказателно постановление. В тежест на ищеца е да докаже, че тези вреди са причинени при или по повод изпълнението на административна дейност на държавни или общински органи. В настоящия случай съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Представеният договор за правна защита и съдействие е частен документ, който съдържа изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се ползва с материална доказателствена сила, но не е бил оспорен от ответника във въззивното производство. В самия договор изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 80.00 лева е било платено към момента на сключването му, а процесуалният представител е взел участие в производството по делото, като е написал жалбата, инициирала производството пред БРС и е представил писмено становище. Решението на БРС не е било обжалвано пред касационната инстанция. Настъпилата имуществена вреда е във връзка с платено адвокатско възнаграждение заради обжалване на НП, отменено от съда като незаконосъобразно. Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в производството по обжалване на НП пред Районен съд-Белоградчик се явява причинена имуществена вреда поради издадения незаконосъобразен акт. От друга страна претендираните имуществени вреди по реда на чл.1 от ЗОДОВ не трябва да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на страната.

Поради изложеното съдът намира, че ищецът доказа по категоричен и безспорен начин настъпила имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от упълномощаването на адвокат, който да го представлява и защитава в цитираното съдебно производство пред БРС.

Поради изложеното исковата претенция се явява основателна, а по отношение на претендирания размер съдът съобрази следното: въпреки, че плащането е доказано като извършено, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по ТД № 2/2016 г. по описа на ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", като е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от същата наредба върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300.00 лв. В настоящия случай е уговорено и действително заплатено адвокатско възнаграждение в значително по-нисък размер, а именно 80.00 лева.

С оглед на това, както и предвид, че делото пред БРС не представлява особена фактическа и правна сложност, както и че е приключило в две съдебни заседания, участието на адвоката се е изразявало единствено в изготвяне на жалба и писмено становище, като касационно производство не е развито, предявената искова претенция следва да бъде уважена до претендирания размер. Неоснователно е искането за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на влизане в сила на първоинстанционното съдебно решение (21.01.2015 г.), тъй като разходът за адвокатско възнаграждение е направен за правна защита и представлява съдебни разноски. Върху посочената сума не следва да се присъжда законната лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден.

При този изход на спора направеното искане за присъждане на разноски от ищеца е основателно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер общо на 310.00 лева, от които 300.00 лева адвокатски хонорар и 10.00 лева заплатена държавна такса, за което са приложени доказателства по делото.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.203, ал.1 от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и на основание чл.143, ал.1 и ал.4 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Видин да заплати на С.Б.С. ***, обезщетение в размер на 80.00 (осемдесет) лева за имуществена вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение по АНД № 237/2014 г. по описа на Районен съд-Белоградчик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Видин да заплати на С.Б.С. ***, съдебни разноски в размер общо на 310.00 (триста и десет) лева.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: