МОТИВИ към
присъда №260011 от 01.04.2021 година
по НОХД
№1150/2019 година по описа на РС – Ловеч
Срещу подсъдимия К.П.М. *** било предявено
обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 във вр. с чл.130 ал.2 във
вр. с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 19.02.2017 година в гр.Плевен, в съучастие като извършител с В.С. ***, последният като извършител, причинил на С.П.П. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток и охлузване на лицето и кръвонасядане на дясната ръка, довели до болки и страдания,
като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Представителят
на Районна прокуратура-Плевен поддържа обвинението така, както е повдигнато,
като счита, че в
хода на проведеното разследване са се събрали доказателства, които, както в
съвкупност, така и поотделно водят до категоричния извод, че подсъдимият М. е осъществил от обективна страна
състава на повдигнатото обвинение. Приема, че свидетелските показания се
обособяват в две групи. Едните, това са Г.М. – брат на подсъдимия, В.Х. и П. ***
Дъбник, отишли на 18.02.2017 година късно вечерта в град Плевен, където са
посетили питейно заведение дискотека Анакадона.
Консумирали алкохол. Другата група от свидетели, дали показания по делото, били
именно пострадалият С.П., неговите приятели Н.П., С.Р., Ц.П. и Б.Б.. Те също празнували в същата дискотека и също
консумирали алкохол. Около 5 часа сутринта на 18.02., вероятно при затваряне на
дискотеката, компаниите излезли и всяка е имала намерения да се прибират. В
един момент, обаче, между свидетелят В. и друго момче, посочено от свидетеля
като А., възникнал конфликт. Пострадалият П., тъй като бил познат с това момче,
видно от показанията, е отишъл, вероятно да тушира конфликта, но това не било
толкова съществено. Същественото било, че в този момент идва конфликта между
двете групи, като водещи били свидетелят В. и пострадалият С.. Приема, че
действително показанията на двете групи са противоположни, което било нормално.
В едната са приятелите на подсъдимия, а в другата – приятелите на пострадалия.
Счита, че вероятно, поради консумирания алкохол и най-вероятно поради тези
младежки пориви, е започнала ескалацията на последващите
напрежения, бой, който, въпреки че подсъдимият казва, че не е имало, голяма
част от свидетелите, включително и от неговата страна, казват, че тръгвайки към
пазара на Манеца, пътят минавал през улицата на цветята. Началото е откъм
Анаконда, другият край опира на пазара на Манеца, където има пиаца за таксита и
заведение за бързи закуски. Счита, че са се събрали категорични показания, че след
първоначалния конфликт между В., С. и посоченото друго момче, където е отишъл и
подсъдимия и Н.П. да ги разтървават, се е получило това спиране на конфликта и
не е имало стълкновение. Компанията на пострадалия тръгнала по улицата на цветята
и там е и момента, за който е обвинението. Следващият бой в пазара на Манеца го
игнорира от обвинението, тъй като по него имало вече присъди по отношение на
други лица. Но на тази улица на цветята, се получило следното: компанията на
пострадалия вървяла напред, след тях идвали агресивният В., подсъдимият К. и
малко по-назад - братът на К. и свидетелят Я.. Приема, че показанията не на сто
процента категорични, но абсолютно категорични за това, за което подсъдимият и
другите от компанията му не искали да говорят въобще. Имало е отново сблъсък
между свидетеля В. и пострадалия и тук вече се намесил и подсъдимият. При
падането на земята на пострадалия, подсъдимият нанесъл ритници с крака върху
пострадалия С.. Счита, че това е и житейски абсолютно допустимо и е реално, че
именно това искане да се покаже предимство, преимущество от едната група спрямо другите е докарало до това
стълкновение. В подкрепа на този извод сочи показанията на свидетелите С.,
която е била приятелка тогава на пострадалия, Ц., Н. и Б., която е заявила, че
на земята С. е бил ритан от В., но и от К.. Счита, че това от обективна страна
се доказало. От субективна страна приема, че подсъдимият М. е осъществил по
хулигански подбуди телесната повреда, а и обвинението било такова, тъй като С.
с нищо не е предизвикал М. да извърши тези действия. Това е едно поведение,
което е несъвместимо с порядките в обществото и затова не се толерира –
акт на физическа агресия към човек,
който не ги е предизвикал по никакви причини. Това е израз на брутална
демонстрация на това да имаш превъзходство спрямо определена личност. Изразява
разбиране, че в мотивите към решението, каквото и да е то, ще се наложи да се
приемат, съответно отхвърлят показания на едната или другата група свидетели,
тъй като са разнопосочни, но предлага съдът да приеме това, което е изложил. Изтъква,
че самото наказание е такова, че предвижда прилагането на разпоредбата чл.78а
от НК, в т.ч. не само наказанието, а и неговото свидетелство за съдимост сочи,
че трябва да се приложи разпоредбата на този текст. Предлага, тъй като
наказанието е глоба от хиляда до пет хиляди лева, все пак подсъдимият е млад
мъж, по никакъв начин не е шиканирал процеса, но все
пак, с оглед обстоятелството, че тези действия са грубо нарушаващи обществения
ред, че обществото е доста критично настроено към такива прояви, особено такива
младежки и то след алкохолни сбивания, моли съда да определи 2 000 лева
глоба по отношение на подсъдимия М..
Подсъдимият К.П.М., редовно призован се явява лично
и с адвокат Н.М. ***, който счита, че повдигнатото обвинение не се е доказало
по безспорен и категоричен начин, с оглед разпитаните свидетели. Изтъква, че се
касае за един и същ момент, за едно и също място, разказано от различни гледни
точки, по различен начин от всички свидетели. Нито един от разпитаните
свидетели не е бил категоричен, че доверителят му е ударил или ритнал С.. Дори
самият С., при разпита му от 20.02.2017г. не твърди това. Обръща внимание, че в
хода на досъдебното производство, самите те са поискали да бъдат иззети
камерите, това е записано там, протоколирано и това са целели, но това не било
извършено от органите на разследването. Искали са да докажат, че К.М. няма
участие и счита, че то се е доказало. Излага, че се касае за група младежи,
което е нормално да се сбият и било видно, че и двете компании са били
агресивни и са търсели конфликт. Моли съда да прецени всички показания и
най-вече на Ц.П., който казал, че са ги разтървавали с К.. Обръща внимание, че
от приложения към делото запис, е видно, че ги разтървава – не може да ги бие,
а после да ги разтървава. Или се биеш, или не се биеш. Счита, че активни в боя са
били самия пострадал С. и другото момче - В.. Изтъква, че пострадалият е син на
служителка от РС Плевен, която многократно е ходила при прокурора, молела го,
много съдии си дали отвод по това дело. На горната инстанция, самата
служителка, майката на пострадалия е в много близки отношения с прокурора –
прокурор Банков, на когото поискал отвод, въпреки че били приятели и били в
приятелски отношения, но работата си е работа. Признава, че безспорно е имало
бой, медицинско, пострадали. Но не чул един човек, който да казва „Да, видях
го! Той го ритна!“. Единствена С. казвала „Той го ритна!“, но описаната от нея
обстановка се различавала от описаната от другите от нейната компания. По-скоро
приема една теза, която е реална, където едно момче, като се спречка с друго,
трябва да се покаже пред приятелката си колко е голям и точно това се е
случило. Както се казва, кой каквото си е търсил - това си е намерил. Обръща
внимание, че самият пострадал С.П. не казвал, че е бил удрян от подсъдимия.
Освен това при предходното разглеждане на делото се било установило, че на
другия ден се събрали да обсъждат ситуациите, групите са били пияни и именно
оттук идва самото разминаване, различието на едно събитие, разказано от
различни гледни точки и няма категоричност във всички обяснения на всички
разпитани, защото са били пияни. Спира се и на показанията на свидетелката Б.Б., която при първоначалния си разпит на 22.02.2017 година
е казвала, че К. е ритал Н., но не С., а в хода на съдебното следствие е заявила,
че много от нещата не си спомня, но поддържа това, което е казала при
първоначалния си разпит. Счита, че всички са били пияни, всеки е гледал от
негова гледна точка, преразказани са събитията и по-голяма част от разпитите на
свидетелите се покриват, но никой не казвал с категоричност, че подзащитният му е ритнал С.. Изтъква, че К.М. вече е
студент 4-ти курс, учи национална сигурност и една, макар и присъда по чл.78а
от НК, ще повлияе на неговото бъдеще. Приема, че безспорно е имало инцидент, но
какво е неговото участие, не се е доказало
по безспорен начин. С оглед на което счита
за недоказано обвинението и моли доверителя му да бъде оправдан.
От събраните в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие писмени доказателства,
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и заключенията на изготвените
в хода на досъдебното производство експертизи, преценени в своята съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Обвинителният акт е бил внесен
срещу В.С.Х. *** Дза престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2 и по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, Д.И.И. *** за престъпление по чл.129 ал.2 във вр.
с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК и срещу К.П.М.
*** за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 във вр. с чл.130
ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
При предходно разглеждане на
делото от Районен съд – Плевен подсъдимите В.Х. и Д.И. са постигнали
споразумение с прокуратурата за решаване на делото в съдебното производство и
същото е било прекратено спрямо тях, а е продължило само по отношение на
подсъдимия К.П.М..
От показанията на свидетелите,
дадени в съдебно заседание и приобщените им показания от досъдебното
производство и дадени пред друг състав на съда се изясни, че В.Х., Д.И. и К.М.
се познавали и поддържали приятелски отношения. На 18.02.2017 година
тримата, заедно с брата на последния - свидетеля Г.М., се събрали в дома на
Михайлови град Долни Дъбник, след което
посетили питейно заведение в центъра на гр.Плевен - дискотека „Анаконда“,
където употребили алкохол. В ранните часове на 19.02.2017 година, около 05:30 часа,
компанията напуснала питейното заведение. По същото време, на улицата пред
входа на заведението се намирала и друга група лица, които били посетили
съседно питейно заведение. Това била компанията на свидетеля С.П.П. ***, който празнувал 19-тия си рожден ден. Заедно с него
били свидетелите Н.М.П., С.Р., Ц.П., Б.Б. и С.Г.,***.
На С.П. му направило впечатление, че В.Х., без видима причина, проявявал
физическа агресия към трето лице, което той познавал само по физиономия.
Въпреки, че конфликта между тях двамата скоро утихнал, С.П. приближил В.Х. и
поискал от него обяснение, защо се държал агресивно с неговия познат. В
отговор, вместо да получи логично обяснения С.П. бил засипан от множество
обидни думи и закани. В.Х. го напсувал, замахнал с
ръка и го ударил през лицето. От силата на удара С.П. паднал на земята. В помощ
на С.П. се притекли хора от неговата компания, които преустановили конфликта и
издърпали пострадалия настрани от Х.. Компанията на С.П. се отдалечила от входа
на питейното заведение в посока, намиращо се наблизо заведение за бързо
хранене. След като установили, че същото е затворено, всички те се насочили
обратно през т.нар. стара „Улица на цветята“ в посока „Пазара на Манеца“. По
същото време и в същата посока се движела и компанията на подсъдимия, които
отивали към стоянката на такситата, а не както е
прието в обвинителния акт, че са пресрещнали компанията на С.П.. В.Х. започнал
да разпитва за П., като сочел отличителния белег, с който го бил запомнил, а
именно якето, с което бил облечен. Когато Х. разпознал П. се насочил към него и
го ударил в лицето, в следствие на което пострадалият отново паднал на земята и
последвали ритници от страна на Х.. В този момент се намесили хора и от двете
компании, между които и подсъдимия, за да преустановят сбиването. След това и
двете компании продължили към пазара на „Манеца“, където отново възникнал
конфликт, но пострадалият П. вече не бил там.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултата
на нанесените на С.П. удари са били причинени три увреждания: кръвонасядане на долния клепач на лявото око, лентовидно
охлузване на дясната ушна мида и синкавокафеникаво
охлузване по задната повърхност на десния лакът, които са му причинили болки и
страдания. Според експерта всички те са резултат на тъпи травми и могат да
бъдат причинени с удари с ръце и крака по главата и падане. В съдебно заседание
вещото лице поясни, че е изготвило заключението на базата на личен преглед, но
не може да се идентифицира предмета, с който са причинени уврежданията.
Съдът
приема за изяснена така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства и приобщените по надлежния
ред гласни и писмени доказателства от досъдебното производство и показанията на
свидетелите, дадени пред друг състав на съда.
Тъй като
от датата на инцидента са изминали повече от четири години и всички свидетели
заявиха, че вече не си спомнят почти нищо, но поддържат показанията си от
досъдебното производство, които са били снети само няколко дни след
инкриминираната дата, съдът даде вяра именно на тези показания. В тях
единствено свидетелката С.Р., която към момента на инцидента е била в
приятелски отношения с пострадалия, сочи, че при инцидента на „Улицата на
цветята“ подсъдимият М. също е нанасял удари на П., докато последният е бил
паднал на земята. Дори самият пострадал е заявил, че е бил ударен и съборен на
земята от лицето, което го е ударило при конфликта пред клуб „Модерно“, т.е.
осъдения В.Х., а за лицата, които са били от компанията на Х., че са се
възползвали от падането му и започнали да го ритат „два, три пъти с крака в
главата“. Никой от останалите свидетели, включително и от компанията на
пострадалия не посочва подсъдимият М. да е нанасял удари на П. при инцидента в
„Улицата на цветята“. Напротив свидетелят Ц.П., който е познавал подсъдимия М.
и в последствие го е показал на П. във Фейсбук е
заявил: „… стигнахме в началото на улицата на цветята и се разбрахме вече да се
прибираме. Тръгнахме напред, като пред нас никой не вървеше и тръгнахме в купом
по улицата на цветята. В този момент бяхме застигнати от К., В. и на К. брат
му. В. тогава викна на С. да отиде при него и да се разберат по напред като
мъже. С. се съгласи, предупредихме го да не се бие с В. и да не му посяга,
както и да прави глупости. В този момент те започнаха в страни да си говорят
двамата, като докато си говореха В. удари шамар на С., хвърли се върху него на
земята и го събори. Не видях до като падна на земята да има удари, но това
място ми остава в страни и няма как да го видя, но в последствие с Н. и К. се
опитахме отново да ги разтървем и тогава видях, че под окото на С. има лека
подутина и от страни на лицето имаше някаква рана.“ Съдът даде вяра на
показанията на свидетеля П., тъй като от една страна самият той е от компанията
на пострадалия П., освен това посочените от него увреждания напълно съвпадат
със заключението на съдебномедицинската експертиза.
Съдът не
споделя твърденията на пострадалия и представителя на обвинението, че при
инцидента на „Улицата на цветята“, П. е бил ритан от няколко човека, между
които и подсъдимия М., тъй като при извършения два дни по-късно преглед от
съдебен лекар са били установени само три наранявания, едното от които
безспорно се дължи на падането на П. на земята, както самият той е заявил в
показанията си в хода на досъдебното производство /л.80 от ДП/: „От падането на
земята си ударих дясната ръка в областта на лакетя и
под него, като получих охлузване.“. За лентовидното охлузване на дясната ушна
мида също не може да се направи категоричен извод, че е причинено в следствие
на удар с крак или ръка, както и самият пострадал допуска: „Възможно е при
падането на земята да съм получил и някой удар с ръка, но не си спомням. А е
възможно и при самото падане на земята да съм си удари главата в някой камък и
така да съм получил раната.“ /л.81 от ДП/. С оглед изложените факти, настоящият
състав приема, че ако на П. са били нанесени удари с ръце и крака от няколко
човека, то биха били констатирани и други увреждания по главата и тялото му
като охлузвания и насинявания, но такива при прегледа от съдебен лекар не са
били установени.
При тези
съображения съдът приема, че не са налице достатъчно и безспорни доказателства
подсъдимият К.П.М. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 във вр. с чл.130 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК,
поради което го оправда по така повдигнатото обвинение.
При този
изход на процеса и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът постанови направените
по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :