РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Перник, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211700600366 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260048/ 27.09.2021 г., постановена по НОХД № 1321/2019 год. по
описа на районен съд Перник е признат подсъдимият Б.И. за виновен в това, че на
03.06.2018 г., между с.*** и с.***, обл.***, при управляване на моторно превозно средство-
лек автомобил марка “Волво”, с рег. номер ***, по четвъртокласен път KNL 2163, с посока
от с.*** към с.*** и в района на кръстовището с второкласен път 2 II- 62 нарушил правилата
за движение по пътищата, както следва: чл.6 от ЗДвП: „Участниците в движението, т.1:
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка; чл.45, ал.2 от ПППЗДвП: „Пътните знаци относно
предимството имат следните изображения и наименования: Б2 „Спри! Пропусни движещите
се с по пътя с предимство.”, като навлязъл в кръстовището при наличие на пътен знак Б2 за
неговата посока на движение, не пропуснал движещия се по пътя с предимство, а именно
второкласен път 2 II- 62 с посока от с.*** към с.*** лек автомобил марка „Фолксваген”, с
peг. номер ***, управляван от Ц. М. Я. и реализирал пътно-транспортно произшествие с
последния, като по непредпазливост причинил средни телесни повреди по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК на повече от едно лице, а именно: на водача от лек автомобил марка
1
„Фолксваген” с ДК № *** - Ц. М. Я.- фрактура на петната кост на ходилото на десен крак,
което е реализирало трайно затруднение движенията на десния долен крайник, за срок
повече от 30 дни и на Д. И. Я. - фрактура на пет леви ребра, което е реализирало
медикобиолгоичния признак трайно затруднение движението на снагата, за срок повече от
30 дни; фрактура на лъчевата кост на лява предмишница, което е реализирало медико
биологичния презнак трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за повече от
30 дни, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2, вр. ал.1, б. „Б“ пр. 2, вр. 342,
ал.1, пр.З, във вр. чл.54, ал.1 от НК ГО ОСЪДИЛ и му НАЛОЖИЛ наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година.
Изпълнението на така определеното наказание, на основание чл.66 ал.1 от НК, е
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.343г, във вр. чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2, вр. ал.1, б. „Б“ пр. 2,
вр.342, ал.1, пр.3, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК районния съд лишил подсъдимия от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
С присъдата районния съд се произнесъл и по разноските в производството.
Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия и от неговите защитници- адв.Т. и адв.П.. В жалбите се сочи, че постановената
присъда е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и постановена при нарушение на
процесуалните правила. По специално излагат се доводи за това, че присъдата е постановена
при неизяснена докрай фактическа обстановка. Атакува се изслушаната пред районния съд
автотехническа експертиза, като се твърди, че експерта не е взел предвид всички
доказателства, които са от значение за заключението, поради което последното е останало
непълно и неточно. В две писмени допълнения към въззивните жалби и в пледоариите по
същество подсъдимия лично и чрез своята защита преповтаря в пълна степен възраженията
си към заключението по АТЕ изслушано пред районния съд и към допълнителната АТЕ
назначена и изслушана пред окръжния съд, като се допълва и това, че районния съд
неправилно е кредитирал само част от гласните доказателства, а други не.
Частните обвинители чрез своя пълномощник изразяват становище, че присъдата
е правилна и законосъобразна.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б. Б. И. е правоспособен водач на МПС категория "В". Същият е
неосъждан.
На 03.06.2018 г. сутринта И. и свидетелите Т., Т. и Т. били в с.*** където лели
2
бетон. Същия ден, преди обяд, около 11,40 часа посочените лица тръгнали от обекта към
гр.*** с управлявания от подсъдимия лек автомобил марка “Волво”, с рег. номер ***. До
шофьора се возел свидетеля В. Т., а другите двама били отзад. Така достигнали пътния
участък между с.*** и с.***, обл.***, като се движели по четвъртокласен път KNL 2163. В
района на кръстовището между последния и второкласен път 2 II-62 пътното платно се
състояло от две ленти за движение. Имало положена хоризонтална маркировка-двойна
непрекъсната линия. На място, в посока движението на пострадалия, имало поставен пътен
знак „В-26“, въвеждащо ограничение на скоростта за управление на моторни превозни
средства 60 км. в час. От страна на четвъртокласния път по който се движел И. бил поставен
знак Б2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Атмосферните условия
били благоприятни за управление на моторни превозни средства. Видимостта била добра.
Въпреки цитирания по- горе знак подсъдимият навлязъл в кръстовището със
скорост около 34 км/ч, като при извършване на маневра „завиване на ляво“ не спрял.
По същото време, по второкласен път 2 II-62 с посока от с.*** към с.*** със
скорост около 87 км/ч се движел лек автомобил марка „Фолксваген”, с peг. номер ***,
управляван от св. Ц. М. Я.. На предната седалка до него се намирала св.Я.. Я. възприел
движещия се лек автомобил марка “Волво”. След като водачът му не спрял, той незабавно
предприел действия, за да избегне удар с другото моторно превозно средство чрез
задействане на системите за управление на автомобила и спирачката, но безуспешно.
Настъпил удар между двата автомобила. В резултат на удара моторното превозно средство,
управлявано от Я. се завъртяло в посока, обратна на часовниковата стрелка и се установил в
дясната част на пътното платно посока гр.***. В същата част се ситуирал в резултат на удара
и управлявания от подсъдимия лек автомобил.
Следствие на така реализираното ПТП свидетелят Я. получил следните
увреждания: фрактура на петната кост на ходилото на десен крак, което е реализирало
трайно затруднение движенията на десния долен крайник, за срок повече от 30 дни,
контузия на главата- разкъсно контузна рана и натъртване на меки тъкани в челнотеменна
област; мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието; контузия на гръдния
кош- натъртване на меки тъкани на гръдната стена и болка, а свидетелката Я.- фрактура на
пет леви ребра с малък плеврален излив, което е реализирало медикобиолгоичния признак
трайно затруднение движението на снагата, за срок повече от 30 дни; фрактура на лъчевата
кост на лява предмишница, което е реализирало медико биологичния признак трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за повече от 30 дни.
Така приетата от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд. Установява се отчасти от обясненията на
подсъдимия, от разпита на свидетелите Я., Я., С., С., В., С., Т., Т. и Т., от събраните в хода
на съдебното следствие, писмени и веществени доказателства по реда на чл.283 ал.1 и
чл.284 от НПК, от заключенията по АТЕ-и на вещите лица П. и В., както и от заключенията
по съдебномедицинските експертизи.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
3
изясняване. В тази насока въззивния съд назначи и изслуша нова допълнителна
автотехническа експертиза. Районния съд е постановил решението си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил
установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи.
Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата
относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на
всички релевантни доводи. Направените правни изводи са правилни.
За пълно изясняване на фактическата обстановка въззивния съд назначи и
изслуша нова допълнителна АТЕ. Заключението на в.л. В. по основните въпроси не се
различава съществено от изслушаната пред първия съд техническа експертиза. От така
цитираните експертизи категорично се установяват скоростта на движение на двата
автомобила преди и към момента на удара, както и механизма на самото ПТП. Правилно
първия съд е дал вяра на показанията на свидетелите Я. и Я., като същевременно е отчел
опасността от тяхната естествена житейска пристрастност. Изнесените от тези свидетели
данни относно движението на автомобила на подсъдимия и механизма на удара издържат
проверката при съпоставката им с останалите събрани доказателства. И двамата посочени
свидетели са категорични, че И. изобщо не е спрял на знака „Стоп“. При срещата в
болницата между Я. и подсъдимия, непосредствено след инцидента, на въпрос на първия
защо не е спрял, втория му отговаря, че в този момент е гледал в обратната посока. В
същият смисъл, макар и косвени, са данните от свидетеля М. С.. Последния изнася данни за
това, че се е движил непосредствено преди пострадалите, чул е шума от удара и веднага се е
върнал обратно. На място е заварил лица от ромски произход, които са му обяснили, че
подсъдимия щял да ги пребие, тъй като изобщо не е спрял на знака „Стоп“. С показанията на
този свидетел, незаинтересуван от изхода на делото, се опровергава и твърдението на И., че
е спрял на знака, защото, точно преди инцидента, в неговата посока, от второкласния път 2
II-62 откъм с.*** е завил автомобил, който го е принудил към това. С. е категоричен, че се
движил непосредствено пред автомобила на пострадалите и не е забелязал автомобил, който
да завива по четвъртокласния път в посока ***, а когато е отминал това кръстовище е чул
шума от удара и веднага се е върнал обратно.
Версията на свидетелите Я. се потвърждава още по категорично от заключенията
и на двете автотехнически експертизи, които в тази им част не си противоречат, а взаимно
се допълват. И вещото лице П., и вещото лице В. изясняват механизъм на пътното
произшествие при който ако подсъдимия е спрял на знака „Стоп“ след което отново е
потеглил, то пострадалия Я. е имал техническа възможност да спре, като избегне удара,
както при действителната си скорост от около 87 км/ч, така и при законосъобразена от 60
км/ч. И обратното, експертите твърдят, че инкриминираният удар е настъпил и е бил
възможен единствено при навлизане от страна на И. с
постоянна скорост, без да спре, до мястото на инцидента.
Поради така изложеното възраженията на защитата в горната насока, които са
4
били твърдени още в производството пред районния съд, са неоснователни.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил
престъплението за което е обвинен. Доказа се, че допуснатото от него нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно несъобразяване на поведението с пътните
знаци, които са регулирали конкретния пътен участък- знак Б2 „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“ е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат.
При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната
квалификация и размера на наказанието лишаване от свобода.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване
или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за
виновен по предявеното му обвинение.
При определяне на наказанието, районен съд Перник е отчел всички
обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, при което е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Изрично в тази насока и в точно приложение на материалния закон е отчетен и значителния
принос на пострадалия Я. изразяващ се в движението му с много над законоустановената за
конкретния пътен участък скорост.
При тези данни, Районният съд е наложил наказание лишаване от свобода в
неговия минимум при условията на чл.66 ал.1 от НК.
Това наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо.
Законосъобразна е присъдата на Пернишкия районен съд и в частта за
разноските. Изрично следва да се отбележи, че първата инстанция не се е произнесла по
отношение на веществените доказателства, като този недостатък следва да се отстрани
по реда на чл.306 НПК след връщане на делото.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване или
отменяване.
Подсъдимия следва да понесе сторените пред въззивния съд разноски в размер на
585 лв. за хонорар на вещо лице.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260048/ 27.09.2021 г., постановена по НОХД №
1321/2019 год. по описа на районен съд Перник.
Осъжда Б. Б. И., със снета самоличност и ЕГН, да заплати в полза на ВСС чрез
сметка на окръжен съд Перник сумата 585 лв. разноски за хонорар на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6