М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава 28
от НПК.
Обвинението срещу С.Н.Г. е по чл.191,ал.1 от НК,
за това, че в периода от началото на месец февруари 2019г. до края на месец
април 2019г. в гр.Г., общ.Г., ул. „Л.“ №**,
като пълнолетно лице, без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16- годишна възраст- непълнолетната Г. З. З., род. на ***г.
В с.з. С.Н.Г. се признава за виновен, а представителят на
РП-Казанлък поддържа обвинението и постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
От събраните по делото доказателства, установени със социален доклад и показанията
на свидетелите А. А., Г. А., А. А., М. Ч., Д. Г. и С. К., кореспондиращи изцяло
помежду си и с обясненията на С.Н.Г., дадени от него по време на досъдебното
производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено по безспорен начин следното: Г. З. З. и С.Н.Г. заживели съпружески
без сключен брак в периода от 02.11.2016г. до 09.05.2017г. в дома на последния
в с.К., общ.К., местност „Я.“, като тогава
З. била на ненавършени 14 години, а Г. бил непълнолетен. Поради това с
протоколно определение от 13.05.2017г. по НОХД №595/ 2017г. по описа на РС-Казанлък
било одобрено споразумение, с което Н. Г. К.- майка на Г., била призната за
виновна за извършено от нея престъпление по чл.191,ал.3, във вр. с ал.2 от НК и
й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок.
От съвместното им съжителство двамата имат, родено на ***г., дете- А. С. Г..
Известно време след това двамата се разделили, тъй като С.Г. злоупотребявал с
алкохол, и З. отишла да живее с детето им при майка си- З. З. А. в с. Р., общ.К..
В началото на месец януари 2019г. З.
отишла да живее при биологичния си баща- С. А. К. в гр.Г., който не я е
припознал. З. и Г. подновили връзката
си, като започнали да се чуват по телефона и да комуникират чрез социалната
мрежа „Фейсбук“. Двамата взели решение отново да заживеят съпружески без
сключен брак, защото много се обичали. Тъй като майката на Г. не искала повече
двамата да живеят при нея в село Копринка, считано от началото на м. февруари
2019г. З. и Г. заживели съпружески без
сключен брак в дома на бащата на първата в град Г., на ул.„Л.“ №**, където им
била осигурена стая, обзаведена с всичко необходимо. Г. бил наясно с ниската
възраст на З. и с това, че същата не е невършила 16 години. В края на м. април
2019г. З. изгонила Г. от дома на баща си, тъй като последния продължавал да
злоупотребява с алкохол. Известно време след това тя се върнала с детето си при
майка си в с.Р., където живее и към настоящия момент. През м. май 2019г.
разбрала, че отново е бременна от Г..
При така изяснената
фактическа обстановка от обективна и субективна страна С.Н.Г. е извършил виновно
общественоопасно деяние, обявено от закона за наказуемо и съставляващо
престъпление по чл.191,ал.1 от НК- в периода от началото на месец февруари
2019г. до края на месец април 2019г. в гр.Г., общ.Г., ул.„Л.“ №**, като
пълнолетно лице, без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16- годишна възраст- непълнолетната Г. З. З., род. на ***г.
От субективна страна същият
е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Горното се обективира от съзнателните му и целенасочени
действия по реализирането му.
Поради
изложеното настоящият съд счита, че следва да признае С.Н.Г. за виновен по повдигнатото му обвинение. По
отношение на същия са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.78а
от НК, а именно:
1.Извършителят на
престъплението е роден на ***г., т.е.
същият е пълнолетен.
2.За
престъпление по член 191,ал.1 от НК се предвиждат
наказания лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и обществено порицание.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи С.Н.Г. от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание-глоба,чийто размер обаче значително трябва
да надвишава предвидения в закона минимален такъв, а именно- следва да бъде в
размер на 2000/две хиляди/ лева, тъй като да се определи наказание на
нарушителя в минимален размер би означавало да бъдат толерирани и насърчавани
лица ежедневно да практикуват педофилия, която погрешно в подобни случаи се
определя като „ромски обичай“ или
„ромска традиция“.
Предполага
се, че всеки гражданин на РБългария е запознат със законите, които са
обнародвани по установения ред в Държавен вестник. Това е т.нар. законова
презумпция(общо правило) и не е необходимо да се доказва знанието или
незнанието на закона от всеки нарушител. Презумпцията е оборима, ако в
конкретния случай, поради изключителни обстоятелства последния е бил лишен от
възможност да узнае за приетия закон(в настоящия случай НК). По делото липсват,
каквито и да са доказателства, че за нарушителя са били налице такива
обстоятелства, които поради изключителността си да са довели до това да е бил в
невъзможност да се запознае с действащите закони.
Воден от горните мотиви съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: