Определение по дело №1032/2018 на Районен съд - Радомир

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Радомир, 22.10.2020 г.

 

               Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1032 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с рег. № 5313/29.10.2018 г., подадена от Г.К.Й. срещу В.Т.А., В.В.А., А.А. и др., с която е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти.

С протоколно определение от о. с. з., проведено на 28.09.2020 г., след като е констатирал, че по отношение на новоконституираната ответница М.С.И. са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът е предоставил правна помощ на ответницата, като е определил възнаграждение на особения представител в размер на 300,00 лева, на основание чл. 7, ал. 4, изр. второ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Със същото определение съдът е указал на ищеца да внесе така посочената сума по сметка на РдРС в двуседмичен срок, считано от 28.09.2020 г., като изрично го е предупредил, че при невнасяне на сумата в срок, исковата молба ще бъде върната.

В рамките на определения от съда срок, изтекъл на 12.10.2020 г. и до настоящия момент, ищецът не е изпълнил дадените му указания да внесе определеното възнаграждение за особен представител, поради което съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Това е така, тъй като когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т. е. задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изричните указания на съда за това, е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото. В този смисъл са определение № 211/01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 602/09.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7217/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 1/04.01.2017 г. по ч. гр. д. № 3320/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о. и др.

Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ВРЪЩА искова молба с рег. № 5313/29.10.2018 г., подадена от Г.К.Й. срещу В.Т.А., В.В.А., А.А. и др.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1032/2018 г. по описа на Районен съд - Радомир.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

                                                                      

                                                                      

 

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: