Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 25.02.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на дванадесети февруари

две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Стефка Александрова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 15924 по описа

за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано на 31.10.2017 г. по искова молба, подадена от М.С.М. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 26.08.2014 г. около 18,30 ч. в гр. Добринище, на пл. „Независимост“, водачът Д.И.С. паркира л.а.м. „Рено Меган“ с рег. № *******, без да вземе мерки автомобилът да не се приведе в движение, оставяйки отворена шофьорската врата и напускайки автомобила. Твърди се, че автомобилът потеглил напред като се насочил към намиращо се дете на пътното платно. Поддържа се, че ищцата изблъскала детето встрани от движещия се автомобил, който самокатастрофирал в статични бетонови ограничения на тротоара, откъсвайки едно от тях и забивайки го в намиращо се в близост дърво. В резултат на верижния удар, дървото пада и нанася травматични увреждания на ищцата в областта на лицето. Твърди се, че на виновния водач е наложено наказание по административен ред с НП № 14-3794-000330/24.09.2014 г. Твърди се, че вследствие на процесното ПТП на ищцата са причинени: контузио капитис, контузио педис син, фрактура нази, оток по гърба на носа, охлузвания в областта на носа, порези рани в областта на лява ръка и лицето. Твърди се, че на ищцата са причинени болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които тя търпи и към момента при всеки спомен за случилото се.

 Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 021140018777680, валидна от 16.07.2014 г. до 16.07.2015 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2014 г. около 18,30 ч. в гр. Добринище, на пл. „Независимост“, виновно причинено от Д.И.С. при паркиране на л.а.м. „Рено Меган“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 021140018777680, валидна от 16.07.2014 г. до 16.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-26.08.2014 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата с пълномощни приложени към отговора.

Оспорва иска по размер с твърдението, че обезщетението, което се претендира не отговаря на действителната вреда. Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че звучи нереално, оспорва пряката връзка между травмата и описания в исковата молба механизъм на ПТП.

На 05.12.2017 г. ответникът е депозирал списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие от 01.12.2017 г.

В срока по чл.372 ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която заявява, че поддържа изцяло депозираната искова молба. Оспорва приложимостта на нормата на чл.380 от КЗ от 2016 г. с твърдението, че приложим закон е КЗ-отменен. Оспорва всички възражения в отговора на ответника.

В срока по чл.373 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител поддържа исковете си и по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски съобразно представен списък.

Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От докладна записка от 27.08.2014 г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 13 от 03.09.2014 г., АУАН № 330 от 24.09.2014 г., НП № 14-3794-000330 от 24.09.2014 г., от разпита на свидетеля очевидецГ.Д. Г. и от заключението на САТЕ се установява, че на 26.08.2014 г. около 18,30 часа водачът на лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № ******* е спрял автомобила си пред магазин за хранителни стоки на площад „Независимост“ в гр.Добринище, като е оставил шофьорската врата отворена, след което е влязъл в магазина. Автомобилът е бил паркиран със задната част към магазина, т.е. с предната част към площада и тъй като не е бил осигурен против самостоятелно потегляне, в един момент потегля по наклона на пътното платно, достига бордюра на пътното платно, преодолява го, удря се в бетонна топка, която от своя страна удря дърво. При удара на дървото, последното се огъва и удря в лицето намиращата се на тротоара пешеходка-ищцата по делото. Процесният автомобил е бил спрян на наклон. Причината за настъпване на процесното ПТП е от субективен характер-бездействия от страна на водача лек автомобил Рено Меган Сценик, който не е издърпал ръчната спирачка и не е включил на първа скорост. Дървото е било натиснато и огънато от предната част на автомобила, при което е настъпил удара в лицето на пострадалата. Вещото лице сочи, че описаният механизъм на ПТП в исковата молба напълно кореспондира с механизма описан в АУАН, Постановлението за отказ за образуване на наказателно производство и разпита на свидетелката-очевидец.

От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на горното ищцата е получила счупване на носните кости без разместване, оток на гърба на носа и охлузвания, контузия на главата, охлузвания на кожата в областта на лицето, контузия на лявото стъпало, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота. Получените от ищцата телесни увреждания кореспондират с механизма на процесното ПТП. Приложено е консервативно лечение в амбулаторно-домашни условия. Установява се, че болките и страданията, които е търпяла ищцата са били най-интензивни непосредствено след травмата, в първите 7-8 дни след нея, с постепенно намаляване към края на третата седмица. Периодът на възстановяване е около един месец, няма остатъчни последици от получените травми.

От представената по делото справка от Гаранционен фонд се установява, че „Рено Меган“ с рег. № ******* към датата на настъпване на застрахователното събитие е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 021140018777680, валидна от 16.07.2014 г. до 16.07.2015 г. Справката от Информационния център на Гаранционен фонд на основание чл.295, ал.7 от КЗ /отм./ до доказване на противното удостоверява този факт. Съобразно посочената норма, документите, изготвени от фонда въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз. Тази презумпция не е оборена от ответника.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеляВ.М.Й.-съпруг на ищцата. Свидетелят установява, че след като станало произшествието съпругата му се обадила по телефона и той веднага отишъл на място. Лицето й било в кръв и с охлузвания. Ищцата била откарана в Разлог, а свидетелят останал при детето. В Разлог ищцата не пожелала да остане в болница, но на другия ден отишли в Благоевград на преглед. Там се установило счупване на носа, отоци по лицето. Вкъщи ищцата си правела ледени компреси на лицето и пиела медикаменти за отоците, които били главно на носа и около очите. Около месец и нещо ищцата не ходела на работа. Ищцата имала по-скоро психически затруднения, отколкото физически. Не излизала навън, стояла си вкъщи, защото се притеснявала от вида на лицето си.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

С оглед изложеното по-горе в настоящите мотиви, безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 26.08.2014 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени доказателства, както и заключенията на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата- счупване на носните кости без разместване, оток на гърба на носа и охлузвания, контузия на главата, охлузвания на кожата в областта на лицето, контузия на лявото стъпало.

Водачът на процесния л.а.м. „Рено Меган“ с рег. № ******* с поведението си е нарушил задълженията си въведени с нормата на чл. 96 от ЗДвП и чл.98 от ППЗДвП, съобразно които водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само и може да напусне превозното средство, само ако е взел мерки то да не потегли само, т.е. безспорно паркирането на автомобила е част от дейността по неговото управление, като същото е обект на регламентация в Закона за движение по пътищата и посочените по-горе норми.

В пряка причинна връзка от това бездействие на водача за ищцата са настъпили травматичните увреждания.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан в своето основание.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 5 000 лв., поради което и предявения иск за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 26 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла сравнително леки телесни увреждания, от които се е възстановила в рамките на месец, месец и половина. От доказателствата по делото не се установява ищцата да е претърпяла в по-голям обем и интензитет вреди, нито да са налице трайни остатъчни явления от получените увреждания.  

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция за неимуществени вреди, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главницата от 5 000 лв., считано от датата на увреждане-26.08.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищцата е освободена от държавна такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което такива не й се присъждат.

Адвокат В. претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата което искане обаче ще следва да бъде оставено без уважение.

До приключване на устните състезания по делото адвокат В. не е представила договор за правна помощ или друго  писмено доказателство, от което да се установява, че между ищцата и адвокат В. е договорена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Съобразно установената съдебна практика формираната по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 97/06.07.2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на второ т. о. на ВКС, Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна такса, не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА, поради което страната следва да представи по делото договор, пълномощно или друг писмен документ, в който да е посочено някое от основанията на чл.38 от ЗА за осъществяване на безплатна правна помощ. При липсата на такъв писмен документ, за съда липсва и задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА. В представеното по делото пълномощно не посочено, че адвокат В. ще осъществява безплатна правна помощ. С Определение № 515/02.10.2015 г., постановено по ч.т.д. № 2340/2015 г. по описа на ВКС, І т.о, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК съдът е приел, че достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Не е налице и тази хипотеза, тъй като в исковата молба не се съдържа такова изявление на ищцата.

Предвид горното искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ще следва да бъде оставено без уважение.

         Ответникът е направил разноски в размер на 200 лв. за депозит вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. с ДДС, съобразно договор за правна помощ и съдействие от 01.12.2017 г., или общо разноски в размер на 2000 лв.

         От горната сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 1615,38 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 200 лв., съобразно уважената част от иска и сумата от 78,85 лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете /5000 лв./.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на М.С.М., ЕГН **********,***-13, офис 5, адвокат Ц.В. сумата от 5000 лв. /пет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2014 г. около 18,30 ч. в гр. Добринище, на пл. „Независимост“, виновно причинено от Д.И.С. при паркиране на л.а.м. „Рено Меган“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица № 021140018777680, валидна от 16.07.2014 г. до 16.07.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-26.08.2014 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан искът за неимуществени вреди за разликата над сумата от 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,***-13, офис 5, адвокат Ц.В. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1615,38 лв. /хиляда шестстотин и петнадесет и 0,38 лв./ разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска  в размер на 200 лв. /двеста лв./, както и сумата от 78,85 лв. /седемдесет и осем и 0,85 лв./-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: